РЕШЕНИЕ
№260105/14.9.2020г. 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет седми състав
На осми септември
Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3187
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.И.Г. с ЕГН ********** ***, против
Наказателно постановление №
20-0819-002583/21.07.2020 г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което й е наложено:
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В жалбата се
сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна
изцяло. Сочи се, че при съставянето на АУАН, с което е и поставено
началото на административно-наказателното производство, са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, а именно не са отразени правилно
обстоятелствата по нарушението, не е изяснена фактическата обстановка, както и
дали е извършено вмененото нарушение на
ЗДП. Допуснатото нарушение от страна на актосъставителя
било пенесено и в обжалваното НП. В него отново не била
отразена в пълнота фактическата обстановка на нарушението. Обжалваното НП било
издадено и при непълнота на доказателствата. При определяне размера на административното
наказание, АНО не взел предвид разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН относно:
тежестта на нарушението и обстоятелствата касаещи извършване на същото. Счита,
че по този начин издаденият санкционен акт е необоснован, неправилен и
незаконосъобразен.
В съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призован, се представлява
първоначално от адв.Д., който поддържа жалбата. В
пренията по съществото на делото се сочи, че се касае за случайно деяние, тъй
като жалбаподателката нямала как да предвиди, че
бариерата ще се спусне . Претендира и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща представител. По делото е ангажирано писмено становище на надлежно
упълномощен процесуален представител-юрисконсулт.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Н.И.Г.
е правоспособен водач на МПС за категория „В” от 2014г.. Към месец юни 2020г.,
тя работела като пътен патрул към ОД на
МВР-Вана, като изпълнявала служебните си задължения в РУ-Аксаково и управлявала
служебен лек автомобил марка „Киа Сиид” с рег.№ СВ7681КВ.
На 11.06.2020г.
жалбоподателката и неин колега- св. Е.А., който бил
назначен в наряд като охрана на обществения ред, изпълнявали служебните си
задължения, като оказвали съдействие на екип на спешна помощ по транспортиране
на психично болно лице от гр.Аксаково до УМБАЛ „Св.Марина“-Варна. Св.А. бил в
линейката, като съпровождал болния, а възз.Г. ги
следвала със служебния автомобил. Тъй като не бързали, на двата автомобила със
специален режим /на линейката и на полицейския автомобил, управляван от Г./,
били включени единствено светлинните сигнали. Около 21.35ч. двата автомобила
достигнали до пропускателната бариера на УМБАЛ, като първа се движела
линейката, а след нея и възз.Г. със служебния
автомобил. През това време на работа, като портиер бил св. И.И.. При
приближаване на автомобил , св.И. вдигал бариерата посредством бутон. Щом се
вдигнела, след преминаване на автомобила, бариерата се спускала в автоматичен
режим, който не можел да се контролира от св.И.. Затова на бариерата имало
поставен предупредителен надпис, че същата се спуска автоматично. Щом видял, че към бариерата се приближава
линейка, св.И. вдигнал бариерата и линейката влязла в болницата. След нейното
преминаване, бариерата започнала да се спуска автоматично. Тъй като следвала
линейката, възз. видяла, че бариерата се вдига, че
линейката преминава и поради това
намалила. В момента, в който бариерата започва да се спуска, въззивницата Г. подала газ и побързала да мине преди
падането на бариерата. В този момент бариерата се спуснала и ударила предното
стъкло на полицейския автомобил. От удара, четирите закрепващи елементи
-болтове на бариерата се счупили и паднали,
а по горепосочения служебен автомобил останали следи по предната дясна колонка,
от гумата на бариерата. Непосредствено след удара, възз.
Г. спряла и обяснила на св.И., че не видяла спускането на бариерата. Тъй като
бариерата била повредена, св.И. пристъпил към подмяната на увредените
закрепващи механизми посредством смяната им с нови болтове. За целта временно
било преустановено действието на бариерата. За
инцидента били сигнализирани органите на Сектор „ПП“-Варна. На място
пристигнали св.С. и св.М., които снели сведения на св.И.. В тях той посочил
регистрационния номер на полицейският автомобил блъснал бариерата. На място бил
извършен оглед на служебния автомобил и на бариерата, обективирани в протокол за ПТП.
На същия ден
– 11.06.2020г. срещу жалбоподателката бил съставен
АУАН, в който били описани допуснатите от нея, според актосъставителя
нарушения на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без възражение. От възз. не били депозирани възражения в срока по чл.44 от ЗАНН. За случая, тя изготвила докладна записка до Началника на РУ-Аксаково, в
който описала начинът на настъпване на произшествието.
АНО изцяло възприел фактическите и правни
констатации на актосъставителя и впоследствие издал
срещу възз. атакуваното НП, с което й било наложено: административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП
било връчено лично на жалбоподателката на 28.072020г.
В хода на съдебното следствие от Сектор
ПП-Варна бяха приобщени по делото фотоснимки, направени при съставянето на
протокола за ПТП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол
за ПТП, фотоснимки, , докладна записка и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, конкретни и
логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от св.И.И.. Неговите показания изцяло кореспондират с останалите
гласни и писмени доказателства по делото, както и с приобщените фотоснимки.
Като логични и незаинтересовани от изхода на
делото, съдът кредитира и показанията на св. С. и А..
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок /на 31.07.2020г. видно от входящия
печат на Сектор „ПП“/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, съгласно заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен
от компетентен орган – младши автоконтрольор при
сектор „ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът
намира, че това макар и формално да съставлява нарушение на разпоредбата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН, също не е
съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере
в какво е обвинен . А значение в административно наказателния процес имат
нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания
субект. Затова и възражението в жалбата съдът прие за неоснователно.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият
съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно
и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби,
които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че
при издаването на НП са нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението
вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства. Тъй като в хода на АНП не са направени възражения, то и спорни
обстоятелства АНО е нямал да изяснява.
При горните констатации, съдът изведе следните
правни изводи:
На въззивницата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. От
събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателката
Н.Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната й
отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св.И.И., които съдът кредитира изцяло. Макар свидетелят да работи
като портиер, отговарящ за вдигането на бариерата, то съдът намира, че същият
не е заинтересован от изхода на настоящото дело и от реализиране на
административно наказателната отговорност на въззивницата.
Св. И. е категоричен, че на датата посочена в НП възз.
е блъснала бариерата, при нейното спускане в резултат на което са се увредили
/счупили/ закрепващите й елементи- болтове т.е. причинени са материални щети,
които впоследствие са отстранени, с оглед продължаване на работата на
бариерата. В съдебно заседание св.И. разясни и начина, по който се задвижва
бариерата, както и че по нея има поставени указателни табели, че тя се спуска
автоматично. Показанията на св.И. са напълно логични и правдоподобни, те
кореспондират и с показанията на актосъставителя и на
св.А., както и с писмените материали по делото и със съдържанието на фотоснимките.
Обстоятелството, че по бариерата са причинени имуществени щети освен от показанията
на св.И. и показанията на св.С., е видно и от изготвения протокол за ПТП и
изготвените във връзка с него фотоснимки.
Съобразно чл.2
ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд, за настъпило ПТП се
съставят следните документи:
1. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица;
2. протокол за ПТП с материални щети;
3. двустранен констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от
Наредбата, при ПТП с материални щети се съставя протокол
за ПТП - приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай
и в който са описани материални щети по засегнатата бариера. Описаните щети са
възприети както лично от св.И., така са описани и в протокола.
Принципно авторството на деянието не се отрича от възз. Поради горното
за съда е несъмнено доказано, че автомобилът е управляван от въззивницата.
С оглед горните разсъждения за съда е несъмнено
доказано, че между служебният автомобил, собственост на МВР и бариерата
монтирана на входа на УМАЛ Св.Марина има
настъпило съприкосновение, в резултат на което по бариерата са причинени
имуществени щети.
Съприкосновението
с бариерата, очевидно е било възприето и от самата въззивница,
в какъвто смисъл са и нейните обяснения в докладната записка приложена по
преписката.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира,че безспорно в случая наказаното лице е
осъществило състава на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП в хипотезата на причинени имуществени
вреди. По никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице,
като в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП.
Нарушението, което й е вменено е описано със съставомерните
му белези и правилно е квалифицирано като такова по чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, както и
правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.185 от ЗДвП. Същото е
безспорно установено, извършено е именно от наказаното лице,
правилно е квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно
приложимата санкционната разпоредба, което е в абсолютен размер от 20 лв..
Съдът не споделя виждането на защитата, че в случая се
касае за случайно деяние. Съгласно чл.15 от НК, където се съдържа легалната
дефиниция на случайното деяние, такова е деянието при което деецът не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди общественоопасните
обстоятелства. В случаят от доказателствата по делото е видно,, че на самата
бариера е бил поставен предупредителен знак, че същата се спуска автоматично, в
какъвто смисъл са показанията на св.И..Нещо повече, възз.Г.
работи като служител на МВР, водач на патрулен автомобил, осъществяваща пътен
контрол. Ето защо същата не само, че е могла, а е и била длъжна да предвиди
настъпването на сблъсъкът с бариерата и причиняването на щети по същата, тъй
като тя не само, че е могла да възприема поставената предупредителна табела, а
и очевидно е възприела и спускането на бариерата, в какъвто смисъл са
показанията на св.И.. Безспорно, нейно задължение не само като правоспособен
водач, а и като служител на МВР е било да предвиди и настъпването на
последиците. В случая се касае за непредпазливо деяние и то под формата на
самонадеяност, тъй като възз. е предвиждала възможното
настъпване на съставомерните общественоопасни
последици, като е била уверена, че ще ги избегне. Горното е изводимо от
поведението й- при започнало спускане на бариерата, тя първоначално е спряла,
но после е предприела движение напред, разчитайки, че ще може да премине преди
нейното спускане. Непредпазливите деяния са наказуеми и съобразно нормите на
ЗАНН /чл.7, ал.2 от ЗАНН/ не се наказват само в предвидените в закона случаи,
какъвто очевидно не е настоящият.
Съдът намира, че в случая не
би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са
установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност
на нарушението респ. липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателката, са свързани с
причиняване на материални щети в транспорта и осъществяването им всякога
застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира.
Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и повишава
рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършеното
нарушение се характеризира с достатъчна висока степен на обществена опасност. Нещо
повече, от гласните доказателства по делото- показанията на колегата на възз.- св.А. е видно, че нищо не е налагало едновременно
преминаване на линейката и патрулният автомобил през бариерата. Св.А. сочи в
с.з, че не се е бързало в процесната вечер, поради
което били включени единствено лампите на двата автомобила, но не и сирените. Нещо
повече, по делото се установи, че само един ден след инцидента, предмет на
настоящото дело, спрямо възз. е издаден фиш за друго
нарушение на ЗДвП- неправилно паркиране /видно от справката й за
нарушител/водач/. При положение, че възз. изпълнява
задължения по пътен контрол, именно тя дължи уважение и спазване на закона, по
линия на транспортната сигурност, повече от обикновените граждани. С оглед на тези обстоятелства е изключена
възможността за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай,
доколкото цел на наказанието е да поправи и превъзпита водача към спазване на
установените правила. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния
случай би култивирало чувство за безнаказаност при подобен род пътни ситуации.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за присъждане на разноски, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на ОД на МВР
– Варна не е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, вероятно предвид факта, че НП е издадено срещу служител на МВР.
От друга страна от процесуалния
представител на въззивницата се претендират разноски,
като са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на
200 лв., както и списък с разноските на същата стойност. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора
/НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от съда.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1и ал.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №
20-0819-002583/21.07.2020 г. на Началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР, с което на Н.И.Г.
с ЕГН ********** *** е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на
20 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП, за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС-
Варна: