Решение по дело №1406/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2468
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20221110201406
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2468
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110201406 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. Б. Т. срещу наказателно постановление
№21-4332-026406/21.12.2021 г. на началника група към СДВР отдел Пътна
Полиция-СДВР, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и са му отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП. Незаконосъобразно в АУАН е
посочено, че жалбоподателят не е изпълнил дадено предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване, обстоятелство, което не се съдържа
в обстоятелствената част на акта, къдете фигурира само и единствено посочен
отказ да бъде извършена проверка с тест. Допуснати са нарушения и при
издаване на НП със съществуващо противоречие в обстоятелствената част на
АУАН и НП. В обстоятелствената част на АУАН е посочено: „отказва да му
бъде извършена проверка за наркотични вещества и техните аналози с дръг
тест 5000, номер ARAM 0007. Издаден талон за медицинско изследване
номер 000224 за Военна болница София“. В НП обаче е отразено: „Лицето не
е дало кръв за проба“, като е жалбоподателят е санкциониран за това, че:
„отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
1
употребата на наркотични вещества или техни аналози.” Т.е., в НП се
съдържа фактология, която не е описана в АУАН. Така, жалбоподателят е
наказан едновременно за отказ за тестване и за неизпълнение на
предписанието за изследване, като недопустимо са обединени двете форми
на деянието в една, в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител – адв. Л.-САК, който поддържа жалбата и
предлага на съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна установили, че на дата
11.12.2021 г. около 18:00 часа в гр.София по ул. „Връх Тумба”, с посока от ул.
„Найден Геров” към ул. „Урвич”, жалбоподателят управлява л.а. „Рено 19” с
рег. номер СА 6556 АМ.
При извършената проверка, водачът отказал да му бъде извършена
проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози с „Дръг
тест 5000” №ARAM 0007. Надлежно му бил издаден талон за медицинско
изследване №080224/11.12.2021 г. за Военна болница-София.
Свидетелят СТ. М. СТ., заемащ длъжността мл. автоконтрольор към
СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, съставил и връчил надлежно на
жалбоподателя АУАН №GA325186/11.12.2021 г., при възражения от страна
на Т.. Освен посоченото по-горе, изложено като обстоятелства в АУАН,
свидетелят С. отразил в акта, че водачът е извършил нарушение по чл.174
ал.3 пр.2 ЗДвП, като „не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.”
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жаллоподателят подал писмено възражение
срещу акта с доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.
Наказващият орган изцяло възприел установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуванато НП, отразявайки в него
като нарушения: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
2
показанията на свидетелите СТ. М. СТ., Д. В. П., ЦВ. Н. Й., като и от
събраните по делото писмени доказателства – талон за медицинско
изследване, справка картон на водача, доскладна записка, заповеди за
компетентност, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка.


При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:


АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
При безспорно установено нарушение, се налага отмяна на НП, поради
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на същото.
При съставяне на АУАН на 11.12.2021 г. незаконосъобразно е отразено,
освен коректното нарушение – отказ на Т. да му бъде извършена проверка за
наркотични вещества и техните аналози с дръг тест 5000, №ARAM 0007 и
друго – че не е изпълнил предписание за посещаване на болнично заведение
за лабораторно изследване. Това логически не е възможно, тъй като със
съставяне на акта, на жалбоподателя е издаден и връчен надлежно талон за
медицинско изследване №080224/11.12.2021 г. за Военна болница-София,
като същият разполага с възможността да посети лечебното заведение, а
контролните органи няма как да са наясно дали това действително е така или
не. Т.е., описаното в АУАН следва да е съобразено с наличната към момента
на съставянето му информация – а именно отказ за изпробване с техническо
средство.
Няма пречка, в НП наказващият орган съобразно своята компетентност
да събере допълнителни доказателства и да вземе предвид даването или не на
кръвна проба, като отрази надлежно, че лицето не само е отказало да бъде
тествано с техническо средство, а и не е изпълнило предписанието за
медицинско изследване. Това обаче не се отнася до контролните органи.
Допуснатото процесуално нарушение в АУАН е затруднило защитата на
жалбоподателя и представлява основание за отмяна на НП само на това
основание, тъй като подобен пропуск не би могъл да се санира нито от
наказващия орган, нито впоследствие от съда.
3
Налице е допуснато процесуално нарушение и в издаденото
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3
ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като
съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от същата норма, тя
предвижда две алтернативни предложения: 1. отказ от извършване на
проверка с техническо средство или 2. неизпълнение на предписание за
медицинско изследване.
Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
административни нарушения. Различни са изпълнителните деяния на
описаните състави и техните типични елементи от обективна
страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол,
а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на водача да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
В случая, наказващият орган макар да е посочил в обстоятелстената
част, че жалбоподателят е нарушил и двата състава на ал.3 чл.174 ЗДвП – по
пр.1 и пр.2, то като нарушение е посочил само пр.2, като по този начин е
„смесил” двете самостоятелни административни нарушения.
На отделно основание, съдът намира, че е налице и друг пропуск,
касаещ процедурата по издаване на талон за медицинско изследване
№080224/11.12.2021 г.
Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 174 ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя
от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно чл.6 ал.6 от Наредба №1/2017 г., контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да
4
се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.
В настоящия случай, на жалбоподателя в талоназа медицинско
изследване с №080224/11.12.2021 г. /л.10 от делото/, е посочено, че той
следва да се яви във ВМА за даване на кръвна проба на 11.12.2021 г. г. до 40
минути от връчването на талона, което е отбелязано, че е станало в ... часа.
Съдът намира, че определеният срок за явяване от 40 минути е
незаконосъобразен и противоречи на посочения в чл.6 ал.6 от Наредба №1.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че жалбата е
основателна, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., видно от представен договор от 17.01.2022 г. /л.7 от делото/.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-4332-026406/21.12.2021 г.
на началника група към СДВР отдел Пътна Полиция-СДВР, с което на
АНТОН БОЙКОВ Т., на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и са му отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на АНТ. Б. Т., с ЕГН **********, сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за една
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АБТ срещу наказателно постановление
№21-4332-026406/21.12.2021 г. на началника група към СДВР отдел Пътна
Полиция-СДВР, с което на основание чл.174 ал.3 пр.2 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лв., лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца и са му отнети 12 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР.
В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и НП. Незаконосъобразно в АУАН е
посочено, че жалбоподателят не е изпълнил дадено предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване, обстоятелство, което не се съдържа
в обстоятелствената част на акта, къдете фигурира само и единствено посочен
отказ да бъде извършена проверка с тест. Допуснати са нарушения и при
издаване на НП със съществуващо противоречие в обстоятелствената част на
АУАН и НП. В обстоятелствената част на АУАН е посочено: „отказва да му
бъде извършена проверка за наркотични вещества и техните аналози с дръг
тест 5000, номер ARAM 0007. Издаден талон за медицинско изследване
номер 000224 за Военна болница София“. В НП обаче е отразено: „Лицето не
е дало кръв за проба“, като е жалбоподателят е санкциониран за това, че:
„отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози.” Т.е., в НП се
съдържа фактология, която не е описана в АУАН. Така, жалбоподателят е
наказан едновременно за отказ за тестване и за неизпълнение на
предписанието за изследване, като недопустимо са обединени двете форми
на деянието в една, в нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН .
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с процесуален представител – адв. ЛСАК, който поддържа жалбата и
предлага на съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в с.з.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Контролните органи на въззиваемата страна установили, че на дата
11.12.2021 г. около 18:00 часа в гр.София по ул. „Връх Тумба”, с посока от ул.
„Найден Геров” към ул. „Урвич”, жалбоподателят управлява л.а. „Рено 19” с
рег. номер СА 6556 АМ.
При извършената проверка, водачът отказал да му бъде извършена
1
проверка за наличие на наркотични вещества или техните аналози с „Дръг
тест 5000” №ARAM 0007. Надлежно му бил издаден талон за медицинско
изследване №080224/11.12.2021 г. за Военна болница-София.
Свидетелят СМС, заемащ длъжността мл. автоконтрольор към СДВР
отдел Пътна полиция-СДВР, съставил и връчил надлежно на жалбоподателя
АУАН №GA325186/11.12.2021 г., при възражения от страна на Т. Освен
посоченото по-горе, изложено като обстоятелства в АУАН, свидетелят
Стефанов отразил в акта, че водачът е извършил нарушение по чл.174 ал.3
пр.2 ЗДвП, като „не изпълни предписание за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози.”
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жаллоподателят подал писмено възражение
срещу акта с доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.
Наказващият орган изцяло възприел установената от контролните
органи фактическа обстановка и издал атакуванато НП, отразявайки в него
като нарушения: „отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози”.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелите СМС, ДВП ЦВЙ, като и от събраните по делото
писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка картон на
водача, доскладна записка, заповеди за компетентност, които съдът
кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и
изясняват фактическата обстановка.


При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:


АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни
органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове.
При безспорно установено нарушение, се налага отмяна на НП, поради
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до
незаконосъобразност на същото.
При съставяне на АУАН на 11.12.2021 г. незаконосъобразно е отразено,
освен коректното нарушение – отказ на Т да му бъде извършена проверка за
наркотични вещества и техните аналози с дръг тест 5000, №ARAM 0007 и
друго – че не е изпълнил предписание за посещаване на болнично заведение
за лабораторно изследване. Това логически не е възможно, тъй като със
2
съставяне на акта, на жалбоподателя е издаден и връчен надлежно талон за
медицинско изследване №080224/11.12.2021 г. за Военна болница-София,
като същият разполага с възможността да посети лечебното заведение, а
контролните органи няма как да са наясно дали това действително е така или
не. Т.е., описаното в АУАН следва да е съобразено с наличната към момента
на съставянето му информация – а именно отказ за изпробване с техническо
средство.
Няма пречка, в НП наказващият орган съобразно своята компетентност
да събере допълнителни доказателства и да вземе предвид даването или не на
кръвна проба, като отрази надлежно, че лицето не само е отказало да бъде
тествано с техническо средство, а и не е изпълнило предписанието за
медицинско изследване. Това обаче не се отнася до контролните органи.
Допуснатото процесуално нарушение в АУАН е затруднило защитата на
жалбоподателя и представлява основание за отмяна на НП само на това
основание, тъй като подобен пропуск не би могъл да се санира нито от
наказващия орган, нито впоследствие от съда.
Налице е допуснато процесуално нарушение и в издаденото
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП забранява на водачите на пътни
превозни средства да управляват такива под въздействие на алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Разпоредбата на чл. 174 ал. 3
ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като
съгласно нея се санкционира водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Видно от същата норма, тя
предвижда две алтернативни предложения: 1. отказ от извършване на
проверка с техническо средство или 2. неизпълнение на предписание за
медицинско изследване.
Разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДвП установява два различни състава на
административни нарушения. Различни са изпълнителните деяния на
описаните състави и техните типични елементи от обективна
страна. Предложение 1 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на
водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол,
а предложение 2 от ал. 3 на чл. 174 ЗДвП, санкционира отказа на водача да
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му.
В случая, наказващият орган макар да е посочил в обстоятелстената
част, че жалбоподателят е нарушил и двата състава на ал.3 чл.174 ЗДвП – по
пр.1 и пр.2, то като нарушение е посочил само пр.2, като по този начин е
„смесил” двете самостоятелни административни нарушения.
На отделно основание, съдът намира, че е налице и друг пропуск,
3
касаещ процедурата по издаване на талон за медицинско изследване
№080224/11.12.2021 г.
Съгласно разпоредбата на ал. 4 на чл. 174 ЗДвП редът, по който се
установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя
от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Съгласно чл.6 ал.6 от Наредба №1/2017 г., контролният орган връчва на
лицето срещу подпис талона за изследване, като вписва: 1. мястото, където да
се извърши установяването; 2. срока на явяването – до 45 минути, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се
намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за
извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120
минути – в останалите случаи.
В настоящия случай, на жалбоподателя в талоназа медицинско
изследване с №080224/11.12.2021 г. /л.10 от делото/, е посочено, че той
следва да се яви във ВМА за даване на кръвна проба на 11.12.2021 г. г. до 40
минути от връчването на талона, което е отбелязано, че е станало в ... часа.
Съдът намира, че определеният срок за явяване от 40 минути е
незаконосъобразен и противоречи на посочения в чл.6 ал.6 от Наредба №1.
Изложените съображения мотивират съда да приеме, че жалбата е
основателна, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., видно от представен договор от 17.01.2022 г. /л.7 от делото/.
4