Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/21.10.2019
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при
закрити врати на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1001 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на А.2.Б.
ЕООД по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че по силата на договор за продажба на
горива с карта AS 24 и карта AS 24 Eurotrafic има вземане срещу ответника по
молбата „А.Ф.“ ЕООД по фактури, издадени в периода 15.12.2018 г. – 31.03.2019
г., общо в размер на 21 565,31 лева. Налице било и признание за
задължението в разменената електронна кореспонденция между страните. Сочи се,
че тези вземания представляват вземания по търговски сделки, като поради неплащането
на задълженията, следва да се счита, че ответникът е неплатежоспособен,
евентуално свръхзадлъжнял. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. В представени писмени бележки поддържа искането. Сочи, че от изготвената
експертиза се установява влошеното финансово състояние на ответното дружество,
коефициенти на финансова автономност много под референтните стойности,
намаляване на броя на наетите лица на трудов договор, включително и висящи
изпълнителни производства за събиране на публични вземания.
Ответникът „А.Ф.“
ЕООД - редовно уведомен за
производството, оспорва искането. Сочи, че задълженията му към кредитора са
погасявани с плащания от трето лице, включително и след завеждане да делото. Сочи
се, че двата основни коефициента - на
обща и на бърза ликвидност през изследвания период са със стойности над референтите стойности и
за периода 31.12.2018 г. – 30.06.2019 г. бележат подобрение. Сочи се и
наличието на парични средства в брой. По изложените съображения моли да се
отхвърли искането.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По делото е представен договор за продажба
чрез карта AS
24 и карта AS24-Eurotrafic от
15.06.2017
г. (стр. 9 по делото), заявка за карта (стр. 10 ) и Общи условия за продажба
(стр. 11 по делото) (договор АС24). Съгласно договора дружеството А.2.Б. ЕООД и
„А.Ф.“ ЕООД (наричан „Клиент“) сключват договор за издаване нa карти Евротрафик, а допълнителна
услуга Асистанс Europtrafic.
Съгласно общите условия на договора (подписани от името на А.Ф. ЕООД от Ради
Радев), с посочените карти се предоставя достъп до горива, воден разтвор и
други услуги, предлагани в мрежата AS24 и Eurotrafic
(т.е
търговски обекти, бензиностанции, обекти за събиране на пътни такси, такси за
преминаване на мостове и др. – т.1 от ОУ)
за
притежателите на тези такси. Начина на фактуриране, в зависимост от мястото,
където е ползвана услугата – на територията на България или в чужбина е посочен
в чл. 11 от ОУ, а срокове за плащане и последици от неплащане в срок – в чл. 12
от ОУ. Съгласно чл. 12 плащането е в срок от 15 дни от датата на издаване на
фактурата и/или дебитното извести, освен
ако друго не е посочено в индивидуалния договор.
В конкретния случай не се установява в
индивидуалния договор да има друга уговорка.
Установява се по делото, че във връзка с
ползвани от ответника услуги и закупени стоки чрез описаните карти, са издадени
следните фактури:
1.
фактура № **********/15.12.2018 г. за 11,63
лв. с ДДС;
2.
дебитно известие № **********/15.12.2018
г. за 322,99 лв. с ДДС;
3.фактура № **********/15.12.2018 г. за
6033,29 лв. с ДДС;
4. фактура № **********/15.12.2018 г. за
1827,47 лв. с ДДС;
5. фактура № **********/31.12.2018 г. за
44,59 лв. с ДДС;
6. фактура № **********/31.12.2018 г. за
10,76 лв. с ДДС;
7. фактура № **********/31.12.2018 г. за
104,92 лв. с ДДС;
8.
дебитно известие № **********/31.12.2018 г. за 297,32 лв. с ДДС;
9.
фактура № **********/31.12.2018 г. за 730,66 лв. с ДДС;
10.фактура № **********/31.12.2018 г. за
2098,78 лв. с ДДС;
11.
фактура № **********/31.12.2018 г. за 606,74 лв. с ДДС;
12.
дебитно известие № **********/15.01.2019 г. за 694,67 лв. с ДДС;
13.фактура № **********/15.01.2019 г. за
25,01 лв. с ДДС;
14.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 1733,88 лв. с ДДС;
15.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 931,5 лв. с ДДС;
16.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 741,51 лв. с ДДС;
17.
фактура № **********/31.01.2019 г. за 1642,3 лв. с ДДС;
18.
фактура № **********/31.01.2019 г. за 13,79 лв. с ДДС;
19.
фактура № **********/31.01.2019 г. за 104,92 лв. с ДДС;
20.дебитно известие №
**********/31.01.2019 г. за 383,05 лв. с ДДС;
21.фактура № **********/31.01.2019 г. за
3744,06 лв. с ДДС;
22. фактура № **********/15.02.2019 г.
за 0,32 лв. с ДДС;
23.дебитно известие №
**********/15.02.2019 г. за 7,39 лв. с ДДС;
24. фактура № **********/15.02.2019 г.
за 6786,67 лв. с ДДС;
25. фактура № **********/28.02.2019 г.
за 44,59 лв. с ДДС;
26. фактура № **********/28.02.2019 г.
за 0,32 лв. с ДДС;
27.фактура № **********/28.02.2019 г. за
104,92 лв. с ДДС;
28. дебитно известие №
**********/28.02.2019 г. за 7,39 лв. с ДДС;
29. фактура № **********/31.03.2019 г.
за 0,32 лв. с ДДС;
30. дебитно известие №
**********/31.03.2019 г. за 7,39 лв. с ДДС;
Общата стойност на доставени стоки и
услуги с тези фактури е 29 063,15 лева (съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза).
Представени са два договора за
обслужване – възстановяване на ДДС от 22.06.2017 г.(стр. 220 по делото) и от
01.01.2018 г. (стр. 224 по делото), сключени при общи условия, също приложени
по делото, сключени между дружеството Евроват САС, Франция и ответното
дружество „А.Ф.“ ЕООД. Предмет на договора е предоставяне на услуги на клиента
(„А.Ф.“ ЕООД) по възстановяване на ДДС, изплатено в държавите, посочени в
договорите - Испания.
Подписано е и тристранно споразумение
между А.Ф. ЕООД в качеството му на „Клиент“, АС24 България ЕООД, в качеството
на „Получател“ и Евроват САС като „Изпълнител“ (стр. 223 по делото). В същото, страните са се договорили, че за да
се гарантират плащанията на получателя – АС24 на суми по главници, лихви,
разходи и допълнителни разноски, дължими от Клиента (А.Ф. ЕООД) по условията на договора АС24, Клиентът
делегира на получателя права по отношение на своя длъжник – фирма Евроват –
изпълнителя, които права Изпълнителят приема и признава, че носи лична и пряка
отговорност към Получателя. Страните са се договорили, че ако не бъде извършено
плащане в срок по една и няколко от фактури, издадени от АС24 на основание
договор АС24, на фирма Евроват – автоматично и без да са необходими каквито и
да са други формалности – ще бъдат делегирани от клиента права по плащането на
всички суми по главната, лихви, разходи и допълнителни разноски, които Клиентът
дължи на АС24. Посочено е, че това делегиране на права на плащания не отменя
задълженията, поети от Клиента към АС24 по силата на Договора АС24 и не го
освобождава от никакви задължения по плащания към АС24.
Представена е и учредена парична
гаранция в полза на АС24 (стр. 222), сключена между същите страни, с която
Евроват – автоматично и без да са необходими каквито и да е формалности ще
бъдат делегирани от клиента права по плащане на дължимите от клиента на АС24
суми по учредената гаранция по договора АС24 и до размера на фиксираната в
посочения договор стойност, която възлиза на 15 000 евро. Условията за
задържане и освобождаване на тази гаранция са също определени от АС24 по
отношение на клиента, като това делегиране на права за учредяване на парична
гаранция не отменя задълженията, поети от клиента към АС24 по силата на
договора АС24 и не го освобождава от никакви негови задължения към АС24 по
плащания на потреблението на горива. АС 24 ще има право да задържи сумите, получени
по този начин, по време на целия срок на договора АС24.
Видно от разменена електронна
кореспонденция между страните (стр. 67 – 72 по делото и стр. 236 - 250 по делото, като
нито една от страните не оспорва представените електронни документи от насрещната
страна и същите са приети като доказателство по делото), на 01.03.2019 г. от
ответника е изпратено съобщение за извършено плащане в размер на 1000 лева, и е
направено предложение 50 % от неизплатения дълг да бъде уреден до края на месец
март, като е дадена възможност част от ДДС от Испания да отива директно при
ищеца, за погасяване на задълженията.
На 01.04.2019 г. ответникът е изпратил
електронно съобщение (стр. 236 по делото), с искане да предостави информация за
целия дължим размер на задължението на „Адмирал Фрейт“ ООД, като се включат
всички фактури (неправилно преведени като „инвойси“), както погасените, така и
текущите и да се посочи целият размер на ДДС, получен от Евроват от Испания за
2018 г., като се направи рекапитулация за погасените задължения по фактури.
На 03.04.2019 г. от АС24 България ЕООД е
изпратено електронно съобщение с приложено извлечение от сметка до А.Ф.ООД, с
искане да се потвърди плащането (стр. 69 по делото). Към това електронно
съобщение има приложение, което е представено от ответника по делото, но не се
оспорва от ищеца, че именно това е било приложението, изпратено от него. Видно
от същото (стр. 238-250 по делото), в приложението са описани издаваните
фактури от ищеца и извършени плащания от ответника, като видно от последните
две страници от справката, в същата са включени и всички процесни фактури –
вписаните последни 30 фактури и дебитни известия. Направена е рекапитулация,
като е отразено, че за периода 01.01.2018 г. – 31.03.2019 г. общо дължимата
сума възлиза на 21 565,31 лева, след приспадане на всички плащания,
включително и от възстановен ДДС от фирмата Евроват.
С електронно съобщение от 05.04.2019 г.
от страна на А.Ф.ЕОД е посочено, че
настоящото салдо на задълженията на дружеството е 21 565,31 лева, като за
първото тримесечие е изплатено и ДДС в размер на 1061,97 евро, реално салдо -
19 488,28 лева, планирано ДДС за второ тримесечие – 6000 лева и изплащане
до края на месец юни 2019 година.
Видно от удостоверение за наличието или
липсата на задължения по чл. 87 от ДОПК (стр. 316 по делото) към 14.06.2019 г.
дружеството А.Ф. ЕООД няма публични задължения.
По делото е прието основно и
допълнително заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза.
След справка в счетоводството на ищеца,
на ответника и в регистрите на НАП по подадените справки декларации по ДДС,
вещото лице е констатирало, че от описаните в молбата 30 фактури и дебитни
известия, по които ищецът сочи, че му са дължими суми, в счетоводството на
ответника са осчетоводени общо 18 броя фактури и дебитни известия -
1.
дебитно известие № **********/15.12.2018
г. за 322,99 лв. с ДДС;
2.
фактура № **********/15.12.2018 г. за
6033,29 лв. с ДДС;
3.
фактура № **********/15.12.2018 г. за
1827,47 лв. с ДДС;
4.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
44,59 лв. с ДДС;
5.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
104,92 лв. с ДДС;
6.
дебитно известие № **********/31.12.2018
г. за 297,32 лв. с ДДС;
7.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
730,66 лв. с ДДС;
8.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
2098,78 лв. с ДДС;
9.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
606,74 лв. с ДДС;
10.
фактура № **********/15.01.2019 г. за
1733,88 лв. с ДДС;
11.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 931,5
лв. с ДДС;
12.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 741,51
лв. с ДДС;
13.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
1642,3 лв. с ДДС;
14.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
13,79 лв. с ДДС;
15.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
104,92 лв. с ДДС;
16.
дебитно известие № **********/31.01.2019
г. за 383,05 лв. с ДДС;
17.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
3744,06 лв. с ДДС;
18.
фактура № **********/15.02.2019 г. за
6786,67 лв. с ДДС;
на
обща стойност 28 148,44 лева с ДДС.
От тези осчетоводени 18 броя фактури и
дебитни известия се установява, по 5 от тях -
1.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
44,59 лв. с ДДС;
2.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
104,92 лв. с ДДС;
3.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
1642,3 лв. с ДДС;
4.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
13,79 лв. с ДДС;
5.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
104,92 лв. с ДДС;
ответникът е ползвал ДДС, като тези
фактури са включени и в дневника за покупки по ДДС.
Останалите 12 броя фактури:
1.
фактура № **********/15.12.2018 г. за
11,63 лв. с ДДС;
2.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
10,76 лв. с ДДС;
3.
дебитно известие № **********/15.01.2019
г. за 694,67 лв. с ДДС;
4.
фактура № **********/15.01.2019 г. за
25,01 лв. с ДДС;
5.
фактура № **********/15.02.2019 г. за
0,32 лв. с ДДС;
6.
дебитно известие № **********/15.02.2019
г. за 7,39 лв. с ДДС;
7.
фактура № **********/28.02.2019 г. за
44,59 лв. с ДДС;
8.
фактура № **********/28.02.2019 г. за 0,32
лв. с ДДС;
9.
фактура № **********/28.02.2019 г. за
104,92 лв. с ДДС;
10.
дебитно известие № **********/28.02.2019
г. за 7,39 лв. с ДДС;
11.
фактура № **********/31.03.2019 г. за
0,32 лв. с ДДС;
12.
дебитно известие № **********/31.03.2019
г. за 7,39 лв. с ДДС;
не
са осчетоводени, съгласно заключението на вещото лице, като общата им стойност
възлиза на 914,71 лева.
Вещото лице е посочило също така, че
съгласно задълженията по Закона за счетоводството и по ЗДДС ответникът като
купувач – получател по издадените данъчни фактури от ищеца има право да ги
включи в дневниците за покупки по ДДС в срок от една година след датата на
сделката, за разлика от задължението на продавача, който следва да ги включи в
дневника за продажби следващия месец.
На основа на получената счетоводна
информация вещото лице сочи, че структурата на активите на дружеството -
ответник е следната:
-
ДМА включват само „съоръжения и други“
на следната балансова стойност: - 2014 г. – 30 х. лева, 2015 г. – 95 х. лева,
2016 г. – 50 х. лева, 2017 г. – 71 х.
лева, 2018 г. – 36 х. лева и към 30.06.2019 г. – 22 х. лева.
Тези съоръжения включват два компютъра,
един мобилен телефон и товарен автомобил, два камиона и две ремаркета. С
изключение на единия камион Scaniа, балансовата стойност на всички
останали ДМА е 0 (нула) лева.
-
Краткотрайни активи, Група „Материални
запаси“ - за 2017 г., 2018 г. и 30.06.2019 г.
– съответно 2,4 и 6 х. лева
-
Краткотрайни активи, Група „Вземания/Вземания
от клиенти и доставчици“
2014
г. – 9 х. лева, 2015 г. – 62 х. лева, 2016 г. – 20 х. лева, 2017 г. – 2 х.
лева, 2018 г. – 15 х. лева и към 30.06.2019 г. – 20 х. лева.
-
Краткотрайни активи, Група „Вземания/Други
вземания“
2014
г. – 32 х. лева, 2015 г. – 22 х. лева, 2016 г. – 78 х. лева, 2017 г. – 81 х.
лева, 2018 г. – 107 х. лева и към 30.06.2019 г. – 135 х. лева.
-
Краткотрайни активи, Група Парични
средства/в брой
2014
г. – 26 х. лева, 2015 г. – 51 х. лева, 2016 г. – 73 х. лева, 2017 г. – 27 х.
лева, 2018 г. – 24 х. лева и към 30.06.2019 г. – 18 х. лева.
-
Краткотрайни активи, Група Парични
средства/Депозити
2014
г. – 50 х. лева, 2015 г. – 2 х. лева, 2016 г. – 22 х. лева, 2017 г. – 15 х.
лева, 2018 г. – 3 х. лева и към 30.06.2019 г. – 0 лева.
Видно от процентното съотношение на
отделните групи по актива на дружеството, в целия изследван период
краткотрайните активи са по-голямата част от активите на дружеството (79 % и
повече), като за 2015 г. и 2017 г. са съответно 59,05 % и 63,82 % от активите.
От краткотрайните активи за изследвания период се наблюдава устойчива тенденция
за увеличаване на дела на вземанията – от 27,89 % в началото на изследвания
период -31.12.2014 г. до 77,11 % от
всички активи в края на изследвания период – 30.06.2019 година.
На базата на получената счетоводна
информация вещото лице сочи, че структурата на пасива е следната:
-
Раздел Собствен капитал/Група
Неразпределена печалба от минали години
- 2014 г. – 52 х. лева, 2015 г. – 78 х. лева, 2016 г. – 92х. лева, 2017 г. – 40 х. лева, 2018 г.
– 40 х. лева и към 30.06.2019 г. – 80 х.
лева.
-
Раздел Собствен капитал/Група Текуща
печалба/загуба - 2014 г. – 26 х. лева, 2015 г. – 14 х. лева, 2016 г. – 13 х. лева, 2017 г. – 58 х. лева, 2018 г.
– 40 х. лева и към 30.06.2019 г. – 4 х.
лева.
-
Раздел Собствен капитал/Общо - 2014 г. –
79 х. лева, 2015 г. – 93 х. лева, 2016 г. –
106 х.лева, 2017 г. – 17 х. лева, 2018 г. – 23 х. лева и към 30.06.2019 г. – 27 х. лева.
-
Раздел Задължения/Общо - 2014 г. – 68 х.
лева, 2015 г. – 139 х. лева, 2016 г. –
137 х.лева, 2017 г. – 216 х. лева, 2018 г. – 166 х. лева и към 30.06.2019 г. – 174 х. лева,
от които:
-
Раздел Задължения/до 1 г. - 2014 г. – 36
х. лева, 2015 г. – 36 х. лева, 2016 г. –
65 х.лева, 2017 г. – 111 х. лева, 2018 г. – 97 х. лева и към 30.06.2019 г. – 123 х. лева.
-
Раздел Задължения/над 1 г. - 2014 г. –
32 х. лева, 2015 г. – 103 х. лева, 2016 г. – 72 х.лева, 2017 г. – 105 х. лева,
2018 г. – 69 х. лева и към 30.06.2019 г. – 51 х.лева.
Към 30.06.2019 г. задълженията към
финансови предприятия със срок на изискуемост до 1 г. е 51,74 % от общия размер
на пасивите, а със срок на изискуемост над 1 г. е 25,37 % от общия размер на
пасивите, общо тези задължения са 77,11 % от общия размер на пасивите.
Задълженията към доставчици са 5,97 % от общия размер на пасивите.
Вещото лице е посочило, че от ответника
не са му предоставили подробни данни за кредиторите по сметка „Доставчици“, за
да се установи конкретния размер на задължения, изискуемост и пр. Задълженията
към финансовите предприятия към 30.06.2019 г. са - дългосрочни задължения – по два договора за
кредит и краткосрочни задължения - по
договор за кредит, договор за овърдрафт и договор за издаване и обслужване на
международна кредитна карта.
Коефициентите
за ликвидност за периода са както следва:
-
Коефициент на обща ликвидност
– 2014 – 3,2500, 2015 г. – 3,8056; 2016 г. – 2,9692;
2017 г. – 1,1441; 2018 г. – 1,5773;
-
Коефициент на бърза ликвидност
– 2014 г.
– 3,2500, 2015 г. – 3,8056; 2016 г. – 2,9692; 2017 г. – 1,1261; 2018 г. – 1,5361;
-
Коефициент на незабавна/абсолютна ликвидност
– 2014 г. – 2,1111, 2015 г. – 1,4722; 2016 г.
– 1,4615; 2017 г. – 0,3784; 2018 г. – 0,2784;
В допълнителната експертиза вещото лице
е дало и вариант на експертизата, при която при определяне на коефициентите за
ликвидност са изключени наличните парични средства в брой.
При този вариант се установяват следните
коефициенти на ликвидност:
-
Коефициент на обща ликвидност
–2018 г. – 1,3299, към 30.06.2019 г. – 1,4553;
-
Коефициент на бърза ликвидност
– 2018
г. – 1,2887; към 30.06.2019 г. – 1,4065;
-
Коефициент на незабавна/абсолютна ликвидност
–2018 г. – 0,0310; към 30.06.2019 г. – 0,1463;
Даден е и вариант на експертизата в
частта относно коефициентите за ликвидност, при отразяване като задължения на
всички вземания на ищеца по процесните фактури, които не са осчетоводени, като
се приспаднат и паричните средства в брой.
При този вариант се установяват следните
коефициенти на ликвидност:
-
Коефициент на обща ликвидност
–2018 г. – 1,1834, към 30.06.2019 г. – 1,0592;
-
Коефициент на бърза ликвидност
– 2018
г. – 1,1467; към 30.06.2019 г. – 1,0197;
-
Коефициент на незабавна/абсолютна ликвидност
–2018 г. – 0,00; към 30.06.2019 г. – 0,00;
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Молителят в производството по чл. 625 от ТЗ е предявил искане за откриване на производство по несъстоятелност срещу
длъжника на две основания – неплатежоспособност – като главно искане и на
основание свръхзадлъжнялост като евентуално искане.
По предявеното главно искане - за откриване на производство по
несъстоятелност на основание
неплатежоспособност
За да бъде открито производство по
несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав,
установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от
лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице
неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да
е налице неплатежоспособност на длъжника
по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо
парично вземане и 5) затрудненията на длъжника
да не са временни и състоянието
да е обективно и трайно.
В конкретния случай молителят е
дружество, което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка.
Ответникът по молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като
е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.
Съдът намира, че по делото се доказа и
третата предпоставка, а именно, че молителят има вземане, свързано с търговска
сделка, към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и
ликвидно, по следните съображения:
На първо място, установява се, че между
страните е сключен договор от 15.06.2017 г., с който страните са договорили, че
срещу предоставена от ищеца АС24 България ЕООД карти, ответното дружество ще
закупува стоки и услуги на определени обекти на територията на Испания, както и
ще ползва определени услуги, като ще заплаща на ищеца стойността на тези стоки
и услуги срещу издадена електронна фактура.
Страните са уговорили и срок за плащане
на сумите по издадените фактури – 15 дни от издаването им. Този срок е посочен
в общите условия на договора, подписан от ответника чрез неговия управител,
поради което и обвързващ страните. Общите условия също са подписани от
ответника чрез законния му представител, т.е обвързват страните – чл. 298 от ТЗ. Поради това е неоснователно и възражението на ответника, че съгласно
договора между тях няма уговорен сок за плащане.
От събраните доказателства по делото се
установява, че ответникът има задължения за заплащане на сумите по 18 броя
фактури и дебитни известия, както следва:
1.
дебитно известие № **********/15.12.2018
г. за 322,99 лв. с ДДС;
2.
фактура № **********/15.12.2018 г. за
6033,29 лв. с ДДС;
3.
фактура № **********/15.12.2018 г. за
1827,47 лв. с ДДС;
4.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
44,59 лв. с ДДС;
5.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
104,92 лв. с ДДС;
6.
дебитно известие № **********/31.12.2018
г. за 297,32 лв. с ДДС;
7.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
730,66 лв. с ДДС;
8.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
2098,78 лв. с ДДС;
9.
фактура № **********/31.12.2018 г. за
606,74 лв. с ДДС;
10.
фактура № **********/15.01.2019 г. за
1733,88 лв. с ДДС;
11.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 931,5
лв. с ДДС;
12.
фактура № **********/15.01.2019 г. за 741,51
лв. с ДДС;
13.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
1642,3 лв. с ДДС;
14.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
13,79 лв. с ДДС;
15.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
104,92 лв. с ДДС;
16.
дебитно известие № **********/31.01.2019
г. за 383,05 лв. с ДДС;
17.
фактура № **********/31.01.2019 г. за
3744,06 лв. с ДДС;
18.
фактура № **********/15.02.2019 г. за
6786,67 лв. с ДДС
на
обща стойност 28 148,44 лева с
ДДС.
За тези фактури се установи, че са
осчетоводени от ответника, като за пет от тях се установи и, че същият ги е
включил в дневника за покупките и е ползвал ДДС за тях.
Последователна е съдебната практика
(обобщена и в решение № 160 от 07.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г., ТК, І ТО на
ВКС) първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва
да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите
доказателства по делото. При липса на подпис за получател от лице, което е
отговорно да оформи съответната стопанска операция, фактурата, като частен
свидетелстващ документ, не представлява годно доказателство за извършени
фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство
за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за
търговски продажби. Когато фактурата не е подписана или е подписана за
получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена
в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че
търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на
стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Отразяването на
фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно
ЗДДС е признание на задължението за плащане на получените стоки и доказва
неговото съществуване.
В конкретния случай, няма спор, че между
страните съществуват търговски взаимоотношения във връзка с договора от
15.07.2017 година. С оглед приемането и осчетоводяването на посочените 18 броя
фактура, и ползването на ДДС по 5 от тях, Съдът намира, че се доказа приемане
на задълженията по тях от ответника, липса на оспорване за получаване на
стоките, доколкото фактурите се издават, по смисъла на договора за стойността
на вече ползвани от ищеца/негови служители услуги, закупени стоки и пр.
Поради това и възражението в обратния
смисъл на ответника, че не се доказа получаване на стоките е неоснователно.
Относно 12 от фактурите, посочени и от
вещото лице, не се установява същите формално да са отразени в счетоводството
на ответника. Същевременно обаче, от данните по делото – разменената електронна
кореспонденция, е видно, че ищецът е уведомил ответника на 03.04.2019 г. за
всички издадени фактури за закупени стоки и ползвани услуги чрез картите,
издадени от ищеца в периода 01.01.2018 г. – 31.03.2019 г., включително и за
тези 12 фактури, които не са отразени в счетоводството. На искането да се вземе
становище по изпратената сметка и да се предложи план за погасяване, ответникът
е отговорил, че настоящото салдо на задължението му възлиза именно на сумата,
посочена в справката, изпратена от ищеца - 21 565,31 лева, в която справка
– рекапитулация са отразени всички процесни 30 броя фактури и дебитни известия.
Предложен е и план за погасяване - до края на месец юни 2019 година.
С оглед тези доказателства, съдът приема,
че е налице признание на задълженията на ответника по всички фактури, посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ. Необосновано е възражението от процесуалния представител на ответника, че
се касае за рекапитулация на претенциите на ищеца, а не за признание на същите
от ответника, тъй като разменената електронна кореспонденция между страните, в
контекста и на установените трайни търговски отношения, свързани с издаване
именно на електронни фактури за ползвани услуги чрез издадените от ищеца карти
от служители на ответника, Съдът намира, че е налице именно признание от
ответника на вземанията на ищеца с оглед издадените фактури и обща стойност на
дължимите суми към 03.04.2019 година.
В тежест на ответника е да докаже погасяване
на задълженията му по тези фактури.
Единият начин за погасяване на
задълженията е плащане на стойността на същите. Плащането може да е от длъжника
или от трето лице – чл. 73 от ЗЗД. От данните по делото се установява, че
страните са се договорили, че плащането може да се извършва и от трето лице –
Евроват САС по силата на т.нар „делегация“ на права на „А.Ф.“ ЕООД, за
задълженията, които Евроват САС има към „А.Ф.“ ЕООД за възстановяване на ДДС.
За настоящото дело е ирелевантно кога и как се стига до плащането от страна на
третото лице (т.е дали се касае само за гаранционна отговорност, условията за
усвояване на суми, постъпили и от трето лице), а е от значение за спора дали
има плащане от трето лице, което е довело до погасяване на задълженията на
ответника.
Неоснователно е твърдението на
ответника, че не са отразени плащанията от третото лице в размер на
13 309,65 лева, както и плащания в размер на общо 10 500 лева, всички
за периода 01.01.2019 - 31.03.2019
година. Видно от справката, изпратена от ищеца към електронното му писмо от
03.04.2019 г.(стр. 238-250 по делото, която е представена по делото от
ответника, т.е не се оспорва от същия), тези плащания са надлежно отразени, и със същите е намален общият размер
на задълженията му към 03.04.2019 г., който размер е и потвърден от ответника в
разменената електронна кореспонденция между двете дружества (електронно писмо
от 05.04.2019 г.). Доколкото няма данни за друг начин на погасяване и данни, че
длъжникът – ответник по делото е направил изявление което точно задължение
погасява с всяко постъпило плащане, погасяването е извършвано с оглед правилото
на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД – погасява се най старото задължение.
Следва да се отбележи, че съдът приема, че
с оглед твърдения в исковата молба общия размер на задълженията по приложените
30 броя фактури и дебитни известия, издадени в периода 15.12.2018 г. –
31.03.2019 г., и представените доказателства – справка, изготвена от самия ищец
за дължимите суми, че се установява погасяване на задълженията по най-старите
фактури в размер на сумата от 7 497,84 лева (29 063,15 лева – общата
стойност на 30-те фактури минус 21 565,31 лева – стойността, която е
останала дължима от тях). С оглед обстоятелство, че най-старите непогасени
фактури са на стойност общо 8 195,38 лева, то с оглед правилото на чл. 76,
ал.1, изр. 2, in fine, следва задълженията по фактурите от 15.12.2018 г. (фактура
№ **********/15.12.2018 г. за 11,63 лв. с ДДС; дебитно известие №
**********/15.12.2018 г. за 322,99 лв. с ДДС; фактура № **********/15.12.2018
г. за 6033,29 лв. с ДДС; фактура № **********/15.12.2018 г. за 1827,47 лв. с
ДДС) да са погасени съразмерно, т.е по 92 % от задължението по всяка фактура,
тъй като задълженията по тези фактури, като издадени в един ден, са еднакво
обременителни.
Дори и да се приеме за основателно
твърдението на ответника, че на 06.05.2019 г. е постъпило плащане в размер на 1 917,45 лева от третото лице,
то с тази сума не се погасява пълния размер на задълженията по описаните 30
фактури. Не се доказа друго погасяване на задълженията по процесните 30
фактури, включително и чрез плащане от третото лице – Евроват САС.
Относно следващата предпоставка за
откриване на производство по несъстоятелност - наличието на състояние на
неплатежоспособност (това основание е посочено
като главно основание), Съдът намира следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения.
Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4
от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на
състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под
„спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното
определение на понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране
на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията,
които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията
на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност,
защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е
без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
При анализа на финансовото състояние на
длъжника се използват различни икономически и финансови показатели, като при
трактовката на въпроса каква информация ни дава всеки един от тях, Съдът
изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
На базата на заключението на вещото лице
за периода 2014-06.2019 г., съдът констатира, че за целия изследван
период коефициентите на обща и бърза ликвидност, и при изготвения вариант с
включването в пълен обем на задълженията на кредитора „АС24 България“ ЕООД,
които не са отразени в счетоводството на длъжника към датата на изготвяне на
експертизата, са над референтните стойности от 1.
Другите два коефициента – на незабавна и
абсолютна ликвидност са под референтите стойности, като следва да се отчете, че
тези коефициенти има спомагателен характер.
Видно от разясненията на вещото лице по
СФИК, за търговските предприятия в областта на услугите (а видно от данните по
делото ответното дружество се занимава с превоз на товари) е нормално основната
част от краткотрайните активи да се формират от вземания от клиенти. В тази
връзка, Съдът преценява осъществяваната дейност, т.е отрасъла, в който работи
ответното дружество с оглед всички събрани доказателства по делото (ГДД по
ЗКПО, заключението на вещото лице, предмета на сключените договори, на които
ищецът основава и претенцията си). Обясненията, дадени пред органите на НАП в
хода на данъчна проверка, се явяват изолирано доказателство.
Поради това Съдът намира, че следва да
изгради извода за наличие или неплатежоспособност именно на коефициента на обща
и бърза ликвидност. Това се обосновава от обстоятелството, че основните
краткотрайни активи, чрез които ответникът осъществява дейността си, са именно
вземанията от клиенти, като чрез тях се формират входящи парични наличности, а и
от последните счетоводни документи, от които е видно, че дружеството продължава
активна търговска дейност, като за периода 01-05.2019 г. реализира търговски
сделки на обща облагаема основа от 127 000 лева, върху които е начислен и
платен дължимия ДДС.
Не се установява несъбираемост на
краткотрайните финансови активи – вземания, което да доведе до еднозначен извод
за необходимост да се отхвърлят коефициентите за обща и бърза ликвидност като
основни икономически показатели.
За изследвания период 2014 – 06.2019 г.,
дружеството е регистрирало счетоводна загуба само през 2017 година, като
следващата счетоводна година отново е на печалба.
Действително и коефициентът на финансова
автономност и коефициентът на задлъжнялост са много под/над референтите
стойности. Това обаче може да е индикатор, че евентуално в бъдеще търговецът
няма да може да обслужва плащанията си, поради размера на дългосрочните си
задължения, но не и за еднозначно установено състояние на неплатежоспособност
към датата на устните състезания по настоящото дело. От значение за
производство е състоянието на неплатежоспособност да е именно към момента на
устните състезания, и то това състояние да е вече трайно.
По изложените съображения, не се
установява, че ответникът по искането по чл. 625 от ТЗ е в състояние на
неплатежоспособност.
Поради това и Съдът следва да разгледа
предявеното като евентуално искане за откриване на производство по
несъстоятелност на основание „свръхзадълженост“.
Съгласно установената съдебна практика
(решение Nо
152 от 13.07.20198 г. по т. дело 2205/2017 г. по описа на ВКС, I ТО) „свръхзадължеността“ е
обективно икономическо състояние, при което е налице невъзможност на търговеца
да покрие паричните си (не само изискуемите) задължения с наличното си (не само
краткотрайни активи) имущество. Състоянието на свръхзадълженост, като основание
за откриване на производство по несъстоятелност е самостоятелно, спрямо
неплатежоспособността, и цели да изпревари (освен когато съвпадне с него)
неминуемо следващото от същото състояние на неплатежоспособност, като осигури
на един по-ранен етап и поради това обективно по-благоприятна възможност за
справедливо удовлетворяване на всички кредитори или оздравяване на търговеца.
То се санкционира не предвид невъзможността на търговеца да покрива изискуемите
си парични задължения, а поради невъзможността му да компенсира загуби с
печалба от дейността си, обусловено от съдържанието, структурата и ликвидността
на активите му. Тъй като от значение е обективното, реално икономическо
състояние на търговеца, при съпоставянето на активи, спрямо парични задължения,
следва да се съобрази действителната ликвидност на активите, при това с
реалната им, пазарна (а не балансова) стойност, когато е въведен довод или
обективно са налице доказателства за различие на същата от счетоводното й
отразяване. Недоказаност на съществуването и/ или ликвидността на съответен вид
активи изключва съобразяването им при формиране общата стойност на актива на
търговското предприятие, за преценка наличието на свръхзадълженост.
В конкретния случай, от заключението на
съдебно-финансово икономическата експертиза се установява, че стойността на
активите на дружеството – ответника в изследвания период 2014 – 06.2019 г. е
както следва:
-
2014 г. – 147 х. лева, 2015 г. – 232 х.
лева; 2016 г. – 243 х. лева, 2017 г. – 199 х. лева, 2018 г. – 189 х. лева и
06.2019 г. – 201 х. лева.
При изваждане от стойността на актива на
паричните задължения в брой, с оглед направеното изрично възражение от ищеца,
независимо, че вещото лице е посочило, че с оглед всички данни по делото следва
да се приеме, че счетоводството на ответника е редовно водено по смисъла на
Закона за счетоводството, и невключването на всички издадени от ответника
фактури към момента на изготвяне на експертизата не сочи на извод в противния
смисъл, тъй като според установените счетоводни стандарти отразяването в
счетоводството може да се извърши в срок от 1 година от датата на получаване на
фактурата, стойността на активите е както следва:
-
2014 г. – 121 х. лева, 2015 г. – 181 х.
лева; 2016 г. – 142 х. лева, 2017 г. – 172 х. лева, 2018 г. – 165 х. лева и
06.2019 г. – 183 х. лева.
Общата стойност на паричните задължения (и
дългосрочни и краткосрочни) за изследвания период, е както следва:
-
2014 г. – 68 х. лева, 2015 г. – 139 х.
лева; 2016 г. – 137 х. лева, 2017 г. – 216 х. лева, 2018 г. – 166 х. лева и
06.2019 г. – 174 х. лева.
При съпоставка на тези две величини –
активи към пасиви за изследвания период се установява, че единствено през 2018
г. се установява, че стойността на пасивите е над стойността на активите. Към
30.06.2019 г. това състояние е преодоляно. Следва да се отбележи, че за
определяне стойността на активите, Съдът се ръководи от балансовата стойност на
ДМА – превозни средства, която за 7 от ДМА е равна на „0“, която обаче
доколкото се касае за превозни средства, компютри, използвани в дейността на
дружеството, продължаваща и в момента, безспорно е под пазарната стойност на
това имущество,т.е тази балансова стойност е занижена спрямо пазарната стойност
на вещите, което би довело и до повишаване на стойността на активите.
При анализа на тенденциите при промяна
на структурата на пасива на дружеството за целия изследван период се
установява, че е налице изменение на краткосрочните задължения – от 36 х.
лева през 2014 г. – до 123 х. лева към
юни 2019 г.,т.е от 24,49 % от всички задължения до 61,19 % от всички парични
задължения, като при дългосрочните задължения се наблюдава намаляване на абсолютния
размер и леко увеличаване на като пропорционална тежест - от 32 х. лева през 2014 г. (21,77 %) – до 51 х. лева към
юни 2019 г. (25,53 %). Касае се за задължения по няколко договора за банков
кредит.
Действително, коефициентите на финансова
автономност и коефициента на задлъжнялост са извън нормите, което може да е
индикатор за възможност за бъдещо изпадане в състояние на неплатежоспособност,
респективно, свръхзадлъжнялост. Към настоящия момент обаче не може да се
направи извод за наличие на свръхзадлъжнялост на дружеството, още повече, че е
налице трайност на това състояние. Налице е негативна тенденция във връзка със
зависимостта от привлечения капитал, за сметка на собствения капитал, без обаче
все още да е налице обективно състояние на свръхзадлъженост.
Поради това, предявеният иск по чл. 625
от ТЗ следва да се отхвърли като недоказан и на това основание.
Относно разноските
С оглед този изход на делото, и
направеното искане от ответника за присъждане на разноски, на същия се дължат
разноски съобразно представения списък.
Водим от горното и на основание чл. 631
от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 625 от ТЗ на „А.2.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** 36,
адв. В.Н. за откриване на производство по несъстоятелност срещу „А.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ******, съдебен адрес:г***, офис 3, адв. Д.Т. на основание
неплатежоспобност.
ОТХВЪРЛЯ
молбата по чл. 625 от ТЗ на „А.2.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** 36,
адв. В.Н. за откриване на производство по несъстоятелност срещу „А.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ******, съдебен адрес:г***, офис 3, адв. Д.Т. на основание свръхзадлъженост.
ОСЪЖДА
„А.2.Б.“
ЕООД, ЕИК ******, съдебен адрес:г*** 36, адв. В.Н. да заплати на „А.Ф.“ ЕООД,
ЕИК ******, съдебен адрес:г***, офис 3, адв. Д.Т. на основание чл. 78 от ГПК
сумата от 1310 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо
дневен срок от съобщението пред Софийския апелативен съд.
СЪДИЯ: