Мотиви по НОХД №1853/2017г. по
описа на СГС, НО. 12-ти състав
В
СГС е внесен обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу Г.В.В. за това, че на 14.02.2020г. в гр. София, в търговски
обект /магазин за дрехи/, находящ се в ж.к. „Люлин“,
Кооперативен пазар, стопанисван от „В.С.“ ЕООД, е предложил и дал подкуп в
размер на 1710 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/ на длъжностни лица – Й.К.Ц.
и И.В.П., заемащи отговорно служебно положение – полицейски органи в сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към 03 РУ на МВР, за да не
извършат действие по служба при провеждане на полицейска операция – полицейска
проверка във връзка с противодействие на престъпления, свързани с
разпространение на марки, промишлен дизайн, без разрешение и знание на
притежателя на изключителното право за това разпространение на стоки, имитиращи
защитени марки– престъпление по чл.304а вр.
чл.304, ал.1 от НК.
В съдебно
заседание представителят
на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия В. обвинение, като
счита, че въз основа на събраните доказателства категорично се установява
вината на подсъдимия, поради което моли да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Пресъздава подробно фактическата обстановка по
делото такава, каквато счита, че се установява от събраната по делото
доказателствена маса, прави обстоен анализ на доказателствата. Пледира за
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от 5 години.
Защитникът
на подсъдимия Г.В.В. – адв.
П., счита, че обвинението не е доказано. Изтъква, че изпълнителното деяние се
подкрепя единствено от показанията на полицейските служители, които в досъдебното
производство са дали изключително подробни показания, но в хода на съдебното
следствие нямат никакъв спомен за случая. Посочва още, че свидетелят Ц. в
разпита си пред съда засвидетелства някакъв спомен, но той не включва елементи
от изпълнителното деяние по начин, годен да обслужи обвинението. Намира, че
житейски нелогично звучат твърденията на тримата свидетели за липса на спомен,
при положение, че и тримата са заявили, че случаят не е често срещан, бил е
сравнително скоро и разпита им е сравнително скоро след процесния случай.
Навежда доводи, че прочетените им показания по реда на чл.281, ал.4 НПК не
могат да служат като годна основа за постановяване на осъдителна присъда, тъй
като е налице забраната на ал.8 на същата разпоредба, според която осъдителната
присъда не може да се основава само на показания, прочетени по този ред. Счита,
че самото изпълнително деяние в настоящия случай се подкрепя единствено от
показания, прочетени по посочения ред, а показанията на свидетелката Д. са в
противоречие с тях и подкрепят защитната теза. Изтъква, че видно от приобщената
по ДП справка от мобилните оператори, свидетелката Д. е провела разговор с адв. Т.. За протокола за обиск и изземване сочи, че не
доказва изпълнителното деяние и че той въобще не съдържа данни, които могат да
подкрепят изпълнителното деяние. Сочи още, че съгласно разпита на поемните лица в съдебно заседание, инкриминираната сума е
била подредена до подсъдимия и реално не е била в негово владение. За свидетеля
Т. излага, че той е видял някой да реди пари, но не е видял от къде са дошли
тези пари. За същото поемно лице изтъква, че в
съдебно заседание не е могъл да обясни думата „купюр“,
която е използвана в разпита му от ДП, както и че при предявяване на протокола
от това ПСД е заявил, че единия от подписите не е негов. Посочва още, че това поемно лице излага, че е присъствал на изземване на дрехи с
неистински търговски марки, а не на обиск на лице. Счита, че всичко това,
съчетано с твърденията на свидетеля, че не е чел протокола за разпит, навежда
съмнение дали отразеното в този протокол е заявено от свидетеля. Намира, че
протокола за обиск на лице не следва да се кредитира, тъй като съдържа порок,
изразяващ се в това, че помените лица не са присъствали на цялото ПСД, поради
което са възприели парите, подредени до подсъдимия. В тази връзка сочи
противоречия между изложеното от поемните лица, които
са възприели подсъдимия седнал, а видно от фотоалбума, той е изправен, в
протокола е посочено, че лицето, което се обискира, се е намерило държащо в
лявата си ръка 31 бр. банкноти, а от фотоалбума е видно, че ги държи в дясната
си ръка. Във връзка с плана за проведена СПО, изтъква, че остава неясно по
делото, как при получен сигнал в 09.45ч. е изготвен план от 3 страници, същият
е утвърден от началника и е проведен инструктаж в 09.45ч. В подкрепа на
твърдението, че планът е съставен по-късно намира, че е и справката от дирекция
КИАД към МВР, от която е видно, че планът
е въведен в деловодната система в 15.21ч. – много, след като полицейската
операция е била приключена. Твърди, че този план е създаден постфактум,
за да валидира екстериториалните действия на
полицаите и в подкрепа на твърденията му, че полицаите са действали извън
своите компетенции, посочва, че по делото е налична заповед на Министъра,
издадена по чл.42, ал.5 от ЗМВР, която определя районите на действие на
отделните структури на МВР. В тази връзка излага, че полицейските служители не
са имали качеството „длъжностно лице“ и
оттам деянието на подсъдимия, доколкото е доказано, е несъставомерно.
Предвид всичко това счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин,
каквото изискване поставя чл.303 от НПК, поради което пледира за оправдаването
на подсъдимия.
Подсъдимият Г.В.В. в правото си на лична защита,
не желае да добави нищо към заявеното от защитника му и моли да бъде оправдан,
в правото си на последна дума, моли за оправдаване.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Г.В.В.
е роден
на ***г. в гр.Враца, българин е, български гражданин, със средно образование,
женен е, неосъждан, с ЕГН-**********.
През февруари месец 2020г. в сектор
„Противодействие на икономическата престъпност“ към 03 РУ-СДВР, била получена
оперативна информация, че лица разпространяват марки, промишлен дизайн без
разрешение и знание на притежателя на изключителното право за това, както и
разпространяват стоки, имитиращи защитени марки на територията, обслужвана от
03 РУ-СДВР, 06 РУ СДВР и 09 РУ-СДВР. Във връзка с тази информация на
14.02.2020г. бил изготвен план за провеждане на полицейска операция за
противодействие на престъпления, свързани с разпространение на марки, промишлен
дизайн без разрешение и знание на притежателя на изключителното право за това,
както и разпространение на стоки, имитиращи защитени марки. Времето за
провеждане на операцията било от 10.00ч. на 14.02.2020г. до приключване на
полицейската операция. Териториалния обхват на тази операция бил на територията
на Столична община, търговски обекти, находящи се на
територията на „Женски пазар“, ул. „Родопски извор“ №30 на 06 РУ-СДВР и
„Кооперативен пазар“ на територията на 09 РУ-СДВР. Съгласно плана за провеждане
на полицейската операция следвало да се извършат проверки на лица и търговски
обекти, за които имало данни, че се занимават с разпространение на марки,
промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на изключителното право
за това, както и разпространение на стоки, имитиращи защитени марки. В
операцията следвало да вземат участие следните полицейски служители от 03
РУ-СДВР: инспекторите Й.Ц., И.П., С.Ц., Р.Г., В.М.и Е.П., като следвало да се
сформират два екипа, които да извършат проверка на лица, търговски обекти и
помещения, както и МПС на територията на 03 РУ-СДВР, 06 РУ-СДВР и 09 РУ СДВР.
За ръководител на операцията била определена главен инспектор Н.П.– Началник
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при 03 РУ-СДВР. Единият
от екипите бил сформиран от инспекторите Й.Ц., И.П. и С.Ц.. При изпълнението на
полицейската операция оперативната дежурната част на 03 РУ-СДВР уведомила ОДЧ
на 09 РУ-СДВР, че трима оперативни работници с л.а. „Опел Астра“
с рег.№СВ 6426 ММ ще извършат проверка на обект в гр.София, ж.к. „Люлин“-
Кооперативен пазар. На посочената дата - 14.02.2020г., след 10.45ч.,
свидетелите Й.Ц., И.П. и С.Ц., при изпълнение на задълженията си във връзка с
описаната полицейска операция, посетили търговски обект, намиращ се на
„Кооперативен пазар“ Люлин, който бил под района на 09 РУ-СДВР. Магазинът бил
стопанисван от „В.С.“ ЕООД с вписан управител Ц.П.Д.. При пристигането си в
магазина полицейските служители установили жена, която се представила като Ц.Д.
и заявила, че тя стопанисва магазина, в качеството си на управител на „В.С.“
ЕООД. Свидетелите Ц., П. и Ц. поискали от нея да им представи лична карта, за
да проверят самоличността ѝ и документи за стоката в магазина, като я
уведомили, че ако не представи документи за артикулите в магазина, ще извършат
проверка на стоката за установяване на данни за извършено престъпление по
чл.172б от НК. Свидетелката Д. не могла да представи нито документи за стоката,
нито личната си карта, тъй като не била у нея. Тя поискала разрешение да се
обади на съпруга си, за да ѝ донесе личната карта и полицейските
служители ѝ позволили. Свидетелката Д. позвънила по телефона на
подсъдимия Г.В.В., с когото провела кратък разговор.
След около 15 мин. в магазина дошъл и подсъдимият В., който донесъл личната
карта на съпругата си. Полицейските служители установили самоличността на
свидетелката. Свидетелите Ц., П. и Ц. започнали проверката на стоките в
магазина, като в даден момент подсъдимият В. извадил портфейл, тъмен на цвят и
от него извадил банкноти, протегнал ръка към свидетелите П. и Ц. и казал „Вземете
тези пари и все едно не сте идвали“, при което свидетелят Ц. му казал да си
прибере парите, защото това е престъпление по чл.304 от НК, но подсъдимият
отново протегнал дясната си ръка към Ц. и му подал банкнотите. Свидетелят Ц. не
взел банкнотите, извадил белезниците си и ги поставил на ръцете на подсъдимия В.,
а банкнотите останали в ръцете на В.. Полицейските служители докладвали на
прекия си ръководител в 03 РУ-СДВР, след което дошли служители на 09 РУ-СДВР, извършили обиск и
изземване в присъствието на поемни лица, бил изготвен
и фотоалбум за извършеното ПСД. Сумата, която била иззета от ръцете на
подсъдимия при извършения му обиск възлизала на стойност 1710 лева.
Към датата на деянието свидетелят
И.В.П. бил назначен в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“
към 03 РУ-СДВР на длъжност разузнавач IV степен.
Свидетелят С.Р.Ц. бил назначен в
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към 03 РУ-СДВР на
длъжност разузнавач VI
степен.
Свидетелят Й.К.Ц. бил назначен в
сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към 03 РУ-СДВР на
длъжност разузнавач IV
степен.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите: Й.К.Ц., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, С.Р.Ц., депозирани
пред съдебния състав и приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2, пр.2 НПК, И.В.П., изложени в хода на съдебното следствие и
прочетените по реда на чл.28, ал.4 вр. ал.1, т.2,
пр.2 НПК, Ц.П.Д. (частично), Т.Н.Т., изложени пред съда (частично) и
приобщените на основание чл.281, ал.4 вр ал.1, т.1 и
т.2 НПК, Г.П.К., депозирани пред съдебния състав (частично) и прочетените по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК, С.Н.Н.; писмените доказателства: заповед
№8121з-1216/27.10.2016г. (л.117-126 от СД), заповед №8121з-1537/12.12.2016г. (л.127 от СД), заповед №8121з-158/25.01.2017г. (л.128
от СД), заповед №8121з-844/20.07.218г. (л.129 от СД), всичките на Министъра на
вътрешните работи, справка от централизираната автоматизирана информационна
система за документооборот (л.116 от СД), извлечение
от Гугъл (л.132 от СД), план за провеждане на
полицейска операция (л.61-63 от ДП), справка от 03 РУ-СДВР (л.64 ДП), договор
за наем (л.83-84 ДП), справка от СДВР (л.87 ДП), специфична длъжностна
характеристика (л.88-89 ДП), справка от „Теленор“
(л.135-150 ДП), протокол за обиск и изземване (л.21-22 ДП); веществените доказателства: фотоалбум към
протокол за обиск и изземване (л.23-25 ДП), 14 бр. банкноти с
номинал от 10 /десет/ лева, 1 бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева, 1
бр. банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева, 15 бр. банкноти с номинал от 100
/сто/ лева.
Свидетелката
Ц.Д. е съпругата на подсъдимия В., тя е жената, която полицейските служители са
установили в проверявания обект в кв.“Люлин“. Тази свидетелка беше разпитана
двукратно в хода на съдебното следствие, като показанията ѝ бяха
проверявани със завишено внимание поради връзката ѝ с подсъдимия, а и
защото е потърпевша от действията на полицейските служители, извършили проверка
на стопанисвания от нея магазин за дрехи, като е била ангажирана наказателната
ѝ отговорност за престъпление по чл.172б от НК. Съдебният състав оцени
показанията ѝ като правдиви в частите, в които свидетелства за датата и
времето на деянието, за действията на полицаите, за извършената от тях
проверка, за момента на идването на съпруга ѝ в магазина, за задържането
му, за извършения му обиск, за идването на още полицаи, след като са му били
поставени белезници, за присъствието на поемни лица
при извършения обиск, за обстоятелството, че и тя е била задържана, за
проведения в последствие от нея телефонен разговор с адв.
М.Т., за ползвания от нея телефонен номер, за обстоятелството, че мъжът ѝ
е дошъл, защото тя го е повикала по телефона, за това, че с нея и съпруга
ѝ е провеждан разговор със служител на „Вътрешна сигурност“, за
обстоятелствата, които са им станали известни при този разговор. За всички тези
обстоятелства показанията ѝ намират подкрепа в показанията на
полицейските служители, на разпитаните като свидетели поемни
лица, присъствали на обиска на подсъдимия, показанията на свидетеля Н., който е
служител във „Вътрешна сигурност“, в писмените доказателства по делото –
протокол за обиск и изземване, заповеди за задържане на лица, план за
полицейска операция, справка от 03 РУ-СДВР, договор за наем, справка от СДВР,
справка от „Теленор“,
веществените доказателства – фотоалбум към протокол за обиск и изземване
и 31 бр. банкноти, иззети при извършения обиск на подсъдимия. За всички
обстоятелства, за които съдът се довери на изложеното от свидетелката Д., данни
се съдържат в посочените гласни, писмени и веществени доказателства и поради
тази причина съдебният състав кредитира с доверие, изложеното от нея в
посочените части. Съдебният състав не кредитира показанията на Д. единствено в
частите, в които сочи, че мъжът ѝ е дошъл в магазина, за да ѝ
донесе пари за адвокат и че полицейските служители са му поставили белезници,
докато е броял парите, които били предназначени за ангажирането на защитник. В
тези части твърденията на свидетелката Д. се оборват от показанията на
свидетелите Ц., П. и Ц., дадени в досъдебното производство, а и от изложеното
от свидетеля Ц. в проведеното съдебно следствие. Свидетелстването на Д., че
инкриминираната сума пари е била за адвокат и че е повикала съпруга си точно по
причина да ѝ донесе пари за заплащане на адвокатска услуга, звучат
житейски нелогично, първо, защото съдействие от адвокат може да се потърси и
без в момента да е на разположение съответна парична сума, когато случаят е
спешен, какъвто е бил този със свидетелката, после, защото се установява от
справката от „Теленор“, че Д. е звъняла на адв. Т. едва в следобедните часове, когато проверката за
наличието на маркови дрехи в магазина е била доста напреднала, а парите, носени
от съпруга ѝ, вече са били иззети от разследващия орган от 09 РУ- СДВР,
т.е. обаждането към адвоката е можело да се осъществи и без в момента
свидетелката да разполага със съответна сума пари. На следващо място, напълно
нелогично е, ако подсъдимият е броял пари, предназначени за защитник, това да
даде повод на полицейските служители да му поставят не само белезници, но и да
уведомят 09 РУ-СДВР за извършено престъпление „подкуп“ на тяхна територия,
съответно да бъдат предприети ПСД за разследване на такова престъпление. В тази
част показанията на Д. бяха преценени от съдебния състав като опит да обосноват
защитната позиция, заета от подсъдимия по съображенията, изложени по-горе.
Полицейските
служители, свидетелите И.П. и С.Ц., са част от екипа, който е отишъл на място
да извърши проверка на магазина за дрехи в Люлин. В хода на съдебното следствие
тези двама свидетели демонстрираха пълна липса на спомен за процесния случай.
Свидетелят Ц. единствено си спомни, че е ходил на проверка в кв.“Люлин“ в
магазин за дрехи, но не помнеше никакви подробности по случая, докато
свидетелят П. нямаше ясен спомен дори за това обстоятелство. Липсата на спомени
двамата свидетели обясниха с многобройните проверки, които извършват във връзка
с дейността си по предотвратяване на икономически престъпления, което обяснение
звучи напълно достоверно с оглед длъжността, която свидетелите заемат и
функциите, които изпълняват. Показанията им от досъдебното производство бяха
прочетени в цялост на основание чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.2 НПК – поради липса на спомен. След прочитането им и двамата свидетели
потвърдиха в цялост прочетеното им, но не можаха да допълнят някакви детайли.
От показанията им от досъдебното производство се установяват времето и мястото
на деянието, установява се причината, поради която на инкриминираната дата са
извършвали процесуални действия под района на 09 РУ-СДВР, установява се
причината, поради която подсъдимият В. е дошъл в магазина, действията, които е
извършил по предлагането на подкуп на свидетелите Ц. и П., думите, с които се е
обърнал към тях. Единственият полицейски служител, който имаше спомен за
подсъдимия и за дадения от него подкуп е свидетелят Й.Ц.. Този свидетел в
съдебно заседание изложи твърдения, че заедно с другите двама колеги – П. и Ц. през
месец февруари са ходили на проверка в „Люлин“, в магазин за текстилни изделия,
посочва, че после е дошъл подсъдимият, който е искал да преустановят
проверката, като им е дал известна сума пари и те са го задържали. Свидетелят Ц.
заяви още пред съда, че е имало досъдебно производство както за дрехите, така и
за парите, изложи твърдения, че свидетелката Цветанова е съпругата на
подсъдимия и тя е била в магазина, когато се е образувало досъдебно
производство за дрехите. Допълни още, че в подсъдимия е имало някаква сума
пари, която е останала в него, докато дойдат полицаите от 09 РУ-СДВР, за да
образуват досъдебно производство. От показанията на този свидетел, дадени в
хода на съдебното следствие, се установява каква длъжност заема, местоработата
му, месеца на извършване на деянието, установяването на нерегламентирана
продажба на текстилни изделия в процесния обект в кв.“Люлин“ на кооперативния
пазар, последващото идване на подсъдимия в обекта, обстоятелството, че е искал
да преустановят проверката и в тази връзка им е дал подкуп, че са го задържали
по този повод, идването на полицаи от 09 РУ-СДВР и по какъв начин се процедира,
когато се извършват действия под друг район. За всички тези обстоятелства
сведения дават свидетелите П. и Ц. в хода на досъдебното производство, поради
което приобщените им показания от ДП по реда на чл.281, ал.4 НПК не са
единствено доказателство за тези обстоятелства, защото всички те се установяват
от изложеното от свидетеля Ц. пред съдебния състав. За датата и годината на
деянието сведения се черпят както от показанията на свидетелката Д., депозирани
пред съда, така и от протокола за обиск и изземване, доколкото същият е бил
съставен непосредствено след задържането на подсъдимия на датата, на която е
било извършено престъплението. За дадения от подсъдимия подкуп сведения дава
свидетелят Ц. в хода на съдебното следствие, за действията, които е искал да не
извършат по служба полицейските служители също се черпят данни от изложеното от
този свидетел пред съда. Макар че свидетелят Ц. не можа да си спомни
конкретната реплика, отправена от подсъдимия в момента, в който им е дал
подкупа, той заяви, че е поискал от тях да преустановят проверката. В този
смисъл за изреченото от подсъдимия „Вземете тези пари и все едно не сте идвали“,
доказателство се съдържа, освен в приобщените по реда на чл.281, ал.4 НПК
показания на полицейските служители и в показанията на свидетеля Ц., изложени
пред съда. За конкретната сума пари, която е била предложена като подкуп,
източник на доказателства е протокола за обиск и изземване, доколкото до този
момент и полицейските служители не са знаели каква сума им е предложил и им е
дал подсъдимия В., а също и приобщените като веществени доказателства банкноти.
Всичко това сочи, че за изпълнителното деяние на престъплението не са
единствено доказателство показанията на полицейските служители, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 НПК, поради което за тях не е в сила забраната на чл.281,
ал.8 НПК, в каквато насока са възраженията на защитника на подсъдимия и които
възражения се явяват необосновани.
В
хода на съдебното следствие бяха разпитани като свидетели и помените лица,
участвали при извършения обиск и изземване на подсъдимия В.. Пред съда
свидетелят Т.Т. първоначално заяви, че е присъствал на
изземване на дънки, които не отговарят на посочената
върху тях марка, като отрече да е присъствал на обиск и изземване на лице. На
конкретно зададени му въпроси, свидетелят отговори, че има спомен за
подсъдимия, който е седял на един стол и бил с белезници на ръцете, но нищо не
държал. Посочи още, че си спомня някакви пари, които били наредени на маса от
полицаите, но не бил разбрал от къде са дошли тези пари. По-нататък в разпита
си заяви, че парите не били подредени, когато той и другото поемно
лице дошли в помещението, а полицаите ги подредели в тяхно присъствие.
Наличието на противоречия между изнесеното от свидетеля пред съда и изложеното от
него пред разследващ орган, наложи прочитането на показанията му от досъдебното
производство в цялост по реда на чл.281, ал.4 вр.
ал.1, т.1 и т.2 НПК, както и предявяване на протокола за разпит и на протокола
за обиск и изземване. Дори след прочитане на показанията му от досъдебното
производство, свидетелят отрече да е видял от къде са взети парите, като
посочи, че само е видял, че са преброени и поставени в пликче. След предявяване
на протокола за обиск и изземване свидетелят потвърди, че подписите в този
протокол за поемно лице №1 са изпълнени от него. При
предявяване на протокола за разпит на свидетел от досъдебното производство,
свидетелят Т. разпозна подписите си на л.16 в средата, горе и долу под текста,
на л.17 също, като отрече единствено подписа на л.17 долу в графа „свидетел“,
да е негов и посочи, че не е чел това, което е подписал. Съдът не намери
необходимост да назначава графологична експертиза на
подписите в протокола за разпит на свидетеля Т., тъй като той бе категоричен,
че всички останали подписи под и над текста в протокола за разпит са положени
от него, което означава, че целият протокол му е бил предявен за подпис. Твърденията
си, че не е чел протокола за разпит, свидетелят подкрепя с изявлението, че
няколко пъти е бил поемно лице, но никога не е чел
това, което е подписвал. Другото, разпитано пред съда поемно
лице, е свидетелят Г.К., който в хода на съдебното следствие изложи, че е видял
подсъдимия с белезници на ръцете да седи на нещо като диванче,
пари е имало до подсъдимия, които след това били описани. Този свидетел посочи
още, че един от полицаите е споменал нещо за подкуп, но това не го е видял
лично. Липсата на спомен у свидетеля наложи показанията му от досъдебното
производство да бъдат прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК. След прочитане на показанията му,
депозирани пред разследващия орган, свидетелят потвърди в цялост прочетеното,
като обясни, че тогава си е спомнял по-добре, а към момента на разпита му пред
съда вече е забравил. Съдебният състав се довери в цялост на изложеното от
двете поемни лица в хода на досъдебното производство,
тъй като то е съответно на показанията на полицейските служители Ц., П. и Ц.,
приобщени по реда на чл.281, ал.4 НПК, а и на посоченото от свидетеля Ц. в хода
на съдебното следствие. Показанията на свидетелите Т. и К., дадени пред
разследващ орган, се подкрепят напълно и от протокола за обиск и изземване,
както и от фотоалбума, изготвен за това ПСД. Твърденията на свидетеля К., че полицай
е споменал за подкуп, намират опора в изложеното от свидетеля Ц. пред съдебния
състав. Прочетените показания на свидетелите Т. и К. не са единствено
доказателство за обстоятелствата, установени от тях. Същите обстоятелства – за
наличието на парична сума в ръцете на подсъдимия, за извършения му обиск и
изземване в присъствието на поемни лица, се
установяват както от протокола за обиск и изземване, така и от изготвения към
него фотоалбум, поради което за прочетените по реда на чл.281, ал.4 НПК
показания на тези свидетели не е в сила забраната на чл.281, ал.8 НПК. Тук е
мястото да получи отговор възражението на защитника във връзка с това ПСД.
Според защитата протоколът за обиск и изземване не следва да се кредитира като
годно доказателствено средство, тъй като поемните
лица не били присъствали от начало до край на това действие, респ. налице е
порок, който прави това доказателствено средство негодно. Съдебният състав не
споделя тази позиция на защитата, тъй като от показанията на поемните лица от досъдебното производство се установява, че
те са били в помещението още преди да започне извършването на действието по
разследване от компетентния орган. Това обстоятелство се потвърждава и от
изложеното от свидетеля Т. в хода на съдебното следствие, който първоначално
твърдеше, че е видял парите наредени, когато влязъл в магазина, след което посочи,
че полицаите започнали да ги редят едва, когато в помещението присъствали и
двете поемни лица. Това негово второ твърдение
кореспондира с изложеното от свидетеля в досъдебното производство, а и с
твърденията на другото поемно лице, споделени пред
разследващ орган. Съдът не прие, че двете помени лица не са присъствали от
начало до край на извършения обиск и изземване, защото противното се установява
от показанията им от досъдебното производство, когато са имали съвсем пресни
спомени за случая. Съдът не се довери и на твърденията на свидетеля Т., че не е
разбрал от къде са се повили описаните пари, защото другото поемно
лице – свидетелят К. посочи, че е разбрал нещо за подкуп от един от полицаите,
т.е. пред поемните лица са изложени обстоятелства във
връзка с повода, по който е бил извършен обиска, но свидетелят Т. по неизвестни
причини не е възприел това обстоятелство, което пък е станало достояние на
другото поемно лице. Като се има предвид, че
свидетелят Т. е първото поемно лице, доведено в
помещението, няма как да се приеме, че обискът не е започнал в негово
присъствие, защото той е бил възприет от второто поемно
лице, което е доведено по-късно в помещението, т.е. и двете помени лица са
присъствали от начало до край на това процесуално следствено действие, но всеки
от тях е съхранил различни спомени за случая. По отношение на възражението, че
и двете помени лица са възприели подсъдимия седнал, а от фотоалбума се вижда,
че той е изправен, нужно е да се каже, че подсъдимият очевидно е седял, докато
дойде ДОГ от 09 РУ-СДВР и докато се осигурят помени лица, след което е бил
изправен за извършване на обиска. Нечовешко би било да го държат изправен през
цялото време до идването на дежурния екип и поемните
лица, тъй като това е отнело известно време. Във връзка със следващото
възражение на защитника, за противоречие между протокола за обиск и изземване и
изготвения към него фотоалбум досежно ръката, в която
подсъдимият е държал инкриминираната парична сума, нужно е да се каже, че това
може да се дължи както на техническа грешка от страна на разследващия орган, съставил
протокола, така и на възможността подсъдимият да е прехвърлил държаните от него
банкноти от лявата в дясната си ръка в определен момент от извършване на
действието по разследването, но това не представлява такъв порок, който да води
до негодност на извършеното действие по разследването, защото за предмета на делото
е ирелевантно в коя ръка подсъдимият В. е държал процесната сума пари по време на извършения му обиск и
изземване и по време на изготвяне на фотоалбума към протокола за това действие.
Важното е, че инкриминираната сума пари е била в ръцете на подсъдимия и това е
видно от фотоалбума към протокола за обиск и изземване.
С
доверие бяха ценени и показанията на свидетеля С.Н., който е служителят от
„Вътрешна сигурност“, с когото подсъдимият и свидетелката Д. са водили
разговори преди датата на инкриминираното деяние. Пред съда свидетелят Н. не
пожела да даде сведения за съдържанието на тези разговори, позовавайки се на класифицираност на тази информация, но потвърди, че такива
са били провеждани с подсъдимия В. и съпругата му Ц.Д.. Неговите твърдения за
провеждането на разговори между посочените лица напълно се подкрепят от
изявленията на свидетелката Д. в хода на съдебното следствие, поради което и
бяха кредитирани без резерви от съдебния състав.
Съдът
кредитира и всички писмени доказателства, събрани по делото, защото са приобщени по предвидения в НПК ред,
съставени са от посочените в тях лица, съдържанието им намира опора в гласните
доказателства и не се оборва от тях.
Заповед
№8121з-1216/27.10.2016г. (л.117-126 от СД), заповед №8121з-1537/12.12.2016г. (л.127 от СД), заповед №8121з-158/25.01.2017г.
(л.128 от СД), заповед №8121з-844/20.07.218г. (л.129 от СД), всичките на
Министъра на вътрешните работи, установяват начина, по който са били определени
районите на действие на съответните районни управления и участъци към Областни
дирекции на МВР (ОДМВР) и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Видно
от заповед №8121з-1216/27.10.2016г. (л.117-126 от СД), при определяне районите
на съответните РУ-СДВР, района им на действие е територията на Столична община,
след което изрично са посочени отделните райони, което означава, че съответните
полицейски служители на територията на отделните РУ-СДВР, имат район на
действие на територията на Столична община и на съответните райони, изрично
посочени в заповедта. Това означава, че са неоснователни възраженията на
защитата, че при извършената проверка на територията на 09 РУ-СДВР, свидетелите
Ц., П. и Ц., като служители в 03 РУ-СДВР, не са имали длъжностно качество, тъй
като са действали извън определения със заповедта на Министъра на вътрешните
работи периметър на действие на това районно управление, защото всички районни
управления, включени в СДВР, имат район на действие на територията на Столична
община. Нещо повече, в кориците на делото се съдържа план за провеждане на
полицейска операция (л.61-63 от ДП), съгласно който посочените свидетели е
следвало да проведат полицейска операция на територията и на други районни
управления – 06 и 09 РУ-СДВР, за което е била изрично уведомена ОДЧ на 09
РУ-СДВР. Не на последно място, доколкото основната функция на полицейските
служители в СДВР е да предотвратяват извършването на противоправни
деяния на територията на Столична община, то свидетелите Ц., П. и Ц. са имали
качеството на длъжностни лица, макар и намирайки се на територията на 09
РУ-СДВР.
Като
неоснователно съдебният състав прие и следващото възражение на защитника, че
плана за полицейската операция е антидатиран и е
изготвен след провеждане на операцията, респ. че към момента на провеждане на
операцията такъв план не е бил изготвен и полицейските служители са се намирали
без правно основание на територията на 09 РУ-СДВР, поради което и не са имали
качеството на длъжностни лица. Действително от справка от централизираната
автоматизирана информационна система за документооборот
(л.116 от СД), се установява, че плана за СПО, проведена на 14.02.2020г. е
отразен в системата на 14.02.2020г. в 15:21:15ч., но от това обстоятелство няма
как да се направи обоснован извод, че и плана за операцията е съставен в
посочения час, а не преди това. От тази справка единствено може да се изведе,
че посочения в нея час отразява часа на завеждането на плана в системата, но не
и часа на съставянето му. Още повече, че както бе посочено вече по-горе,
полицейските служители имат териториален обхват на действие на територията на
Столична община, а не само на територията на съответното районно управление. Видно
от справка от 03 РУ-СДВР (л.64 ДП), ОДЧ на 09 РУ-СДВР по служебен телефон са
били уведомени от дежурен на 03 РУ-СДВР, че трима оперативни работници от това
полицейско управление ще посетят обект на КООП –Люлин с лек автомобил Опел с
рег.№СВ6426ММ, което също води на извод, че свидетелите Ц., П. и Ц. са били в
процесния търговски обект в длъжностно качество, в изпълнение на функциите си
като длъжностни лица и за извършване на възложена им преди това задача. Ето
защо съждението на защитата, че полицейските служители не са имали качеството
на длъжностни лица, защото са действали под район на друго районно управление,
респ. извършеното спрямо тях деяние е несъставомерно,
се явява неоснователно, тъй като не намира опора в доказателствата по делото.
Справката
от СДВР (л.87 ДП), специфичната длъжностна характеристика (л.88-89 ДП), план за
провеждане на полицейска операция (л.61-63 от ДП), справка от 03 РУ-СДВР (л.64
ДП), установяват заеманите от свидетелите Ц., П. и Ц. длъжности,
обстоятелството, че към инкриминираната дата са били полицейски служители,
както и че на процесната дата са изпратени в
изпълнение на план за провеждане на полицейска операция да извършат проверка на
търговски обект, находящ се на кооперативния пазар в
Люлин, както и че проверката е била свързана с установяване на разпространение
на марки, промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на
изключителното право за това, както и разпространение на стоки, имитиращи
защитени марки.
От справката от „Теленор“
(л.135-150 ДП), се установява, че свидетелката Д. е провела кратък разговор със
съпруга си във времето, в което полицейските служители вече са били в
стопанисвания от нея обект, както и че действително е звъняла на адв. М.Т., но това се е случило чак в следобедните часове.
Съдът
кредитира в цялост и веществените доказателства: фотоалбум към протокол за
обиск и изземване (л.23-25 ДП), 14 бр. банкноти с
номинал от 10 /десет/ лева, 1 бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева, 1
бр. банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева, 15 бр. банкноти с номинал от 100
/сто/ лева, като прие, че същите спомагат за изясняване на обективната истина
по делото и не са в противоречие с гласните доказателства, събрани по делото.
Категорично
се установява от обсъдените доказателства и доказателствени средства, че на 14.02.2020г.
подсъдимият В. се е намирал в процесния обект в присъствието на полицейските
служители Ц., П. и Ц. и съпругата му Ц.Д.. По несъмнен начин се установява и
факта, че подсъдимият е дал на свидетелите Ц. и П. 14 бр. банкноти с
номинал от 10 /десет/ лева, 1 бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева, 1
бр. банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева, 15 бр. банкноти с номинал от 100
/сто/ лева, за да преустановят извършваната от тях проверка за разпространение
на марки, промишлен дизайн без разрешение и знание на притежателя на
изключителното право за това, както и разпространение на стоки, имитиращи
защитени марки в магазина, стопанисван от съпругата му, в какъвто смисъл са
били думите, отправени от подсъдимия към свидетелите Ц. и П..
По
несъмнен начин по делото се установява също така и длъжностното качество на тримата
свидетели – Ц., П. и Ц. към този момент, в каквато връзка са представените по
делото писмени доказателства в подкрепа на показанията на самите свидетели по
този въпрос.
В заключение
следва да се посочи, че всички събрани по делото писмени, гласни и веществени
доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, изключая
частта от показанията на свидетелката Ц.Д., която не бе ценена с доверие от
съдийския състав, за което съображения бяха изложени по-горе.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така установената фактическа
обстановка по делото, съдът прецени, че с действията си подсъдимият Г.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК.
