Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.02.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….………… разгледа
докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №3024 по
описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №206653 от 31.08.2019г.,
постановено по гр.д.№64588/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, е осъдена Л.В.З. да заплати на "Т.С." ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от 1418.54 лв., от която сумата от 1160.16 лв. –
главница, представляваща стойност за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот -
апартамент №12, находящ се в град София, ж.к.„********,
вход „А“, с абонатен
№194213, за периода 01.05.2014г. – 30.04.2016г.; на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ
сумата от 74.30 лв. - главница,
представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение" за периода м.06.2014г. - м.04.2016г., ведно
със законна лихва от депозиране на исковата молба - 14.09.2017г. до окончателното им плащане; на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 167.40 лв. – законна лихва за забава върху
стойността за доставена
топлинна енергия за
периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г.; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 16.68 лв. – законна
лихва за забава върху цената на услугата "дялово разпределение"; както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата
от 557.69 лв., направени по делото разноски.
В жалбата са инвокирани доводи за недопустимост и
алтернативно за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като
постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Поддържа се, че исковете са предявени срещу лицето Р.В. Д., починала
преди датата на подаване на исковата молба в съда, поради което не е налице
процесуална правосубектност на ответника - абсолютна процесуална предпоставка
за възникване на правото на иск, за която съдът следи служебно, което в случая
не е направено от първоинстанционния съд при постановяване на обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че след като исковете са предявени срещу починало лице
се явяват недопустими, съответно обжалваното решение следва да се обезсили и производството
по делото да се прекрати. На следващо място се излага, че първоинстанционният
съд е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на правото на защита на ответника. Твърди се, че на ответницата – Л.В.З.,
не е бил надлежно връчен препис от исковата молба, поради което не е подаван
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, както и че не е била редовно призована
за датата на съдебното заседание, поради което не е взела участие в
производството по делото. По отношение на материалната незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение се поддържа, че в хода на съдебното производство е останал
недоказан факта на възникналите договорни отношения между страните за доставка
на топлинна енергия, съответно че ответницата има качеството потребител на
топлинна енергия по отношение на процесния топлоснабден имот за исковия период
от време. Оспорват се констатациите на съда
досежно установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в
процесния топлоснабден имот, респективно дължимостта на претендираните от ищеца
суми за главница. Излага се още, че предявените искове за вземания,
представляващи обезщетение
за забава върху цената
на незаплатената топлинна
енергия, в т.ч. и
върху цената на услуга "дялово разпределение", са неоснователни и като такива
неправилно са били уважени в размера, за който са предявени, тъй като при
доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства за
датата, на която длъжникът е изпаднал в забава относно неизпълнение на
задълженията му за заплащане на цената на доставената в имота му топлинна
енергия и цената на услуга дялово разпределение. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен
акт, с който да обезсили решението на СРС като недопустимо и да прекрати
производството по делото, алтернативно да обезсили решението на СРС и да върне
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно да отмени решението
на СРС и да постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове,
алтернативно да се отмени решението на СРС частично относно уважените искове с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.40 лв. – законна
лихва за забава върху стойността
за доставена топлинна енергия за периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г.; както и за сумата от 16.68 лв. –
законна лихва за забава върху цената на услугата "дялово разпределение" и да се постанови друго такова, с което предявените искове с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представя
списък по чл.80 от ГПК относно претендирани разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна - "Т.С." ЕАД, депозира писмен отговор, в който
взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че
по делото са ангажирани годни доказателства, от които се установява факта, че
ответницата е страна по облигационното правоотношение с ищеца за доставка на топлинна
енергия и се явява клиент на топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебен
акт с който да потвърди обжалваното решение на
СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност по
отношение на претендирани от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - "Б.Б." ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу Л.В.З. при условията на обективно
съединяване искове
с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Уточнението относно надлежния
ответник по делото е направено изрично от ищеца с молба от 25.07.2018г., в
която сочи, че исковете са предявени срещу Л.В.З., която е наследник по закон на Р.В. Д., починала преди датата на подаване на
исковата молба в съда.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от
които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
На първо място съдът следва да се
произнесе по направеното във въззивната жалба възражение за недопустимост на
предявените искове като предявени срещу лице, което е починало преди датата на
подаване на исковата молба в съда. Направеното в този смисъл възражение
настоящият въззивен състав намира за неоснователно. Противно на поддържаното
във въззивната жалба съдът счита, че искът е предявен не срещу починало лице, а
срещу негови наследници по закон – обстоятелство, изрично уточнено в подадената
искова молба, в която ищецът сочи, че лицето – Р.В. Д. е починала, но поради
невъзможност да се посочат имена на законни наследници, срещу които предявява
исковете, в исковата молба е направено искане за снабдяване със съдебно
удостоверение. Ищецът след снабдяване с доказателства относно законни
наследници на лицето – Р.В. Д., починала преди датата на подаване на исковата
молба в съда, депозира молба на 25.07.2018г., в която уточнява, че исковете са предявени
срещу Л.В.З., която е наследник по
закон на Р.В. Д.. По тези аргументи въззивният
съд намира, че исковете са предявани срещу надлежен ответник и изложените от
въззивника доводи за недопустимост на постановеното решение са изцяло
неоснователни. Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо - не
са нарушени процесуалните изисквания за постановяването му, не са налице
процесуални пречки или липсата на положителни процесуални предпоставки за
предявяването на иска. Обжалваното решение е постановено в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита. Няма допуснати
нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението
е правилно в частта, в която е
уважен предявения срещу ответницата - Л.В.З. иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ. Прието е от първоинстанционния
съд, че между страните е възникнало договорно правоотношение, по
силата на което ответницата, в
качеството на собственик на процесния имот се явява потребител на топлинна
енергия за битови нужди по аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на
ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна
енергия в процесния имот за исковия период. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по
делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия
в имота на ответницата при спазване на изискванията на Общите условия по
договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна
уредба, доказано е количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период от време. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите
от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи в частта,
в която е приет за основателен и е уважен изцяло предявения "Т.С." ЕАД срещу Л.В.З. иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации в частта досежно иск с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ /чл.272 ГПК/. Относно предявения иск с правно
основание чл.86, ал.1
ЗЗД, който е уважен
изцяло с обжалваното решение, въззивният съд намира, че в тази част атакуваният
съдебен акт е неправилен. Относно обоснованият краен извод на СРС за основателност на
предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава върху цената на незаплатената топлинна енергия, в т.ч. и върху цената на услуга "дялово разпределение", е направен при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон. Изложените в този смисъл доводи във въззивната жалба са
основателни.
По изложените във въззивна жалба доводи досежно неправилност
и незаконосъобразност на обжалваното решение, съдът приема следното:
Съдът приема, че доводите във въззивната
жалба за допуснати процесуални нарушения от СРС във връзка с ненадлежното
призоваване на страната са без значение към законосъобразността на обжалваното
решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят
до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения
могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния
съд, но във въззивната жалба, подадена от ответника не са направени никакви
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание
за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на въззивника-ответник
за допуснато процесуално нарушение от СРС, изложен в депозираната от него
въззивна жалба, се явява неоснователен.
На следващо място въззивният съд
приема, че във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без
да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква
насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен е доводът на
въззивника, че по делото е останал недоказан факта на възникналите договорни
отношения между страните за доставка на топлинна енергия. Предвид нормата на чл.153 от
Закон за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова
дефиниция на понятието битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата
на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна енергия са физически лица –
ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Горната законова уредба
определя, че потребител по силата на закона на доставяната топлинна енергия за
битови нужди е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато
върху имота има учредено ограничено вещно право на ползване. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства, неоспорени по надлежния ред от
ответницата, се установява факта, че същата е придобила на основание
наследствено правоприемство процесния топлоснабден
имот - апартамент №12, находящ се в град София, ж.к.„********,
вход „А“. В случая единствен правнорелевантен факт досежно
възникването на договорното правоотношение между страните е факта кой е
собственикът, респективно носителят на ограничено вещно право на ползване върху
имота за исковия период от време. Както се посочи по-горе по делото е доказано,
че титуляр на правото на собственост върху процесния имот през исковия период е
ответницата - Л.В.З., поради което същата се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да
заплаща стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за
исковия период. При тези аргументи е налице
основание в закона за ангажиране на нейната договорна отговорност.
На следващо място неоснователни
са възраженията на ответницата за
необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели на
доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответницата е доставяна топлинна енергия при
дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ
съдът приема за установено по делото, че количеството на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула, съгласно приложението
към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се налага извода, че сумите
за топлинна енергия за имота на ответницата са начислени в съответствие с действащата за исковия
период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо
лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули
за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му
задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените във въззивната жалба общи възражения съдът
намира, че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са
подкрепени от събрани по делото доказателства, приема за неоснователни. На
следващо място неоснователен се явява и доводът в жалбата в смисъл, че ищецът не е доказал изправността на уредите за отчитане на
топлинна енергия. В приетото по делото заключение на СТЕ експертът –топлотехник
изрично е посочил, че при
направените от него справки е установил, че общият топломер, монтиран в абонатната станция в жилищната сграда, е преминал през метрологичен контрол и е
изправен.
Следователно начислените от ищеца суми за потребена топлинна енергия доказват
реалните количества доставена на същия топлинна енергия.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се
базира единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.
По изложените съображения съдът приема,
че за целия исков период ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в
недвижимия имот на ответницата, която до
приключване на устните състезания не е ангажирала доказателства, че е заплатила
стойността на доставената в имота й топлинна енергия, в т.ч. и цена на услугата
"дялово
разпределение".
Следователно правилно СРС е уважил предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149
от ЗЕ за сумата от 1160.16 лв. – главница, представляваща стойност за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент №12, находящ се в град
София, ж.к.„********, вход „А“, с абонатен №194213, за периода 01.05.2014г. –
30.04.2016г.; както и за сумата от 74.30 лв. - главница, представляваща цена на
извършена услуга "дялово
разпределение"
за периода м.06.2014г. - м.04.2016г., ведно със законна лихва от депозиране на
исковата молба - 14.09.2017г. до окончателното им плащане. В тази част съдебният акт следва да бъде потвърден на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По предявената претенция за лихви,
съдът намира следното:
По отношение на задълженията за процесния период са приложими одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. Общи условия, като съгласно чл.33,
ал.1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от
кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за
изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързано с изпращането на покана от продавача на топлинна
енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им - арг. чл.114, ал.2 ЗЗД. В
настоящия случай при
доказателствена тежест за ищеца по делото няма ангажирани доказателства за датата на публикуването на интернет
страницата на топлопреносното предприятие на месечните
дължими от ответницата
суми за топлинна енергия, поради което се налага извода,
че липсват доказателства, че ответницата е изпаднала в забава и дължи
претендираното обезщетение за забава върху главницата, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за исковия период.
На следващо място относно претенцията за лихва за забава върху цената на услуга за "дялово разпределение" въззивният съд приема за
недоказана и като такава на следва да се присъжда. Настоящата
инстанция намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответницата по нея. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и конкретния
случай относно престирането на
цената на услугата за
"дялово
разпределение",
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата за
заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът
изпада в забава и ще дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за
връчването на ответницата на такава
покана относно заплащането на услугата за "дялово разпределение", съобразно което се налага извода, че по делото е
останал недоказан факта, че ответницата е изпаднала в
забава и дължи обезщетение за забава върху цената на услугата за "дялово разпределение" за исков период.
По горните аргументи въззивният съд намира, че
първоинстанционният съд като е уважил предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.40 лв. – законна лихва
за забава върху стойността за
доставена топлинна енергия за периода 15.08.2014г. – 22.08.2017г.; както и за сумата от 16.68 лв. –
законна лихва за забава върху цената на услугата "дялово разпределение", е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено на основание чл.271, ал.1 от ГПК и вместо него да бъде постановено
друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 167.40 лв. – законна лихва за забава върху стойността за доставена топлинна енергия за периода 15.08.2014г. –
22.08.2017г.; както и за сумата от 16.68 лв. – законна лихва за забава върху
цената на услугата "дялово разпределение".
По
разноските:
С оглед
изхода на спора следва да се отмени частично решението и в частта на присъдените
в полза на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на
ищеца се дължат разноски в исковото производство в размер на 485.32 лв., които
са изчислени съобразно уважената част на предявените искове. Съдебното решение
следва да се отмени в частта на присъдените в полза на топлофикационното
дружество разноски над сумата от 485.32 лв. до уважения размер от 557.69 лв.,
разноски, направени в исковото производство. В полза на ответницата на
основание чл.78, ал.3 от ГПК не следва да се присъждат разноски, направени в производството
пред СРС, доколкото по делото няма данни за реално сторени такива.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззивницата – ответник,
които следва да се изчислят съобразно уважената част на подадената въззивна
жалба. Съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК претендираните разноски от въззивницата
– ответник са в размер на 360.00 лв., реално платено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред въззивната инстанция и сумата от 50.00
лв., заплатена държавна такса. Въззиваемата страна в депозирана молба на 05.10.2021г.
прави възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани
разноски от въззивницата – ответник за платено адвокатско възнаграждение, което
настоящият състав следва да разгледа. Наведеното възражение за прекомерност
относно договореното и заплатено от въззивницата – ответник адвокатско
възнаграждение в размер на 360.00 лв. за процесуално представителство във
въззивното производство, съдът счита за основателно с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото и при съобразяване с материалния интерес
по делото и с оглед факта, че процесуален представител се явява в едно съдебно заседание. Претендираните от въззивницата – ответник разноски
за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция следва да се редуцира до размер
на 300 лв., минимален размер, регламентиран в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. След направени изчисления и
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззивницата – ответник следва
да се присъди сумата от 53.20 лв., сторени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция и платена държавна такса, съобразени с отхвърлената
част на предявените искове.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №206653 от 31.08.2019г.,
постановено по гр.д.№64588/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, В ЧАСТТА,
в която е осъдена ответницата - Л.В.З.,
с ЕГН **********, да заплати на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК********, на правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 167.40 лв. – законна лихва за забава върху стойността за доставена топлинна енергия за периода 15.08.2014г. –
22.08.2017г.; както и сумата от 16.68 лв. – законна лихва за забава върху
цената на услугата "дялово разпределение", както и на правно основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК над сумата
от 485.32 лв. до уважения размер от 557.69 лв., разноски, направени в исковото
производство.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Т.С." ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:******, срещу Л.В.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 167.40 лв. – законна лихва за забава върху стойността за доставена топлинна енергия за периода 15.08.2014г. –
22.08.2017г.; както и на сумата от 16.68 лв. – законна лихва за забава върху
цената на услугата "дялово разпределение".
ПОТВЪРЖДАВА решение №206653 от 31.08.2019г.,
постановено по гр.д.№64588/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 171-ви състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА "Т.С." ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:******, да заплати на Л.В.З., с ЕГН **********, с адрес: ***; на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 53.20
лв., сторени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./