РЕШЕНИЕ
№ 296
гр. С.З., 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на петнадесети август през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20235500900303 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД.
Посочено е, че на 27.01.2023 г., около 12:30 ч., в град С.З., на
кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Г.“ е станало ПТП. Ищцата, заедно със
съпруга си М.К.К., са предприели пресичане по обозначена за целта
пешеходна пътека в посока от юг на север, когато са били ударени от л.а.
„Рено“, мод. „Меган“ с peг. № ***, управляван от водача Н. С. К., движещ се
от изток на запад, който нарушава разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре. В резултат на удара, ищцата и нейният съпруг са получили травматични
увреждания.
Сочи се, че за станалото ПТП е образувано ДП № 1228-зм-31/2023г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - С.З. и пр. пр. № 1182/2023
г. по описа на РП - С.З., които към настоящия момент не са приключили с
окончателен съдебен акт.
Заявява, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и от направената справка от ел. сайт на Г. се установява, че към датата на
1
ПТП - 27.01.2023 г., л.а. „Рено“, мод. „Меган“ с peг. № *** е бил с валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие
20.11.2022г. и крайна дата на покритие 19.11.2023г. към З. "Б." АД.
Посочва, че веднага след инцидента, пострадалите са били откарани в
СПО на УМБАЛ „***“ АД гр. С.З., където ищцата била приета за лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология към болницата.
Сочи, че от издадената Епикриза към ИЗ № 2094, издадена от УМБАЛ
„***“ АД - С.З., е видно, че на 27.01.2023 г. ищцата е постъпила за оперативно
лечение в Ортопедичен комплекс, Клиника по ортопедия и травматология на
болницата, като се сочи, че при ПТП ищцата е получила травма в областта на
лявата тазобедрена става. Отбелязано е, че е почувствала болка и
невъзможност да стъпва на левия долен крайник. При прегледа лекарите са
установили наличие на палпаторна болка по лявата ингвинална гънка.
Активните движения в ЛТБС били леко ограничени и болезнени. Съгласно
вписаната в епикризата извадка от оперативен протокол № 47/30.01.2023 г. на
30.01.2023 г. под инфилтрационна анестезия на ищцата е било извършено
закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация. На 31.01.2023г.
ищцата била изписана за домашно лечение с препоръка да спазва постелен
режим за 30-60 дни и да продължи профилактиката с НМХ за 20 дни.
Вписаната в епикризата окончателна диагноза е счупване на пубиса (срамна
кост) закрито.
Посочено е, че от Амбулаторен лист № 23065907Е709 от 06.03.2023г.,
издаден от д-р В.В. - специалист ортопед-травматолог, е видно, че след
извършено рентгенологично изследване от същата дата, на ищцата е
извършен преглед, при който е поставена основна диагноза „счупване на
пубиса (срамната кост), описано обективно състояние „Лека палпаторна болка
в областта на пубиса, пo-изразена в ляво. Активните движения в лява ТБС са
неограничени, леко болезнени в крайните фази ) като за терапия е предписано
водене с две помощни средства без натоварване за 60 дни“. Предписани са и
медикаменти, които ищцата е закупила и приемала съгласно указанията.
Сочи, че от Амбулаторен лист № 23100307D5A3 от 10.04.2023г., издаден
от д-р В.В. - специалист ортопед-травматолог, е видно, че след извършено
рентгенологично изследване от същата дата, на ищцата е извършен преглед,
при който е поставена основна диагноза „счупване на пубиса (срамната кост)
2
", като е описано обективно състояние „Ходи с 1 помощно средство. Лека
палпаторна болка в областта на пубиса, пo-изразена в ляво. Активните
движения в лява ТБС са неограничени, леко болезнени в крайните фази“.
Предписани са и медикаменти, които ищцата е закупила и приемала съгласно
указанията.
Заявено е, че видно от резултат от извършено на ищцата
рентгенологично изследване на таз от 10.04.2023г. се установява, че освен
счупване на пубисна кост, са налице изшипени вежди на двата ацетабулума.
Остеофит по горният ръб на големият трохантер в ляво. Начални изшипявания
по ставните ръбове на главите на двете бедрени кости. Двустранна коксартроза
по-добре изразена в ляво.
Твърди, че след изписването й от болницата, ищцата е продължила
лечението си в домашни условия. Тъй като по лекарско предписание не
можела да става от леглото, тя разчитала на постоянните грижи на своите
близки. Получените травми драстично са нарушили обичайното ежедневие и
ритъма на живот на ищцата. Инцидентът е предизвикал у нея силен страх и
стрес, тъй като тя се е изплашила както за своя живот, така и за този на своя
съпруг.
Твърди, че като резултат от претърпяното ПТП на 27.01.2023 г.,
пострадалата е изпитвала силни болки в долните крайници и пубисната кост и
придвижването й е било затруднено и ограничено за период от около 6 месеца,
като се е осъществявало единствено чрез помощни средства. Твърди, че към
настоящия момент, същата не е възстановена напълно и продължава да
изпитва болки и затруднения в придвижването. След инцидента ищцата е
изпитала и силен стрес и страх за здравословното си състояние. Друг фактор,
предизвикал стрес у пострадалата е и напълно неочакваното решение на
шофьора на автомобила да не спре и пропусне пешеходците, като ищцата не е
имала никаква възможност да реагира и да се предпази. Посочва, че същата
значително е ограничила социалните си контакти поради затрудненията да
излиза навън, а в началния период от възстановяването си е имала нужда и от
болкоуспокояващи и чужда помощ, което я е накарало да се чувства
непълноценна. Така, освен на физическото здраве на ищцата, процесното ПТП
се е отразило неблагоприятно и върху нейната психика, като и към настоящия
момент споменът за инцидента предизвиква у ищцата негативни емоции,
3
изпитва страх да пресича, оглежда се непрекъснато за други пешеходци, с
които да пресича пътното платно.
Посочено е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на
застраховането, ищцата с молба е предявила пред застрахователя претенции за
изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП имуществени и
неимуществени вреди. Молбата за изплащане на обезщетение за
неимуществените вреди е получена от ответното дружество на 08.02.2023 г.
По нея ответното дружество е образувало щета № **********. С писмо, с изх.
№ НЩ2806/02.05.2023 г. З. "Б." АД информира ищцата, че е необходимо
представляването на допълнителни документи и че няма основание да
удовлетвори претенцията, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства, относно виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП, въпреки че съгласно чл.496 от КЗ със заглавие
„Задължения на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при предявена претенция“, и по-конкретно според
посоченото в ал.4, когато представените документи не са достатъчни за
удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на
пътнотранспортно произшествие, застрахователят може да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни
органи или лица.
Сочи се, че тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда,
ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 27.01.2023 г., за
ищцата е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за
присъждане на справедливо обезщетение за причинените й болки и
страдания, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно
дружество, отговорно за възстановяване на вредите, причинени от
застрахования.
Заявява, че в конкретния случай, не може да става въпрос и за каквото и
да било съпричиняване от страна на ищцата, тъй като същата се е движила по
пешеходната пътека със спокоен ход, държейки се с едната ръка за своя съпруг
и с торба в другата ръка и не е очаквала, че водачът л.а. „Рено“, мод. „Меган“ с
peг. № *** няма да спре и да я пропусне, както изрично повелява законът.
4
Инцидентът е настъпил по средата на северната лента на северното платно на
ул. „Г.“ като са и оставали около 2/3 метра до северният тротоар. Твърди, че
единствената причина за настъпване на ПТП се явява неправомерното
поведение на водача на „Рено“, мод. „Меган“ с peг. № ***.
Предвид изложеното по-горе и като се имат предвид получените от
пострадалата телесни увреждания, претърпените от нея болки и страдания,
продължителността на възстановителния й период и причинените й стрес,
страх и негативни емоции, така и с оглед на съдебната практика по подобни
казуси, се счита, че справедливо обезщетение за претърпените от ищцата С.
М. К. неимуществени вреди се явява сумата от 60 000 лв.
Сочи, че във връзка с проведените лечение и изследвания, ищцата е
заплатила сумата от общо 274.95 лв. (двеста седемдесет и четири лева и
0,95ст.), за закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за
заплатени потребителски такси. В тази обща сума са включени сбора от
следните плащания: 26,87 лв. по касов бон изд. на 27,01.2023г. от С. ЕООД,
23,20лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена от УМБАЛ „***“
АД гр. С.З., 11лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена от
УМБАЛ „***“ АД гр. С.З., 141,61лв. по фактура № ********** от
31.01.2023г., издадена от „Н.**“ ООД, 8.50 лв. по фактура № 00000004708 от
18.02.2023г., издадена от „В.“ ЕООД, 30.67 лв. по фактура № ********** от
27.03.2023г., издадена от „С.„ ЕООД, 24.99 лв. по фактура № ********** от
27.03.2023г., издадена от „Д.“ ЕООД, 8.11 лв. по фактура № ********** от
10.04.2023г., издадена от „Н.**“ ООД, поради което предявява претенция за
заплащане от страна на ответното застрахователно дружество на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея в следствие на
процесното ПТП имуществени вреди.
На основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, е направено
искане, съдът да присъди на ищцата и дължимата законна лихва върху
претендираното обезщетение от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице – 08.02.2023г. до 31.07.2023 г.
(датата на депозиране на исковата молба в съда), както и от 31.07.2023 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли, да се постанови решение, с което да осъди З. "Б." АД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от С.С.П. и
5
К.Д.К., да заплати на С. М. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З.,
***, сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща част
от сумата от 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от
27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса (срамна кост), както и
преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни
емоции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата, следваща
датата на депозиране на исковата молба в съда - 31.07.2023., до окончателното
й изплащане.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди З. "Б." АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***, представлявано от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати на С. М. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
С.З., ***, сумата от 1473.17 лева (хиляда четиристотин седемдесет и три лева
и седемнадесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата
от 26 000 лв. (обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса
(срамна кост), както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес,
страх и негативни емоции), от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
08.02.2023 г. до 31.07.2023 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда.
Моли, да се постанови решение, с което да се осъди З. "Б." АД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., да заплати на С. М. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С.З.,
***, сумата в размер на 274.95 лв. (двеста седемдесет и четири лева и 0,95ст.),
представляваща обезщетение за имуществени вреди за закупени медицински
изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени потребителски такси.
Посочва, че в тази обща сума са включени сбора от следните плащания: 26,87
лв. по касов бон изд. на 27.01.2023г, от С. ЕООД, 23,20лв. по фактура №
********** от 31.01.2023г., издадена от УМБАЛ „***“ АД гр. С.З., 11 лв. по
фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена от УМБАЛ „***“ АД гр. С.З.,
141,61 лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г„ издадена от „Н.**“ ООД,
8.50 лв. по фактура № 00000004708 от 18.02.2023г„ издадена от „В.“ ЕООД,
30.67 лв. по фактура № ********** от 27.03.2023г., издадена от „С.“ ЕООД,
24.99 лв. по фактура № ********** от 27.03.2023г„ издадена от „Д.“ ЕООД,
8.11 лв. по фактура № ********** от 10.04.2023г., издадена от „Н.**“ ООД,
6
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата, следваща датата
на депозиране на исковата молба в съда - 31.07.2023., до окончателното й
изплащане.
Моли, да й се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство за всеки един от обективно съединените
искове по чл. 38, ал.2 от ЗА.
Посочена е банкова сметка, по която да бъдат изплатени присъдените
суми.
Съдът е оставил без движение исковата молба с указания за
отстраняване на нередовности. С молба вх. № 10269/23.08.2023г. ищецът е
уточнил, че претендира заплащане на сумата от 1539.50 лева,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 26 000 лева, за
периода от датата на предявяване на писмена претенция пред застрахователя –
08.02.2023г. до 07.08.2023г. – датата на предявяване на исковата молба в съда.
В съдебно заседание от 23.05.2024 г. съдът е допуснал увеличение на
размера на предявения от ищцата С. М. К. иск за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, който да се счита предявен вместо за
сумата от 26 000 лв., за сумата от 60 000 лв., до пълния му размер,
съобразно първоначалното предявяване на претенцията,
В съдебно заседание от 15.08.2024 г. съдът е допуснал изменение на
обявения за окончателен доклад по делото, както следва:
Приема, че е допусната техническа грешка в допълнителната
искова молба и на ищцата не е заплащана сума в размер на 10 000 лева на
25.07.2023г., нито каквато и да е била друга сума, на друга дата.
Приема, че главницата се претендира със законна лихва от
07.08.2023г., когато е подадена исковата молба.
