Решение по дело №1783/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК във връзка чл. 10 ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на О. М., гражданка на Република Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 23.02.2023 година от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), [ЛНЧ], с настоящ адрес в [населено място], [улица], със съдебен адрес - [населено място], [улица]партер, чрез адвокат Я. К., Адвокатска колегия – [населено място], против заповед № ЗСПД/-А-С/840/09.07.2024 година на директора на дирекция „Социално подпомагане” – Созопол (ДСП).

С оспорения акт на жалбоподателя е отказано отпускане на отпускане на еднократна месечна помощ за едно дете – еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на отказа.

Заявява, че по силата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) има право на социално подпомагане, като чужд гражданин с предоставена временна закрила. Изтъква, че разпоредбата на чл. 3 т. 5 от ЗСПД противоречи на чл.2 и чл.27 от Конвенцията за правата на детето и не е съобразена с чл.28 §1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО) и Директива 2011/95/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/Е.). Твърди, че Република България като държава членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочените актове, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът не изразява становище по жалбата. Представя административната преписка.

Жалбата - предмет на настоящото производство, е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна приема следното.

Съгласно регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена от ДАБ при МС, жалбоподателката О. М. е гражданин на Република Украйна и се придружава от две деца под 14 – годишна възраст - Алиса, родена на [дата]година, [ЛНЧ] и В., роден на [дата]година, [ЛНЧ].

Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д.-А-С/840/05.07.2024 година до директора на ДСП О. М. е поискала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл.10а от ЗСПД, за детето А. К. О. с [ЛНЧ], гражданка на Република Украйна, записана като ученичка за учебната 2024/2025 година в първи клас. Със заявлението е декларирано, че Михайленко е гражданка на Украйна и има регистриран настоящ адрес в [населено място], [улица]. Декларирала е, че е [семейно положение] за К. О. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна, както и че е майка на три деца – А. К. О. с [ЛНЧ], гражданка на Република Украйна, записана като ученичка за учебната 2024/2025 година в първи клас, Д.. И. М. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна и В. К. О. с [ЛНЧ], гражданин на Република Украйна. Към заявлението е приложила удостоверение с изх. № РД 18-494/ 11.06.2024 година, издадена от директора на СУ "Св. Св. К. и М.“, [населено място] в уверение на това, че А. К. О. е записана като ученичка за учебната 2024/2025 година в първи клас.

След запознаване със съдържанието на заявлението-декларация и приложените към него писмени доказателства, на 09.07.2024 година социален работник към ДСП е отразил върху служебно попълващата се част на заявлението, че заявителката няма право на еднократна помощ на основание чл.10а ал. 1 от ЗСПД. Като мотиви за отказа е посочено, че тя не отговаря на условията на чл. 3 т. 5 от ЗСПД във връзка с чл. 10а от ЗСПД, тъй като право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такава помощ е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

След проведен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална подкрепа, директорът на ДСП е издала оспорената заповед № ЗСПД/Д.-А-С/840 от 09.07.2024 година, с която е отказала исканата еднократна помощ, по съображения, че не са налице установените в чл. 3 т. 5 от ЗСПД материалноправни предпоставки, тъй като няма сключена спогодба между Република България и Република Украйна за изплащане на семейни помощи за деца.

Заповедта е връчена на О. М. на 15.07.2024 година и е обжалвана от нея на 23.07.2024 година.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповедта е издадена от компетентен орган – чл.10 ал.4 от ЗСПД, в установената форма, при спазване на съответните процесуалните правила в административното производство, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

С разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) е прогласено правото на гражданите на социално подпомагане.

А разпоредбата на чл. 26 ал. 2 от КРБ предвижда, че чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство.

Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД, като по отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Така предвиденото ограничение не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО. Според нормата на чл. 13 § 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с §1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39 ал. 1 т. 4 от същия закон изрично е предвидено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ не следва да се прилага ограничението на чл. 3 т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 10а от ЗСПД е предвидено отпускане на еднократна помощ за покриване на част от разходите в началото на учебната година на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, при условие, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Д. А. О. е записано в първи клас за учебната 2024/2025 година, живее постоянно в страната заедно с родителите си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. На членовете от семейството е предоставена временна закрила по реда на ЗУБ, видно от приложената регистрационна карта на чужденец. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ за покриване част от разходите на семейството в началото на учебната година.

Заповедта следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

В хода на производството жалбоподателката е представлявана от адвокат Я. К. от Адвокатска колегия – [населено място] в хипотезата на чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата. Представен е договор за правна помощ и съдействие. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. По делото е представена декларация, за семейно и имотно състояние, подписана от О. М., според която същата не получава доходи от трудови възнаграждения, от свободни професии, от наеми и хонорари и други, притежава недвижимо имущество и моторно превозно средство за семейно ползване. В този смисъл основанието за оказване на безплатна помощ е доказано. Разпоредбата чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати като разноски адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева на основание чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, на основание чл.172 от АПК, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-С/840/09.07.2024година на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Созопол.

ВРЪЩА преписката на директора на дирекция “Социално подпомагане” - Созопол за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - София да заплати на О. М., гражданка на Република Украйна, притежаваща карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********, издадена на 23.02.2023 година от ДАБ към МС, [ЛНЧ], с настоящ адрес - [населено място], [улица], сума в размер на 1 000 (хиляда) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.