От обективна страна – на 14.02.2020г. в
гр. София, в търговски обект /магазин за дрехи/, находящ
се в ж.к. „Люлин“, Кооперативен пазар, стопанисван от „В.С.“ ЕООД, е предложил
и дал подкуп в размер на 1710 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/ на
длъжностни лица – Й.К.Ц. и И.В.П., заемащи отговорно служебно положение –
полицейски органи в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ към
03 РУ на МВР, за да не извършат действие по служба при провеждане на полицейска
операция – полицейска проверка във връзка с противодействие на престъпления,
свързани с разпространение на марки, промишлен дизайн, без разрешение и знание
на притежателя на изключителното право за това разпространение на стоки,
имитиращи защитени марки.
В
случая подсъдимият В. реално, фактически е предоставил имотната облага –
паричната сума от 1710 лева, тъй като е дал банкнотите на полицейските
служители Ц. и П., подавайки им ги с ръка. Касае се за имотна облага, доколкото
и без съмнение парите имат реална имуществена стойност.
Банкнотите
подсъдимият В. е подал на свидетелите П. и Ц., като отправил към тях репликата
„Вземете тези пари и все едно не сте идвали“ и макар че свидетелят Ц. го
предупредил да си прибере банкнотите, тъй като това, което прави е
престъпление, подсъдимият не преустановил действията си по даване на инкриминираната
парична сума, а отново подал банкнотите на свидетеля Ц., който не ги взел, а
извадил белезниците си и ги поставил на ръцете на подсъдимия, като банкнотите
останали в ръцете на последния до идването на ДОГ от 09 РУ-СДВР, което било
уведомено за случая. Свидетелите Ц., П. и Ц. са предприели действия по
извършване на проверка на магазина, стопанисван от съпругата на подсъдимия,
като тримата били назначени в екип на 14.02.2020г. за провеждане на полицейска
операция на територията на 09 РУ-СДВР във връзка с противодействие на
престъпления, свързани с разпространение на марки, промишлен дизайн, без
разрешение и знание на притежателя на изключителното право за това
разпространение на стоки, имитиращи защитени марки. Подсъдимият, подавайки два
пъти парите на полицейските служители, отправяйки към тях репликата „Вземете
тези пари и все едно не сте идвали“, е предоставил
паричната сума, т.е. имотната облага на свидетелите П. и Ц., за да не бъде извършена
проверка на търговския обект, стопанисван от съпругата му и да не бъде разкрито
извършеното от последната престъпление по чл.172б от НК.
Към
този момент и двамата свидетели – П. и Ц. са действали в качеството на
длъжностни лица – полицейски органи, доколкото са заемали длъжността разузнавач
IV степен в сектор „Противодействие на икономическата
престъпност“ към 03 РУ-СДВР.
В този смисъл и двамата са имали качеството на
длъжностни лица по
смисъла на чл.93, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като им е било възложено да изпълняват
със заплата постоянно служба в държавно учреждение, те са били държавни
служители в
държавен орган – 03 РУ- СДВР,
установен със ЗМВР, като свидетелите са имали съответни служебни задължения,
които не представляват само дейност на материално изпълнение, а включват и
възможност за преценка, вземане на самостоятелни решения и упражняване на
властнически правомощия (включително да се предприеме или не действия по
служба, свързани с установяване на престъпление, извършено от подсъдимия или от
трети лица).
Същевременно двамата предвид длъжността, която са заемали, са били и полицейски
органи - аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР. А с
оглед разпоредбата на чл.304а от НК, няма никакво съмнение, че полицейските
органи са длъжностни лица, доколкото даването и/или предлагането на подкуп на
полицейски орган се явява квалифициращо обстоятелство на активния подкуп по
смисъла на чл.304а от НК. Предвид това от обективна страна в конкретния случай
е налице и това квалифициращо обстоятелство, визирано в разпоредбата на чл.304а
от НК.
Същите
към момента на инкриминираното деяние не само са имали това качество, но и
реално са изпълнявали служебните си задължения на полицейски органи, тъй като
са били изпратени да извършат проверка в инкриминирания обект в изпълнение на
полицейска операция по разкриване и противодействие на престъпления, свързани с
разпространение на марки, промишлен дизайн, без разрешение и знание на
притежателя на изключителното право за това разпространение на стоки и разпространение
на стоки, имитиращи защитени марки.
От
обективна страна подсъдимият е дал парите, т.е. дара (облагата), за да мотивира
свидетелите П. и Ц., изпълняващи служебните си задължения на полицейски орган,
да не извършат действия по служба, т.е. за да ги мотивира да бездействат и да
не изпълнят служебните си задължения във връзка с разкриването на извършено
престъпление по чл.172б от НК. От обективна страна подсъдимият В. е дал
паричната сума на свидетелите П. и Ц. именно с оглед на заеманата от тях длъжност
и естеството на служебните им задължения, за да не извършат правомерни действия
по служба. Това е видно не само от действията на подсъдимия, но и от думите,
които той е използвал, подавайки инкриминираните банкноти, а именно „Вземете
тези пари и все едно не сте идвали“. Подсъдимият е бил напълно наясно, че полицейските
органи се намират в търговския обект, за да извършат проверка за наличието на
стоки, имитиращи защитени марки, както и на такива, които се разпространяват
без знанието и разрешението на притежателя на марката, бил е наясно, че
съпругата му разпространява в търговския обект именно такива стоки, напълно е
бил наясно, че ако проверката бъде извършена полицейските органи те ще
установят наличието и разпространението на такива стоки в търговския обект. Извършените
от него инкриминирани действия са целели да
не бъде реализирана проверката, която свидетелите П. и Ц. са имали не само
правото, но и задължението да извършат, респ. да не се образува досъдебно
производство срещу съпругата му за престъпление по чл.172б от НК.
При
анализа на доказателствата съдът изложи достатъчно съображения във връзка с наличието
на длъжностното качество на свидетелите П. и Ц. към момента на извършване на
деянието, които не е необходимо да бъдат преповтаряни.