Предявен е иск за заплащане на сумата от 3 552,41 лв. (три хиляди
петстотин петдесет и два лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща лихва за забава в плащането върху цялата главница от
60 000 лв. (обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса
(срамна кост), както и преживени душевни болки и страдания - силен
7
стрес, страх и негативни емоции) от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице пред застрахователя -
08.02.2023г. до 07.08.2023г. - датата на депозиране на исковата молба в
съда.
Ответникът е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който
оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Рено” с peг. №
*** - Н. К.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Посочва, че до настоящия
момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.
300 ГПК.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Намира, че без да е установен механизмът на ПТП, не
може да бъде направен извод, за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение, не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото вината
представлява субективно отношение към определено противоправно
поведение или резултат. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП. Оспорва посочения механизъм на ПТП в КП за ПТП,
приложен с исковата молба.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на
водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска
отговорност“, оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав,
по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и
вина в поведението на водача на л.а. „Рено” с peг. № *** - Н. К.. Счита, че
събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на л.а. „Рено” с peг. № *** - Н. К.,
като за него не е било налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на вредите.
Посочва, че твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли пряко
от непозволено увреждане, подлежат на пълно и главно доказване.
Оспорва иска по размер. Намира, че претенцията не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.
8
Сочи, че по твърдения в исковата молба на 27.01.2023 г. С. К. е била
участничка в ПТП като пешеходка.
Посочва, че за удостоверяване на твърдените травматични увреждания,
причинени вследствие на пътния инцидент, на нейно име са представени
следните медицински документи:
- Епикриза по ИЗ № 2094 от Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „***“ - С.З., за периода 27.01.23г. - 31.01.23 г. с Окончателна
диагноза: МКБ S32.50 Счупване на пубиса (срамна кост) закрито. -
Амбулаторен лист от 06.03.23 г. (ортопед-травматолог д-р В.В.), с Основна
диагноза по МКБ: S32.50 Счупване на пубиса (срамна кост) закрито.
- Разчитане на рентгеново изследване на таз от 06.03.23 г. (МЦ „Т.“
ЕООД), със заключение: Фрактура на лява пубисна кост.
- Амбулаторен лист от 10.04.23 г. (ортопед-травматолог д-р В.В.), с
Основна диагноза по МКБ: S32.50 Счупване на пубиса (срамна кост) закрито.
- Разчитане на рентгеново изследване на таз от 10.04.23 г. (МЦ „Трета
поликлиника“ ЕООД), с описание: Изшипени вежди на двата ацетабулума.
Остеофит по горния ръб на големия трохантер в ляво. Начални изшипявания
по ставните ръбове на главите на двете бедрени кости. Заключение:
Двустранна коксартроза. по - добре изразена в ляво.
Няма представени други медицински документи.
Представени са фактури и фискални бонове за медикаменти, мед. услуги
и консумативи за исканата сума за имуществени вреди.
Представената медицинска документация удостоверява, че на 27.01.23 г.
С. К. е била приета в болнично заведение с оплаквания от болка в лявата
слабинна област и леко ограничени движения в лявата тазобедрена става.
Било е установено наличие на счупване на лявата пубисна (срамна) кост, като
лечението е било неоперативно - „закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, друга неуточнена кост“ 79.90.
По повод на счупването на лявата срамна кост на таза, нито в
представената Епикриза, нито в представеното рентгеново изследване на таза
от 06.03.23 г. не е уточнено каква характеристика има това счупване - едното
или двете рамена; счупване с разместване или без разместване или само
пукване.
9
Счупването на лявата срамна кост е причинило трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни (средна телесна
повреда, по смисъла на чл.129 от НК), с обичаен оздравителен период около 2-
3 месеца. Към 10.04.23 г. от прегледа при ортопед-травматолог е описано
„Ходи с едно помощно средство. Лека палпаторна болка в областта на пубиса,
по изразена в ляво. Активни движения в лява ТБС (тазобедрена става) са
неограничени, леко болезнени в крайните фази“.
Посочва, че по отношение вписаните в Исковата молба като
травматични изменения на двете тазобедрени стави вследствие на процесното
ПТП, на представената рентгенография от 10.04.23 г., са описани
дегенеративни изменения в двете тазобедрени стави (повече за лявата-), т.н.
двустранна коксартроза. Заявява, че тези изменения са от дегенеративен
характер и нямат отношение към процесното ПТП.
Предвид на представената медицинска документация счита, че
адекватна сума за обезщетение за неимуществени вреди е до 15 000 лева, ако
искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално съпричиняване.
Според ответника, съществен е въпросът, свързан с тълкуването и
прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-конкретно относно критериите, които имат
значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при деликт, както и относно задължението на съда да обсъди и анализира
всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им
оценка да определи паричния еквивалент на вредите. По правния въпрос, са
налице задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г.,
доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които
понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги
свързано с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства. Сочи, че за да се определи справедлив размер на
обезщетението за претърпените от деликт страдания при смърт на близък, от
съществено значение са критериите относно съществуващите приживе
отношения между пострадалия и лицето, което търси обезщетение за
неимуществени вреди, интензитета и продължителността на накърняване на
психичната му сфера, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост, за в случай на телесни травми следва да се обсъдят характерът
10
на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на
възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. (решение
№ 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО). Посочва, че
лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид
само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е
настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за
размера на обезщетението (решение № 23/25.03.2014 г. по т.д.№ 1154/2013 г.
на ТК, II ТО, решение № 157/28.11.2014 г. по т.д.№ 3040/13 г. на ТК, II ТО и
др.). Заявено е, че релевантните обстоятелства следва не само да се изброят,
но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност (решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, II ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО и др.), за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на
ищцата. Сочи, че тя участва в ПТП като пешеходец, който не е спазила
правилата за движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е можела
да избегне удара, но не е направила необходимото, за което е имала обективна
възможност. Счита, че с поведението си, се е поставила в превишен спрямо
нормалния риск, като е допуснала да настъпи удар, който обективно е можела
да избегне при проявена нормална и дължима грижа към собствения живот и
здраве. Според ответника, ищцата е нарушила чл. 113 ЗДП, като не се е
съобразила с посоката и скоростта на приближаващото я МПС. Намира, че при
проявена дължима грижа, тя е можела да избегне удара, ако продължи с
пресичането едва, когато се е убедила, че лекия автомобил е бил спрял и е
подсигурил предимство. Заявява, че ищцата не може да разчита, само на това,
че пресича на пешеходна пътека и водачите са длъжни да се съобразяват с нея
като уязвим участник в движението. Сочи, че пешеходците също имат
задължения към собствения живот и здраве и не следва да предприемат
пресичане, освен ако не са се убедили, че е напълно безопасно.
Посочва, че характерно при съпричиняването е, че то за разлика от
деликта може и да не е противоправно поведение само по себе си, но в
повечето случи е и противоправно. Заявява, че следва да се имат предвид
11
следната практика на ВС: ППВС № 17/63 година - Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Намира, че в случая е от значение наличието на причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
а не на вина.
Противопоставя се на искането за присъждане на хонорар по реда на чл.
38 ЗА. Моли, да бъде призован ищеца, за да заяви действително ли е
договорена безплатна правна помощ.
Прави евентуално възражение по чл.78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищцата
прави следните пояснения и допълнения към исковата молба.
Посочва, че с отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете
по основание и размер. Оспорва описания механизъм на ПТП, както и всички
елементи на фактическия състав на деликта. Сочи, че претенцията не отговаря
на икономическата конюнктура в страната и вредата, като твърди, че била
прекомерна. Заявява, че адекватна сума за обезщетение била до 15 000 лв. при
зачитане на принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД. Допълва, че
описаните изменения в тазобедрените стави били с дегенеративен характер и
нямали отношение към процесното ПТП. Прави евентуално възражение за
съпричиняване. Прави доказателствени искания.
На първо място ищцата счита, че процесния отговор на искова молба е
нередовен, като не е спазено изискването на чл. 131, ал. 2, т.6 от ГПК,
съгласно което същият следва да съдържа подпис на лицето, което подава
отговора.
В случай, че се приеме за редовен, оспорва всички направени
възражения. Намира същите за неоснователни, недоказани и се базират на
бланкетни и голословни твърдения, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Сочи, че застрахователят оспорва механизма на ПТП, като оспорва да е
налице фактическия състав на деликта, като твърди, че било налице случайно
събитие за водача на л.а. „Рено, Н. К.. Заявява, че механизма на ПТП е описан
в исковата молба така, както е установен в представените Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на пътно-транспортно
12
произшествие и Фотоалбум. Твърди, че описаният механизъм напълно
отговаря на изобразената в констативния протокол схема, която е подписана
като вярна от виновния водач Н. К.. Заявява, че с поисканата съдебна
автотехническа експертиза ще бъде установен по категоричен начин
механизма на процесното ПТП.
Счита, че претендираното обезщетение не е прекомерно и
несправедливо. Напротив, след съобразяване на всички факти, както и
останалите обстоятелства, визирани в постановките на ППВС №4 от
23.12.1968г., счита, че това е справедливо обезщетение, съобразено с трайната
съдебна практика, което адекватно да репарира понесените от ищцата болки и
страдания. Посочва, че според трайната съдебна практика размерът на иска
зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се
установяват, като се вземат предвид и характерът на деянието, степента на
увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. Сочи, че от друга страна в законовия
критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост”
винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите
неимуществени ценности. Едно от неговите средства за защита е
справедливото обезщетяване на моралните вреди, възникнали от неговото
нарушаване.
Обръща особено внимание на писмения отговор в частта, в което е
заявено, че адекватна сума за обезщетение била до 15 000 лв., без същото да е
заявено в условията на евентуалност. С това твърдение счита, че ответното
застрахователно дружество прави конклудентно признание на иска до този
размер.
Посочва, че травмите, получени от ищцата, са описани в исковата молба,
така, както са установени от представените писмени доказателства
(медицинска документация), като с поисканата съдебномедицинска
експертиза ще се отговори на въпроса какви травматични увреждания са й
причинени от процесното ПТП и дали е налице причинно-следствена връзка.
Счита, възражението за съпричиняване за бланкетно и недоказано.
Заявява, че съгласно константната съдебна практика на ВКС по прилагането
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения, а намаляването на дължимото
13
обезщетение за вреди от деликт поради съпричиняване изисква доказани при
условията на пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие
на увреденото лице, с които то обективно, независимо дали виновно или
безвиновно, да е способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки
условия за настъпването му или улеснявайки го.
По направеното противопоставяне:
Счита направеното противопоставяне за неоснователно и бланкетно,
тъй като твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА на основание сключен договор за правна защита и съдействие, с
който са предоставени процесуални права на адвоката пред съда е достатъчно
основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. (В този смисъл
Определение № 85 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 5320 /2015 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение). Неоснователно е възражението, че съдът
не може да присъжда възнаграждение по чл. 38 ЗА, ако няма доказателства за
наличие на предпоставките на чл.38, ал.1 ЗА. Практиката на ВКС е в обратен
смисъл. (В този смисъл Решение №67 от 29.06.2020 г. по гр. д. № 2008 / 2019 г.
на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение), С оглед на изложеното, моли
да не бъде допускано призоваването на ищеца, с така поставения въпрос.
По делото е постъпил от ответника отговор на допълнителната искова
молба, с който поддържа отговора на исковата молба. Поддържа
доказателствените искания, както са направени.
Твърди, че няма безспорни доказателства, които да установяват в
условията на пълно доказване да е причинен деликт от страна на водача на л.а.
„Рено” с peг. № *** - Н. К.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в
причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи, че до
настоящия момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по
реда на чл. 300 ГПК.
Счита, че претенцията не отговаря на икономическата конюнктура в
страната и вредата, като се явява прекомерна.
Сочи, че в отговора на исковата молба е записано: „Предвид на
представената медицинска документация считам, че адекватна сума за
обезщетение за неимуществени вреди е до 15 000 лева, ако искът се докаже по
основание и без да се отчита евентуално съпричиняване”. Заявява, че в този
смисъл неоснователно е искането на насрещната страна от стр. 2 в
14
допълнителната му искова молба: особено внимание следва да бъде обърнато
на писмения отговор в частта, в което е заявено, че адекватната сума за
обезщетение била до 15 000 лв., без същото да е заявено в условията на
евентуалност. С отговора считам, че ответното застрахователно дружество ...
признание на иска.”.
Поддържа евентуалното възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищцата. Посочва, че тя участва в ПТП като пешеходец, който не е
спазила правилата за движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е
можела да избегне удара, но не е направила необходимото, за което е имала
обективна възможност.
Прави евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 27.01.2023 г., около 12:30 ч., в град С.З., на
кръстовището на бул. „С.“ и ул. „Г.“ е станало ПТП, при което е пострадала
ищцата С. М. К..
От направената справка от ел. сайт на Г. се установява, че към датата на
ПТП - 27.01.2023 г., за л.а. „Рено“, мод. „Меган“ с peг. № *** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с начална дата на покритие
20.11.2022г. и крайна дата на покритие 19.11.2023г. към З. "Б." АД.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата с молба е
предявила пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за
причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Молбата за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди е получена от ответното
дружество на 08.02.2023 г. По нея ответното дружество е образувало щета №
**********. С писмо, с изх. № НЩ2806/02.05.2023 г. З. "Б." АД информира
ищцата, че е необходимо представянето на допълнителни документи и че няма
основание да удовлетвори претенцията, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства, относно виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
15
следното:
При случилото се ПТП на 27.01.23г С. М. К. била блъсната от ЛА при
пресичане по пешеходна пътека. В резултат на това тя получила следните
травматични увреждания:
-счупване на лявата срамна кост /дуплексна/
-контузии синини по двете длани и китки
Счупването на пубисната кост е свързано с нарушаване целостта на
тазовия пръстен в предната му лява част. В зоната на тази кост се разпределя
натиска предаден от лявото бедро, чрез бедрената глава върху таза. Силата на
натиска е равна на тежестта на цялата горна половина на тялото - от над
тазобедрените стави плюс инерцията от падането. По тази причина болката се
изявява най-силно при натиск, стъпване на левия крак и поемане на тежестта
на пациента от същия крак. Болката е с бодежен характер и по тази причина
предизвиква остра реакция в периферната инервация на долния крайник от
страната на тазовата фрактура. Мускулатурата реагира с „отпускане и
омекване”, което може да доведе до падане на човека. Това е обяснението за
функционалната немощ на левия долен крайник за период от 45-60 дни. Такъв
е периодът на използване на две помощни средства и отбременяване на
засегнатия крак. Тази фрактура покрива медико биологичния квалифициращ
признак на травма с продължителност на лечението по консервативен начин за
повече от 30 дни/средна телесна увреда/. При правилно проведено и без
усложнения, лечение, общият възстановителен период е 3-5 месеца.
При проведения преглед на 09.03.2024г. на С. М. К., тя представила
копия от рентгеновите изследвания, извършени в деня на травмата -
27.01.2023 г. - 13:49:08ч ; на 06.03.2023г. - 15:41:43ч. и на 10.04.2023г. -
15:11:40 ч.
При голямо увеличение на образа на монитор, вещото лице установява,
че счупването на пубисната кост е с две фрактурни линии, т.е. касае се за две
фрактури на една кост. Едната фрактура е на горното, а другата е на долното
рамо на лявата срамна кост. Двете фрактури са с лека деформация, но поради
това, че са две се обяснява по-дългия период на костно срастване и
възстановяване на ищцата.
Механизмът на получаване на травматичното увреждане на С. К. и
16
описаният от нея в подробности механизъм, отговаря на възможния
биомеханичен начин на получаване на тези фрактури.
Според вещото лице, описаният начин на случилото се ПТП на
27.01.2023г. и описаният в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
планът-схема изготвен от органите на пътна полиция, Протоколът за оглед на
пътно транспортно местопроизшествие, снимковият материал, медицинската
документация, доказват недвусмислено наличието на пряка причинно
следствена връзка между получените увреждания на С. К. и процесното ПТП.
Оздравителният процес при правилно проведено консервативно лечение
на счупването на лявата срамна кост е около 3-5 месеца. В конкретния случай
от медицинските документи и от разговора с ищцата, който вещото лице е
провело на 09.03.2024г. се уточнява, че тя е започнала работа към края на
м.май 23г. /4 месеца/.
След травматичния момент на 27.01.2023г. С. К. е била хоспитализирана
до 31.01.2023г. След това до 04.03.2023г. е спазвала леглови режим в домашни
условия. На 04.03.2023 г. е започнала да упражнява прохождане в домашни
условия с две помощни средства, като левият крак е бил облекчен и е
стъпвала само на десния. След контролен преглед при лекуващия си ортопед
на 10.04.2023г. е започнала да ходи с една патерица и постепенно е
увеличавала натоварването на левия крак. След около 20 дни/около 01.05.2023
г./ е проходила с бастун. След започване на работа тя е имала тъпа, умерена
болка в лявата тазобедрена става, която е била с отслабващ характер и е
отзвучала до м.08.2023г. През месеците август 2023 г. и октомври 2023 г. е
провела балнеолечение за по 7 дни.
При клиничния експертен преглед, който вещото лице е извършило на
09.03.2024 г. се установява: налични са умереностепенни болки в ЛТБС, при
максимална флексия/клякане/, външна и вътрешна ротация. Същата става е
болезнена при студени дни. Ищцата се оплаква от изтръпване, мравучкане по
двете подколенници и ходила, което е изява на радикулитна патология, която
се е появила вследствие на дългото 3-4 месечно ползване на помощни
средства и оттам дълготрайния наклонен стоеж на тазовия пръстен.
От заключението на повторната автотехническата експертиза,
което съдът кредитира като мотивирано и обосновано, се установява
следното:
17
ПТП е настъпило на 27.01.2023 г. около 12.30 ч. между л.а. "Рено" Меган
с peг. № ***, управляван от Н. К. и пешеходци С. К. и М.К. на 64 г.
На 27.01.2023 г. около 12.30 ч. в гр. С.З., по бул. "С." в посока от изток на
запад се е движил л.а. "Рено" Меган с peг. № ***, управляван от Н. К.. Л.а.
"Рено" Меган с peг. № *** е преминал през кръстовище с въведено кръгово
движение и продължил движението си по ул. "Г." в посока запад.
В същото време пешеходците С. К. и М.К. са предприели пресичане на
платното за движение на ул. "Г." в посока от юг на север по обозначена
пешеходна пътека.
При пресичане траекториите на движение на л.а. и пешеходците се
получава конфликтна точка и настъпва ПТП, при което са причинени
травматични увреждания на пешеходците.
След сблъсъка л.а. се е установил в покой, като предните му гуми са на
западния край на пешеходната пътека, а десните гуми на л.а. са на 1.18 м
южно от бордюра на северния тротоар.
Мястото на сблъсъка/удара на лекия автомобил "Рено" Меган с peг. №
*** и пешеходеца С. К. се намира на около 9.25 м. източно от ориентира/Ор/ и
на около 7.25 м. северно ориентир 2 /Ор2/.
Скоростта на движение на лек автомобил "Рено" Меган с peг. № ***,
управляван от Н. К. преди сблъсъка и в момента на сблъсъка/удара е около V
a
= 40.00 км/ч.
Скоростта на движение на пресичащият пешеходец С. К. при среден ход
на движение /от таблицата/ преди настъпването на ПТП е равна на V = 5.45
n
км/ч. = 1.51 м/с.
Скоростта на движение на пресичащият пешеходец С. К. при среден ход
на движение /от таблицата/ към момента на сблъсъка/удара е равна на V =
n
9.00 км/ч. = 2.50 м/с.
Отстоянието на л.а. "Рено" Меган с peг. № *** от мястото на сблъсъка е
равно на О = 45.24 м. при движението му със скорост равна на V = 40.00
рмa
км/ч., когато пешеходеца се е намирал на южният бордюр /на прохода/ и е
предприел пресичането на пътното платно от юг на север.
Водачът на л.а. "Рено" Меган с peг. № *** при движение със
съобразената скорост в населено място V = 40.00 км/ч., при своевременно
a
възприемане на опасността, е имал техническа възможност да не допусне
настъпването на ПТП.
Пешеходецът С. К. не е имала техническа възможност да предотврати
настъпилото ПТП.
В резултата на всичко по-горе описано е настъпило ПТП с последици
описани в делото.
Техническа причина за настъпване на ПТП на 27.01.2023 г. е
непропускането от водача на лек автомобил "Рено" Меган, на движилата се по
18
пешеходната пътека С. К..
Мястото на сблъсъка/ удара се намира на "Пешеходна пътека” - М8 /"тип
8.1"/ на около 9.25 м. източно от ориентира/Ор/.
Непосредствено преди настъпването на сблъсъка водачът на л.а. е
възприел пешеходците, предприел е спиране и е установил л.а. в покой като
предната му част е насочена в посока запад, а по-голямата част от автомобила
е върху пешеходната пътека, описан в протокола за оглед на
местопроизшествие и нанесен на двете мащабни скици - приложения 1 и 2.
От техническа гледна точка опасността за водача на л.а. възниква към
момента на навлизане на пешеходците на пътното платно за движение от
южната му страна.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да не допусне
настъпването на ПТП при условие, че към момента когато е имал възможност
да възприеме пресичащите пешеходци, е намалил скоростта на движение или
предприеме спиране.
Водачът на автомобила е имал техническа възможност да не допусне
настъпването на ПТП при условие, че към момента когато е имал възможност
да възприеме пресичащите пешеходци, да премине през свободния динамичен
транспортен коридор южно от мястото на сблъсъка/удара по средната пътна
лента.
Техническа причина за настъпване на ПТП на 27.01.2023 г, е
непропускането от водача на лек автомобил "Рено” Меган, на движилата се по
пешеходната пътека С. К..
Втората техническа причина за настъпване на ПТП на 27.01.2023 г. са
субективните действия на водача на л.а. "Рено", който не се е съобразил с
пресичащите по обозначена пешеходна пътека пешеходци, като не ги е
възприел своевременно и да е предприел намаляване на скоростта на
движение или спиране.
Пешеходецът към момента на началото на пресичане на пътните ленти на
ул. "Г." не е бил в опасност за настъпване на ПТП.
От техническа гледна точка пешеходните са нямали техническата
възможност да предвидят действията на водача и съответно са нямали
техническата възможност да предотвратят ПТП, тъй като тяхното поведение е
в пряка връзка с поведението на водача.
Пешеходецът С. К. не е имала техническа възможност да избегне
настъпилото ПТП, при равни условия както за него така и за лекия автомобил
/посока, скорост на движение и др.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят М.К.К., който е съпруг на ищцата посочва, че на 27.01.2023
г. отишли със съпругата си на южния К., напазарували в две чанти, всеки
носил по една чанта и тръгнали да се връщат. Вървели по една глуха улица
успоредна на главната от юг на север към колелото с фонтаните. Тази улица
19
била така направена, че за да се пресече другата главна улица от изток на
запад, е направена, да се излезе направо на пешеходни пътеки, които са
боядисани в червено. Платната били две еднопосочни, минали едното платно
от запад на изток и стигнали до другото платно, тъкмо започнали да навлизат
на пешеходната пътека, на свидетеля му направило впечатление, че в
кръговото имало спряла кола с десен мигач и даже казал: „гледай го тоя къде е
спрял“ и тръгнали със съпругата си да преминават и изведнъж същата кола с
всички сила тръгнала към тях. Свидетелят и съпругата му се зачудили накъде
да продължат - напред ли, назад ли. Свидетелят хукнал напред, обаче жена му
малко изостанала назад и него колата го ударила с предната си дясна част,
отзад, той паднал. През това време колата ударила неговата съпруга с
предната част, където е капака и я изхвърлила на 7 – 8 метра напред.
Свидетелят посочва, че една година след ПТП – то, го е страх да минава по
тази пътека, а съпругата му след повече от една година, още не е стъпвала там,
психически просто нещата за нея били ужасяващи. Когато колата ударила
свидетеля, той се превил от болка и тогава видял, че жена му лежи насред
улицата на 7-8 метра пред колата и някакви хора се опитвали да й помогнат.
Набрали 112 и много бързо дошли Бърза помощ и полиция. Бърза помощ
откарала и двамата, като свидетелят бил на количка, а съпругата му на
носилка. Оказало се, че жена му има счупен таз и трябва да стои неподвижна в
едно и също състояние, за да не се разместят нещата и в последствие да може
да зараснат. Свидетелят стоял пет дни в болницата, а съпругата му - шест дни.
Преместването на жена му, станало с количка и с четирима приятели, които я
носили до асансьора на жилището им и там я сложили на един диван.
Съпругата му трябвало да бъде неподвижна, била на подлоги, на памперси,
повече от месец и свидетелят се грижил за нея. Нейни приятелки идвали от
време на време, да я разтушат. След повече от месец, съпругата му започнала
да сяда. Къпането ставало на столче в банята. След повече от месец отишли на
рентген и се констатирало, че пукнатината започва да зараства. За да започне
да се движи, съпругът й осигурил патерици, които жена му използвала около
три месеца. След това, свидетелят купил бастун и жена му започнала да
използва него. Свидетелят посочва, че преди ПТП – то, двамата със съпругата
му ходили по планини, играели народни танци, но след ПТП – то вече не
правили такива неща.
Свидетелят посочва, че една година преди ПТП –то, съпругата му била
съкратена от работа в „Б.“. Една година била на борсата и като свършила тази
една година, започнала да си търси работа. Намерила си работа в С. и
трябвало да започне работа на 30 януари, но не успяла заради ПТП – то. Към
настоящия момент, жена му работи като счетоводител в С..
Свидетелката Д.П. Д.а, посочва, че повече от 23 години семейството на
ищцата и нейното семейство са приятели и съседи. Знае, за случилото се с
ищцата и съпругът й. С ищцата имали уговорка да се видят същият ден, към
14 – 15 часа. По – късно, ищцата й се обадила и казала, че със съпругът й са
претърпели катастрофа и Бърза помощ са ги завели в ОРБ. Свидетелката
веднага отишла да ги види, сварила ищцата в коридора на Бърза помощ,
същата била много изплашена, казала, че я боли всичко. Ищцата била в
20
болницата около седмица, всеки ден свидетелката и сестрата на ищцата
ходели да помагат на нея и на съпругът й, защото нямало кой друг да помогне.
След изписването от болницата, ищцата била около месец и половина - два на
легло, свидетелката всеки ден минавала и по обяд и след работа да помага.
След месец и половина – два, ищцата започнала по-малко да пристъпва с
помощта на патерици. След третия месец започнала навън. Свидетелката
посочва, че и до настоящия момент, когато двете пресичали улица, ищцата се
хващала за нея, тъй като още не е преодоляла стреса. В момента, ищцата не
използвала помощни средства, но се движила по-бавно. Преди двете ходили на
народни танци, на А., но сега ищцата не можела. Катастрофата станала в
петък, а ищцата в понеделник трябвало да започне работа в С.. След това
произшествие, ищцата започнала работа след четири - пет месеца в С..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на процесното ПТП – 27.01.2023г., по силата на което
З. "Б." АД е поело задължение да обезщети увредените лица при използването
на застрахования л.а. „Рено“, мод. „Меган“ с peг. № ***.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата с молба е
предявила пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за
21
причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди. Молбата за
изплащане на обезщетение за неимуществените вреди е получена от ответното
дружество на 08.02.2023 г. По нея ответното дружество е образувало щета №
**********. С писмо, с изх. № НЩ2806/02.05.2023 г. З. "Б." АД информира
ищцата, че е необходимо представянето на допълнителни документи и че няма
основание да удовлетвори претенцията, тъй като не са ангажирани безспорни
доказателства, относно виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП.
Поради това предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че
първата техническа причина за настъпване на ПТП на 27.01.2023 г., е
непропускането от водача на лек автомобил "Рено” Меган, на движилата се по
пешеходната пътека С. К.. Втората техническа причина за настъпване на ПТП
на 27.01.2023 г. са субективните действия на водача на л.а. "Рено", който не се
е съобразил с пресичащите по обозначена пешеходна пътека пешеходци, като
не ги е възприел своевременно и да е предприел намаляване на скоростта на
движение или спиране.
С оглед изложеното съдът намира, че водачът на л.а. „Рено“, мод.
„Меган“ с peг. № *** е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, в която е
посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Допуснато е и нарушение на чл. 119 ал.
1 от ЗДвП, където е посочено, че при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на л.а. „Рено“, мод. „Меган“ с peг. № ***, са в пряка причинна връзка с
получените телесни увреждания от С. М. К. и следва да се направи извод, че
презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.
22
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, вследствие
на процесното ПТП, ищцата е получила следните травматични увреждания:
счупване на лявата срамна кост /дуплексна/ и контузии синини по двете длани
и китки. Счупването на пубисната кост е свързано с нарушаване целостта на
тазовия пръстен в предната му лява част. В случая вещото лице установява, че
счупването на пубисната кост е с две фрактурни линии, т.е. касае се за две
фрактури на една кост. Едната фрактура е на горното, а другата е на долното
рамо на лявата срамна кост. Двете фрактури са с лека деформация, но поради
това, че са две се обяснява по-дългия период на костно срастване и
възстановяване на ищцата. В зоната на тази кост се разпределя натиска
предаден от лявото бедро, чрез бедрената глава върху таза. Силата на натиска
е равна на тежестта на цялата горна половина на тялото - от над тазобедрените
стави плюс инерцията от падането. По тази причина болката се изявява най-
силно при натиск, стъпване на левия крак и поемане на тежестта на пациента
от същия крак. Болката е с бодежен характер и по тази причина предизвиква
остра реакция в периферната инервация на долния крайник от страната на
тазовата фрактура. Мускулатурата реагира с „отпускане и омекване”, което
23
може да доведе до падане на човека. Това е обяснението за функционалната
немощ на левия долен крайник за период от 45-60 дни. Към настоящия
момент, са налични умереностепенни болки в ЛТБС, при максимална
флексия/клякане/, външна и вътрешна ротация. Същата става е болезнена при
студени дни. Ищцата се оплаква от изтръпване, мравучкане по двете
подколенници и ходила, което е изява на радикулитна патология, която се е
появила вследствие на дългото 3-4 месечно ползване на помощни средства и
оттам дълготрайния наклонен стоеж на тазовия пръстен.
От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като
убедителни, последователни и непротиворечиви се установява, че лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се е от
чужди грижи, не е можела да се обслужва сама, не е могла да започне
работата, на която е била назначена, престанала е да играе народни танци и да
се разхожда. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, че
към момента на ПТП, ищцата е била на 58 години, което обуславя значително
по-висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно
възстановяване на телесното здраве.
Ето защо съдът като взе предвид, тежестта на травмите, възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 58 години, неудобствата и ограниченията от
личен, битов, трудов и социален характер, които е претърпяла, периода за
възстановяване и последиците от претърпяната травма приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди
би била сумата от 60 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка с
процесното ПТП, ищцата е направила разходи в размер на 274, 95 лв., за което
са представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове. Поради това
съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде
уважен в претендирания размер от 274, 95 лв.
Ответното дружество е направило възражение, че С. М. К. е нарушила
разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване
на следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се
24
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на
регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК
на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на
пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да
намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е
било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по
маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен знак пешеходна пътека.
Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на пътното платно за
движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да намали
скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1 от ЗДвП). Пешеходецът не е бил
длъжен да изчака преминаване на автомобила, а напротив – основавайки се на
предоставеното от закона предимство при преминаване по пешеходна пътека,
той е имал правното основание да изисква и очаква да му бъде предоставено
предимство при пресичането. Правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с
маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна
пътека, което е сторено от страна на Стоянка М. К..
Видно от заключението на автотехническата експертиза техническа
причина за настъпване на ПТП на 27.01.2023 г. е непропускането от водача на
лек автомобил "Рено" Меган, на движилата се по пешеходната пътека С. К..
Съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП отговорността на водача на
МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма,
включително и чрез вмененото му задължение за избиране на такава скорост
за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е могъл и е бил
длъжен да предвиди.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата С. М. К..
25
По иска за законна лихва.
Ищцата претендира сумата от 3 552,41 лв., представляваща лихва за
забава в плащането върху цялата главница от 60 000 лв. (обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от
27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса (срамна кост), както и
преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни
емоции) от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице пред застрахователя - 08.02.2023г. до 07.08.2023г. - датата на
депозиране на исковата молба в съда.
Съдът след служебно изчисление установи, че законната лихва върху
главницата в размер на 60 000 лв. за периода от 08.02.2023 г. - датата на
предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно
дружество до датата на предявяване на иска пред съда - 07.08.2023 г. е в
размер на 3 552, 41 лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. "Б." АД следва да заплати
на С. М. К. сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от
27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса (срамна кост), както и
преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни
емоции, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 07.08.2023., до окончателното й
изплащане, сумата от 3 552,41 лв., представляваща лихва за забава в
плащането върху цялата главница от 60 000 лв. (обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от 27.01.2023г.,
изразяващи се в счупване на пубиса (срамна кост), както и преживени
душевни болки и страдания - силен стрес, страх и негативни емоции) от
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице пред застрахователя - 08.02.2023г. до 07.08.2023г. - датата на депозиране
на исковата молба в съда и сумата в размер на 274, 95 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за закупени медицински изделия,
консумативи и лекарства, както и за заплатени потребителски такси, както
следва: 26,87 лв. по касов бон изд. на 27.01.2023г, от „С.4 ЕООД, 23, 20лв. по
фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена от УМБАЛ „***“ АД гр. С.З.,
11 лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена от УМБАЛ „***“
АД гр. С.З., 141, 61 лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г. издадена от
„Н.**“ ООД, 8.50 лв. по фактура № 00000004708 от 18.02.2023г. издадена от
26
„В.“ ЕООД, 30.67 лв. по фактура № ********** от 27.03.2023г., издадена от
„С.“ ЕООД, 24.99 лв. по фактура № ********** от 27.03.2023г. издадена от
„Д.“ ЕООД, 8.11 лв. по фактура № ********** от 10.04.2023г., издадена от
„Н.**“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 07.08.2023. до окончателното й
изплащане.
По отговорността за разноски:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищцата чрез адв. М. З.. В хода на производството е представен договор за
правна защита и съдействие сключен с ищцата, в които е обективирано
договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС са задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. З. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, чийто предмет е пряк иск на пострадало лице към застрахователя
по застраховка "Гражданската отговорност на автомобилистите" за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди при ПТП, проведени
са три съдебни заседания, направено е възражение от ответника за
съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
вкл. за експертизи и свидетелски показания, които по правило и по своя
характер са очаквани процесуални действия по такъв вид дела.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение по предявените искове в размер на 5 700 лв.
С оглед изхода на делото З. "Б." АД следва да заплати на адв. М. З.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата в размер на 5 700 лв.
В настоящото производство ищцата е направила следните разноски: за
държавна такса в размер на 2 592, 10 лв., възнаграждение за изготвяне на
27
съдебномедицинска експертиза в размер на 600 лв., възнаграждение за
изготвяне на автотехническа експертиза в размер на 150 лв., възнаграждение
за изготвяне на повторна автотехническа експертиза в размер на 640 лева или
в общ размер на 3 982,10 лв.
С оглед изхода на делото З. "Б." АД следва да заплати на С. М. К.
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 3 982,10
лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. ”Б." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., ** да заплати на С. М. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. С.З., **
сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на ПТП от 27.01.2023г., изразяващи
се в счупване на пубиса (срамна кост), както и преживени душевни болки и
страдания - силен стрес, страх и негативни емоции, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
07.08.2023г., до окончателното й изплащане, сумата от 3 552,41 лв.,
представляваща лихва за забава в плащането върху цялата главница от 60 000
лв. (обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 27.01.2023г., изразяващи се в счупване на пубиса (срамна кост),
както и преживени душевни болки и страдания - силен стрес, страх и
негативни емоции) от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице пред застрахователя - 08.02.2023г. до
07.08.2023г. - датата на депозиране на исковата молба в съда и сумата в
размер на 274, 95 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за
закупени медицински изделия, консумативи и лекарства, както и за заплатени
потребителски такси, както следва: 26,87 лв. по касов бон изд. на 27.01.2023г,
от „С.4 ЕООД, 23, 20лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г., издадена
от УМБАЛ „***“ АД гр. С.З., 11 лв. по фактура № ********** от 31.01.2023г.,
издадена от УМБАЛ „***“ АД гр. С.З., 141, 61 лв. по фактура № **********
от 31.01.2023г. издадена от „Н.**“ ООД, 8.50 лв. по фактура № 00000004708
от 18.02.2023г. издадена от „В.“ ЕООД, 30.67 лв. по фактура № ********** от
27.03.2023г., издадена от „С.“ ЕООД, 24.99 лв. по фактура № ********** от
28
27.03.2023г. издадена от „Д.“ ЕООД, 8.11 лв. по фактура № ********** от
10.04.2023г., издадена от „Н.**“ ООД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
07.08.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. ”Б.**”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., ** да заплати на С. М. К. с ЕГН ********** с адрес: гр. С.З., **
направените в настоящото производство разноски в общ размер на 3 982,10
лв.
Горепосочените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка: ***.
ОСЪЖДА З. ”Б.”АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
град С., ** да заплати на адв. М. И. З. с адрес: гр. С.З., ** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер
на 5 700 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
29