О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1071…………………22.11.2019
година…….…………...Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД……...………..Първи
граждански състав
На 22 ноември ……………..
………………………………………...Година 2019
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар……………………………………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….………………………..
като
разгледа докладваното от .……...зам.председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1568………по описа за 2019………….година.
Производство по чл. 435 ал.2 и сл. от ГПК
Образувано е по жалбата на П.Г.К. против действие на
ЧСИ И.Б., per № 869 с район на действие Окръжен съд Ст. Загора, предприето по
изпълнително дело № 489/2017 г. срещу несеквестируема част от трудово
възнаграждение и постановения във връзка с това действие Отказ на ЧСИ да вдигне
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, обективиран в резолюция от
12.09.2019г., връчена ми на 10.10.2019г. по изп.д. № 489/2017 г.- чл. 435,
ал.2, т.2 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен,
поради което в определения от съда срок представя настоящата жалба, в която
представя аргументите си за незаконосъобразни действия насочени към несеквестируема
част от трудовото му възнаграждение, оставаща след изплащане на задълженията му
за издръжка. Излага подробни съображения. Моли съда да приеме, че отказа на ЧСИ
Б., peг. № 869, с район на действие ОС Ст Загора, постановен по изпълнително
дело № 489/2017, по описа на същото ЧСИ , с който отказва да вдигне запора
върху несеквестируемата част от трудовото му възнаграждение, имайки предвид
задължението му за издръжка е незаконосъобразен и да отмени този отказ. Моли съда да приеме, че
изпълнителното действие „запор върху цялото му трудово възнаграждение
получавано от ДЗИ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД е насочено срещу несеквестируема част
от трудовото му възнаграждение, имайки предвид и размера на задължението му за
издръжка.
В законоустановения срок е постъпило писмено становище
по жалбата от
адв.М.Е.Т.
в качеството му на пълномощник и процесуален представител на А.Я.К.. Заявява,
че счита,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,
за което излага съображения.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК са приложени мотиви на
ЧСИ И.Б. по обжалваното действие.
Настоящият съдебен състав на Старозагорския окръжен
съд, след като взе предвид данните по делото, намира че жалбата е процесуално
недопустима по следните съображения:
В жалбата си жалбоподателят П.Г.К. сочи, че обжалва Отказът на ЧСИ да вдигне
наложен запор върху трудовото му възнаграждение, обективиран в резолюция от
12.09.2019г., връчена му на 10.10.2019г. по изп.д. № 489/2017 г.- чл. 435,
ал.2, т.2 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 435 ал.2 ГПК посочва, че длъжникът
може да обжалва
постановлението
за глоба; насочването на изпълнението
върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на
чл. 468, ал. 4 и чл. 485; определянето
на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати
или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
Посочената
разпоредба лимитивно изброява хипотезите, при които длъжникът може да обжалва
действията на съдебния изпълнител. Всичко останало, извън тях не подлежи на
обжалване и съответно на проверка по тази ред. С оглед на това въззивният съд
намира, че посоченото в жалбата, че обжалва отказът на ЧСИ да вдигне наложения
запор не е от изрично посочените от закона възможности за проверка и контрол от
настоящия съд. Ето защо в конкретния
случай жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и
производството по нея следва да бъде прекратено, тъй като не подлежи на съдебен
контрол Отказът на ЧСИ да вдигне наложен
запор върху трудовото му възнаграждение, обективиран в резолюция от
12.09.2019г., връчена му на 10.10.2019г. по изп.д. № 489/2017 г.- чл. 435,
ал.2, т.2 от ГПК и затова подадената жалба против това разпореждане е
недопустима.
В жалбата се развиват и съображения, и се прави искане
за отмяна на наложения запор върху несеквестируемата част от трудовото му
възнаграждение определена от чл. 446, ал.1, т.З от ГПК сума, във връзка с чл,
446, ал.З от ГПК. Жалбоподателя сочи, че счита, че като е насочила
изпълнителното действия запор върху несеквестируема част от трудовото
възнаграждение, ЧСИ е извършила нарушение на забраната на чл. 446 ал. 1, т.З
във връзка с чл. 446, ал.З от ГПК
В тази част въззивният съд намира, че жалбата също е недопустима,
тъй като същата е просрочена.
Видно от приложеното изпълнително дело със запорно съобщение за запор на трудово
възнаграждение с изх.№ 3489 от 27.06.2019г. до ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД като
трето задължено лице ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника П.Г.К., както и на всякакво друго възнаграждение по граждански или
други видове договори. В отговор на това ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД като трето
задължено лице са изпратили писмо до ЧСИ, с което я уведомяват, че във връзка с
наложения запор на П.Г.К., лицето има сключен договор за работа по извънтрудови
правоотношение с „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД и потвърждават, че ежемесечно от
възнаграждението на лицето през „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД ще правят
съответните удръжки при спазване на разпоредбите на чл.446 от ГПК.
На 02.08.2019г. длъжникът П.Г.К. е депозирал „искане“
до ЧСИ И.Б. , с което моли да му бъде вдигнат запора на възнаграждението което
получава от ДЗИ.
С оглед на това въззивният съд намира, че именно към
тази дата- 02.08.2019г. длъжникът П.Г.К. е узнал за наложения му запор върху
възнаграждението и съответно от този момент тече за него срока за обжалването
му на насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо, основанието визирано в чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.
Видно от щемпъла, положен върху жалбата предмет на
настоящото дело – същата е входирана с вх. № 6383 от 16.10.2019г.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че и в
тази част жалбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане като просрочена.
Предвид гореизложените съображения, Старозагорския
окръжен съд намира, че жалбата на П.Г.К. е процесуално недопустима като
подадена извън предвидения в закона срок за обжалване по отношение на жалбата в
частта, в която се обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
смята за несеквестируемо – основанието, визирано в чл.435 ал.2 т.2 от ГПК, а в
частта, в която се обжалва Отказ на ЧСИ да вдигне наложен запор върху трудовото
му възнаграждение, обективиран в резолюция от 12.09.2019г., връчена му на
10.10.2019г. по изп.д. № 489/2017 г.- чл, 435, ал.2, т.2 от ГПК, като
недопустима, поради това, че това действие не е от изрично посочените в
разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК хипотези, при които може да се обжалват
действията на ЧСИ от длъжника.
Предвид горното, следва жалбата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото - да бъде прекратено изцяло.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Г.К. - ЕГН ********** с адрес: ***- длъжник
по изп.д. № 489/2017г. по описа на ЧСИ И.Б. с рег. № 869 с район на действие
ОС-Стара Загора против Действие на ЧСИ И.Б., per № 869 с район на действие
Окръжен съд Ст. Загора, предприето по изпълнително дело № 489/2017 г. по
налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника и постановения във връзка с това действие
Отказ на ЧСИ да вдигне наложен запор върху трудовото му възнаграждение,
обективиран в резолюция от 12.09.2019г., връчена му на 10.10.2019г. по изп.д. №
489/2017 г., като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 1568/2019 г.
по описа на ОС – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено пред АС- Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: