Решение по дело №2869/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                         гр. Велико Търново , 31.01.2020 година

 

            Великотърновски районен съд, осми състав   в публично съдебно заседание на  10.01.2020  г.

                                                   Председател:  Диана Радева

 

при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2869 по описа на съда за 2019 г. , за да се произнесе взема предвид:                

          Обективно съединени искове с правно основание  чл. 26,ал.1 пр.1, вр. с чл.143,т.10 и т.12 и чл.146,ал.1 от ЗЗП , чл.55,ал.1 , пр.първо от ЗЗД, вр. с чл.86 от ЗЗД 

          Ищецът Т.Д.Д. сочи, че между него и банката е сключен договор за ипотечен кредит от 1.06.2007 г. , за сумата от 26 000 лева  със срок на погасяване 300 месеца. Излага, че кредитът е усвоен . Описва договорките между страните относно лихвените проценти . Твърди, че е погасил кредита на 28.03.2019 г. Навежда, че в противоречие с договора и погасителния план към него банката е увеличила БЛП  и оттам са променени размерите на месечните вноски. Заявява неоснователно разместване на имуществени блага , чрез неправомерното увеличение на лихвите  по кредита. Твърди недобросъвестност, водеща до неравноправност и съответно  нищожност на клаузите по т.8.1. и 9.1. от ОУ на банката, неразделна част от договора и моли съда да ги прогласи за такива. Моли съда да осъди  ответника да му заплати сумата от 2000 лева, получена без основание лихва за периода 1.10.2014 г.- 28.03.2019 г.  и сумата от 185,05 лева недължимо платена такса за управление на кредита за същия период. Претендира законна лихва върху главницата и разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.  К. от ВТАК. Поддържа исковите претенции и моли съда за решение по реда на чл.237 от ГПК.    

         В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът "Банка ДСК " ЕАД чрез пълномощник гл.ю.к.Мутафова заявява, че иска е основателен. Предлага сключване на съдебна спогодба. Алтернативно моли съда за решение при признание на иска по чл.237 от ГПК.   В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора становище. 

     

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери  установено следното:

С договор за ипотечен кредит от 1.06.2007 г. банката е отпуснала кредит на ищеца в размер на 26000 лева при договорени БЛП от 3,69% , общ лихвен процент по кредита 7,29% при срок на погасяване 300 месеца. Представени са Общи условия на банката за предоставяне на жилищни кредити , както и погасителен план и ГРП Приложени са извлечения от сметка за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г.   Не се спори, че кредитът е погасен предсрочно на 28.03.2019 г. 

   При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

   В чл. 237 от ГПК е предвидена възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. В конкретния случай ищецът основава претенциите си по осъдителните искове с нищожност на чл. 6 от договора за ипотечен кредит от 1.06.2007 г. и на  т.8.1. и т. 9.1 от Общите условия на банката, неразделна част от договора и иска от съда да приеме за установено между страните, че същите са неравноправни, тъй като не са индивидуално уговорени. В резултат на това моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща платена от потребителя и получена от банката без основание възнаградителна лихва за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г. , ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 185,05 лева, представляваща недължимо платена такса за управление на кредита за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г.  , ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане.    Ответникът признава изцяло исковите претенции  в отговора на исковата молба и в съдебно заседание. След като разгледа приетите по делото доказателства и в съответствие със становищата на страните съдът намира, че са налице  предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Исковете са процесуално допустими и не попадат в изключенията, при които съдът не може да се произнесе с решение по реда на чл.237 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона или добрите нрави, напротив същото е в съответствие с тях и се признава се право , с което ответникът може да се разпорежда.  Поради изложеното следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузите на чл. 6 от договор за ипотечен кредит, сключен между страните на 1.06.2007 г. , както и на т.8.1 и т. 9.1 от ОУ на банката неразделна част от договора са нищожни на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 143,т.10 и т.12 и чл.146,ал.1 от ЗЗП , като неравноправни и не индивидуално уговорени и да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща платена от потребителя и получена от банката без основание възнаградителна лихва за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г. , както и сумата от 185,05 лева, представляваща недължимо платена такса за управление на кредита за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г.  , ведно със законната лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното изплащане.  На основание чл.  78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 180 лева заплатена ДТ.   

Воден от горното и на основание чл. 237,ал.1 от ГПК  съдът 

 

 

                                                                                                             

Р     Е    Ш    И :

                                                                  

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузите на клаузите на чл. 6 от договор за ипотечен кредит от 1.06.2007 г. сключен между Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** и "Банка ДСК " ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул."Московска" № 19 , както и на т.8.1 и т. 9.1 от ОУ на банката неразделна част от договора са нищожни на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 143,т.10 и т.12 и чл.146,ал.1 от ЗЗП , като неравноправни и не индивидуално уговорени.

ОСЪЖДА  "Банка ДСК " ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул."Московска" № 19 да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН ********** *** по иск с правно основание чл.55,ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща платена от потребителя и получена от банката без основание възнаградителна лихва за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г. , както и сумата от 185,05 / сто осемдесет и пет лева и 5 ст./ лева, представляваща недължимо платена такса за управление на кредита за периода от 1.10.2014 г. до 28.03.2019 г. , ведно със законната лихва върху главниците от подаване на иска до окончателното изплащане. 

 ОСЪЖДА  "Банка ДСК " ЕАД с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. София, район "Оборище", ул."Московска" № 19 да заплати на Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***  сумата от 680 / шестстотин и осемдесет / лева направени по делото разноски. 

 

Решението може да бъде обжалвано пред  Окръжен съд Велико Търново ,чрез Районен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      Районен съдия: