Р Е Ш Е Н И Е № 32
В
ИМЕТО НА НАРОДА
В. районен съд,IV наказателен състав в публичното
заседание на 06.02.2017г.
Председател: ИСКРА КАСАБОВА
При секретаря Ц.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НАХД № 24 по описа за 2017 год., въз
основа на закона и доказателствата
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ К.Б.Ц., роден на ***г. в гр.М., българин, български гражданин, със средно-специално
образование, неженен, неосъждан /реабилитиран/, работи като управител на „БМП”
ООД гр.С., живущ ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че
На 13.07.2015г. в гр.В., пред орган на властта - служител в
група „БДС” при ОД на МВР-В., е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на чл.17 ал.1 /Приложение №6/ от Правилника за издаване на български
лични документи се дава за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, като е заявил, че е изгубил личната си карта с №********* -
издадена на 24.09.2013г. от ОД на МВР-В. - престъпление по
чл.313 ал.1 от НК.
КАТО НА ОСНОВАНИЕ
чл.313 ал.1 от НК вр. чл.78а от НК,
ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000.00 лева вносими в полза на Държавата.
ОСЪЖДА подсъдимият К.Б.Ц. ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД-МВР-В., направените по делото разноски в размер на 96,55 лева за
назначената по делото почеркова експертиза.
Решението
подлежи на обжалване или протестиране пред ВОС в 15 дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №32 по
НАХД №24 по описа за 2017 год. на ВРС
Производството е по реда на гл.28 от НПК, чл.376 и сл. от НПК.
Районна прокуратура, гр.В. е внесла Постановление от 03.01.2016г., с което
на осн. чл.375 НПК е направила предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на К.Б.Ц. *** за извършено от него престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Подсъдимият К.Б.Ц.
*** редовно призован се явява в съдебно заседание и ангажира становище по
делото.
Съдът, като взе предвид доводите на ВРП, изложени в
процесното постановление и на подсъдимия прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Б.Ц. *** и е пълнолетен, като към момента на деянието е на 33г.
личната си карта с №********* - издадена на 24.09. 2013г. от ОД на МВР-В..
Подсъдимият К.Б.Ц. се занимавал дейност по
покупка на автомобили от чужбина и вноса им в Република Б., на
10.07.2015г. се прибирал с автовоз от Република И. заедно със своя приятел св.И.П.И.
от гр.Р.. При влизане в Република С. подсъдимия извършил административно
нарушение, за което полицейски служители проверили личните му документи и
наложили глоба в размер на 150 евро, но тъй като неразполагал с такава сума и
не бил в състояние да заплати наложената глоба, полицаите задържали
представената от него лична карта с №********* и дата на издаване 24.09.2013г. Подсъдимият
се прибрал в Република Б. без лична карта, но тъй като документа му бил
необходим, за да пътува по служебните си дела на инкриминираната дата - 13.07.2015г. отишъл в гр.В., в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – В., където пред служител на ОД на МВР- гр.В. - св.Т.А.В.
- системен оператор в група ,,БДС” при ОД на МВР - В., заявил, че е изгубил
документа си за самоличност - лична карта с № ********* от 24.09.2013г.
издадена на негово име, макар
подсъдимият да бил наясно, че само няколко дни преди това заради
извършено от него административно нарушение в Република С., личният му документ
е бил отнет от полицейските органите в посочената държава. Във връзка с това му
била предоставена бланка образец „Декларация” по чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на български лични документи. След като се запознал с отделните
реквизити, подсъдимия саморъчно попълнил празните полета със задължителен
реквизит и подписал декларация, в която, декларирал че личната му карта е изгубена, като по този начин декларирал една неистина,
а именно: че личната карта с №********* и дата на издаване
24.09.2013г. е било изгубена.
Въз
основа на посоченото в декларацията подадена на 13.07.2015г., която била
входирана с дата 17.07.2015г., му била издадена нова лична карта с № *********
от ОД на МВР – В.,.
В
началото на м.април 2016г. в група ,,БДС” при ОД на МВР – В., чрез дирекция ,,БДС”
- С. постъпило писмо с изх.№ КО-11-259/29.03.2016г.
от Посолството на Република Б. в гр.Л. - Република С., с което уведомявали
компетентните органи, че чрез нота №ZКО-NР/16 на МВНР на Република С. при тях е
постъпила лична карта №********* издадена на 24.09.2013г. на името на К.Б.Ц., с ЕГН **********, като същата
му е била отнета от полицията в Р С. заради неплатена глоба. По повод на постъпилата
информация, от страна Н-к група ,,БДС” при ОД на МВР-В. - св.Инспектор Ст.Н., е
изготвена докладна записка и извършена проверка, след което е образувано
досъдебното производство.
Декларираното
от подсъдимият обстоятелство не отговаря на истината, тъй като видно от
приложените по делото доказателства се установява че българският личен документ с №********* издаден на
24.09.2013г. на лицето К.Б.Ц. с ЕГН **********
е бил отнет от полицейските органите на Република С. в началото на месец
юли 2015г., заради извършено от подсъдимия административно нарушение. От
изложеното се установява, че подсъдимият К.Б.Ц. е потвърдил неистина в
горепосочената декларация за да получи неправомерно нов личен документ.
Така изложената фактическа обстановка
се установява от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства – обясненията на подсъдимият, показанията на свидетелите:
св.Т.А.В., св.И.П.И., С. Н., заверено копие от Декларация по чл.17 ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, Писма от и до С ПП при ОД
на МВР- В., писмо от посолството в Л., Характеристични данни, Свидетелство за
съдимост, Експертна справка, Заключение на графологическата експертиза и др.
приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Подсъдимият се признава за виновен, като в досъдебната
фаза на процеса е дал подробни обяснения по случая, за причините за извършеното
от него деяние. Тези обяснения са в синхрон с показанията на разпитаните
свидетели, които нямат родство с подсъдимият и нямат пряк интерес от изхода на
делото и които като безпристрастни и изграждащи обективната истина по делото Съдът
кредитира.
При така установеното от
фактическа страна е безспорен правния извод, че на инкриминираната дата
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, че на 13.07.2015г. в гр.В., пред орган на властта - служител в група
„БДС” при ОД на МВР-В., е потвърдил неистина в писмена декларация, която по
силата на чл.17 ал.1 /Приложение №6/ от Правилника за издаване на български
лични документи се дава за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства, като е заявил, че е изгубил личната си карта с №********* -
издадена на 24.09.2013г. от ОД на МВР-В., при положение че същата преди това му
е била отнета от полицейските власти за нарушаване на законодателство, което се
подкрепя и от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Безспорен е и факта, че подс. К.Б.Ц. умишлено е потвърдил в
посочената Декларация неистина с цел да се сдобие с дубликат на визирания
документ, за да регистрира автомобила на свое име.
Видно от
изготвената по делото съдебно - почеркова експертиза № 207/06.07.2016г. на БНТЛ при ОД на МВР-В., ръкописния буквен текст ,,лична
карта” след ,,С подаването на декларацията съм уведомен/а, че” в
представената Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи с рег.№ 369000-9241/17.07.2015г. е изпълнен от К.Б.Ц. с ЕГН
**********. Подписът за ,,декларатор” в представената
декларация е изпълнен от К.Б.Ц..
Предмет на
документните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени
изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.
Безспорно е също така, че
престъплението по чл.313, ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е
достатъчно деецът да е направил „НЕЙСТИННО”
изявление /потвърди неистина или затаи истина/ в частен документ, който да
представлява писмена декларация, която по силата на закон, указ или
Постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Декларираните от подсъдимия обстоятелства
са неверни, поради което се ангажира и неговата наказателна отговорност.
Подсъдимият е имал представа за всички
обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните
последици на деянието си - действал е с пряк умисъл.В конкретния случай,
документът - „ДЕКЛАРАЦИЯ” по чл.17
ал.1 /Приложение №6/ от Правилника за издаване на български лични документи - съдържа
факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или не
съществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят,
погасяват или установяват права и задължения или правоотношения, като същата е
и депозирана пред съответният орган на власт.
Правното
значение е съществен елемент на документа. Това е така, защото, ако
материализираното изявление няма правно значение при лъжливото документиране,
не биха се увредили или не би се създала опасност от увреждане на обществените
отношения, свързани с документирането.
Налице е
частен документ „Декларация”, съставен от частното лице - под. К.Б.Ц..
При лъжливото документиране се касае до истински по произход документ, т.е.
издаден е от лицето, което има право да го състави, но отразените в него
обстоятелства или изявления – в случая, че подсъдимият е изгубил документа си -
лична карта с №********* -
издадена на 24.09.2013г. от ОД на МВР-В., не отговарят на обективната
действителност. Ето защо и деецът, ще носи отговорност за невярно документиране
в частен документ – Декларация. С оглед на така изложеното съдът намира, че са
налице в кумулативна даденост от обективна и субективна страна всички елементи
на престъплението по чл.313, ал.1 от НК.
Подсъдимият
К.Б.Ц. е не осъждан, /реабилитиран/, за извършеното от него престъпление
се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до
триста лева и от деянието не са настъпили имуществени вреди. Следователно
налице са предпоставките на чл.78а НК в тяхната кумулативна даденост, поради
което и предложението на прокуратурата за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание е основателно.
При определяне вида и размера на наказанието, което се
следва на подсъдимият К.Б.Ц., съдът отчете липсата на
отегчаващи вината обстоятелства, а като смекчаващи такива, чистото съдебно
минало към датата на извършване на деянието, добрите характеристични данни, не
причиняване на имуществени вреди, което мотивира съда да наложи на подсъдимият
административно наказание при превес на смекчаващите вината му обстоятелства в
предвидения от закона минимален размер от 1000 лв.
На подсъдимият при този
изход на делото се възложиха и направените разноски за графическа експертиза в
размер на 96,55
лева
По изложените съображения
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: