Решение по дело №11/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е изпратено по подсъдност от Окръжен съд- Ловеч.

Административното дело е образувано въз основа на искова молба на И. Й. Г. с [ЕГН] от гр. Плевен, [жк] [адрес], ап. 10 срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, с цена на иска 552 000 лв. (петстотин петдесет и две хиляди лева) – /по 3000 лева на месец за периода от 16.02.2004г. до 07.10.2020г./, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен, в периода от 16.02.2004г. до 07.10.2020г., като осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност, като искът е с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр.с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. С допълнителна молба вх. рег. №278/13.01.2025г. ищецът е уточнил предявения иск, в какво се изразяват причинените му неимуществени вреди, както и че периода за който се претендират вредите е от 16.02.2004г. до 07.10.2020г.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, е подал писмен отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Н. Б.. В същия /л.л. 28-32/ се сочи, че считат иска за недопустим, като предявен срещу ненадлежен ответник, както с оглед обхвата на исковия период - 16.02.2004г. до 07.10.2020г. така и по отношение на юридическото лице срещу което е предявен. Сочи, че в Закона за изпълнение на наказанията и задържаните под стража в Глава първа, чл.1, предложение първо е регламентирано, че законът урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове....,а съгласно чл.12, ал.2, във вр. с ал.1 от същия закон е регламентирано, че: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като видно от посоченото е, че дейността на ГДИН-София не е правораздавателна, а е свързана с изпълнение на наложените наказания с влезли в сила присъди.

Посочва се, че видно от изложеното е, че по реда на Наказателно процесуалния кодекс ищецът е обжалвал постановената присъда на всички инстанции. Доколкото първата претенция обосновава извод, че ищецът се счита за „невинен“ и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ неправомерно или незаконно, то не е посочен конкретен акт, нито доказателства които да обосновават и основателност на претенцията, поради което считат, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск и производството в тази част би следвало да бъде прекратено, поради предявяването на иск срещу ненадлежен ответник. Посочва се, че искът се явява недопустим за периода от 2004г. до 31.05.2009г. и на друго основание, тъй като през този период е действал Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН, обн. ДВ, бр.30/1969г.) и съгл. чл.19, ал.1 общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министерство на правосъдието, който е надлежен ответник за този период, а ГД „ИН“ е административно звено в МП, поради което искът се счита за предявен срещу ненадлежен ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск и производството в тази част би следвало да бъде прекратено, тъй като обособяването като самостоятелно юридическо лице на ГДИН се въвежда от 01.06.2009г. с влизане в сила на нов ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС. В този смисъл производството по делото за този период би следвало да се прекрати, поради предявяване на иск срещу ненадлежен ответник.

На следващо място считат, че искът е процесуално недопустим и на основание чл.159, т.6 от АПК, а именно, че жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Също така на основание чл. 144 от АПК в настоящото производство намира приложение и разпоредбата на чл.299 от ГПК, съгласно която: „спор, разрешен е влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго“, а съгласно ал. 2 на чл. 299 - „повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда“. Силата на присъдено нещо се състои в задължение на страните да преустановят правния спор, като е приложено решение № 1259/27.02.2017г., постановено по ад.д. № 9096/2014г. на Административен съд - София град, като на ищеца е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди за отключване на заболяване „диабет“, които са в пряка причинно-следствена връзка с допуснато от длъжностни лица нарушение на чл. 213 от ППЗИНЗС при настаняването му с лица осъдени на „доживотен затвор“ през периода 2010г.-2013г. по време на престоя му в Софийски централен затвор.

По отношение на основателност на иска е посочено, че считат предявеният първоначален иск и последващата уточняваща молба за неоснователни и недоказани, тъй като не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в подкрепа на твърденията му за причинени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на затворническата администрация. Посочва се, че дори да се приемат за допустими претенциите на ищеца за периода след 01.06.2009г. до датата на освобождаването му от Затвора- гр.Плевен - 07.10.2020г., твърденията за причинени „неимуществени вреди“ са общо формулирани без да са подкрепени с доказателства, а претенциите на ищеца относно лоши битови условия, нарушение на равенството в третирането, причинени от административна дейност, също са неоснователни и недоказани - същите многократно са предявявани заедно или поотделно пред различните съдилища в страната, като има произнасяне по тях с влезли в сила съдебни актове. На следващо място се посочва, че по никакъв начин постановената присъда но НОХД № 6/2005г. на Окръжен съд-Плевен, кумулирана с други влезли в сила актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“, по която ищецът е изтърпял наложеното му наказание, е неотносима към настоящото производство, не се ползва с доказателствена сила, тъй като търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ за периоди по време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, и са ирелевантни фактите довели до постановяване на присъдата. Възразява се по отношение на предявения иск, като се посочва че е прекомерен, необоснован, недоказан по размер и справедливост, поради което следва да бъде оставен без уважение и исковата молба да бъде отхвърлена.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание ищецът – И. Й. Г. се явява лично като заявява, че поддържа исковата молба. Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумите, които претендира, като счита, че сумата, която е посочил е обоснована.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от юрисконсулт Н. Б., която заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор, като счита иска за недопустим. По първата претенция счита, че не може да бъде предявен срещу ГДИН, конкретно тя е „лишаване от свобода“ – „невинен“, а ответникът, доколкото дейността му се свежда до изпълнение на наказанията, след влезли в сила съдебни актове, е ненадлежен ответник да отговаря по така предявената претенция. Заявява, че искът, предявен по чл. 284 от ЗИНЗС е за актове, действия или бездействия на затворническата администрация, а по делото не се сочат такива и не се подкрепят с доказателства. По втората претенция счита, че е недопустима и затова счита, че искът следва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като има влязло в сила решение, в което точно този период е конкретизиран, разглеждан, приложено е решение № 1259 по АД 9096 на АССГ, по което същата претенция, между същите страни, спорът е решен дори в полза на ищеца, като му е присъдено обезщетение във връзка със заболяването му от диабет през 2013 г. Заявява в случай, че съдът приеме исковете за допустими за разглеждане, че не следва да бъдат уважени, защото липсва основание и не са доказани.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Р.. Прокурорът счита, така депозираната исковата молба за недопустима, а ако съдът я счете за допустима счита, че е неоснователна и недоказана, подкрепя заявеното от процесуалният представител на ответника.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справка за помилване рег. № ЗД №328/20.02.2017 г. (л.л. 45-49) на Началник затвор 1-ва категория К. Р. Г., И. Й. Г. е постъпил в затвора Ловеч на 18.01.2005 г., като изтърпява наказание лишаване от свобода по следните присъди:

Присъда № 507/19.09.2005г. по НОХД № 6/2005 г. на ОС- Плевен признат за виновен в това, че на 13.02.2004 г. през нощта в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил А. А. М. на 61 години от гр. Плевен, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предложение 1-во, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а”, във връзка с чл. 115 и чл. 54 от НК го осъжда на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален усилено строг режим.

Присъдата е потвърдена с Решение № 265 от 23.11.2005 г. по ВНОХД № 279/2005г. на Апелативен съд- Велико Търново и с Решение № 621 от 18.07.2006 г. по НД № 70/2006г. на Върховен касационен съд на Република България.

С определение № 4/08.01.2007 г. но ЧНД № 627/2006г. на ОС- Плевен на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК групира наказанието от 9 месеца и 21 дена лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 1529/2005 г. на PC- Плевен, за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 29. ал. 1, б. "а”, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (предварително изтърпяна) и наказанието от 18 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 6/2005г. на ОС- Плевен, като определя едно общо наказание от 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С определение № 4022/08.01.2009 г. но ЧНД № 2546/2008 г. на PC- Плевен на осн. чл. 25, ал. 1 от НК е наложено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1529/2005 г. на Плевен PC и НОХД № 6 /2005 г. на ОС- Плевен, а именно 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, при първоначален усилено строг режим. Да се изтърпи отделно наложеното по НОХД № 124/1991 г. на ОС- Ловеч наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК приспада изцяло фактически изтърпяното наказание по НОХД № 124/1991 г. на ОС- Ловеч в размер на 3 години лишаване or свобода.

Режимът му от УСР е заменен на СТРОГ от Комисията по чл. 17 от ЗИН на 06.02.2008 г., влязло в сила от 27.04.2009 г.

С определение по ЧНД № 174/2015г. ОС- Ловеч заменя режима му от „строг“ на „специален режим“, считано от 26.01.2016г.

Начало на наказанието 18.02.2004г.

Г. е разпределен в XI група на 28.01.2016г., а преди това е пребивавал в почти всички групи, включително и в ЗО Атлант- Троян.

Режимът на л.св. Г. е заменен от строг в специален с определение № 425/15.12.2015г. на Окръжен съд- Ловеч по предложение на заседание на Комисията по изпълнение на наказанията с Протокол № 3/05.06.2015г. Мотивите за това решение са огромния брой наказания, болшинството от които за физическа саморазправа с други лишени от свобода, отказ да изпълни законово разпореждане на надзирател, грубо и провокативно отношение спрямо служители, включващо заплахи, закани и нецензурни изрази. След настаняването на л.св. Г. в условията на засилен надзор и охрана същият не е награждаван.

По делото като доказателства от ищеца са представени: ЕР на ТЕЛК № 93573 от зас. 231/30.11.2023 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, втори състав; сведение от Ц. Е. Л. до Окръжен прокурор на гр. Плевен; жалба от И. Й. Г. до председателя на ВКС; жалба от И. Й. Г. до прокурор П. М. – прокурор във ВКП; жалба от И. Й. Г. до Европейския съд – гр. Страсбург; обяснение от 15.02.2004 г. на В. Н. Й.; обяснение от 16.02.2004 г. на В. Л. К.; протокол за разпит на обвиняем от 16.02.2004 г. на В. Л. К.; писмена защита от адв. В. П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен, защитник на подсъдимия И. Й. Г. по внохд № 279/2005 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново; защита на И. Й. Г.; искане от адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Варна, процесуален представител на И. Й. Г. по нохд № 6/2005 г. по описа на Окръжен съд – Плевен за възобновяване на наказателно дело; обяснения от И. Й. Г. по нохд № 6/2005 г. по описа на Окръжен съд – Плевен; жалба от И. Й. Г. до Специализирана прокуратура на Република България от 15.08.2016 г.; писмени бележки от И. Й. Г. чрез адв. В. П. от Адвокатска колегия – гр. Плевен по нохд № 6/2005 г. по описа на Окръжен съд – Плевен; разпечатка от интернет страница на статия със заглавие „Осъден за жестоко убийство зарива институциите с жалби“; жалба от И. Й. Г. до председателя на Апелативен съд – Велико Търново; албум на посетено местопроизшествие убийство на А. М., извършено на 15.02.2004 г.; приложение към протокол № 130/29.04.2004 г., гр. Плевен за извършена дактилоскопна експертиза по сл. дело № 180/2004 г.; протокол за разпит на свидетел от 17.02.2004 г. на Н. Д..

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

I. Съдът намира, че исковата молба е недопустима, в частта, с която се претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009 г. (част от общия исков период от 16.02.2004г. до 07.10.2020г.), като предявена срещу ненадлежен ответник, поради следното: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София е създадена с приемането на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража обн. ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г., като съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС в редакцията към 01.06.2009г. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Преди 01.06.2009г. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София не е съществувала и следователно не може да бъде надлежна страна – ответник за част от периода на исковата претенция, а именно от 16.02.2004г. до 31.05.2009 г., като в тази част исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено.

II. Искът за неимуществени вреди за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. е процесуално допустим. Твърдят се претърпени неимуществени вреди за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. изразяващи се в претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя на Г. в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен, в периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г., като осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност.

Твърдението на ответника, че искът е недопустим, тъй като с решение № 1259/27.02.2017г., постановено по адм. д. № 9096/2014г. на Административен съд - София град, на ищеца е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди за отключване на заболяване „диабет“, не се споделя от съда, тъй като по адм. д. № 9096/2014г. на Административен съд - София град ищецът е претендирал вреди от престоя си в Софийски централен затвор, а в настоящото производство претендира вреди от престоя си в затвора- гр. Ловеч и затвора- гр. Плевен.

Съдът обаче намира, че исковата претенция е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ищецът твърди, че са му причинени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен в периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и преживени страдания.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а съгласно чл.12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията и/или служители на затворите, отговаря юридическото лице.

Предвид горепосоченото Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявения иск.

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция, т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

Съдът намира, че не са доказани елементите на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника, не са налице причинени неимуществени вреди на ищеца в претендираните размери, които да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи на ответника.

По делото няма никакви доказателства, че ищецът е осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност.

А. Г. е бил подложен на психически и физически тормоз, както твърди с ИМ, то той е следвало да посочи какви конкретно действия/ бездействия спрямо него са били упражнени и които той счита за тормоз, но това не е сторено. Не са налице доказателства в Затвора- Ловеч и Затвора- Плевен да са налице лоши битови условия, не се сочат и конкретни твърдения от ищеца в какво се изразяват тези лоши битови условия и кои конкретно задължителни изисквания са били нарушени, няма данни и за нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност спрямо Г..

Не са налице и доказателства по делото, Г. да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, както се твърди в ИМ.

От посоченото по- горе, се установява, че липсват доказателства, че е налице незаконосъобразен акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, която е задължителната първа предпоставка, за да се ангажира отговорността на ответника.

Съдът намира, че не е налице „безчовечно или унижаващо отношение“ по см. на чл. 3 от ЕКПЧОС, което предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание.

В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че спрямо Г. е отказано някакво действие, респ. да е било налице бездействие, а ответникът да е имал задължение спрямо Г. и да не е изпълнил това свое задължение.

Ищецът не е доказал и претърпени от негова страна неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между неправомерни действия и такива вреди.

С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от същия закон и исковата претенция на Г. е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

По делото като доказателства от ищеца са представени медицински документи, в т.ч ЕР на ТЕЛК № 93573 от зас. 231/30.11.2023 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, втори състав, от което е видно, че ищецът страда от заболявания и му е определена с решението на ТЕЛК 94,20% ТНР, но по делото липсват каквито и да било доказателства, че ответникът със свои действия/ бездействия и/или актове е отговорен за медицинското състояние на ищеца, както и за заболяванията от които същият страда.

По изложените съображения, предявеният иск за обезщетение за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед извода за неоснователност на иска за обезщетение, неоснователен е и искът за заплащане на законна лихва, който има акцесорен характер.

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноски, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. С оглед цитираните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват разноски за юрисконсултско възнаграждение и независимо от изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ следва да бъде оставено без уважение. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д. № 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 285 от ЗИНЗС Административен съд – Плевен, осми състав,

РЕШИ:

Връща исковата молба на И. Й. Г. с [ЕГН] от гр. Плевен, [жк] [адрес], ап. 10 срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр.с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и с обща цена на иска 552 000 лв. (петстотин петдесет и две хиляди лева) – по 3000 лева на месец, за периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009 г. за който се претендира обезщетение в размер на 192 000 лв./сто деветдесет и две хиляди лева/, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен, в периода от 16.02.2004г. до 31.05.2009г., като осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност, поради предявяването й срещу ненадлежен ответник и прекратява и. адм. дело № 11 по описа за 2025 година на Административен съд – Плевен, в тази част.

Решението, в тази част, е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред тричленен състав на Административен съд – Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Отхвърля исковата молба на И. Й. Г. с [ЕГН] от гр. Плевен, [жк] [адрес], ап. 10 срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр.с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и обща цена на иска 552 000 лв. (петстотин петдесет и две хиляди лева) – по 3000 лева на месец, за периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г. за който се претендира обезщетение в размер на 360 000 лв. /триста и шестдесет хиляди лева/, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен, в периода от 01.06.2009г. до 07.10.2020г., като осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност.

Оставя без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението, в тази част, може да се обжалва с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Решението да се съобщи на страните.