№ 1019
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петър Теодосиев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20211100901248 по описа за 2021 година
Производството е по предявени от „Б.“ ЕООД срещу „У.К.Б.“ АД при условията на
обективно кумулативно съединяване:
1) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата 35 565,70 лв. -
стойност на неразрешена платежна операция, извършена на 29.09.2020г. със средства по
разплащателна сметка с IBAN *******3;
2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 521,42 лв. – лихви за
забава, изтекли върху главното вземане в периода от 30.09.2020г. до 02.03.2021г.
Ответникът оспорва исковете с възражения, че процесната платежна операция е извършена
в съответствие с уговорените начини за удостоверяване на съгласието на платеца за извършването
й (тоест представлява разрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1, вр. ал. 3 ЗПУПС),
както и с възражения, че ищецът не е положил дължимата грижа за запазване на предоставените му
персонализирани средства за сигурност за установяване на автентичността при нареждания за
извършване на платежни операции със суми от процесната сметка (тоест налице е основание по
чл. 80, ал. 3, вр. чл. 75, т. 3 ЗПУСП за изключване на отговорността му за покриване на загубите на
ищеца, произтичащи от платежната операция).
Фактите, които са заявени като основание на предявените искове и на възраженията на
ответника срещу тях, не са спорни между страните и се изразяват в следното:
Страните по делото са и страни по договори за предоставяне на платежни услуги,
включително услугата „Булбанк Онлайн“, чието съдържание включва и платежни услуги във
връзка със средствата на ищеца по процесната разплащателна сметка с IBAN *******3.
Въведените при използване на услугата „Булбанк Онлайн“ мерки за сигурност при
установяване на идентичността на платеца при разпореждания със средства по сметката включват
1
въвеждане на потребителско име, парола за достъп и втора автоматично генерирана парола,
достъпна само от мобилен апарат с номер, предварително посочен от потребителя на платежни
услуги.
На 29.09.2020г. в 15,10 часа Д.Б.Г., която е управител на ищцовото дружество и
упълномощен потребител на услугата за извършване на онлайн операции по банковата му сметка,
получава имейл на електронен адрес ******* със заглавие „Изпълнете проверка на
сигурносттта/00593277“, при чието отваряне се чете съобщение от името на „У.К.Б.“ АД, според
което за по-добра защита на личните данни акаунтът на потребителя е временно затворен, след
което е поставен активен бутон „Моят акаунт“.
Д.Б.Г. активира електронен бутон „Моят акаунт“ в съобщението (което също е безспорно
по делото, че не изхожда от ответната банка, а от трето неустановено лице), след което въвежда в
отворената електронна връзка потребителския идентификатор, паролата за достъп и втората
парола, получена чрез мобилния тоукън.
Впоследствие получава достъп до потребителския акаунт за банковата сметка едва около
17,20 часа на 29.09.2020г. и установява, че от сметката лисва сумата 35 419,00 лв., от която сумата
35 253,00 лв. е преведена по чуждестранна банкова сметка в австрийска банка, а сумата 166,00 лв.
– начислени такси за превода.
Уведомява за случилото се служители на банката в телефонни разговори, проведени на
29.09.2020г. в 17,28 и 17,29 часа, а на 01.10.2020г. подава и писмен формуляр с описание на
ситуацията и искане за възстановяване на посочените суми, както и сумите 29,34 лв. и 117,35 лв.,
допълнително удържани от процесната банкова сметка на 30.09.2020г. с основание „такси
издадени валутни преводи“.
След уведомяването ответникът блокира услугата „Булбанк Онлайн“ за банковата сметка
на ищеца и излъчва съобщение до австрийската банка за връщане на преведената сума, на което
получава отговор, че сумата е била незабавно изтеглена и не е налична.
В противовес на възраженията на ответника описаните безспорни между страните
фактически обстоятелства квалифицират процесния превод на суми именно като неразрешена
платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, тъй като липсва
изявление на управителя на ищцовото дружество, пряко или косвено насочено към разпореждане
със средства от процесната разплащателна сметка (самото въвеждане на идентификационните
данни, включително паролите за разпореждане със суми по сметката в заблуждаващата електронна
страница, прави възможно извършването на превода, но не представлява нареждане или съгласие
за извършване на конкретния паричен превод).
Основателни са обаче възраженията на ответника, че действията по предоставяне на
данните относно акаунта за процесната сметка, включително и най-вече действията по
предоставяне на паролата, получена чрез мобилния тоукън за извършване на конкретната платежна
операция, представляват нарушение на задълженията на ищеца по чл. 75, т. 3 ЗПУПС да
предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му персонализирани
средства за сигурност при ползването на платежната услуга, което в случая е извършено при груба
небрежност, тъй като дори да се приеме, че полученият от управителя на ищеца заблуждаващ
имейл е от естество и при полагане на нормално дължимата грижа от потребителя на платежни
услуги да обуслови въвеждане на данните за потребителското име и парола за достъп до акаунта за
процесната сметка с оглед проверка на действителното състояние на акаунта, то за въвеждането на
2
съдържанието на паролата, получена чрез мобилен тоукън за извършване на конкретния паричен
превод, липсва логично и житейски обяснимо основание.
Случаят не касае извършени действия по разбиване на паролите и осъществен чрез
специални умения нерегламентиран достъп до данните в мобилното устройство на управителя на
ищцовото дружество (каквито съображения са развити в писмената защита на ищеца), а именно
съзнателни действия на управителя по въвеждане на парола, получена чрез мобилния тоукън,
която както се посочи се генерира автоматично и се предоставя на потребителя на платежни
услуги именно и само за извършване на конкретна операция от акаунта за банковата сметка, а не за
достъп до самия акаунт, поради което и самите действия по въвеждане на паролата в непроверен и
очевидно неизходящ от банката електронен адрес, включително при съобразяване на фактическата
обстановка, при която са извършени, не могат да бъдат определени по друг начин, освен като
груба небрежност относно интересите на дружеството във връзка с операциите по разплащателната
му сметка и в частност относно изпълнение на нормативно регламентираните в чл. чл. 75, т. 3
ЗПУПС задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при
ползването на тези услуги.
Съгласно чл. 80, ал. 3 ЗПУПС проявената груба небрежност при неизпълнение на
задълженията на ищеца по чл. 75, т. 3 ЗПУПС изключва отговорността на ответника за покриване
на загубите на ищеца, произтичащи от процесната неразрешена платежна операция, което обаче се
отнася именно и само до отговорността му за възстановяване на стойността на въпросния паричен
превод от 35 253,00 лв.
Начислените такси от ответника във връзка с превода са лишени от основание, защото по
съображенията по-горе процесният паричен превод представлява неразрешена платежна операция
по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, за чието извършване потребителят на
платежни услуги не може да дължи такси (аргумент и само от разпоредбите на чл. 77, ал. 1 и чл.
68, ал. 1 ЗПУПС), дори и в случаи като процесния, при които отговорността на доставчика на
платежните услуги за възстановяване на преките загуби на потребителя на услугите от
извършената платежна операция е изключена в хипотезите на чл. 80, ал. 3 ЗПУСП.
Изключение съгласно чл. 80, ал. 5 ЗПУСП са случаите, при които неразрешената платежна
операция е резултат от измама с участието на платеца, но доказателства, а и твърдения за
обстоятелства, които да покриват хипотезата на чл. 80, ал. 5 ЗПУСП, не са ангажирани в
производството по делото.
По изложените съображения предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС се явява основателен и следва да бъде уважен до сумата 312,69 лв. – размерът на
начислените от ответната банка такси за извършване на процесния паричен превод, който
представлява неразрешена платежна операция по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 и чл. 79, ал. 1
ЗПУСП.
За разликата до пълния му предявен размер от 35 565,70 лв., представляваща според
твърденията на страните стойността на самия превод, искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
В забава по отношение на задължението си за възстановяване на начислените такси във
връзка с паричния превод ответникът съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е
изпаднал след датата, на която е уведомен от ищеца за неразрешената операция - 29.09.2020г.
3
Лихвите за забава, изтекли върху главното вземане за сумата 312,69 лв. в периода от
30.09.2020г. до 02.03.2021г., за който е предявен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, изчислени по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г. на база основния
лихвен процент на БНБ за този период, увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер 13,38
лв.
Искът за лихви следва да бъде уважен до посочения размер, а за разликата до пълния му
предявен размер от 1 521,42 лв. също подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните има право на
присъждане на част от разноските, които е направила за съдебното производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.К.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
******* №7 да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. *******, ап. 7 на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС сумата 312,69 лв. – начислени такси
за неразрешена платежна операция, извършена на 29.09.2020г. със средства по разплащателна
сметка с IBAN *******3, ведно със законната лихва от 02.03.2021г. до изплащането на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 13,38 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане за
сумата 312,69 лв. в периода от 30.09.2020г. до 02.03.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
35,08 лв. – съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за
разликата над 312,69 лв. до предявения размер от 35 565,70 лв., а иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 13,38 лв. до предявения размер от 1 521,42 лв.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
*******, ап. 7 да заплати на „У.К.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. ******* №7 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 950,70 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4