Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
23.12.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
30.11.2022 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и
следния
състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР
АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор
Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
99 |
по
описа за |
2022 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН, във вр. с глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ - чл.208 и
следв. от АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
К. А. Т., подадена
чрез пълномощник - адвокат М.К.
от АК-***, със съдебен адрес за връчване на книжа и
призовки: ***, против Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД №395/2022 год. по
описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-2200029 от 11.03.2022 год., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали, с което, на „ИвеЛина 2015” ЕООД ***, с ЕИК ***, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева.
Касаторът заявява в жалбата, че
не е доволен от така постановеното решение, поради което го обжалва в срок,
като постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да същото да бъде
отменено като незаконосъобразно. Касаторът заявява, че не споделя изложените
правни изводи на районния съд относно законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като счита процесното
НП за незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. В тази връзка твърди, че районният съд не бил взел предвид допуснатите
процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство, изразяващи се в това,
че при издаване на АУАН било допуснато нарушение на т.3 от чл.42 от ЗАНН, тъй като датата на
извършване на нарушението била неправилно посочена, което нарушение било пренесено и в НП,
т.е. нарушена
била и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според касатора, в случая
безспорно било установено в производството пред районния съд, че датата,
посочена както в АУНН, така и в НП, била изцяло погрешна, тъй като на
визираната такава - 10.01.2022 год., процесното нарушение на чл.415, ал.1 от КТ
било обективно несъставомерно. Въвежда доводи, че първоинстанционният съд бил
изградил неправилен извод, че се касаело за издадени АУАН и НП при спазване на
всички изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като напълно бил
игнорирал и не взел в предвид обективно съществуващия и установен факт по
делото, че дадените от контролните органи предписания е следвало да се изпълнят
най-късно до 07.01.2022 год., с изтичането на който срок, т.е. от следващия ден
- 08.01.2022 год., работодателят вече бил в нарушение. Сочи, че всеки ден след
изтичане на срока за изпълнение на предписанието, след 07.01.20022 год.,
работодателят безспорно е бил в нарушение, но предвид изискването на
разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, била налице нередност
при издаване на санкционния акт - предмет на обжалване в случая.
В жалбата са въведени твърдения,
че независимо от изложените доводи от жалбоподателя, че не е осъществил
процесното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, защото бил изплатил трудовото
възнаграждение на работника, то районният съд, отразявайки в решението си, че е
налице спор относно осъществено така нареченото от закона продължено нарушение,
извършено чрез бездействие, неправилно определил момента на започване на това
бездействие и кога е констатирано като осъществено нарушението. Касаторът счита,
че така направеният извод за момента на началото на бездействието и момента на
осъществяване на нарушението, категорично не бил съобразен с разпоредбата на
чл.183, ал.2 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН. Сочи, че в случая
крайният срок, до който предписанието е следвало да бъде изпълнено, бил
присъствен ден и на следващия ден - 08.01.2022 год., нарушението се считало за
реализирано и с оглед това било несъмнено, че както наказващият орган, така и
съдът в случая не се съобразили с разпоредбата на чл.183, ал.2 от НПК, във вр.
с чл.84 от ЗАНН, съответно неоснователно съдът приел, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.183, ал.4 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Излага съображения, че
районният съд не е съобразил при постановяване на решението си наведените
оплаквания за неточно посочване на датата на извършване на нарушението, за
което е наложена имуществената санкция, което било равнозначно на липсващ
реквизит по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Оспорва изцяло и мотивите, с
които е отхвърлено като неоснователно наведеното в жалбата оплакване за липса
на компетентност на органа при издаване на процесното НП, поради промяна на нормативната уредба на чл.404,
ал.1, т.12 от КТ към момента на издаване на обжалвания акт, в сила от
22.12.2017 год., като счита, че и в тази част решението е неправилно и е
постановено в противоречие на материалния закон. В тази връзка излага подробни
съображения, че спорът по делото е свързан с това доколко е налице осъществено
неизпълнение на дадени задължителни предписания от контролен орган, както и
дали в случая работодателят дължи на работника договореното трудово
възнаграждение за месеца. Счита, че спорът относно задължението за изплащане на
трудово възнаграждение представлява „трудов спор” по смисъла на чл.357, ал.1 от КТ, поради което и по силата на чл.360, ал.1 от КТ, следвало да бъде разрешен
по исков ред пред общите съдилища, т.к. Дирекция „Инспекция по труда” не била
компетентна да разрешава трудови спорове между работници и служители и техните
работодател. Счита, че предвид изложеното се
налага изводът, че съдът неоснователно е приел за достатъчен законен повод само
факта на съществуване на разпоредбата на т.12 от чл.404, ал.1 от КТ, като
неоснователно не е счел за необходимо да обследва въпроса за тази правна
възможност, че съществуват законови предпоставки, които възпрепятстват
издаването на такива предписания, когато е налице спор между работодател и
работник относно дължимостта на трудово възнаграждение или обезщетение. С други
думи, според касатора, служителите на Дирекция „Инспекция по труда”, освен че
имали право да издават предписания на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ, то не
можело да издават такива задължителни предппсанпя, когато бил налице спор между
страните по трудовото правоотношение за неизплатено възнаграждение. Предвид
изложеното, с жалбата моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД №395/2022 год. по описа на
Районен съд - Кърджали, след което да постанови съдебен акт, с който да отменп
наказателното постановление. С касационната жалба претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Редовно призован за
съдебно заседание, касаторът – „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, се представлява от редовно
упълномощен процесуален представител – адвокат М.К. от АК-***, която заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че основните правни
доводи, които следва да бъдат приети като основателни и като законен повод за отмяна на обжалвания
съдебен акт на първоинстанционния съд, се
обединяват в две групи. Сочи, че на първо място е това, което е било въведено като оплакване и е
отхвърлено от Районен
съд - Кърджали, а именно - че не е спазен срокът, за който съдът е следвало да направи извод, противен на
този, който е направил в решението си и е отразил в мотивите си. Сочи, че дадените от контролните органи предписания е
следвало да се изпълнят най-късно до 07.01.2022 год.,
който ден е петък и е присъствен, като с изтичането на
този срок, а на практика това е на следващия ден –
08.01.2022 год. -
събота, на която
дата, макар и неприсъствен ден, жалбоподателят вече е бил
нарушение и на практика, във всеки ден след изтичане на
срока за изпълнение на предписанието, т.е.
след 07.01.2022 год., работодателят безспорно е бил в
нарушение, но предвид изискването на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, била налице нередност при
издаване на санкционния акт, в какъвто смисъл била
и многобройната съдебна практика по касационните дела, която била посочена пред първата инстанция. Поради това счита, че следва да се приема, че на 08.01.2022 год. нарушението вече било
реализирано, та дори и този ден да е неприсъствен. Твърди, че другият основен въпрос, върху който е
следвало да се произнесе Районен съд – Кърджали и на който не е обърнал внимание и бил направен телеграфен извод, че по
отношение на нормата на чл.404, ал.1 т.12 от КТ,
към момента на съставяне на НП вече е факт, т.е. Инспекцията
по труда имала правомощия да
прави проверки и да дава предписания по отношение и на прекратени трудови
правоотношения, но в настоящия случай безспорно бил налице трудов спор. Сочи, че Инспекцията
по труда, като административнонаказващ орган, е приела, че след като липсват
подписи във ведомостта, твърдението на работодателя, че същият е изплащал
възнаграждението с ордери, които след самоволното
напускане на работничката са изчезнали от бюрото и само те двамата са имали
достъп, давало един сериозен повод да се приеме, че в
случая е спорно, дали е платена работната заплата, т.к. в случая имало
дума срещу дума. Сочи
също, че по този повод имало подадени сигнали и жалби в Районна прокуратура –
Кърджали, но към момента нямало произнасяне от тяхна
страна, дали е извършено такова престъпление. Във връзка с
това счита, че неоснователно Районен
съд - Кърджали не е кредитирал показанията на главния счетоводител,
който е изготвил документите и който е заявил в съдебно заседание, че изплащането
на трудовото възнаграждение е станало чрез издаване на касови ордери в два
екземпляра. Поради
тези съображения счита, че към
този момент има нарушение на правомощията на Дирекция „Инспекция по труда” и че ако тя има правомощия
по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, не е следвало да ги упражнява, а спорът е следвало
да бъде решен по общия гражданско-правен ред, в граждански съд, където била и подсъдността. Моли по тези съображения и по подробно
изложените в жалбата, по повод на оплаквания срещу недостатъците и пороците на
атакуваното решение, да бъде отменено същото, като претендира за
направените по делото разноски, за които представя списък.
Редовно призован за съдебно заседание,
ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали, не се явява, представлява се от пълномощник – ст.юрисконсулт Н. К., който оспорва
депозираната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и
обосновано. Счита, че районният съд е извършил цялостна преценка на
събраните доказателства, от които се установявало извършването на процесното
административно нарушение, както и че твърденията,
въведени в касационната жалба, са били изложени и пред въззивната инстанция, като Районен съд - Кърджали дал подробни отговори на всяко
едно от тях в мотивите към постановеното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и прави
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за
адвокат. Съображения
в подкрепа на обжалваното решение излага и в писмена защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че касационната жалба е неоснователна, като намира, че посочените в нея доводи за неправилност на обжалваното
съдебно решение не могат да бъдат споделени. Счита също, че не са извършени съществени нарушения на
процесуалните правила, като материалният закон е приложен правилно и че в тази връзка, правилно е преценено, че е налице
осъществен състав на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, като
правилно е преценен и моментът на извършване
на деянието и че той е в един период, уточнен както от
административнонаказващия орган, така и от Районен съд
– Кърджали, а именно - периодът от 10.12.2021 год. до 07.01.2022 год., в
който касаторът е бездействал и не е изпълнил предписанието, дадено му от
представителя на административнонаказващия орган. Счита на следващо място, че в тази връзка не могат да бъдат споделени оплакванията
в касационната жалба за неправилно определяне на датата на извършване на
нарушението от административнонаказващият орган. На следващо
място намира, че не могат да бъдат споделени
оплакванията, че представените доказателства от жалбоподателя пред
първоинстанционния съд не са обсъдени, а напротив, те били обсъдени коректно и правилно.
Предвид оплакването за намесата на Дирекция „Инспекция по труда” в трудов спор, счита, че аргументирано Районен съд - Кърджали е дал отговор, а именно - че предвид разпоредбата на чл.319 от КТ, служителите на ИА „Главна инспекция по труда” са компетентни да установяват нарушения като това,
което касае настоящото дело, съответно, административно-наказващият орган от тази институция има компетенциите
да санкционира
нарушения на трудовото законодателство. Моли за решение в този смисъл.
Административен съд – Кърджали, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните
и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационна жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е
неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В касационната жалба се
сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния закон, което съответства на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД
№395/2022 год.,
Районен съд – Кърджали
е потвърдил наказателно постановление №09-2200029 от 11.03.2022 год., издадено от директор
на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, с което,
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, на „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
му К. А. Т., в
качеството му на работодател, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”,
в размер на 1500/хиляда
и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Със същото решение Районен съд –
Кърджали е осъдил „ИвеЛина
2015” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му К. А.
Т., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”
– град София, сумата от 80.00 лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да постанови оспорения в настоящото
производство съдебен акт и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от фактическа страна Районен съд – Кърджали е приел за установено, че нa 10.01.2022 год., свидетелите Е. Ю., Н. Н. и И. С. - инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, извършили последваща проверка по документи
за спазване на трудовото законодателство, на
жалбоподателя „ИвеЛина 2015” ЕООД ***. Документите били
представени в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали от управителя на
дружеството - К. А. Т. Проверявано било изпълнението на предписания, дадени с
Протокол №ПР 2139583 от 10.12.2021 год. С предписанието по т.3 от протокола, дадено на
основание чл.404, ал,1, т.12 от КТ, работодателят
„ИвеЛина 2015” ЕООД *** бил
задължен да изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец
юни 2021 год., в
размер на *** лева, на С. М. С., назначена с трудов договор №**/*** год., прекратен на 29.11.2021 год., съгласно чл.128, т.2 от КТ, като даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
07.01.2022 год. Настоящият състав намира за нужно да посочи, че
задължителното предписание за работодателя „ИвеЛина 2015” ЕООД *** да изплати в установените срокове трудовото
възнаграждение за месец юни 2021 год., в размер на *** лева, на С. М. С., е дадено не с т.3 от Протокол №ПР 2139583 от 10.12.2021 год., а с т.6 от същия протокол.
Служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали установили, че посоченото предписание не е било изпълнено от жалбоподателя в дадения срок. До приключване на проверката не били представени
документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание по т.7 (?!? – вероятно се има предвид т.6) от Протокол №ПР 2139583 от 10.12.2021 год. Това обстоятелство било потвърдено от управителя на
дружеството-жалбоподател в дадени от
него писмени обяснения от 10.01.2022 год. и 11.02.2022 год., както и от работника С. М. С., в декларация от 12.01.2022 год. В представените пред контролните
органи платежна ведомост за заплати на „ИвеЛина 2015” ЕООД за месец юни 2021 год. и
извлечение (фиш) с начисления и удръжки на работника за същия месец, не се
съдържали данни за изплащане на дължимото трудово възнаграждение. По повод така
установеното нарушение, на 11.02.2022 год., срещу „ИвеЛина 2015” ЕООД *** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в Дирекция
„Инспекция по труда” – Кърджали, в присъствието на управителя на дружеството,
който го подписал и получил без възражение. На
11.03.2022 год. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което, на основание чл.416,
ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ,
наложил на „ИвеЛина 2015” ЕООД *** административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение
по чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена по
безспорен начин от показанията на свидетелите Е. Ю., Н. Н., И. С. и С. С.; Акт
за установяване на административно нарушение от 11.02.2022 год., чиято доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ, не била оборена; Протокол за
извършена проверка с №ПР 2139583 от 10.12.2021 год.; Протокол от
10.12.2021 год. за съобщаване, на основание чл.61, ал.1, във вр. с чл.18а,
ал.7 от АПК; Протокол за извършена проверка с №ПР 2200550 от 11.02.2022
год.; Обяснение от 10.01.2022 год.; Обяснение от 11.02.2022 год.; Декларация от 12.01.2022 год.; Протокол за приемане на документи от 10.01.2022 год.; Трудов договор №** от ***
год.; Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ;
Платежна ведомост за месец юни 2021 год.;
Платежен фиш за месец юни 2021 год.;
Отчетна форма за месец юни 2021 год.;
Призовка по чл.45, ал.1 от АПК от 10.01.2022 год.,
както и от другите, приети
по делото, писмени доказателства. При анализа на
гласните доказателства съдът изцяло е възприел свидетелските показания на Е. Ю.,
Н. Н. и И. С., като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Съдът е посочил, че те дават подробни сведения за извършената
проверка и установяват кога и по какъв начин са констатирали неизпълнението на
предписанието от страна на жалбоподателя, да
изплати трудовото възнаграждение за месец юли/всъщност се касае за месец юни/ 2021 год. на работника С. М. С. Съдът е посочил също, че неплащането на трудовото възнаграждение и осигуровките се установява и от разпита на работничката С., която
удостоверила пред съда, че за 2020 год. са й изплатени три заплати на ръка, за които не е подписвала
никакви документи, но за 2021 год. не била получавала
възнаграждение. Съдът
е приел, че разпитаният по
искане на жалбоподателя свидетел Т. Т. не опровергава
описаните в наказателното постановление обстоятелства, тъй като той не е възприел и не дава сведения за
фактите, относими към предмета на доказване, касаещ
изплащането на трудовото възнаграждение на С. С.. Съдъте посочил, че свидетелят Т., който е *** на наказаното дружество, е заявил, че няма отношение към
изплащането на възнагражденията и пред него такива не са плащани на работника и че от управителя му било казано само, че документите, като
ведомости за заплати, фишове, документи,
издавани за получаване на детски надбавки, ги нямало в помещението, в което ги
съхранявал. Съдът е
направил извод, че подобно
твърдение е нелогично, тъй като ако документите действително са липсвали, то нямало да бъдат представени в деня на проверката.
При така приетите
доказателства и
установена фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и следва да
бъде разгледана по същество.
Районният съд е
посочил, че с процесното наказателно постановление е наложено административно
наказание на „ИвеЛина 2015” ЕООД ***, за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и че цитираната
разпоредба предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Посочил
е също, че в текста на чл.404, ал.1 от КТ е уредено правомощието на контролните
органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации, да прилагат принудителни
административни мерки, в това число и мярката по т.12 - да дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и след прекратяване на трудовите
правоотношения, каквато била и настоящата хипотеза. В тази връзка съдът е
намерил за нужно да отбележи, че даденото от контролните органи предписание по
т.3 (вероятно се има предвид т.6) от Протокол №ПР 2139583 от 10.12.2021 год.
има характер именно на принудителна административна мярка, с цел
преустановяване на извършено от работодателя нарушение, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. След анализ на
доказателствата по делото, районният съд е стигнал до извод, че жалбоподателят
е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние
се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съдът е посочил, че в
случая, на „ИвеЛина 2015” ЕООД *** е било дадено задължително предписание да
изплати в установените срокове трудовото възнаграждение за месец юни 2021 год.,
в размер на *** лева, на С. М. С., назначена с трудов договор №**/*** год.,
прекратен на 29.11.2021 год./това е
предписанието по т.6 от Протокол №ПР 2139583 от 10.12.2021 год., а не по т.3/
и че това негово задължение е следвало от разпоредба на трудовото
законодателство, а именно - от чл.128, т.2 от КТ. На следващо място съдът е
посочил, че даденото предписание не е изпълнено от жалбоподателя в определения
срок до 07.01.2022 год., което обстоятелство е констатирано при извършената
проверка от контролните органи на 10.01.2022 год., като е приел, че законосъобразно
е констатирано, че „ИвеЛина 2015” ЕООД, в качеството на работодател, е субект
на нарушението и както било посочено, изпълнителното деяние по чл.415, ал.1 от КТ се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена
от контролен орган. Съдът е отбелязъл, че нарушението е с особен субект -
работодател или орган по назначаване (по аргумент от чл.404, ал.1, т. 12 от КТ), на който е издадено и самото предписание и че в конкретния случай, видно
от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е работодателят,
т.е. „ИвеЛина 2015” ЕООД ***. Съдът е посочил също, че няма данни, а и не се
твърди, това предписание да е било оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него
за жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Съдът
е отбелязъл също така, че наложената санкция е минималната по размер, поради което
и няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл.27 от ЗАНН.
Районният съд, при
извършената служебна проверка, не е констатирал в хода на административнонаказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, като е посочил, че актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички
относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят, както и че от изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и
каква е неговата правна квалификация, като е приел, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Районният
съд е приел също, че даденото описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма и че не са допуснати и съществени процесуални нарушения
на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното
постановление. Районният съд е намерил за неоснователно оплакването на
жалбоподателя за това, че датата на нарушението била неправилно определена и че
в акта и в наказателното постановление били посочени две различни дати. В тази
връзка е посочил, че както в АУАН, така и в наказателното постановление, са
посочени всички факти и обстоятелства, релевантни за състава на нарушението и
че е описано ясно, че процесното нарушение е констатирано при извършена на
10.01.2022 год. последваща проверка по повод изпълнение на дадени предписания. Съдът
е отбелязъл, че се твърди, че именно при тази проверка е установено
неизпълнение на предписанието, обективирано в съответната точка от Протокол №ПР
2139583 от 10.12.2021 год., обвързано със срок за изпълнение до 07.01.2022 год.
и че е отразена също и констатацията, че към тази дата, а и към датата на
проверката, предписанието не е изпълнено. Според районния съд, това описание на
нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава възможност на
жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира
в пълен обем защитата си по него. Не на последно място, районният съд е приел,
че правилно е посочено, че работодателят е бездействал от 10.12.2021 год. до
07.01.2022 год., тъй като точно в този период той е следвало да изпълни даденото задължително
предписание, но не го е сторил и така е осъществил състава на вмененото му
нарушение, като е посночил, че не се установява да фигурират и две различни
дати на нарушението в акта и наказателното постановление. На следващо място, съдът
е стигнал до изод, че деянието се явява безспорно установено, предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, като е посочил, че доводът на
жалбоподателя, че изплатил възнагражденията на работника С. С., но при
прекратяване на договора същата взела втория екземпляр на фишовете, е защитна
теза, която не намира опора в материалите по делото. Посочил е, че такова
твърдение е изложено за пръв път едва в подадената жалба срещу наказателното
постановление, докато в деня на проверката управителят на дружеството-жалбоподател
е дал писмено обяснение, че заплатите са изплатени, но липсвали подписи във
ведомостите и фишовете за възнаграждения и че по никакъв начин не доказват
изпълнение на предписанието и представените от страна на жалбоподателя
удостоверения за изплатени трудови възнаграждения на С. С., отнасящи се за
периоди от 2020 год., които се опровергавали и от самата работничка, разпитана
като свидетел. Районният съд е намерил за несъстоятелно и оплакването, че като
дала предписание да се изплати трудово възнаграждение на работник по прекратено
трудово правоотношение, Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали излязла извън
рамките на своята компетентност, тъй като този спор трябвало да се реши по
исков ред, в какъвто смисъл била константната практика на ВАС. Съдът е посочил,
че жалбоподателят цитира решения на ВАС от 2012 год., без да държи сметка за
приетата през 2017 год. норма на чл.404, ал.1, т.12 от КТ, която имала за цел
изрично да укаже на работодателите, че задължението за заплащане на трудовите
възнаграждения не отпада с прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е
посочил също така, че според разпоредбата на чл.399, ал.1 от КТ, изменена също
през 2017 год., цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се
осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” към министъра
на труда и социалната политика, като е приел, че в тази връзка е именно и
правомощието на „Инспекция по труда” да дава предписания при нарушения на
трудовото законодателство, какъвто бил и настоящият случай. По тези съображения
и мотиви районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и че като такова, следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
направената претенция за присъждане на разноски, районният съд е приел също, че
на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на
административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение, както
и е приел, че същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в размер, определен в чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, а именно - в размер на 80/осемдесет/ лева.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Районен съд – Кърджали, също така, е допустимо, като постановено по подадена
от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд -Кърджали намира, че доводите, изложени в
касационната жалба на пълномощника на „ИвеЛина 2015” ЕООД *** са неоснователни
и съответно, твърдяните отменителни основания не са налице. В тази връзка, като
е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е доказано, районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
съобраните по делото доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение, противно на
твърдението в касационната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл.399,
ал.1 от КТ/в действащата редакция на нормата, обн., ДВ,
бр.102 от 2017 год., в сила от 22.12.2017 год./ цялостният контрол за спазване
на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване
на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда” към министъра на труда и социалната политика. По силата на чл.404, ал.1, т.12
от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат като принудителна
административна мярка, да дават задължителни предписания на работодателя и
органа по назначаването за
изплащане на неизплатени трудови възнаграждения п обезщетения след прекратяване
на трудовите правоотношения. За неизпълнение на принудителна административна
мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, в
чл.415, ал.1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция от 1500 лева
до 15000 лева.
Правилно и в съответствие със
събраните в производството доказателства районният съд е приел за доказано
осъществяването на процесното административно нарушение. Видно от събраните в
производството пред Районен съд - Кърджали писмени и гласни доказателства, на
10.12.2021 год., с т.6 от Протокол №ПР 2139583, служителите на Дирекция „Инспекция
по труда” - Кърджали са издали предписание на „ИвеЛина” ЕООД ***, в срок до
07.01.2022 год., да изплати начисленото във ведомостта за заплати за месец юни
2021 год. трудово възнаграждение за месец юни 2021 год., в размер на *** лева,
на С. М. С., назначена с трудов договор №**/*** год., прекратен на 29.11.2021 год.
При последваща проверка на 10.01.2022 год. е констатирано, че това предписание
не е изпълнено, което обстоятелство е безспорно по делото и се установява по
несъмнен начин от приобщените по делето писмени и гласни доказателства -
Протокол №ПР 2139583; Протокол Изх.№ПР 2200550, Обяснения от законния
представител на дружеството – управителя му К. А. Т., предоставени на
11.02.2022 год.; Декларация от С. М. С.; АУАН №09-2200029 от 11.02.2022 год.;
показанията на свидетелите Е. Ю., Н. Н. и И. С., които действително са логични,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. С оглед така наличните доказателства, след като е
приел за установено в съдебното производство процесното административно
нарушение, а именно, че „ИвеЛина” ЕООД не е изпълнило даденото от служители на
Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали с т.6 от Протокол №ПР 2139583,
задължително предписания за изплащане на трудово възнаграждение, районният съд
е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт. Правилно са кредитирани
показанията на свидетелите Е. Ю., Н. Н. и И. С., като последователни, взаимно
допълващи се и във връзка със съдържанието на процесния акт за установяване на
административно нарушение и останалите писмени доказателства по
административната преписка.
Изложените от първоинстанционния
съд мотиви за неоснователност на инвокираните от жалбоподателя доводи и
оплаквания за незаконосъобразност на АУАН и издаденото въз основа на него
наказатено постановление, изцяло се споделят от касационната инстанция, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, препраща към тях.
Във връзка с гореизложеното и
въведените в касационната жалба доводи, настоящият състав намира за необходимо
да посочи, следното:
Съдържанието на прилогената административнонаказателна
преписка не установява твърдяното от касатора посочване на две дати на
административното нарушение. Визираната в НП дата - 10.01.2022 год., е изрично
посочена като такава, на която е била извършена проверка на „ИвеЛина” ЕООД *** относно
изпълнение на даденото предписание, със срок на изпълнение - 07.01.2022 год.
На следващо място, посоченият от
административнонаказващия орган период от 10.12.2021 год. до 07.01.2022 год.
очевидно е периодът на бездействието на дружеството да изпълни задължителното
предписание, т.е. да изплати трудовото възнаграждение на лицето С. М. С. за
месец юни 2021 год., който период на бездействие е с начална дата издаването на
предписанието и крайна дата - посочената като краен срок дата за изпълнението
му. Процесното задължителното предписание, за неизпълнение на което е
санкциониран касаторът, е дадено с т.6 от Протокол за извършена проверка с Изх.№ПР
2139583, връчен на 13.12.2021 год., с определен срок на изпълнение - 07.01.2022
год. Предвид това, считано от 08.01.2022 год. започва да тече 3/три/-месечния давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. В тази връзка отново следва
да се отбележи, че нарушението по чл.415, ал.1 от КТ - неизпълнение на
задължително предписание, се осъществява чрез бездействие и това бездействие
представлява т.нар продължено нарушение. Началният момент, от който започва да
тече срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН е датата, от която бездействието на
нарушителя е в противоречие със задълженията, вменени му със задължителните
преддисания, т.е. след като крайният срок за изпълнение на задължителното предписание е
07.01.2022 год., то от следващия ден - 08.01.2022 год. започва да тече срокът
по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН и образуване на
административнонаказателно производство, който тримесечен срок изтича на
08.04.2022 год. включително. В случая, АУАН №09-2200029, въз основа на който е
издадено процесното наказателно постановление, е съставен и връчен на
11.02.2022 год., т.е. в тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. С
други думи, пределно ясно е, кога е осъществено процесното нарушение от страна
на касатора, поради което доводите за нарушено право на защита се явяват
неоснователни.
В конкретния случай, актът за
установяване на нарушението, е съставен от И. Д. С., в качеството й на
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, респ., в съответствие с
разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ. Процесното наказателно постановление е
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, явяващ се
ръководител на съответния орган по чл.399 от КТ, поради което НП се явява
издадено от лице, посочено в чл.416, ал.5 от КТ. Актът за установяване на нарушението
и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, съгласно
изискванията на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН, като нарушението е описнано и конкретизирано
в достатъчна степен.
Изцяло неоснователни са доводите,
развити в касационната жалба, за наличието на трудов спор между касатора в
настоящото производство „ИвеЛина” ЕООД *** и работника С. М. С.. В конкретния
случай, както вече бе посочено по-горе, се касае за административнонаказателно
производство, при което дружеството е санкционирано за неизпълнение на
принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на
трудовото законодателство. Конкретната ПАМ е наложена с т.6 от Протокол за
извършена проверка с Изх.№ПР 2139583 от 10.12.2021 год., който протокол
представлява ИАА, като същият не е бил оспорен от адресата му по реда на чл.145
и сл. от АПК и съответно е породил своето действие, респ., на същия се длъжи изпълнение от
задълженото лице. В случай, че работодателят по трудовото правоотношение счита,
че дължимите възнаграждения на съответния работник или служител са изплатени от
него, то той би могъл да реализира правата си по общия исков ред пред
граждански съд, като административния съд, произнасящ се като касационна
инстанция по обжалвано решение на районния съд в производство по обжалване на наказателно
постановление, не дължи произнасяне по доводи на работодателя за погасени
парични задължения, произтичащи от дължимо трудово възнаграждение, още повече,
че същият не е оспорил наложената му принудителна мярка по установения ред.
Във връзка с горното, изцяло
неоснователни се явявят доводите на касатора за необоснованост на обжалваното
решение, обосновани с наличието на прекратено трудово правоотношение между страните
и наличието на трудов спор между работника и работодателя. Районният съд е
изложил мотиви относно приложимостта на разпоредбата на чл.404, ал.1, т.12 от КТ в конкретния случай, които изцяло се споделят от касационния съд и не следва
да се преповтарят. Съгласно
§1, т.1 от ДР на КТ, „ИвеЛина” ЕООД *** има качеството на „работодател” по
смисъла на цитираната разпоредба и като такъв, безспорно се явява субект на
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, като в случая е наложен минималният размер
на имуществената санкция, предвиден в посочената норма.
С оглед горното и доколкото АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, като АУАН №09-2200029 от 11.02.2022
год. е съставен в присъствието на управителя на санкционираното дружество и
надлежно предявен и връчен на представителя на ЮЛ, съдът намира, че не са
налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е
стигнал до същия извод районният съд е постановил един законосъобразен и
обоснован съдебен акт.
Следва да се добави, че в случая
категорично не са налице предпоставките за приложението на чл.415в, ал.1 от КТ,
тъй като до съставянето и връчването на АУАН, а и до издаването на процесното
наказателно постановление, от страна на дружеството „ИвеЛина 2015” ЕООД *** не
са представени никакви доказателства за отстраняване на извършеното нарушение,
респ. за изпълнение на задължителното предписание, дадено с т.6 от Протокола за
извършена проверка с Изх.№ПР 2139583 от 10.12.2021 год., като горното между
впрочем, е обосновано и в самото наказателно постановление.
С
оглед изложеното по-горе настоящият състав на касационната инстанция намира, че
оплакванията,
изложени в касационната жалба, подадена от пълномощника на
„ИвеЛина” ЕООД ***, са
неоснователни и недоказани, а изводите на районния съд са правилни, обосновани
и съобразени в пълна степен със събраните по делото доказателства,
като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства
и на основата на свободната си вътрешна
преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е приел за доказано
вмененото на търговското дружество - касатор в настоящото производство, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство, а именно - нарушение на
разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. Ето защо и на основание чл.218,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че твърдяните
от касационния жалбодател пороци на решението на
Районен съд - Кърджали, не са налице и съответно не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата инстанция не
се констатира от районния съд да са били допуснати каквито и да е нарушения на
съдопроизводствените правила, още по-малко пък съществени такива, каквото
голословно твърдение се съдържа в касационната жалба. Обжалваното
решение на Районен
съд – Кърджали е валидно, допустимо, постановено при
правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в
съответствие с материалния закон, поради което и като такова, с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и с оглед своевременно заявеното в съдебно заседание в хода по същество и в представената писмена защита искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл.63д,
ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.3 от АПК, във вр. с
чл.37 от ЗПП и във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
следва да бъде осъдено дружеството-касатор - „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на ответника по касация, юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, в размер на 80.00 лева. Същото следва да се присъди в
полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във
връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №139 от 20.06.2022 год., постановено по АНД №395/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „ИвеЛина 2015” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
му К. А. Т., ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” – град София, ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща направени
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.