№ 100
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мина Мумджиева
Членове:Кирил Г. Димитров
В.ена П. Мидова
при участието на секретаря Татяна Огн. Шуманова
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100606370 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 30.05.2024 г., постановена по НOХД № 3270/2024 г. по описа
на СРС, НО, 22-ри състав, подсъдимият Д. С. Е. е признат за виновен в това,
че на 04.08.2023 г., около 18.30 часа, в гр. София, в магазин „Фантастико“,
находящ се на адрес бул. „Мадрид“ № 8, направил опит да отнеме чужди
движими вещи: две опаковки с кашкавал „Лакрима“, всяка с тегло 750 грама, с
цена на една опаковка 24.99 лева, с обща цена 49.98 лева; един кен с напитка
„Айс кафе“, на стойност 1.99 лева, всичко на обща стойност 51.97 лева, от
владението на В.Г.В., заместник-управител на магазина, без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като престъплението е останало
недовършено поради независими от дееца причини - задържането му от
В.Т.В., служител по сигурността в магазина - престъпление по чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е
наложено наказание „пробация“, включващо двете задължителни
пробационни мерки за срок от по 6 месеца.
1
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
служебния защитник на подсъдимия, с която се иска отмяната й като
незаконосъобразна и необоснована. Релевирани са доводи, че от събраните в
хода на наказателното производство доказателства не е доказано подс. Е. да е
осъществил вмененото му престъпление. Изложени са съображения за
наличието на маловажен случай, поради което престъплението следва да се
квалифицира по чл. 194, ал. 3 НК, като подсъдимият да бъде санкциониран по
административен ред на основание чл. 218б, ал. 1 НК. С оглед на изложеното,
от съда се иска да отмени атакуваната присъда, като постанови нова такава, с
която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
С определение в разпоредително заседание от 15.10.2024 г. въззивният съд
по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на свидетелите, разпитани пред първата инстанция,
и на подсъдимия, както и изслушването на експертизи пред въззивния съд.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия
поддържа подадената въззивна жалба по изложените в същата съображения,
като отново посочва, че в хода на производството не са събрани доказателства
подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление. На следващо място е
изложено, че предвид ниската стойност на инкриминираните вещи, са налице
основания за преквалифициране на деянието в такова по чл. 194, ал. 3 НК и
прилагане на института на чл. 218б, ал. 1 НК с налагане на административно
наказание на подсъдимия.
Представителят на СГП оспорва подадената въззивна жалба, като твърди,
че извършеното престъпление е безспорно доказано от събраните по делото
доказателства. Изложени са съображения, че предвид съдебното минало на
подсъдимия и съставените АУАН и НП за същите по вид деяния, не може да се
приеме, че конкретният случай се явява маловажен, поради което и дадената
правна квалификация от СРС е правилна.
Подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник, като заявява, че си е
взел поука и моли за налагане на административно наказание.
В предоставеното му право на последна дума, подсъдимият иска да му се
наложи административно наказание „глоба“.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба,
2
както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.
314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира,
че не са налице основания за нейната отмяна или изменение. Съображенията
за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, обсъдени в
мотивите на присъдата, поради което и настоящата инстанция не намира
основания за същественото й изменение или допълнение. Следва да се
отбележи, че поради пропуск от първостепенния съд, в хода на въззивното
съдебно следствие бяха приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл. 283 НПК
показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, за
които е одобрено съгласието на подсъдимия и защитника му по реда на чл.
371, т. 1 НПК.
Съобразно гореизложеното, въззивната инстанция приема следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. С. Е. е роден на ******* г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, с висше образование, неженен, осъждан, работи,
живущ в с. Горни Богров, ул. „*******, с ЕГН **********.
Свидетелят В.Г.В. заемал длъжността „заместник-управител“ на магазин
„Фантастико”, находящ се в гр. София, на бул. „Мадрид” № 8. В тази връзка
той бил материално отговорно лице по отношение на находящите се в
магазина стоки. Магазинът бил собственост на търговско дружество „Европа
ВН“ ООД.
На 04.08.2023 г., около 18.30 часа, в магазина влязъл подс. Д. С. Е.. Той
обходил щандовете и взел оттам две опаковки с кашкавал „Лакрима“, всяка с
тегло 750 гр., с цена на една опаковка 24.99 лева, с обща цена 49.98 лева и
един кен с напитка „Айс кафе“ на стойност 1.99 лева, всичко на обща стойност
51.97 лева. Подс. Д. Е. укрил вещите в панталона си, след което тръгнал да
излиза от магазина, без да ги заплати на касата.
Горните действия на подсъдимия били забелязани от свидетеля В.Т.В.,
който бил служител по сигурността в магазина. Той задържал Е., след като
последният преминал през касовата зона. След това св. В. се обадил по
3
телефона в полицията и уведомил за случая. Няколко минути по-късно на
местопроизшествието пристигнал патрул на 05 РУ-СДВР. Полицейските
служители задържали подс. Д. Е. и го отвели в сградата на районното
управление.
Вещите, които подсъдимият направил опит да открадне, били собственост
на „Европа ВН“ ООД.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
непротиворечив начин от събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и доказателствени средства, включително
приобщените в хода на въззивното производство такива, а именно:
показанията на свидетелите В.Т.В. (л. 34 от ДП), В.Г.В. (л. 35 от ДП), И..К. К.
(л. 36 от ДП) и С.Н.П.; протокол за доброволно предаване (л. 37 от ДП), НП №
II-32/17.05.2023 г. (л. 44 от ДП), АУАН № 243502/11.02.2023 г. (л. 50 от ДП) и
справка за съдимост на подсъдимия.
След направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за правилни фактическите констатации
на контролираната инстанция относно установените по делото факти. В този
смисъл, въззивната инстанция споделя извършения доказателствен анализ от
страна на първостепенния съд, като счита, че възприетите от него фактически
изводи не са резултат на превратно тълкуване на доказателства, в какъвто
смисъл е едно от възраженията на въззивния жалбоподател. В тази връзка
следва да се посочи, че от показанията на свидетеля В. В., охранител в
процесния магазин „Фантастико“, се установява, че последният
непосредствено е наблюдавал поведението на подсъдимия в рамките на
магазина, като е категоричен, че е възприел вземането от страна на последния
на инкриминираните стоки от търговския обект. Нещо повече, св. В. е
категоричен и относно обстоятелството, че след като подсъдимият е укрил
стоките в панталона си, е преминал през касовата зона без да заплати
последните. Показанията на св. В. кореспондират с възпроизведеното от св. В.
В., който бил заместник-управител на магазина към инкриминираната дата,
като същите са информативни относно това, че след задържане на
подсъдимия, последният е оказал съпротива, дърпайки се и искайки да избяга.
Св. В. е категоричен и че разпознава подсъдимия като лице, което
многократно е извършвало и други кражби на стоки от магазина в периода от
4
около една година преди процесния случай, но не е бил заловен на място.
Въззивният съд счита, че следва да кредитира изцяло показанията на
посочените свидетели като пълни, обективни и последователни.
Показанията на св. С.П., служител на 05 РУ-СДВР, са информативни
единствено относно обстоятелството, че по данни на управителя на
търговския обект са задържали именно подс. Е. като извършител на деянието,
но не помни конкретика относно процесния случай.
Следва да се кредитират и показанията на св. И. К., представител на
„Европа ВН“ ООД, от които се установява единствено видът и стойността на
процесните стоки.
От приложените на л. 44 и л. 50 от ДП АУАН и НП се установява, че по
отношение на подсъдимия са били инициирани административнонаказателни
производства за противозаконно отнемане на чужди движими вещи (чл. 218б,
ал. 1, вр. чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК), за деяния извършени съответно на
07.02.2023 г. и 11.02.2023 г., като същите не са приключили към момента на
произнася на настоящото решение.
При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция се
солидаризира с правните изводи на районния съд, че подс. Д. С. Е. е извършил
вмененото му престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
От събраните в хода на делото доказателства по несъмнен начин се
установява, че на 04.08.2023 г., около 18.30 часа, в гр. София, в магазин
„Фантастико“, находящ се на адрес бул. „Мадрид“ № 8, подс. Д. Е. е направил
опит да отнеме чужди движими вещи: две опаковки с кашкавал „Лакрима“,
всяка с тегло 750 грама, с цена на една опаковка 24.99 лева, с обща цена 49.98
лева; един кен с напитка „Айс кафе“, на стойност 1.99 лева, всичко на обща
стойност 51.97 лева, от владението на В.Г.В., заместник-управител на
магазина, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
престъплението е останало недовършено поради независими от дееца
причини - задържането му от В.Т.В., служител по сигурността в магазина.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че не е доказано
извършването на престъплението от страна на подс. Е., доколкото св. В. В. е
наблюдавал непосредствено поведението на последния, като е категоричен, че
подсъдимият е взел от стелажите в магазина инкриминираните стоки и ги е
сложил в панталоните се, след което е преминал касовата зона без да ги
5
заплати. В този смисъл са и показанията на св. В.. И по мнението на
настоящия съдебен състав подс. Е. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му престъпление, доколкото е прекъснал фактическата власт на
собственика върху вещите, като е направил опит да установи своя фактическа
власт, изнасяйки ги извън магазина без съгласието на заместник-управителя на
магазина по неправомерен начин – без да бъдат заплатени на касова зона в
процесния търговски обект. Същевременно, престъплението е останало
недовършено във фазата на опита, доколкото подс. Е. е бил задържан от
охранителя в търговския обект – св. В. В., преди последният да установи
трайна фактическа власт върху инкриминираните стоки. С оглед на това,
въззивният съд намира за правилни изводите на контролираната инстанция, че
подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Инкриминираното деяние е осъществено от подс. Е. и от субективна страна
при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си (опита за противозаконно
отнемане на чуждите движими вещи), предвиждал е общественоопасните
последици от същото (установяване на своя фактическа власт върху същите
без съгласието на собственика им), като е целял настъпването на този
престъпен резултат. Подсъдимият е действал и с присвоително намерение,
показателно за което е укриване на чуждите движими вещи в панталона си с
цел преминаване през касовата зона в магазина без тяхното заплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитника на подсъдимия
за наличието на маловажен случай на извършеното деяние, в какъвто смисъл е
поискано и преквалифициране на престъплението по чл. 194, ал. 3 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Действително, при
престъпленията против собствеността стойността на предмета на
престъплението е от съществено значение за преценка на случая като
маловажен или не. Същият обаче не е единственият критерий, който следва да
се съобразява при решаване на този въпрос, като следва да се отчетат и
6
начинът на извършване на деянието, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществената опасност на извършеното деяние (в този смисъл
Решение № 204 от 16.07.2013 г. по н.д. № 579/2013 г. по описа на ВКС, III н.о.,
Решение № 64 от 15.02.2010 г. по н.д. № 688/2009 г. по описа на ВКС, II н.о.,
Решение № 88 от 16.03.2009 г. по н.д. № 689/2008 г. на ВКС, II н.о. и др.). В
конкретния случай, макар и да се касае за противозаконно отнемане на чужди
движими вещи на обща стойност 51.97 лева, следва да се отчетат наличните
обстоятелства касателно личността на подсъдимия и неговата обществена
опасност. Видно от справката за съдимост на подсъдимия, последният е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с присъда по
НОХД 20260/2017 г. по описа на СРС (престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК) и
по НОХД № 7758/2021 г. по описа на СРС (престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр.
ал. 3, т. 1 НК). Отделно от това, с протоколно определение по НОХД №
13648/2023 г. по описа на СРС е одобрено споразумение, с което подс. Е. е
осъден и за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК, като
му е наложено съответно наказание. Тоест, очевидно налаганите по
отношение на подсъдимия административни наказания не са изиграли своя
поправителен и превъзпитателен ефект, като въпреки това подсъдимият е
направил опит да отнеме инкриминираните движими вещи. Нещо повече, в
хода на досъдебното производство са приложени НП № II-32/17.05.2023 г. (л.
44 от ДП) и АУАН № 243502/11.02.2023 г. (л. 50 от ДП), от които е видно, че
срещу подсъдимия са били инициирани две административнонаказателни
производства за осъществени от последния на 07.02.2023 г. и на 11.02.2023 г.
кражби на стоки от други магазини, стопанисвани от същото юридическо
лице. Действително, посочените административнонаказателни производства
не са приключили с влязло в сила наказателно постановление, но
инициирането на такива производства срещу подсъдимия за извършени от
него идентични деяния и то само няколко месеца преди осъществяването на
настоящото такова, следва да се отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство и безспорно като негативна оценка за личността на
подсъдимия. Нещо повече, видно от разпита на св. В.Г.В., заместник-
управител на „Фантастико Груп“ ООД, същият е категоричен, че подс. Е. му е
бил познат от извършени от него в периода 2022-2023 г. множество кражби на
хранителни продукти от същия търговски обект, подробно описани от св. В.,
7
но по които случаи не са били подавани сигнали, доколкото подсъдимият не е
бил задържан на място от охранителите на магазина или от
правоохранителните органи. Тоест, очевидно, че инкриминираното деяние не
се явява инцидентно такова в живота на подсъдимия, а е едно продължение на
постоянно повтаряща се деятелност от страна на последния, свързана именно
с кражби на стоки от процесната верига търговски обекти. Не на последно
място, следва да се посочи, че от показанията на свидетелите В. и В. се
установява, че при задържането на подсъдимия на вход/изхода на магазина,
последният е оказал съпротива, като се дърпал и искал да напусне търговския
обект преди идването на полицейските служители. Всички тези
обстоятелства, в своето кумулативно единствено, обуславят извод, че, макар и
да е налице ниска стойност на противозаконно отнетите движими вещи,
цялостното поведение на подсъдимия и неговата личност разкриват степен на
обществена опасност, която не характеризира извършеното деяние като
маловажен случай. В този смисъл, въззивният съд намира за неоснователно
възражението на защитника на подсъдимия за преквалифициране на
инкриминираното деяние в привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 НК.
Предвид неоснователността на посоченото възражение е безпредметно да се
обсъжда и приложението на разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК, доколкото
посочената норма касае единствено случаите на извършени престъпления по
чл. 194, ал. 3 НК, каквото не е налице в конкретния случай.
По изложените съображения, въззивняит съд счита, че контролираната
инстанция е приложила правилно материалния закон на база на точен анализ
на приобщената доказателствена съвкупност, като е стигнала да
законосъобразния извод, че подс. Д. Е. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
Атакуваната присъда се явява правилна и в частта относно определения
вид и размер на наложеното наказание. С оглед ниската стойност на предмета
на престъплението и недовършването му, въззивният съд счита, че обосновано
наказанието на подс. Е. е индивидуализирано в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „б“ НК, а именно „пробация“, включващо двете задължителни пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти
седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, и
8
двете определени в минималния срок по чл. 42а, ал. 3, т. 1 НК от 6 месеца.
Предвид отчитане на посочените от съда по-горе отегчаващи отговорността
обстоятелства при преценка липсата на маловажен случай на извършеното
престъпление, въззивният съд счита, че същите не следва да се абсолютизират
при определяне на размера на така наложеното наказание, като освен това по
делото не е налице и съответен въззивен протест с искане за увеличаване на
размера на наказанието на подсъдимия.
При направената служебна проверка на присъдата, настоящият съдебен
състав не откри други основания, налагащи отмяната или изменението й,
поради което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а първоинстанционната присъда потвърдена изцяло като
законосъобразна и обоснована.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК‚
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.05.2024 г., постановена по НОХД №
3270/2024 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9