Р Е Ш Е Н И Е
№ V- 70
7.01.2020 г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове : ГАЛЯ
БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
Таня Михова
Прокурор:
-
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №603 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №34 от 15.02.2019г., постановено по гр.д.№845 по описа за 2018г. на Районен
съд- Несебър са отхвърлени исковете на Е.А. Б., роден на ***г. в гр.О., ***, и на С.Н.А., ***, родена на ***г. в
гр.О., против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „РИЧ 1“, бл.2, с адрес
гр.Несебър, м.“Акротирия“, сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по плана на
общ.Несебър, обл.Бургас, за отмяна на всички решения, приети от проведеното на
18.07.2018г. ОСЕС на комплекс „РИЧ 1“, бл.2, с адрес гр.Несебър, м.“Акротирия“,
сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по плана на общ.Несебър, обл.Бургас.
Ищците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 600
лв.
В законния срок е постъпила
въззивна жалба вх.№1683/28.02.2019г. по описа на НРС, подадена от адв.Лазар
Кондов като пълномощник на Е.А. Б. и С.Н.А.. С нея решението е обжалвано
изцяло, включително в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че същото
е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, като са развити конкретни съображения. Изложени са и оплаквания
за допуснати процесуални нарушения- приемане на доказателства на чужд език,
които не са придружени с превод на български език, както и отказ да бъде
допусната съдебно- икономическа експертиза. Молят решението да бъде отменено, а
ответната страна да бъде осъдена да им заплати направените разноски.
По делото своевременно е постъпил
отговор на въззивната жалба, подаден от адв.Н.Ч. като пълномощник на ответната
етажна собственост. С него жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана.
Развити са подробни съображения по всяко от оплакванията в жалбата. Моли
решението да бъде потвърдено, а на въззиваемата страна да се присъдят
направените разноски за двете инстанции.
В съдебното заседание
процесуалният представител на въззивниците поддържа жалбата, като уточнява, че
според тях непредставянето на доказателства в превод на български език е
самостоятелно основание за отмяна на решението на общото събрание. Възразява
във въззивната инстанция да се приемат преводите на доказателствата, изготвени
на руски език, тъй като според него е настъпила преклузия за приемането им.
Въззиваемата страна поддържа
отговора на въззивната жалба. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски.
По допустимостта на производството.
Въззивната жалба е подадена
против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва.
Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради
което делото следва да се разгледа по същество.
Е.А. Б. и С.Н.А., двамата- граждани
на Руската Федерация, чрез пълномощника си адв. Лазар Кондов са предявили иск с
правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения, взети от Общото
събрание на етажната собственост в сграда, находяща се в гр.Несебър, местност “Акротирия“, комплекс „Рич 1“ бл.2,
проведено на 18.07.2018г. Твърди се, че решенията са взети при допуснати
нарушения на императивните материално-правни разпоредби на ЗУЕС, поради което
решенията са незаконосъобразни.
На първо място се твърдят
нарушения на разпоредбата на чл.16, ал.5 от ЗУЕС. Макар жалбоподателката А. да
гласувала „против“ процедурно решение №1 за избор на секретар протоколист да
бъде избрана Жанета Михалева, в протокола било отразено, че са гласували 100%
от представените на събранието ид.ч. от общите части на сградата.
Нарушена била разпоредбата и на
чл.14, ал.4 от ЗУЕС, тъй като С.М.представлявал повече от трима собственици или
ползватели- Н.С., Е.М., В.М., С. Л., И.Г., Ю.Р..
Нарушена била и разпоредбата на
чл.14, ал.5 ЗУЕС, понеже не били приложени и пълномощните, които са дали собствениците,
поради което не можело да се установи дали бил налице кворум за провеждане на
ОС и дали решенията били приети с посоченото в протокола мнозинство.
На следващо място са развити
съображения за незаконосъобразност на решенията по т.1 и т.2 от дневния ред.
Представеният отчет за дейността на Председателя на УС, както и отчета за
дейността на Контролния съвет не бил подписани, а освен това били само на руски
език. Налице било разминаване при съпоставяне на гласувалите % от общите части
на сградата, тъй като според протокола „За“ гласували 63,93% ид.ч. от общите
части на сградата, а „Против“ – 36,01%, което значело, че гласувалите са 99,94%
ид.ч. от общите части на сградата, който процент се разминавал с процента на
записаните като представени на общото събрание /80,08%/. Сочат, че според
процента на представените общи части със „ЗА“ са гласували 51,24% от
представените ид.ч., а „ПРОТИВ“- 28,84%, което означавало, че не било отразено,
че някои от представляваните ид.ч. не са гласували. Това несъответствие се
констатирало и при гласуването по другите точки от дневния ред.
По т.3 от дневния ред изобщо
липсвало гласуване.
Решението по т.4 от дневния ред
също било незаконосъобразно, понеже предложението било финансовата година да
бъде с начало 1.07.2017г. и край 30.06.2018г., а предложения проекто-бюджет бил
за 2018/2019г. В т.II от
таблицата на предложения проекто-бюджет били описани разходи, които не попадали
в приложното поле на чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС- юридическа поддръжка, охрана и
интернет, възнаграждение на УС. Липсвало посочване на видовете приходи и сумите
по тях, а разходите не били подкрепени с никакви доказателства.
В изпратения по електронната поща
отчет на Ревизионната комисия за периода 2017/2018г. в т.4 били описани
разходи, които нямали нищо общо с разходите за Фонд „Ремонт и обновяване“.
Похарчени били 800 лв. за транспортни разходи, без представени доказателства за
това, което се отнасяло и до другите разходи. След провеждането на ОС на
14.09.2017г. всички членове на УС не били в България, поради което според
ищците нямало как да бъдат похарчени 800 лв. за транспорт. Отчетът бил на руски
език, бил извършен формално и не отговарял на българското законодателство.
На следващо място се сочат доводи
за незаконосъобразност на решението по т.5 от дневния ред. Разходите, гласувани
в бюджета по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС следвало да бъдат разходи по чл.51 от ЗУЕС и да бъдат разпределени съобразно закона. В приложената сметка-проформа №3
на ищцата се изисквало плащане по три фонда, два от които се дублирали /Фонд
„Ремонт и обновление“ и „Разходи по чл.50 ЗУЕС“/. Освен това при един и същи
процент и начин на определянето на таксите се получавали различни суми- в
първия случай 143,69 лв., а във втория- 419,34 лв.
Молят решенията на ОСЕС да бъдат
отменени. Претендират разноски. Представят доказателства.
Ответната Етажна собственост,
представлявана от управителя С.А.М., представляван по пълномощие от адв.Невена
Чакърова, е представила своевременно отговор, с който е оспорила иска като неоснователен
и недоказан. Оспорени са изложените в исковата молба обстоятелства. Въззиваемата страна счита, че при провеждането
на ОС била спазена процедурата по неговото свикване и провеждане. Намира, че
част от оспорванията представляват възражения срещу съдържанието на протокола,
които е следвало да бъдат заявени по
реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, но ищцата, която е присъствала на събранието не се е
възползвала от тази възможност, поради което не е допустимо да оспорва
съдържанието на протокола в съдебното производство. За оспорванията, касаещи
представителната власт на пълномощниците, както и разминаването в годината, за
която е приет бюджета на ЕС се сочи, че същите се дължат на допуснати
фактически грешки при изготвянето на протокола, поради което по възражение на
етажен собственик била инициирана
поправка по реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС и протоколът бил поправен в тези му части.
Приложени са пълномощните, с които етажните собственици са упълномощили други
да ги представляват, като се сочи, че липсата им към протокола не водел
автоматично до извод за тяхното несъществуване, нито до липса на кворум за
провеждане на ОС и за вземане на решения. По повод оспорванията, че отчетите на
Председателя на УС на ЕС и на Контролния съвет били изготвени на руски език се
сочи, че това е било за улеснение на присъстващите собственици/ пълномощници,
които или руски граждани. Отчетът на КС бил подписан, а това, че отчетът на
председателя на УС не бил, не означавало, че управителният орган не бил
изпълнил задължението си да се отчете с доклад пред ОСЕС. Относно оспорването
на решението по т.3 от дневния ред се сочи, че такова всъщност не е прието
поради липсата на предложения за изменение на Правилника за вътрешния ред,
приет от ОСЕС, а на съдебен контрол подлежали само позитивните решения.
Изложени са конкретни обяснения за отразените в протокола проценти на
присъствалите на събранието и мнозинството, с което са приети съответните
решения, като се изтъква, че „разминаванията” се дължат на преизчислението на процентите
гласували съобразно ид.ч. на представените на събранието общи части.
Относно оспорванията, касаещи
задълженията на ищцата по сметка- проформа №3 се сочи, че се касае до
задължения по различни фондове, всеки от които има отделна стойност, приета с
бюджета на ОС, поради което и задълженията са различни, независимо от това, че
процента от ид.ч. от общите части на ищцата е еднакъв. Моли иска да бъда
отхвърлен, претендира разноски.
Пред районният съд са представени
и приети единствено писмени доказателства.
С обжалваното решение Несебърския
районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
като е възприел доводите за законосъобразност на проведеното събрание и взетите
от него решения, изложени от ответната етажна собственост.
В съответствие с правомощията си
по чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на
заявените оплаквания във въззивната жалба.
Безспорно е, че ищците са
собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост, както и че
въззивницата А. е присъствала на процесното Общо събрание на Етажната
собственост, проведено на 18.07.2018г. Същите са легитимирани да обжалват
решенията, приети от ОСЕС на тази дата, като исковете им с правно основание
чл.40, ал.1 ЗУЕС са подадени в законния 30-дневен срок.
Пред първата инстанция са приети
множество писмени доказателства, представени от страните по делото. Част от
тях, описани в определение №936 от 23.05.2019г. по настоящото дело, са
представени единствено на руски език, поради което в рамките на правомощията си
по чл.101 от ГПК и чл.7 от ГПК въззивният съд е отстранил допуснатото от НРС
процесуално нарушение и е указал първоначално на представилите ги страни, а
след отказа на въззивниците същите указания са дадени на въззиваемата страна
съобразно доказателствената ѝ тежест да установи законосъобразността на
приетите решения, поради оспорването от страна на въззивниците на решенията за
приемане на отчетите на УС и КС/. Несъстоятелно е оплакването на въззивниците,
че непредставянето на доказателствата по делото в превод на български език е
самостоятелно основание за отмяна на решенията на ОСЕС. Съобразно
задължителната съдебна практика- решение №345 от 8.03.2018г. по т.д.№53531/15г.
на ВКС ТК, IV г.о. и
цитираните в него множество съдебни актове, съдът не може да приеме и обсъжда
документи на чужд език, без те да са придружени от точен превод на български
език. По силата на чл.101 ГПК и чл.7 ГПК съдът е длъжен служебно /т.е. и без
оплакване в жалбата/ да укаже на страната, която представя документите на чужд
език, изискването на чл.185 ГПК и да даде срок за съобразяването му. При
неизпълнение на указанията съдът може да откаже да допусне документа като
доказателство по делото. Ако първата инстанция не е дала указания, въззивният
съд следва да стори това- преди това не може нито да игнорира доказателствата,
нито да ги обсъжда, щом не са придружени с точен превод.
В случая въззивната инстанция е
изпълнила цитираните задължения, като поради отказ на въззивниците не са
представени преписи единствено на кореспонденцията по електронната поща между
въззивницата и адв.Кондов /л.11 от делото на НРС/ и проформа фактура /л.37 от
делото на НРС/. С оглед посоченото по- горе разрешение, тези две доказателства
не следва да бъдат обсъждани.
Неоснователно е и оплакването на
въззивниците, че при избора на протоколист на събранието не било отразено
гласуването „против“ на въззивницата А..
Видно от протокола на ОС, към
който са приложени и списъците за регистрация на участниците, съдържащи
подписите на присъстващите/ респективно- на техните пълномощници/, общото
събрание е проведено при участието на собствениците, притежаващи 80,08% ид.ч.
от общите части на сградата, т.е. налице е бил кворума по чл.15, ал.1 ЗУЕС за
неговото провеждане.
По предложението на Председателя
на УС М. за избор на Ж.М.за секретар-протоколист на събранието в протокола е
отразено, че не са постъпили други предложения. „За“ нейния избор са гласували
80,08 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 100% от представените
на събранието общи части. Според отразеното в протокола „Против“ и „Въздържали се“
са гласували 0,00%.
Въззивницата твърди, че е
гласувала против това предложение, но гласуването ѝ не било отразено, с
което била нарушена разпоредбата на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Като доказателство
представя декларация, с нотариална заверка на подписа на автора- Е.Г.А. /за
която не е спорно, че е присъствала на събранието, а и същото се установява от
приложенията към протокола/. Според тази декларация въззивницата А. гласувала
против предложението за избор на Ж.М.за секретар- протоколист на ОСЕС,
проведено на 18.07.2018г. Оспорването на
това решение е неоснователно.
С решение №8 от 24.02.2015г. по
гр.д.№4294/14г. І г.о. на ВКС е прието следното:
„За провеждането на ОС на ЕС се
води протокол от избран от него протоколчик- чл.16, ал.4 ЗУЕС. Изискуемото се
съдържание на протокола е нормативно установено в следващата алинея 5 на същия
текст- дата, място на провеждане, дневен ред, присъстващи лица и идеалните
части от общите части, които представляват, същността на изявленията,
предложенията и взетите решения. С това съдържание протоколът е свидетелстващ
документ, установяващ извършените от ОС действия и взетите решения.
Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол- съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и
протоколчика. Те удостоверяват верността на вписаните обстоятелства. При отказ
на някой от тях да го подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се
съобщава на етажните собственици чрез обявление на видно място в етажната
собственост, за поставянето на което също се изготвя протокол от председателя
на управителния съвет, респективно- управителя и един етажен собственик,
ползвател или обитател, в който също се посочва датата, часът и мястото на
поставяне на съобщението- чл.16, ал.7 ЗУЕС, а при поискване се предоставя и
копие от протокола. Смисълът на тази процедура е в две насоки. Проверява се още
веднъж съдържанието му освен от подписалия го председател и от етажен
собственик, респективно- обитател, или ползвател и се оповестява съдържанието
му на всички. Предвиден е кратък срок- 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите
и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател или
обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността
на взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и
съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за
оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срок за
оспорване съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните
собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Взетите решения за
парични вземания, доказани с препис- извлечение от протокола са основание за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК. В производството по
чл.40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието
им се удостоверява със стабилизирания протокол. В това производство в тежест на
оспорващия е да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл.16, ал.9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представения препис не
отразява достоверно извършените действия и взетите решения от ОС, включително и
факта, че такова изобщо не е било проведено.”
В случая няма твърдения, нито
доказателства ищците /сега въззивници/ да са оспорили по надлежния ред пред ОС
съдържанието на протокола. Затова същите не разполагат с възможност да оспорят
съдържанието му в производството по чл.40, ал.1 ЗУЕС, нито да го опровергават
чрез приложената декларация. По тази причина оплакването за нарушение на чл.16,
ал.5 от ЗУЕС е неоснователно. За пълнота следва да се отбележи, че правилно
районният съд е приел, че дори да бе възможно подобно оспорване и се приеме, че
действително изявлението на въззивницата не е било отразено, това обстоятелство
само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на избора на
протоколист на събранието, тъй като дори да бъде отчетен отрицателния ѝ
вот, процентът на притежаваните общи
части на въззивницата /евентуално и на лицата, които е представлявала/ не е
достатъчен, за да намали изискуемия за приемането на решението кворум под
минимума, определен в закона.
В тази връзка следва да се
отбележи, че от реда за оспорването на съдържанието за протокола по чл.16, ал.9 ЗУЕС се е възползвал друг етажен собственик- А.А., която в законния срок е
подала възражение /л.51 от делото на НРС/. Същото е уважено и с протокол за
поправка съдържанието на Протокола от ЕСЕС, проведено на 18.07.2018г. са
допуснати поправки на допуснатите в протокола технически грешки: Вместо Сергей М.,
като пълномощник на Е.М., В.М. и С. Л. на съответните места в протокола следва
да се чете С.К.; като собственици на апартамент 23 в таблиците на присъстващите
собственици вместо С.М.и Е. М.а следва да се четат С.К.и Е. К.; за начало на
финансовата година да се приема 1.07.2018г., а за край на финансовата година да
се приема 30.06.2018г.
Оспорването на доказателствената
стойност и достоверната дата на възражението и протокола за поправка са
извършени едва с писмената защита на адв.Кондов пред първата инстанция, а не
при представянето на документите с отговора на исковата молба, поради което
същото е преклудирано и не следва да бъде взето предвид.
Затова неоснователни са доводите
на въззивниците, с които е оспорено като незаконосъобразно решението по т.4 от
дневния ред на ОСЕС в частта, касаеща продължителността на текущата финансова
година, за която е приет бюджета на ЕС, поради това, че проекто-бюджетът бил за
2018/2019г., а решението касаело 2017/2018г.
Предвид данните от Протокола от
30.07.2018г. за поправка на Протокола за ОСЕС, проведено на 18.07.2018г.,
съпоставени с тези, отразени в Протокола за регистрация от 18.07.2018г.
/л.49-50 от делото на НРС/ относно имената на пълномощниците на отсъстващите етажни
собственици, както и с оглед на приложените пълномощни /двуезичните, приложени
пред НРС, както и тези с превод на български език, приети от въззивната
инстанция/, Бургаският окръжен съд намира за неоснователно и оспорването,
основаващо се на довод за нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗУЕС. Видно
от Протокола за регистрация, в който е положен саморъчно изписан подпис на
пълномощниците, С.М.е представлявал не шестима /както е отразено в протокола от
18.07.2018г./, а трима етажни собственици- Н.С./която има два обекта/, И.Г. /с
един обект/ и Ю.Г./с един обект/. Ето
защо въззивният съд приема, че ОСЕС е проведено при наличието на необходимия
кворум за провеждането му, а при вземането на решения в качеството на
пълномощник С.М.е действал в рамките на допустимата от закона възможност да
представлява трима от етажните собственици. Другите трима етажни собственици
/неправилно отразени в протокола от 18.07.2018г./ като представлявани от М.- Е.М.,
В.М. и С. Л. в действителност са били представлявани от С.К..
По делото не е спорно, че в
разрез с изискването на чл.14, ал.5 ЗУЕС всички пълномощни, представени от
ответника по делото по искане на ищците не са били приложени към разгласения на
етажните собственици протокол от ОСЕС на 18.07.2018г. Това обаче само по себе
си не дава основание за отмяна на решенията, приети на ОСЕС от 18.07.2018г.
Представените с отговора на исковата молба пълномощни са с дати, които предхождат
датата на проведеното общо събрание, а данните за представителната власт на
конкретните лица спрямо конкретни етажни собственици са достоверно отразени в
протокола за регистрация от 18.07.2018г., съдържащ и подписите на ищците,
поради което на основание чл.181, ал.1 ГПК, последно предложение, въззивната
инстанция намира, че тези пълномощни са с достоверна дата и са били налични към
датата на провеждането на ОСЕС и проверката на представителната власт на
пълномощниците във връзка с регистрацията и кворума по чл.15, ал.1 от ЗУЕС за
провеждането на събранието.
Неоснователни са и доводите на
ищците, с които е оспорена законосъобразността на решението по т.1 и т.2 от
дневния ред, с които е приети отчетите на УС за приходите и разходите за
2017-2018г., както и този на КС.
По делото не се спори, че отчетът
на УС е бил изготвен единствено на руски език и не е бил подписан. За разлика
от него отчетът на КС съдържа подпис. Тези обстоятелства обаче не дават
основание за отмяна на решенията по т.1 и по т.2 от дневния ред. Правилно
районният съд е посочил, че в ЗУЕС липсват предвидени конкретни изисквания към
съдържанието на отчета на УС и по-конкретно за форма, език и подпис на съставилия
го. Съгласно чл.23, ал.2 от ЗУЕС УС се отчита ежегодно и в края на мандата си с
доклад пред ОС, който се оповестява по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Тази
редакция на нормата дава възможност съдържанието на отчета да бъде отразено в
текста на протокола, при което с разгласяването на протокола би било спазено и
изискването за разгласяване /респективно- писмената форма, необходима за това/.
Видно от съдържанието на протокола от ОСЕС от 18.07.2018г., Председателят на УС
на ЕС е прочел на присъстващите етажни собственици приложения по делото отчет
/неподписан/, сред които е бил и втория от членовете на УС- С.К./видно от
уведомление на л.10 от делото на НРС/, поради
което оспорването на ищците досежно неговото авторство, както и твърдението за
възможно незнаене на съдържанието му от останалите членове на УС е
несъстоятелно. Неоснователно е и оплакването за незаконосъобразност на
решенията по т.1 и т.2 от дневния ред поради това, че отчетите били изготвени
на руски език. Няма спор, че ищците, както и останалите присъствали на
събранието етажни собственици /респективно- пълномощниците/ са руски граждани,
не са въведени оплаквания, че ищците не разбират руски език, при което би могло
да се приеме, че не са имали възможност при гласуването да се запознаят със
съдържанието на отчетите и да формират волята си- дали и по какъв начин да
гласуват. Напротив- видно от
съдържанието на протокола двамата ищци са гласували „против“ тези решения.
Несъстоятелни и неотговарящи на
действителното фактическо положение по делото са и оспорванията /идентични с
оплакванията в жалбата/, че е налице разминаване между посочените в протокола %
идеални части на гласуващите и на присъствалите на събранието.
Буквалният текст, отразен в
протокола относно гласуванията по тези две точки гласи: „Гласували „ЗА“- 63,99%
ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 51,24% от представените на
събранието ид.ч. от общите части на сградата“ /като са изброени поименно лицата, гласували „ЗА“/.
Гласували „ПРОТИВ“- 36,01% ид.ч. от общите части на сградата, представляващи
28,84% от представените на събранието ид.ч. от общите части на сградата / като
поименно са изброени гласувалите „ПРОТИВ“/. Очевидно е, че гласувалите са
80,08% /51,24%+28,84%/ от общия сбор на идеалните части от ЕС /100%/, което
число е идентично с това на сборния процент от ид.ч. от общите части на присъствалите
на общото събрание. Очевидно е и, че процентите 63,99% и 36,01% /общо
100%/ представляват съответните части от
всички гласували, като това преизчисление е необходимо понеже съответните решения
на ОС се вземат с мнозинство от представените ид.ч. от общите части на етажната
собственост /т.е. от сбора на ид.ч. от общите части на лично присъстващите
и/или представляваните етажни собственици/.
По повод оспорването на решението
по т.2 от дневния ред /за приемане отчета на КС, наречена в исковата молба и
жалбата ревизионна комисия/ следва да се обсъдят и доводите, че липсвали
доказателства за това, че действително са били извършени транспортните разходи,
за които са били изразходвани 800 лв., както и че този отчет не отговарял на изискванията
на българското законодателство. Действително с отчета на УС не са били
представени доказателства за извършени транспортни разходи, като в отчета на КС
липсва констатация по този повод. Въпросът е бил поставен на обсъждане от един
от етажните собственици преди гласуването на решението по т.1. В протокола от
ОСЕС не е отразено какво е било становището на УС /респективно неговия
председател/ и дали въобще е било изразено такова. Видно от резултатите от
гласуванията решенията по т.1 и т.2 от
дневния ред са били приети с необходимия кворум.
Сочените от ищците възражения по
съдържанието на отчета на КС /подобни не са били направени досежно отчета на
УС/ не дават основание за отмяна на решението на ОС по т.2. Доказателствата за
тези разходи /разходо-оправдателните документи е следвало да бъдат представени
от УС, а не от КС. Задължение на последния съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 ЗУЕС е да контролира дейността на УС по изпълнение на бюджета и по изпълнение
на решенията на ОС за изразходването на бюджета на ЕС. Видно от съдържанието на
отчета на КС същият съдържа положителни изводи по тези въпроси, поради което
формално е в съответствие с горното изискване на закона. При констатираните
пропуски в отчета на УС /липса на разходо-оправдателни документи за извършени
транспортни разходи/, съответно КС /липса на констатации за пропуска на УС/,
единствено в прерогативите на ОС е дали ще приеме тези отчети, което по
същността си е равнозначно на одобряване на разходите. Съдът не разполага с
правомощия да замества волята на етажните собственици по този въпрос. В случая
решенията са приети с необходимото мнозинство.
Основателни са оплакванията в
жалбата, че РС незаконосъобразно е отказал да обсъжда оспорванията на ищците,
касаещи решението по т.4 от дневния ред- в частта му за приемането на бюджета
на ЕС за 2018/2019г. и по-конкретно на приетите разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС. Тези оспорвания по съществото си не касаят размера на разходите /който е
единствено в прерогативите на етажните собственици, доколкото законът не
съдържа ограничения, освен за минималния размер на вноската по чл.50, ал.2, т.1
от ЗУЕС/. Акцентът в исковата молба, а и в жалбата е поставен върху това, че с
решението по т.4 от дневния ред в раздел III.(II) от таблицата на приходите и
разходите в бюджета са приети като
разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС разходи, които са такива за поддръжка и
управление на ЕС /чл.48, ал.8 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС/: за поддръжка на сградата
и прилежащите територии; разходи за административно-юридическа поддръжка;
разходи за охрана, интернет; разходи за обслужване на асансьори; разходи за
застраховане на общите части; разходи за възнаграждения на УС; разходи за
възнаграждение за контрольор; разходи за банкови услуги; пощенски разходи;
транспортни разходи. Съответно, макар това да не е посочено изрично в частта от
решението, касаеща начина на определяне на вноските, тези разходи напрактика се
възложени единствено в тежест на собствениците на самостоятелни обекти, като по
този начин е заобиколена императивната разпоредба на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Въззивната инстанция споделя изцяло
доводите на въззивниците, че всички разходи, посочени в раздел III.(II) от таблицата на приходите и
разходите в бюджета, приети като разходи
по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС всъщност представляват разходи за поддръжка и
управление на общите части на ЕС по чл.51, ал.1 от ЗУЕС, понеже попадат в
приложното поле на дефиницията по §1, т.11 от ДР на ЗУЕС. Съгласно цитираната
разпоредба, която има императивен характер, разходите на управление и поддръжка
се разпределят не само между собствениците на самостоятелните обекти /за
разлика от разходите за ремонт и обновление по чл.48, ал.1 от ЗУЕС/.
Действително, нормата на чл.50,
ал.4, т.3 от ЗУЕС дава право на етажните собственици да приемат с решение на
ОСЕС средствата, набрани във Фонд ”Ремонт и обновяване” да бъдат разходвани и
за други разходи, извън посочените в т.1 и 2. Т.е. възможно е част от набраните
във Фонда по реда на чл.50, ал.1, т.1 и 2 от ЗУЕС суми да се използват за други
разходи по решение на ОСЕС. Това обаче означава част от приетата в приходната
част на бюджета сума във Фонд „Ремонт и обновяване” да се задели за други
разходи по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС. Решението по т.4 от дневния ред в раздел III.(II) от таблицата на приходите и
разходите не е в посочения по-горе смисъл. По съществото си то дефинира като
други разходи на чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС конкретни разходи, определени от
законодателя като такива по поддръжка и управление на етажната собственост, с
което общото събрание е надхвърлило правомощията си. Ето защо в тази му част
решението по т.4 от дневния ред в частта на раздел III.(II) от таблицата на приходите и
разходите в бюджета, с което са приети
като разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС разходи за поддръжка на
сградата и прилежащите територии; разходи за административно-юридическа
поддръжка; разходи за охрана, интернет; разходи за обслужване на асансьори;
разходи за застраховане на общите части; разходи за възнаграждения на УС;
разходи за възнаграждение за контрольор; разходи за банкови услуги; пощенски разходи;
транспортни разходи, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед
възприетото решение за отмяната на приетите разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС, не се налага допълнително обсъждане на оспорванията по т.5 от дневния
ред, които са идентични с тези относно решението по т.4 от дневния ред, още
повече, че в това решение не е изрично посочен начина на разпределяне на т.нар.
“разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС“. За пълнота следва да се отбележи, че
ЗУЕС предвижда най-общо два вида разходи, за които могат да бъдат събирани
средства от етажните собственици:1/ такива за ремонт и обновяване на ЕС и 2/
такива за поддържане и управление на етажната собственост, докато в решението
по т.4 от дневния ред, с което е приет бюджета на ЕС за 2018/2019г. т.нар.“разходи
по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС“ са изведени като трети, отделен вид разходи, извън
разходите за Фонд „ремонт и обновяване“ и тези по чл.51 от ЗУЕС /т.е. за
управление и поддръжка/.
Неоснователни са оплакванията на
въззивниците, че в решението по т.4 липсвало посочване на видовете приходи и
сумите по тях, а разходите не били подкрепени с никакви доказателства. Видовете
приходи са посочени по вид и размер в таблицата на бюджета, раздел „Доходи“.
Очевидно е, че при гласуването на бюджета не могат да бъдат представени
доказателства за бъдещите разходи, а на събранието не са взети решения за
извършване на съществени ремонтни дейности, които да налагат избор на
изпълнител /въз основа на конкуриращи се оферти/, съответно за определяне на
прогнозна цена на конкретни СМР, за да е необходимо обосноваване на прогнозните
разходи чрез доказателства.
Не следва да се обсъждат доводите
в жалбата и цитираната съдебна практика, касаещи решението в частта за
разходите за охранителна дейност, доколкото същите са направени за пръв път
пред въззивната инстанция, поради което са преклудирани.
Не следва да се обсъждат и
доводите, касаещи проформа-фактурата, издадена на името на въззивницата, тъй
като на първо място предметът на делото не е свързан с дължимите от последната
суми към ЕС, а на процесното ОСЕС не са взети конкретни решения за издаването
на тази фактура, поради което нейните оспорвания излизат извън предмета на настоящото съдебно
производство. Нещо повече, въззивниците не изпълниха указанията на въззивният съд
да представят превод на тази фактура, която е на руски език, поради което съдът,
според цитираната в началото на изложението по настоящото дело съдебна
практика, не следва да я обсъжда като доказателство по делото.
Тъй като фактическите и правни
изводи на НРС и въззивната инстанция съвпадат частично, обжалваното решение
следва да бъде отменено като незаконосъобразно единствено в частта, с която са
отхвърлени исковете по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решението на ОСЕС от
18.07.2018г., прието по т.4 от дневния ред в частта му, с която в бюджета на
етажната собственост за 2018-2019г. в раздел III.(II) са приети разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС в размер
на 18400 лв. Вместо това искът следва да бъде уважен в тази му част като
решението по т.4, в частта за разходите по чл.50, ал.4, т.3 ЗУЕС да бъде
отменено.
Неоснователна е жалбата в частта
за възражението за прекомерност на разноските на ответната етажна собственост
за първоинстанционното производство. Видно от приложения договор, платената
сума за защитата на ответника е в размер на 600 лв., която съдът намира за
обоснована и съответстваща на действителната правна и фактическа сложност на
делото, предвид множеството възражения, изложени в исковата молба срещу всички
решения на ОСЕС. Неоснователно е и схващането на въззивниците, че се касае за
колективен иск, тъй като искът е по чл.40 ЗУЕС и е предявен от двама ищци в
условията на субективно съединяване на исковете.
Предвид изхода на делото
претенциите на страните за разноски следва да бъдат уважени частично, съразмерно
на уважената / респективно- отхвърлената част от иска /иска за отмяна е уважен
само за едно от приетите решения/.
Разноските
на ищците за двете инстанции са общо 820 лв., а тези на ответника- 900 лв.
Ето
защо на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 164 лв. за двете
инстанции, а на ответника- разноски в размер на 720 лв. за двете инстанции.
Мотивиран от изложеното,
Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №34 от 15.02.2019г., постановено по гр.д.№845 по описа за 2018г. на Районен
съд- Несебър В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска на Е.А. Б., роден на ***г. в гр.О., ***, и на С.Н.А., ***,
родена на ***г. в гр.О., против ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „РИЧ 1“, бл.2,
с адрес гр.Несебър, м.“Акротирия“, сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по
плана на общ.Несебър, обл.Бургас, за отмяна на решението по т.4 от дневния ред,
приети от проведеното на 18.07.2018г. ОСЕС на комплекс „РИЧ 1“, бл.2, с адрес
гр.Несебър, м.“Акротирия“, сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по плана на
общ.Несебър, обл.Бургас, с което в бюджета на етажната собственост за
2018-2019г. в раздел III.(II) са приети разходи по чл.50, ал.4, т.3 от ЗУЕС в размер
на общо 18400 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението
по т.4 от дневния ред, прието от проведеното на 18.07.2018г. ОСЕС на комплекс
„РИЧ 1“, бл.2, с адрес гр.Несебър, м.“Акротирия“, сграда с идентификатор
51500.510.122.2 по плана на общ.Несебър, обл.Бургас, В ЧАСТТА, с която в бюджета на етажната собственост за 2018-2019г. в
раздел III.(II) са приети разходи по чл.50, ал.4,
т.3 от ЗУЕС в размер на общо 18400 лв., както следва: разходи за поддръжка на
сградата и прилежащите територии- 6500 лв.; разходи за
административно-юридическа поддръжка- 2700 лв.; разходи за охрана, интернет-
750 лв.; разходи за обслужване на асансьори- 1300 лв.; разходи за застраховане
на общите части- 950 лв.; разходи за възнаграждения на УС- 4000 лв.; разходи за
възнаграждение за контрольор /за 2015-2019/- 1000 лв.; разходи за банкови
услуги- 300 лв.; пощенски разходи- 100 лв.; транспортни разходи- 800 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение №34 от 15.02.2019г., постановено по гр.д.№845 по описа за 2018г. на Районен
съд- Несебър В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „РИЧ 1“, бл.2, с адрес гр.Несебър,
м.“Акротирия“, сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по плана на общ.Несебър,
обл.Бургас, представлявана от С.М.да заплати на Е.А. Б., роден на ***г. в гр.О.,
***, и на С.Н.А., ***, родена на ***г. в гр.О. сумата от 164 лв.,
представляваща разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Е.А. Б.,
роден на ***г. в гр.О., ***, и на С.Н.А., ***, родена на ***г. в гр.О. да
заплатят на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „РИЧ 1“, бл.2, с адрес гр.Несебър,
м.“Акротирия“, сграда с идентификатор 51500.510.122.2 по плана на общ.Несебър,
обл.Бургас, представлявана от С.М.сумата от 720 лв. общо /по 360 лв. за всеки
от двамата/, представляваща деловодни разноски за двете инстанции, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.