№ 45
гр. Смолян, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20215400500458 по описа за 2021 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното :
Производството е по чл.268 и следващите ГПК, във връзка с чл.341 ГПК, във фазата
по допускане съдебна делба на недвижими имоти.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№ 5178 от 27.
08.2021година, депозирана от А.Б. Д. - ответник по гр.д. № 898/2020 г. на Районен съд
Смолян, чрез пълномощника й адв.Д. К. против Решение № 289/11.08.2021 г., постановено
по гр.дело № 898/2020 г. на Смолянския районен съд, с което е допуснато да се извърши
съдебна делба между Х.Б. Д., ЕГН ********** от с. О., общ. Б., А.Б. Д., ЕГН ********** от
с. О., общ. Б., Д. Н. Д., ЕГН ********** от гр. К., ж.к. В.-1, № 11, вх. А, ет. 2, ап. 7 , В. С. Х.,
ЕГН ********** от с. О., общ. Б., С. С. М., ЕГН ********** от с. О., общ. Б. и ИЛ. С. Х.,
ЕГН ********** с адрес гр.П., бул.“А.С. №53, ет.5, ап.18 на следните недвижими имоти:
ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ с площ от 49 кв.м. и ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ с площ от 74 кв.м. от
триетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № 445, в кв. 57, с площ от 80
кв.м., както и на СТОПАНСКАТА СГРАДА от два етажа с площ от 30 кв.м., построена в
поземлен имот № 449, в кв. 57 с площ от 35 кв.м. по регулационния и кадастрален план на с.
Б. – О., утвърден със заповед № РД-634/20.05.1986 г. на ОНС Смолян и променен със
заповед № 46/22.04.1993 г. на кмета на община Б. и решение № 234, взето с протокол № 28
на ОбС-Б. от 22.11.2013 г., ПРИ ПРАВА: по 3/12 ид. части за Х.Б. Д., А.Б. Д. и Д. Н. Д. и по
1/12 ид. части за В. С. Х., С. С. М. и И.С. Х., след обезсилване с решение №20177 от
03.07.2020година по в.гр.д.№141/2020година на Решение №528/22.11.2019година по гр.д.
№298/2018година по описа на Смолянски районен съд и и делото евърнато за ново
разглеждане от друг състав на районния съд в тези части.
С въззивната жалба се атакува постановеното решение в ЧАСТТА, с която до
съдебна делба са допуснати като съделители В. С. Х., С. С. М. и ИЛ. С. Х., както и
определените квоти на тези съделители, в качеството им на наследници на тяхната майка
1
Ф. Х., починала в хода на делото на 05.12.2018година, като се поддържа,че неправилно за
съделителката А.Б. Д. е определена квота от 3/12 вместо 6/12 идеални части от
допуснатите до делба имоти.
Направено е оплакване, че решението в тези обжалвани части е неправилно поради
нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила, поради неправилно определяне съделителите и квотите,
при които е допусната делба на недвижимите имоти относно приземен етаж с площ от 49
кв.м. и първи жилищен етаж с площ от 74 кв.м. от триетажна жилищна сграда,
построена в поземлен имот пл.№445, в кв.57 с площ 80 кв.м., както и на стопанска сграда
на два етажа с площ от 30 кв.м., построена в поземлен имот пл.№449, в кв.57 с площ 35
кв.м. Според жалбоподателката съдът неоснователно е приел, че наследниците на Ф. Б. Х.
(В. С. Х., С. С. М. и ИЛ. С. Х.) имат права общо върху 3/12 идеални части от допуснатите до
делба недвижими имоти, като се твърди, че последните не се легитимират като собственици
на идеални части от тези имоти (жилищни етажи и стопанската сграда). Поддържа се, че по
делото е установено, че на основание давностно владение и съгласно нот.акт №59, т.1, дело
№143/1994 г. на PC Смолян, вписан в СВ при PC Смолян през 1994 г., съпругът на
жалбоподателката -Х.Р.Д. (Х.Р.Д.) е признат за собственик на имот пл.№445 и построената в
него триетажна жилищна сграда. Според разписният лист към плана на с. Б. - О. и скица на
л.19 от делото поземлени имоти пл.№445 и 449, в кв.57 са записани на Х.Р.Д. (Х.Р.Д.). Въз
основа на този нотариален акт те са дарили на дъщеря си Д.Х. Д.(С.) 1/3 ид.част от
застроеното дворно място с площ 80 кв.м., съставляващо поземлен имот пл.№445, в кв.57 по
плана на с.О., общ.Б., ведно с втория жилищен етаж от застроената в имота полумасивна
жилищна сграда с площ 80 кв.м.
Поддържа се също така, че с решения по в.гр.д.№321/2015 г. и в.гр.д.№451/2016 г. на
Окръжен съд Смолян със СПН са признати притежаваните от Ф.Р.О. и Х.Б. Д. по ¼
идеални части от допуснатите до делба недвижими имоти, с Постановление за възлагане
на недвижим имот от 05.01.2017 г. на ЧСИ Здравка Тонева, рег.№916 на КЧСИ , идеалните
части на Ф.Р.О. са станали собственост на Д. Н. Д., като на основание наследствено
правоприемство от съпруга си Х.Р.Д. (Х.Р.Д.), починал на 23.11.2017 г., неформална
покупка и осъществявано необезпокоявано давностно владение, считано от 1986 г. (съгласно
записванията в разписния лист към плана) до датата на предявяване на иска за делба, което
владение продължава и към момента, жалбоподателката е собственик на ½идеална част(или
6/12 идеални части) от допуснатите до делба имоти, което възражение е направено с
отговора на исковата молба, но съдът неоснователно не е зачел установените с нот.акт №59,
т.1, дело №143/1994 г. на PC Смолян права на собственост. В случая установените с нот.акт
№59, т.1, дело №143/1994 г. на PC Смолян в полза на наследодателят Х.Р.Д. (Х.Р.Д.) права
на собственост върху 2/4 ид.ч. от имот пл.№445 и построената в него триетажна жилищна
сграда и права на собственост по давностно владение, считано от 1986 г. (видно от
записването в разписния лист към плана) върху върху 2/4 ид.ч. от имот пл.№449 и
построената в него двуетажна стопанска сграда, не са оспорени. Счита също така, че
неоснователно и в нарушение на процесуалните правила съдът неправилно е коментирал и
приетата по делото декларация с нотариална заверка на подписа от 03.04.2014 г. на Ф. Х.,
която макар и съставена не в изискуемата от закона форма за действителност е писмено
доказателство доказващо извършената неформална продажба и осъществяваното от А.Б. Д.
давностно владение върху притежаваните от Ф. Б. Х. идеални части от процесиите имоти.
Поради това, преди делото за съдебна делба, а и в хода на производството по делото, Ф. Б.
Х. и конституираните в последствие нейни наследници В. С. Х., С. С. М. и ИЛ. С. Х. не са
заявили претенции за собственост върху идеални части от допуснатите до делба имоти и за
тези идеални части от имотите нотариален акт №59, т.1, дело №143/1994 г. на PC Смолян не
е отменен, поради което както Ф. Б. Х., така и нейните наследници В. С. Х., С. С. М. и ИЛ.
С. Х. не се легитимират като собственици на процесните имоти и не следва да бъдат
допуснатите до съдебна делба. А след като техните идеални части от имотите (3/12 ид.ч.), са
придобити от А.Б. Д. и нотариален акт №59, т.1, дело №143/1994 г. на PC Смолян за тези
идеални части не е отменен, то квотата на А.Б. Д., при която следва да се допусне съдебната
2
делба на имотите е 6/12 идеални части. Предлага съдът да постанови решение, с което да
отмени Решение № 289/11.08.2021 г. постановено по гр.дело № 898/2020 г. на Смолянския
районен съд в обжалвана част. Претендира направените по делото разноски за двете
инстанции.
В постъпилият в срока по чл.263ал.1 ГПК писмен отговор се поддържа
неоснователност на въззивната жалба. Направен е довод по първото оплакване, че от
представеното удостоверение за наследници на Б.А.П. б.ж. на с.Б.- починал на 16.06.1965 г.
е видно ,че е оставил за свои наследници - съпруга-С.С.П.-починала на 20.10.2000 година и
четирите си дъщери-Ф. Б. Х.(починала в хода на процеса и оставила за свои наследници В.
С. Х.,С. С. М. и И.С. Х.), които са съделители. Относно изложените във въззивната жалба
съображения, че в делбеното производство като съделители неправилно са допуснати Ф. Б.
Х. (починала в хода на процеса и оставила за свои наследници) - В. С. Х.,С. С. М. и ИЛ. С.
Х. се твърди,че Ф. Б. Х. е била конституирана като съделител, починала в хода на
производството за делба и на нейно място са конституирани нейните наследници, като
нейният дял се наследява от тях.
По второто оплакване се поддържа, че възражението е правено и в производството
пред първоинстанциония съд, на което съдът е отговорил мотивирано на стр.9,изр. 4-то в
постановения съдебен акт. Твърди се още, че обсъжданата във въззивната жалба декларация
правилно първоинстанционният съд не е оценил като доказателство за придобиване дела на
Ф. от нейната сестра жалбоподателка А., тъй като не е направена в изискуемата се от закона
форма за действителност. Мотивите са обосновани и законосъобразни, поради което
предлага това оплакване да се остави без уважение. Претендира направените разноски пред
въззивната инстанция.
Страните не са направили процесуални или доказателствени искания.
В с.з. въззивникът А.Д. редовно и своевременно призована не се явява и се
представлява се от адв. Д. К. който поддържа въззивната жалба изцяло и предлага
въззивният съд да я уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата Х.Д. редовно и своевременно призована не се явява и се
представлява от адв.Б.П., която поддържа неоснователност на жалбата и предлага
атакуваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият Д. Н. Д. редовно и своевременно призован не се явява, не е депозирал
писмен отговор и не се ангажира със становище по въззивната жалба.
Въззиваемите В. С. Х., С. С. М. и ИЛ. С. Х. редовно и своевременно призовани не
се явяват.
В писмено становище В. С. Х. заявява, че той и сестрите му нямат дял в тези имоти,
тъй като още докато е била жива майка им –Ф. Б. Х. ги е уведомила, че още преди 30 години
е продала нейния дял на леля им А.Б. Д. и нейния съпруг Х.Р.Д., за което са се снабдили с
нотариален акт.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е съобщено на въззивника на 16.08.2021 г. и в рамките на
законоустановения срок – на 29.08.2021 г. е депозирана въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законово
установения срок, от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната
3
основателност.
С решение по в.гр.д.№141/2020година е обезсилено решение №528/22.11.2019година
по гр.д.№294/2018година в частта,с която е допусната съдебна делба на между Х.Б. Д., А.Б.
Д., В. С. Х.,С. С. М. и Д. Н. Д. на приземен етаж с площ 49 кв.м и първи жилищен с площ от
74 кв.м. от триетажната жилищна сграда, построена в поземлен имот № 445 в кв. 57 с площ
от 80 кв.м., както и стопанска сграда от два етажа с площ от 30 кв.м., построена в поземлен
имот № 449 кв. 57 с площ от 35 кв.м., по регулационния и кадастрален план на с. Б. – О., при
права по 2/8 ид. ч. за Х.Б. Д., А. М. Д. и Д. Н. Д. и по 1/8 ид.ч. за В. С. Х. и С. С. М., поради
неучастие в делбеното производство на дъщерята на починалата в хода на делото Ф. Х. –
ИЛ. С. Х. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за конституиране на
неучаствалата в хода на делбеното дело страна.
Въз основа на този съдебен акт на Смолянски окръжен съд е образувано гр.д.
№898/2020година, решението по което дело е предмет на проверка от въззивния съд в
настоящето производство.
От фактическа страна по делото е установено и няма спор, а това е видно и от
представеното удостоверение за наследници на Б.А.П. – б.ж. на с. Б., починал на 16.06.1965
г., че е оставил за свои наследници съпругата си С.С.П. (С.Я.П., С.Я.П., С.С.П. или С.А.П.),
починала на 20.10.2000 г. и четири дъщери – Ф. Б. Х., Х.Б. Д. (Б.Ч. Д.), А.Б. Д. и Ф.Р.О., като
в хода на процеса поради настъпила смърт на Ф. Б. Х., като съделители са конституирани
нейните наследници – децата й В. С. Х., С. С. М. и ИЛ. С. Х..
Представен е по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 59, том I, дело № 143/1994 г. по описа на нотариуса при РС Смолян,
съгласно който Х.Р.Д.(Х.Р.Д. –съпруг на съделителката А.Д.) е признат за собственик по
давностно владение на застроено дворно място с площ от 80 кв. м, съставляващо имот пл.
№445, участващи в образуването на УПИ I443,445,449, в кв. 57 по ЗРП на с. О., общ Б., обл.
Смолян, ведно със застроената в него полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с
площ от 80 кв.м. Въз основа на този нотариален акт е извършено записване в разписния
лист към проекта за плана за дворищната регулация на с. Б.- О. и е отразена промяна
относно имот 445, кв. 57, като са зачертани имената на Х.Р.Д. и С.А.П. и е записан Х.Р.Д.,
както и е вписано, че имотът попада в парцел I. В последствие с нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 80, том I, дело № 179/1994 г. по описа на нотариуса при РС Смолян
Х.Р.Д. и съпругата му А.Б. Д. са дарили на дъщеря си Д.Х. Д. (С.) 1/3 ид.част от застроено
дворно място с площ от 80 кв. м, съставляващо имот пл. №445, участващи в образуването
на УПИ I-443,445,449, в кв. 57 по ЗРП на с. О., общ Б., обл. Смолян, ведно с втория жилищен
етаж от застроената в имота полумасивна жилищна сграда, с площ от 80 кв.м.
С решение № 497/15.10.2015 г. по в.гр.д. № 321/2015 г. на СмОС, поправено с
решение за поправка на ЯФГ № 205/10.05.2016 г., е отменено решение № 221/19.06.2015 г.
по гр.дело № 64/2015 г. на Смолянския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
установителните искове на Ф.О. за собственост върху ¼ ид.част от имоти с пл.№ 445 и 449
за отмяна на нотариален акт № 59/94 г. , описани подробно по-горе и е признато за
установено спрямо Х.Р.Д. и А.Б. Д., че Ф.Р.О. е собственица по силата на наследяване от
нейните родители ( Б.А.П. – б.ж. на с. Б., починал на 16.06.1965 г и С.С.П. починала 2000г.)
на ¼ (една четвърт) идеална част от поземлен имот № 445 с площ от 80 кв.м., участващ в
образуването на УПИ І-443,445,449, кв. 57 по регулационния план на с. Б. - О., съответно на
¼от избения и първия жилищен етаж от построена в него полумасивна жилищна сграда на
три етажа, всеки с площ 80 кв.м.,както и на поземлен имот № 449 с площ от 25 кв.м.,
участващ в образуването на УПИ I-443,445,449 в кв. 5 по регулационния план на с. Б.. В
останалите ¾ идеални части от същите имоти исковете на Ф.О. са отхвърлени с решението
4
на СмРС, като в тези части решение е потвърдено.
С решение № 398 от 3.11.2016 г., постановено по гр.д. № 521/2016 г. по описа на
Районен съд - гр. Смолян са отхвърлени предявените от Х.Б. Д. искове по чл. 124, ал.1 от
ГПК срещу ответниците Х.Р.Д. и А.Б. Д., за признаване за установено по отношение на
ответниците Х.Р.Д. и А.Б. Д., че Х.Б. е собственик въз основата на наследствено
правоприемство от родителите си Б.П., починал през 1965 г. и С. П. починала през 2000 г.
на ¼ идеални части на поземлен имот с № 445 с площ 80 кв. м. и ПИ № 449 с площ 25 кв. м.,
участващи в образуването на УПИ I-443,445,449 в кв. 57 по регулационния план на с. Б.-О.,
общ Б., обл. Смолян, както и от избения и първи жилищен етаж на построената в имот №
445 полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ 80 кв. м. и плевня построена в
ПИ № 449 със застроена площ 25 кв. метра, както и е постановена отмяна на издадения
нотариален акт №59/1994година, том I, дело № 143 / 20.02.1994 г. на нотариус Николина
Панталеева при районен съд - Смолян, с който Х.Р.Д. е признат за собственик на В ЧАСТТА
за ¼ (една четвърт) идеална част от избения и първи жилищен етаж от процесния имот.
С решение № 69/09.02.2017 г. по в.гр.д. № 451/2016 г. на СмОС е отменено
първоинстанционното решение и вместо него е признато за установено по отношение на
Х.Р.Д. и А.Б. Д., че Х.Б. Д. е собственик на основание наследствено правоприемство от
родителите си Б.П., починал през 1965 г. и С. П. починала през 2000 г. на ¼/(една четвърт)
идеална част от поземлен имот № 445 с площ 80 кв. м.,участващ в образуването на УПИ I-
443,445,449 в кв. 57 по регулационния план на с. Б.О., общ Б., обл, Смолян и поземлен имот
№ 449 с площ 25 кв. м. участващ в образуването на УПИ I-443,445,449 в кв. 57 по
регулационния план на с. Б.О., общ Б., обл, Смолян, както и от избения и първи жилищен
етаж на построената в имот № 445 полумасивна жилищна сграда на три етажа, всеки с площ
80 кв. м. и плевня построена в ПИ № 449 със застроена площ 25 кв.. метра, както и е отменен
нотариален акт № 59, том I, дело № 143 / 20.02.1994 г. на нотариус Николина Панталеева
при районен съд - Смолян, с който Х.Р.Д. е признат за собственик на дворно място с площ от
80 кв. м, съставляващо имот пл. №445, участващи в образуването на УПИ 1-44 3,445,449, в
кв. 57 по ЗРП на с. О., общ Б., обл. Смолян, ведно със застроената в него полумасивна
жилищна сграда на три етажа, всеки с площ от 80 кв.м. В ЧАСТТА за¼ (една четвърт)
идеална част от имота, от избения и първи жилищен етаж. Решението е обжалвано пред
ВКС, не е допуснато до касация и е влязло в сила на 20.11.2017 г.
С влязло в законна сила на 24.01.2017година постановление за възлагане на
недвижим имот от 05.01.2017 г. на ЧСИ с рег. № 916 Здравка Тонева на Д. Н. Д. е
възложена ¼ ид.част от застроено дворно място с площ от 80 кв. м, съставляващо имот пл.
№445, участващи в образуването на УПИ I-443,445,449 с площ 623 кв.м., в кв. 57 по ЗРП на
с. О., общ Б., обл. Смолян, ведно с ¼ ид.част от избения етаж с площ 40 кв.м., ведно с ¼
идеална част от първия жилищен етаж, състоящ се от три помещения със самостоятелен
вход, целият със застроена площ 80 кв.м. от застроената в имота триетажна жилищна сграда,
както и на ¼ ид.част от ПИ №449 с площ от 32 кв.м., участващ в образуването на УПИ I-
443,445,449 и ведно с ¼ ид.част от построената в имота селскостопанска сграда със
застроена площ 32 кв.м.
В хода на процеса, с нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот
№ 181, том II, рег. № 3978, дело № 237/2018 г. по описа на нотариус с рег. № 166 Д. Н. Д. е
дарил на В.С.О. придобитите с постановлението за възлагане от 05.01.2017 г. недвижими
имоти и в съответствие с т. 3 от тълкувателно решение №3/19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.
3/2012 г. на ВКС производството по делото е продължило между първоначалните страни,
като с влязло в сила Определение № 151/21.02.2019 г. по гр.д.№294/2018г. на СмРС е
отхвърлена молбата на надранеиуя В.С.О. с вх. № 10962/17.12.2018 г. за конституирането му
като съделител в процеса на мястото на Д. Н. Д. (246л.) поради несъгласие на съделителите
А. и Здравко Д..
Представена е по делото писмена декларация с нотариална заверка на подписа от
03.09.2014 г., изходяща от Ф. Х., видно от която същата е декларирала, че няма претенции
за ПИ № 445, представляващ застроено дворно място от 80 кв.м., ведно с построената в него
5
жилищна сграда на три етажа, всеки с площ от 80 кв.м. и че е получила от сестра А.Б. Д.
сумата от 340 лв. като обезщетение за същия имот, тъй като последната го владее със
съпруга Х.Д. повече от 30 години.
Според скицата с дата 05.04.2016 г. ПИ №445 е записан на Х.Р.Д., с площ 80 кв.м.,
съответно имот №449 е записан на Х.Р.Д., от община Б. е издадено удостоверение за
търпимост изх. №Д-2723 (1) от 09.04.2014 г., по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, според което
жилищна сграда на три етажа с 80 кв.м. застроена площ, представляваща ПИ 445, построена
в УПИ I-443,445,449 в кв. 57 по плана на с. Б.-О., и селскостопанска сграда на два етажа със
32 кв.м. застроена площ, представляваща ПИ 449, построена в УПИ I-443,445,449 в кв. 57 по
плана на с. Б.- О., са изградени преди 7 април 1987 г. без строителни книжа, които са били
допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им.
Строежите са търпими, не подлежат на премахване и на забрана за ползване и могат да
бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Съгласно заключението по изготвената СТЕ , която не е оспорена от страните и
кредитирана от районен съд изцяло графично е определена площта на имот план. №449
(изцяло застроен със стопанска сграда) е 35 кв.м. На приложената скица е повдигнат в зелен
цвят. Замерената площ на стопанската сграда (плевнята, повдигната в зелено на
приложената скица) в имот план. №449 е 30 кв.м. Графично определена площта на имот
план. №445 (включваща жил.сграда и външно стълбище с площадка към нея) е 80 кв.м. ,
повдигнат на приложената скица в сив цвят. Площта на приземния избен етаж на
жилищната сграда в имот план. №445 (определена по външните му размери спрямо южната
и източната фасада на сградата) е 49 кв.м., а на първия и жилищен етаж (определена по
външните размери спрямо южната, източната и северната и фасада) е 74 кв.м.
При тези фактически данни, с атакуваното решение районен съд позовавайки се на
влезлите в законна сила съдебни решение по в.гр.д.№ 32182015година и 451/2016 година е
зачел признатите права на дъщерите на общите наследодатели Б. и С. П. - Х.Д. и Ф.О.,
(чито права са преминали въз основа на влязло в законна сила постановление на ЧСИ
Здравка Тонева през 2017 година в собственост на Д.Д.), приемайки наследствен характер на
процесното имущество, допускайки съдебна делба по отношение четирите им дъщери,
съответно за А.Д., Ф. Х.(починала на 05.12.2018година) и приобретателят на дела на Ф.О.
Никола Д. -при права по ¼ идеална част(т.е по 3/12 и.ч), а за конституираните в хода на
делото наследници на починалата дъщеря –Ф. Х. по 1/12 идеални части от избения и
първи жилищен етаж на построената в имот № 445 полумасивна жилищна сграда на три
етажа и от стопанската сграда построена в поземлен имот №449. Съдът не е ценил
представената по делото декларация с нотариална заверка на подписа от Ф. Х. от 3.09.2014
година, в която заявява,че няма претенции към делбените имоти, тъй като е получила от
сестра си А.Д. парична сума,както и че последната и нейния съпруг Х.Д. са владяли 30
години имотите по съображения, че същата не е изготвена в изискуемата форма, както и
приема,че няма обективиран надлежен отказ от наследство от тази съделителка.
Съгласно чл. 269 пр. 2 ГПК задължението на въззивния съд за служебно произнасяне
се отнася за валидността на първоинстанционното решение и за допустимостта му в
обжалваната негова част.
По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочените в жалбата
основания с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или когато следи за защита на интереса на определени
6
частноправни субекти. Извън тези две хипотези при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната
жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на
посочените негови фактически констатации.
Атакуваното решение е валидно, постановено от надлежен съд и състав, в пределите
на правораздавателната власт и е процесуално допустимо.
Решението е законосъобразно постановено иследва да бъде потвърдено.
От събраните по делото доказателства се установява, че недвижимите имоти предмет
на съдебна делба- приземен жилищен етаж с площ 49 кв.м, първи жилищен етаж (с площ от
79 кв.м.)от триетажна жилищна сграда , построена в ПИ №445 с площ 80 кв.м и двуетажна
стопанска постройка с площ 30 кв.м построена в ПИ №449 с площ 35 кв.м по плана на с.Б. –
О. е принадлежана на Б. и С. П., поради което след смъртта на родителите, поради
наследствения характер на имотите се явява съсобствена между четирите им дъщери -
съделителите Х.Б. Д., А.Б. Д., В. С. Х.,С. С. М.,ИЛ. С. Х. и Д. Н. Д., като правата на
съделителите Х.Б. Д., А.Б. Д. и Д. Н. Д.(придобил на основание постановление за възлагане
от ЧСИ дела на Ф.О.) са по 3/12 идеални части, а законните наследници на починалата в
хода на делото дъщеря Ф. Б. Х. - В. С. Х.,С. С. М. и ИЛ. С. Х. по 1/3 идеална част или общо
3/12 идеални части.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от
ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Споделя и правните изводи на РС, които са обосновани
и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във
въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Законосъобразно и в съответствие със събраните доказателствата по делотов
производството по първата фаза на съдебната делба са определени съделителите и квотите,
при които е допусната съдебна делба за приземен етаж с площ 49 кв.м и първи жилищен
етаж с площ 74 кв.м от триетажната сграда, построена в ПИ №445,кв.57 с площ 80 кв.м и за
стопанска сграда на два етажа с площ 30 кв.м, построена в ПИ №449,кв.57 с площ 35 кв.м.
По делото е установено, както вече съдът посочи по-горе, че приживе Б.П. и С. П. са
били собственици на ПИ № 445 и № 449, както и че са построили приземен и първи етаж
от триетажна полумасивната жилищна сграда в ПИ №445, и стопанската сграда в ПИ №449,
предмет на настоящето производство. Този факт е приет също така за безспорно установен
в мотивите на решения № 497/15.10.2015година, постановено по в.гр.д.№321/2015година
по описа на Смолянския окръжен съд и №69/09.02.2017година, постановено по в.гр.д.
№451/2016година по описа на Смолянския окръжен съд, т.е прието е в тези производства
по отношение на Х.Р.Д. и А.Б. Д., че Ф.Р.О. и Х.Б. Д. са собственици по силата на
7
наследяване от техните родители Б.А.П. и С.С.П. на по ¼ ид.ч. от процесните имоти или
общо на 2/4 идеални части от допуснатите до делба имоти, за които части е постановена и
отмяна на издадения нотариален акт №59 от 10.02.1994година.
В тези производства ответниците Х.Р.Д. и неговата съпруга,дъщеря на общите
наследодатели - А.Б. Д. са правили възражения, че са придобили имотите по силата на
давностно владение, което възражение е прието за неоснователно и недоказано в
постановените съдебни актове. Независимо, че в тези производства констативен нотариален
акт № 59 от 10.02.1994година е отменен за 2/4 идеални части от имотите допуснати до
съдебна делба, това не означава, че автоматично съделителката А.Б. и нейнният съпруг се
легитимират като собственици на останалите 2/4 идеални части.
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ОСГК, ВКС нотариалният акт, с който се
признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва
с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Доколкото нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587
ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от
всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна, която не разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право.
Цялостния анализ на относимите към спора доказателства - писмени и гласни, сочи на
безспорния извод, че съделителката А.Д. не е станала на основание твърдяното с въззивната
жалба наследствено правоприемство от своя съпруг Х.Р.Д.( Х.Р.Д.) починал на
23.11.2017година собственик на ½ идеална част(или на 6/12 идеални части) от допуснатите
до делба недвижими имоти, неформална покупка и осъществявано необезпокоявано
давностно владение от 1986 година, (съгласно записванията в разписния лист към плана) до
датата на предявяване на иска. Както съдът отбеляза по-горе наследственият характер на
процесните имоти е приет с цитираните решения и е недопустимо пререшаване на този
въпрос в настоящето производство.
Освен това съгласно ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС, задължително за настоящия съд,
когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Възможно е
обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако обаче се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва
отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на
8
владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно
невъзможно.
В конкретния случай промяна на анимуса в посока да владее само за себе си не е
доказана от жалбоподателката, нито е доказано възражението на Х.Р.Д. и А.Б. Д. в
производствата по в.гр.д.321/2015година и в.гр.д.№451/2016година и двете по описа на
Смолянския окръжен съд придобиване собствеността на делбените имоти оригинерно
основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност, като способ за придобиване вещното
право на собственост.
В процеса такова владение не е установено. В производството по в.гр.д.№451/2016
по описа на Смолянския окръжен съд е приет наследствен характер на процесните имоти въз
основа на съдържащото се в писмения отговор на исковата молба признание на правата на
общия наследодател Б.П. и осъществилата се след смъртта му наследствена трансмисия. Въз
основа на показанията на разпитаните свидетели по делото въззивният съд е приел, че
възраженията на ответниците по предявеният иск, че от 1971 година съвладението на имота
и жилищната сграда е било прекъснато, както и е била установена самостоятелна
фактическа власт от ответниците А.Д. и нейния съпруг Х.Д. са останали недоказани, тъй
като не се установява последните да са осъществили такива действия, с които да са
отблъснали успешно владението на Х.Д. върху нейните наследствени идеални части от
имотите, както и е прието, че обстоятелството, че последните са направили ремонт на
покрива и плевнята не обосновава извод за осъществено владение и върху частта на Х.Д., а
от техния личен интерес, тъй като живеят на третия етаж на имуществото на
наследодателите. Липсват и писмени доказателства обективиращи манифестирането от
страна на А.Д. и нейният съпруг на индивидуални собственически права и отблъскване
правата на останалите наследници. Идентични изводи са направени и в производството по
в.гр.д.№321/2015 година по описа на Смолянския окръжен съд, инициирано от Ф.О. срещу
А. и Х.Д.и относно наследствения характер на имотите,както и е прието за неустановено
ищцата да е да е извършила действия, с които е обективирала спрямо сестра си А. и съпруга
й намерението да владее нейните идеални части за себе си, нито ответниците да са
осъществили такива действия, с които пък да са отблъснали успешно владението на ищцата
върху наследствените й идеални части от имотите, която продължава да ползва, когато идва
в О., две от стаите на втория етаж, държейки свой багаж в избения етаж, счита имотите за
свои и се противопоставя на опитите на ответницата да я лиши от достъп до тях, за което
свидетелстват преписките по жалбите в периода от 2013 г. и 2014 г.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че на 12.03.2014 г. Ф.О. и от една от сестрите
9
й – Х.Д. са депозирали искова молба срещу Х.Р.Д.(Х.Р.Д.), въз основа на която е
образувано гр.дело № 279/2014 г. на Смолянски районен съд, в която са изложени
фактически твърдения, че двете са собственици на същите имоти, които са спорни и по
настоящото дело, по силата на наследяване от родителите Б. и С. П., ответникът владее само
третия етаж от жилищната сграда, който е надстроил без тяхно съгласие и без основание се
е снабдил с нотариален акт № 59/1994 г. за собственост изцяло върху тези имоти.
Без значение за правото на собственосте извършеното записване в разписния списък
на основание издадения констативен нотариален акт за собственост на имот придобит на
основание давностно владение на името на Х.Д., тъй като записването на едно лице като
собственик на имота в разписния списък към кадастралния план
няма прехвърлително действие. Това записване не легитимира дадено лице за собственик на
имота, ако то действително не е придобило правото на собственост върху този имот по
предвидените в Закона за собствеността способи.
След като се установи, че лицето, което се легитимира като собственик на спорния
имот, не е такъв в целия обем от права, а носители на вещното право на собственост в обем
на определени идеални части са четирите дъщери на Б. и С. П., тогава отпада
удостоверяващата сила на официалния документ- нотариалния акт, която произхожда от чл.
179 от ГПК. Това е така, защото е изрично разпоредена законна последица от уважаването
на предявения иск за защита на засегнатото от издаването му материално право.
Или снабдяването на съсобственик с констативен нотариален акт за целия имот само
по себе си не представлява обективиране намерение за своене на имота пред останалите
съсобственици. Този нотариален акт е издаден в едностранно охранително производство,
по искане на молителя, без участие на останалите съсобственици, които няма как да узнаят
за отричане правата им, докато този акт не им се съобщи или се противопоставят, както в
настоящата хипотеза Ф.О. и Х.Д. предявяват установителни искове с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК за признаване претендираните права, съответно през 2014 година и 2016
година.
Без значение в случая е, че за ¼ ид.ч. от процесните имоти няма постановена
отмяна на издадения в полза на Х. и А. Д. констативен нотариален акт, тъй като Ф. Х. не е
противопоставила възраженията си.
Представената като доказателство по делото декларация от Ф. Х. не следва да бъде
ценена като доказателство за придобиване дела й от А.Д., тъй като същата не е изготвена в
изискуемата форма съгласно императивната разпоредба на чл.18 ЗЗД.
По същия начин тази декларация не може да се възприема и като направен отказ от
наследство по смисъла на чл.53 ЗН, тъй като отказът винаги трябва да се
осъществи изрично. Упражняването на това право се осъществява чрез писмено заявление
до районния съдия, което се вписва в специална книга. Отказалият се губи правото да
приеме наследството и като последица делът на отказалия се уголемява дяловете на
останалите наследници.
10
Без значение с оглед изложеното е и депозираното писмено становище на
9.02.2022година от В. С. Х., съгласно което той, сестрите му С.М. и И.Х. знаят още
приживе от тяхната майка Ф. Х., че е продала нейният дял на А.Б. Д. и Х.Р.Д., както и
сочи, че нямат претенции за тези имоти. По естеството си това становище няма характер на
отказ от наследство, поради което същото е ирелевантно за спора, още повече, че заявява и
чужди права.
Ето защо според настоящия състав наследствения характер на претендираните
процесни имоти е установен в цитираните по-горе решения, постановени в производство
пред Смолянския окръжен съд и пререшаването на този спор в настоящето производство е
недопустимо.
Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде
придобита по давност наследствената част на другите сънаследници, не е достатъчно само
целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване
на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение,
като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници.
В случая А.Д. също е наследник на родителите си и като такава е владелец само на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите
сънаследници. По делото не е доказала,че е отблъснала владението на останалите
сънаследници, демонстрирайки спрямо тях намерението й да го държи за себе си. Не е
доказана външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат достояние
на наследниците и да показват несъмнено, че именно А.Д. на основание наследствено
правоприемство от своя съпруг упражнява фактическа власт, отричайки техните права
върху вещта и държейки я само за себе си. Предвид липсата на фактически действия,
чрез които тя и нейнният съпруг да са манифестирали спрямо другите сънаследници
промяна в намерението си в насока за своене на процесния имот, както и предвид това, че
няма доказателства останалите сънаследници да са разбрали за променено намерение да
упражняват фактическата власт само за себе си единствения извод е, че не доказано по
делото явно и необезпокоявано владение от страна на въззивника по смисъла на чл.79,
ал.1 от ЗС, което да е довело до придобиване на собствеността на процесните имоти поради
изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Предвид гореизложеното неоснователно е оплакването от жалбоподателите за
незаконосъобразност на атакуваното решение в частта относно съделителите и обема на
техните права. Притежаваните права на законните наследници на Събка и Б.П.и – техните
четири дъщери от ПИ №445 и 449 - от приземния и първия етаж от жилищната сграда и от
стопанската постройка са установени – по ¼ идеална част (или по 3812 идеални части).
Делът на Ф.О. е придобит по силата на влязлото в сила постановление за възлагане от
05.01.2017година на ЧСИ Здравка Тонева от Д.Д., а наследниците на починалата в хода на
делото дъщеря на общия наследодател Б.А.П. - Ф. Б. Х. - В. С. Х.,С. С. М. и ИЛ. С. Х. имат
права по 1/12 идеални части от процесните имоти.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с изложените от
11
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и тъй като е направено своевременно искане направените
разноски от въззиваемата Х.Д., които са надлежно документирани и е представен списък по
чл.80 ГПК следва да се възложат в тежест на жалбоподателката за ползвана адвокатска
помощ в размер на сумата 400лева.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 289/11.08.2021 г. , постановено по гр.дело № 898/2020
г. на Смолянския районен съд, като законосъобразно постановено.
ОСЪЖДА А.Б. Д. да заплати на Х.Б. Д. направените разноски за ползвана
адвокатска помощ в размер на 400 (четиристотин)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните по делото ,с касационна жалба, при наличие на
основанията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12