Решение по дело №832/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Зазьови“ ЕООД, ЕИК ********* против решение № 223 от 08.06.2024 г., постановено по АНД №1392/23г. по описа на РС-Пазарджик.
С решението е потвърден ЕФ № **********, издаден от Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на „Зазьови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е основателна.
За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 04.06.2021г., в 14.17ч., ППС влекач „ДАФ ФТ ХФ 105“ , рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на „Зазьови“ ЕООД, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.
Собственикът на процесното ППС е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500лв.
Въззивния съд е приел, че са налице всички нормативно предвидени предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Също така е намерил наложената санкция за справедлива и че не е нарушен принципа за „пропорционалност“ на санкцията с извършеното деяние.
Обжалваното решение валидно и допустимо,но неправилно.
Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. СЕС посочва, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.
Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. По отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което установеното в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Следва да се посочи, че по силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност, установен в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решение на Районен съд - Пазарджик следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш да се отмени.
Основателността на касационната жалба, предполага на дружеството-жалбоподател да се присъдят всички направени разноски. В хода на първоинстанционното производство е заявен списък с разноски за сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща заплатен от дружеството адвокатски хонорар, а по настоящото дело е представен списък с разноски в размер на 600 (шестстотин) лева. Представени са доказателства за реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар.
Своевременно от страна на ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав, съобразявайки правната и фактическа сложност на делото, която намира за ниска, и минимално предвиденото в НМРАВ възнаграждение за осъществяване процесуално представителство по настоящото производство, което е в размер на 550 лева, намира че възражението за прекомерност е основателно, но само досежно претендираните разноски пред въззивната инстнация. Предвид това разноските в полза на жалбоподателя, които са направени пред РС – Пазарджик следва да бъдат намалени в размер на 600 лева, а претендираните в настоящото производство да бъдат присъдени в пълен размер или общо 1200 (хиляда и двеста) лева.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 223 от 08.06.2024 г., постановено по АНД № 1392/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Национално ТОЛ управление към на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Зазьови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица] наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, [улица], да заплати на „Зазьови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, [улица], разноски за въззивната и касационната инстанция в общ размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева.
Решението е окончателно.