Определение по дело №533/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 623
Дата: 28 октомври 2019 г.
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20195000600533
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 623

              гр.Пловдив, 28.10.2019г.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ  

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА   

                                                                         МИХАЕЛА  БУЮКЛИЕВА 

                                             

 

като разгледа докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 533 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.345 вр. чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Д.П.П.,  чрез защитника му адв.П.П., срещу протоколно определение от 03.10.2019г., постановено по ЧНД № 634/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2088/2018г. по описа на Районен съд  гр.Варна.

Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения или постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения.

По делото е постъпило възражение от началника на Затвора гр.П. ведно с два броя заповеди, касаещи осъдения П..

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в жалбата, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежно легитимирано лице.

Настоящият съдебен състав не намира за основателно искането на жалбоподателя за разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Последните са имали възможност да изложат тезите си устно и непосредствено в производството пред първата инстанция, както и в писмена форма пред въззивната. Не се налага отклонение от правилото делото да се разгледа в закрито заседание.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Не се споделя изразеното в нея виждане за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред Окръжен съд  гр.Пазарджик.

Страните, включително осъденият и неговият защитник, не са имали доказателствени искания, освен за приобщаване на приложените по делото писмени доказателства, за да се поставя въпросът  за неудовлетворяване на искания по доказателствата и ограничаване на нечии права. По делото са приобщени писмено становище на затворническата администрация, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения П., както и затворническото му досие. Същото съдържа необходимите документи, включително първоначален и текущ доклад, психологически становища, оценка на риска, от които могат да се направят изводи за поведението му по време на изтърпяване на наказанието. В чл.439а, ал.2 от НПК законодателят е изброил някои от източниците за информация за поведението на осъдения, но не се е ограничил само до тях. Предоставил е възможност да се ползват всякакви други източници.  Поради това оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт се явява неправилно.

За да постанови обжалваното определение, Окръжен съд  гр.Пазарджик  е приел за установено следното:

С определение № 301/11.06.2018г., постановена по НОХД № 2088/2018г. по описа на Районен съд гр.В., влязло в сила на 11.06.2018г., на осъдения П.  за престъпление  по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК е определено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.

Санкцията е приведена в изпълнение с начало 12.09.2018г.

Към 13.09.2019г. фактически е изтърпял 1 година и 1 ден, от работа - 2  дни или общо 1 година и 3 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието е 5 месеца и 27  дни. Към датата на съдебно заседание този остатък е 5 месеца и  7 дни.

Жалбоподателят е осъждан многократно, 12 пъти, в периода 2003-2015г. за престъпления по чл.325, чл.197, чл.130, чл.343в, чл.195, чл.196, чл.345 от НК.

Има богат пенитенциарен опит. Трудно се адаптира към новите условия и среда в Затвора гр.П, където постъпва за първи път. 

Социално и личностово незрял, формирането му е протекло в условия на всепозволеност и дезангажираност по отношение на околните. Безотговорен и  лекомислен, вследствие на дългогодишната употреба на различни видове наркотици се наблюдава и известна личностова деградация. Емоционално лабилен, подвластен на вътрешните си преживявания, със слаби морално-волеви задръжки и устойчиви криминални нагласи. С меркантилна ценностна система, насочена към  задоволяване на моментните му потребности.   

От извършената първоначална оценка степента на риска от рецидив е определена  като висока /94 точки по скалата на О.Е.С./. Отчетени са следните проблемни зони: криминално минало - осъждан е дванадесет пъти за различни по вид престъпления; отношение към правонарушението - не е самокритичен, не приема вина и се смята за несправедливо осъден. С крайно негативно отношение към полицията в гр.В., която според него инсценирала престъплението, за което е осъден.; жилищно устройване - живеят с майка си на квартира в гр.В.. Нямат собствен дом, тъй като са продали къщата си в гр.К..; трудова заетост - упражнявал е епизодично нискоквалифициран труд, но не е успявал да запази работата си.   Липсват му устойчиви трудови навици и умения и най-вече желание.; управление на финансите - разчита предимно на майка си за поддържане на домакинството, плащане на наема и други. Средствата, които си набавя и по престъпен начин, изразходва за поддържане на зависимостта си към наркотиците.; начин на живот и обкръжение - дружи предимно с лица от криминогенните среди и наркозависими. Трайно е усвоил субкултуралния начин на живот.; злоупотреба с алкохол - споделя, че след отбиване на военната служба е започнал да злоупотребява с алкохол и в този период е осъждан за телесна повреда. Към момента отрича злоупотреба, но е неубедителен.; злоупотреба с наркотици - употребата на наркотици датира от периода на юношеството му. През годините е употребявал различни видове, включително и хероин венозно. Злоупотребявал е и с упойващи медикаменти. Вследствие на дългогодишната употреба на наркотици се наблюдава и известна личностова деградация.; емоционални проблеми -емоционално неустойчив, тревожен и лесно раздразнителен. Споделя за два суицидни опита през 2012г. - с лекарства и опит да се обеси /въжето се скъсало/. Посещавал е психиатър и известно време е приемал предписаните му медикаменти.;  междуличностни проблеми - със затруднена комуникация и липса на адекватно възприемане на ситуациите и положението, в което се намира. Това засилва неговата мнителност и недоверчивост към околните. С враждебни нагласи към лица, предимно извън затвора, но и към служители.  Трудно владее гнева си и е склонен към вербална агресия.; умения за мислене - не разпознава основните си проблеми, поради което не успява да ги разреши адекватно. Липсват му умения за поставяне на постижими цели за бъдещото и не се замисля за последиците от собствените си действия. Не е склонен да приема съвети - действа импулсивно, воден от моментните си желания  и настроения.  

Степента на риска от вреди е ниска по отношение на останалите лишени от свобода и служителите и средна за него самия. При неудовлетворяване на негови неоснователни искания е възможно да изпадне в зависимост от други осъдени, тъй като е податлив на негативни въздействия, а при невъзможност да се справи не е изключено да направи  и суициден опит.

На 02.04.2019г. по негова молба е назначен на работа към външна  фирма, занимаваща се с дървообработване. На 12.04.2019г. е прекратена трудовата му дейност поради невъзможност за справяне. На 09.09.2019г. отново е устроен на  работа към външна  фирма с предмет изработване на елементи от термоактивна пластмаса. Не може да се даде оценка на  трудовата му активност поради краткия период.

Добре познава режимните изисквания, но не полага старание да ги спазва. Със заповед № Д-402/25.09.2019г. е наказан с „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни” за това, че на неустановена дата през месец септември 2019г. е нарушил установените правила, като заедно с други лишени от свобода е използвал техника за фотографиране, след което направените снимки са били публикувани в интернет. Жалбата му срещу визираната заповед е отхвърлена от  главния директор на ГДИН при МП. Със заповед № Л-195/15.10.2019г. му е наложено същото наказание за държане на неразрешена вещ - кофа, пълна със заготовка за направа на алкохол. Не е награждаван.

Към служителите е мнителен и недоверчив.  Особено чувствителен е към даваните му препоръки за придържане към установения ред и изисквания. Склонен е към подаване на неоснователни и злонамерени жалби до институции, целящи злепоставяне и уронване престижа на затворническата администрация. 

На 11.03.2019г. е подал молба за смяна на режима и настаняване в ЗООТ. Разгледана е на 12.03.2019г. и е оставена без уважение, тъй като към тази дата не е отговарял на формалните критерии. Със заповед № ОРЖ-3/23.04.2019г. на началника на затвора е получил отказ и на втората си молба за замяна на режима в по-лек.

Съхранил е контакта с майка си, която до момента го е посетила само два пъти поради голямото разстояние, но го поддържа финансово чрез парични преводи. Провежда свиждане с близки на други лишени от свобода, като получава хранителни пратки, които не са предназначени за него, а това води до осъществяване и на нерегламентирани контакти.

Не е проявявал желание и не е включван в специализирани програми за групова работа. 

От извършената преоценка степента на риска от рецидив отново е висока /96 точки при предишни 94 точки по скалата на О.Е.С./. Отчетено е завишение зоната, свързана с начина на живот и обкръжението - всички опити да бъде включен в общопенитенциарни дейности са оказват  безрезултатни, не оползотворява пълноценно престоя с в затвора.   Останалите проблемни зони също не са преодолени.

Степента на риска от вреди по време на изтърпяване на наказанието продължава да е средна за него самия и ниска по отношение на останалите лишени от свобода и служителите.

При горната фактическа установеност обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки за условното предсрочно освобождаване на осъдения.

Същият е пълнолетно лице, на което е наложено наказание лишаване от свобода. Касае се за деяние, извършено при условията на опасен рецидив.  

На следващо място изтърпял е фактически повече от две трети от наказанието, определено му със съдебния акт.  

Друго задължително изискване за условно предсрочно освобождаване според чл.70, ал.1, т.1 от НК е да е дал доказателства за своето поправяне. Съгласно чл.439а, ал.1 от НПК това са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от всички източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Въззивният съд споделя виждането на Окръжен съд гр.Пазарджик, че при изследване цялостното поведение на осъдения П. не може да се направи извод за настъпила положителна и при това трайна промяна у него.

Настоящата инстанция също намира, че досегашният му престой в пенитенциарното заведение няма отчетлив превъзпитателен ефект и е необходимо продължаване на корекционното въздействие по отношение на правонарушението, за формиране на критично отношение и нагласи за спазване на общоприетите правила и норми. Изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем, за да се постанови частичен  отказ да се реализира изцяло приложената държавна принуда спрямо осъдения. Същият не е дал всички изискуеми по смисъла на чл.439а от НПК доказателства за своето поправяне.

Поради липсата на тази предпоставка правилно първоинстанционният съд е оставил молбата му за условно предсрочно освобождаване без уважение. 

Оплакването в жалбата за проявена тенденциозност и необективност от страна на затворническата администрация спрямо осъдения П. не намира опора в събраните по делото доказателства.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно и като такова трябва да се потвърди. Жалбата срещу него, като неоснователна, следва да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

 

        

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.10.2019г. на Окръжен съд  гр.Пазарджик, постановено по ЧНД № 634/2019г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.

        

               

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                    

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                           2.