По
изложените съображения съдът прие, че деянието на подсъдимия е съставомерно изцяло от обективна страна, а възраженията на
защитата, че свидетелите П., Ц. и Ц. не са имали качеството на длъжностни лица,
тъй като са действали на територията на друго районно управление, различно от
това, в което свидетелите са били назначени, респ. по тази причина деянието е несъставомерно от обективна страна, прие за неоснователно.
Както
вече бе посочено от обективна страна е налице и квалифициращото обстоятелство
по смисъла на чл.304а от НК, тъй като свидетелите П. и Ц. не само са имали
качеството длъжностни лица, но с оглед и на заеманата от тях длъжност са имали
качеството и на полицейски орган по смисъла на закона.
От
субективна страна –
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият
В. е съзнавал, че дава на длъжностни лица – полицейски орган облага и то имотна
такава, както и че го прави с оглед на техните служебни задължения, с намерение
и желание те да не изпълнят за тези си служебни задължения, като по този начин
избегне настъпването на неблагоприятни за съпругата му Ц.Д. последици във връзка с нейно
неправомерно поведение по НК, във връзка с извършено от нея престъпно деяние.
Бил е напълно наясно също така, че така дадения от него имотен дар не се полага
на полицейските служители, както и че поведението му е неправомерно, защото е
бил предупреден от свидетеля Ц., че това, което прави е престъпление и въпреки
това отново е подал инкриминирана парична сума на свидетеля Ц..
Тук
е мястото да получи отговор възражението на защитника, че доколкото с
подсъдимия В. и съпругата му – свидетелката Ц.Д. са провеждали разговор със
служителя от „Вътрешна сигурност“ С.Н. по повод служители на МВР, които са
събирали такса „спокойствие“, за да не извършват в търговски обекти проверки за
наличието на стоки, имитиращи защитени марки и на такива, които се
разпространяват без знанието и разрешението на притежателя на марката, то
житейски нелогично е подсъдимият В. да предложи и даде подкуп на полицейски
служители, за да не извършат действия по служба – полицейска проверка за
установяването на такива стоки и тяхното разпространение. Съдебният състав прие
и това възражение за несъстоятелно по следните съображения:
От
показанията на свидетелката Д. се установява, че свидетелят С.Н. е уведомил нея
и съпруга ѝ, че има служители, които приемат имотна облага, за да не изпълнят
задълженията си по служба, да не извършат проверка за наличието и
разпространението на стоки без знанието и разрешението на притежателя на
марката и такива, които имитират защитени марки. В този разговор със свидетеля Н.,
подсъдимият В. и съпругата му са поели ангажимент в случай, че им бъде поискана
имотна облага от служители на МВР, да уведомят за това обстоятелство свидетеля Н..
Според защитника естеството на този разговор е в полза на извода, че подсъдимият
не би си позволил да предложи имотна облага на полицейски служители. Според
съда обаче именно съдържанието на този разговор е дало мотивация на подсъдимия В.
да предложи подкуп на полицейските служители, защото той вече е имал вътрешна
информация, че по този начин може да предотврати извършването на подобна
проверка, респ. да осуети търсенето на наказателна отговорност от съпругата му
за извършеното от нея престъпление по чл.172б от НК. Още един аргумент в полза
на този извод е и обстоятелството, че процесната
проверка е извършена от служители на друго районно управление, което според
съда не е случайно стечение на обстоятелствата, а е било провокирано именно от
данните, с които е разполагала „Вътрешна сигурност“, че в района на кв.“Люлин“
се събира такава „такса“ от полицейски служители.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За
това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 10
години и „глоба“ до 15 000 лева. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, наличието на семейство, за
което следва да полага грижи. Отегчаващи отговорността му обстоятелства не бяха
отчетени. Макар и да са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът намери, че не са налични предпоставките за приложение на чл.55 от НК, тъй
като няма многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително
такова, смекчаващите отговорността обстоятелства са обичайните такива, които в
никакъв случай не могат да бъдат определени като многобройни. По тези
съображения наказанието на подсъдимия бе отмерено в пределите, предвидени в
чл.304а от НК. Съдът наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, което е близко до минимума, с оглед наличието само на смекчаващи
отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива и „глоба“ в размер
на 2000 лева. По отношение размера на кумулативно предвиденото наказание
„глоба“, съдебният състав прие, че той следва да бъде определен близко до
долната граница, предвидена в закона, но и да надвишава размера на дадения от
подсъдимия подкуп, поради което отмери това наказание в размер на 2000 лева. Съдът счете, че именно с това
наказание и в този размер ще бъдат постигнати както личната, така и генералната
превенция, като цели на наказанието, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът
отчете, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, за отлагане на така отмереното
наказание „лишаване от свобода“. Подсъдимият не е осъждан на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание
е под 3 години и за неговото поправяне не е наложително да изтърпи ефективно това
наказание. Съдът счете, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, което време е
напълно достатъчно, за да окаже превантивно, предупредително и възпиращо
действие по отношение на подсъдимия В..
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На основание чл.307а от НК съдът
прие, че предмета на престъплението- иззетите като веществени доказателства
по делото 14 бр. банкноти с номинал от 10
/десет/ лева със серийни номера: Б06526744; БС5793225; ВХ0862015; БФ6744464;
БП6858462; БФ4064508; БС9008347; БЩ3437798; БП5352385; ЯА2247816; БО7600984;
БР3298511; БП4493016; един бр. банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева със
сериен номер БФ3905475; един бр. банкнота с номинал от 50 /петдесет/ лева със
сериен номер БФ3905475; 15 бр. банкноти с номинал от 100 /сто/ лева със серийни
номера: ГА24527279; АД7952980; АИ9883306; АВ5873340; АК2015186; АЕ2846470; ГА23842028;
ГА86900951; АИ5540863; АК5267783; ГА16531328; А32170537; АЕ4643153; АЕ5512227;
ГА39676853, запечатани с картон серия А0366496 и СП906 НЕКД-СДВР, всички
банкноти на обща стойност 1710.00 лв. /хиляда седемстотин и десет лева/,
следва да се отнеме в полза на държавата.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
Съдия при СГС: