Определение по дело №243/2019 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 ноември 2019 г.
Съдия: Марин Димитров Маринов
Дело: 20197190700243
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 128                                                  11.11.2019                                          Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета  година, в  състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИН МАРИНОВ

 

след като разгледа докладваното от съдията административно дело № 243 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1 и сл. от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на  „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново,  срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год., с който на жалбоподателя е установено задължение за внасяне  за корпоративен данък в размер на 110306,86 лв. и задължения за лихва в размер на 38660,31 лв. за 2014 година.

Административен съд Разград, като направи проверка за допустимостта на жалбата по реда на чл.159 от АПК, констатира следното:

След извършена ревизия  на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК *********  с обхват задължения за Корпоративен данък за периода от 01.01.2014 год. до 31.12.2014 год.,  възложена със ЗВР № Р-03001718001751-020-001 от 23.03.2018 год.,  срещу ДЗЛ е издаден ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018.

Ревизионният акт е връчен на  ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК на 16.10.2018 год. Обжалван е  по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП с жалба вх. № 20225 от 24.07.2019 год. Жалбата е заведена в регистъра на Дирекция „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП на 29.07.2019 год. .

С Решение № 207 от 27.09.2019 год.  решаващият орган е оставил жалбата  без разглеждане на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК като просрочена. Решението е връчено  на ревизираното лице по електронен път на 11.10.2019 год.

На 18.10.2019 год. ревизираното лице е подало жалба вх. № 34599-3/18.10.2019 год. чрез Директора на „ОДОП” – Варна до Административен съд  - Велико Търново. Решаващият орган е изпратил жалбата по компетентност на Административен съд Разград на основание чл. 156, ал.,ал. 1 изречение второ от ДОПК. В титула и диспозитива на жалбата изрично е посочено, че същата е   срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018, чиято отмяна се иска.

От справка вх. № 1785 от 30.10.2019 год. на директора на „ОДОП” – Варна при ЦУ на НАП е видно, че срещу  Решение № 207 от 27.09.2019 год.  на директора на „ОДОП” – Варна не е постъпвала жалба по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК.

При така установените факти съдът намира жалбата за процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва пред съответния административен съд чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Според чл. 156, ал. 4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част.

С разпоредбите на чл. 156, ал. 2 и ал. 3 изрично е разпоредено, че не може да се обжалва по съдебен ред ревизионният акт, който не е обжалван по административен ред или в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението.

В настоящият случай ревизионният акт е обжалван по административен ред но решаващият орган е оставил жалбата без разглеждане по същество, тъй като е била просрочена. В този смисъл е постановил на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК Решение № 207 от 27.09.2019 год., в което изрично е посочено, че подлежи на обжалване  в 7 дневен срок от връчването му пред Административен съд Разград, чрез директора на дирекция „ОДОП”  - Варна.  Жалбоподателят обаче вместо да обжалва  това решение по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК е обжалвал ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год. пред съда по реда на чл. 156, ал. 1 от  ДОПК.

Това обжалване на ревизионния акт пред съда  е недопустимо, тъй като  този ревизионен акт не е потвърден от решаващия орган нито изрично с решение по чл. 155 нито мълчаливо в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.

Мотивиран така и на основание чл. 159,  т. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК чл. 156, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ ЕМ ПРЕСТИЖ” ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Освобождение” № 29Б, чрез адв. М. И. от АК – Велико Търново,  срещу ревизионен акт № Р-03001718001751-091-001 от 12.09.2018 год. на органа по приходите при ТД на НАП – Варна, с който на жалбоподателя е установено задължение за внасяне  за корпоративен данък в размер на 110306,86 лв. и задължения за лихва в размер на 38660,31 лв. за 2014 година.

ПРЕКРАТЯВА  производството по адм.д. № 243/2019 год. на Административен съд Разград

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен срок в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

Съдия: /п/