№ 62
гр. Пловдив, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20205300101915 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД и
евенуално съединен с него иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както и иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на П.И.М.., ЕГН ********** от
гр.*** против Х.Г.Н.., ЕГН **********, И.Н.Н.., ЕГН ********** и Г. Н. Н.,
ЕГН ********** – тримата от гр.***
Ищцата твърди, че на **.**.****г. тя, майка й М.Г.Н.. и брат й Н.И.Н.,
сключили договор за доброволна делба на следния техен съсобствен
недвижим имот, представляващ: дворно място, цялото с площ от 1062 кв.м.,
находящо се в гр.***, М.Г.Н.. и брат й Н.И.Н. представляващо към настоящия
момент ПИ с идентификатор №56784.512.184 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.***, ведно с построените в същото дворно
място едноетажна с приземен етаж масивна жилищна сграда със застроена
площ от 72 кв.м., ***, долепен до жилищната сграда с площ от 44 кв.м. и
стопанска постройка. Съгласно договора за делба в дял на Н.Н. били
поставени 814/1062 ид.части от дворното място, ведно с целия първи етаж от
жилищната сграда, ведно с ***а и ведно със стопанската постройка. В
самостоятелен дял на П.М. били поставени 248/1062 ид.части от дворното
1
място, ведно с приземния етаж. М.Н. получила право на пожизнено и
безвъзмездно ползване на една от стаите на приземния етаж.
Ищцата поддържа, че с така постигнатата спогодба съсобствениците са
поделили единствено сградите, но не и дворното място. Счита, че М.Н. на
практика е прехвърлила своя дял от двора на Н.Н., което представлява
продажба на идеални части. Тъй като не е спазена формата, която изисква
чл.18 от ЗЗД, ищцата счита, че договорът за делба е нищожен в частта
относно поземления имот на основание чл.26, ал.2, п.3 от ЗЗД, поради липса
на предписана от закона форма. Счита още, че в тази част договорът е
нищожен и поради противоречие със закона, както следва: нарушена е
разпоредбата на чл.69, ал.2 от ЗН, тъй като дяловете в съсобствеността върху
дворното място са променени, без да се формират реални дялове за всички
съделители с реална собственост; нарушена е и разпоредбата на чл.40 от ЗС,
тъй като при делбата идеалните части от дворното място като принадлежност
към формираните дялове са неправилно изчислени и към дела на ищцата би
трябвало да принадлежат 406,90/1062 ид.части.
От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на договора за делба в частта относно дворното място, на основание липса на
форма и евентуално поради противоречие със закона. Ищцата моли да бъде
установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1 / 2 ид.част от
поземления имот, която идеална част е придобила на основание договор за
дарение от 1975г., нотариален акт от 2002г. и по наследство от майка си М.Н..
Ответниците оспорват предявените искове със следните възражения: с
подписване на договора за доброволна делба е възникнала етажна
собственост, поради което дворното място е изгубило своята самостоятелност
и е придобило статут на обща част, обслужваща съответните обекти;
разпределението на дворното място в съотношението, описано в договора не
сочи на желание за прехвърляне на собственост, а е следствие от извършената
делба на обектите. В случай, че съдът приеме, че договорът за делба на
дворното място е нищожен, ответниците молят да бъде разгледано
възражението им, че са придобили по давност поставените в дял на
наследодателя им Н.Н. 814/1062 ид.части, което владение е осъществявано от
последния и съпругата му Х.Н., а след неговата смърт от тримата ответниците
като негови наследници.
2
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становището на страните, съдът намира следното:
С договор за доброволна делба от **.**.****г. М.Г.Н.., Н.И.Н. и П.И.М..
са поделили своя съсобствен недвижим имот, представляващ дворно място,
цялото с площ от 1062 кв.м., находящо се в гр.***, съставляващо към
настоящия момент ПИ с идентификатор №56784.512.184 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.***, ведно с построените в същото
дворно място едноетажна с приземен етаж масивна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв.м., ***, долепен до жилищната сграда с площ от 44
кв.м. и стопанска постройка. В самостоятелен дял на Н.Н. са поставени:
814/1062 ид.части от дворното място, ведно с целия първи етаж от жилищната
сграда, ведно с ***а и ведно със стопанската постройка; в самостоятелен дял
на П.М. са били поставени 248/1062 ид.части от дворното място, ведно с
приземния етаж; М.Н. е получила право на пожизнено и безвъзмездно
ползване на една от стаите на приземния етаж. За уравняване на дяловете
Н.Н. е заплатил на М.Н. 3000,00 лева и на П.М. – 2000,00 лева. П.М. е
заплатила на М.Н. сумата 2000,00 лева. Страните са се споразумели още за
начина, по който ще ползват дворното място, както следва: П.М. се е
съгласила да ползва 248 кв.м. в северо-западния ъгъл, при граници: улица
„***”, поземлен имот №183 и от две страни реално ползваемото място на
Н.Н.; Н.Н. е приел да ползва реално 814 кв.м. в останалата част от двора.
При положение, че при делбата са били оформени два самостоятелни
жилищни дялове, принадлежащи на двама различни съделители, следва да се
приеме, че към този момент е възникнала етажна собственост, а дворното
място на основание чл.38, ал.1 от ЗС е придобило статут на обща част.
Бидейки обща част по силата на закона, дворът е неделим, съгласно
забраната, регламентирана в чл.38, ал.3 от ЗС. Няма данни по делото, от
които да може да се направи извод, че целта на съделителите е била не делба
на съсобствения имот, а прехвърляне на право на собственост върху идеални
части. Извършена е била доброволна делба, с която съществуващата
съсобственост по отношение на сградите е била прекратена чрез формиране
на реално обособени жилищни дялове за двама от съделителите, а третият
съделител е получил парично уравнение за дела си, както и право на ползване.
Идеални части от дворното място като принадлежност правилно са били
3
включени към обособените самостоятелни жилища. Всичко това води до
извода, че делбата е извършена в предвидената в чл.35, ал.1 от ЗС форма –
писмена форма с нотариална заверка на подписите. От друга страна
изплатеното паричното уравнение на дяловете е предвиден в закона /чл.69,
ал.2 от ЗН/ способ за възмездяване на съделителя, който не получава дял в
натура. Ето защо съдът счита, че делбата не страда от твърдения от ищцата
порок - нищожност поради неспазване на формата на договора. Ето защо този
иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл.69, ал.2 от ЗС всеки наследник може да иска своя дял в
натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с
пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична
продан. Съдът не споделя поддържаното от ищцовата страна, че М.Н. не е
получила дял в натура в противоречие с цитирания текст. Очевидно е, че
получаването на дял в натура при делбата е само възможност, а не условие за
нейната действителност. Ето защо не противоречи на закона извършената в
случая делба поради това, че един от съделителите е получил парично
уравнение за дела си.
За да се отговори на въпроса дали делбата е частично нищожна поради
противоречие с друга разпоредба на закона - чл.40 от ЗС, следва да се има
предвид приетата по делото експертиза на вещото лице Л.Л. – Е.. Съдът
кредитира заключението на експерта като компетентно изготвено, обективно
и неоспорено от страните. Същото установява, че според правилата на чл.40
от ЗС към обекта, поставен в дял на П.М., като принадлежност към момента
на сключване на договора, се полагат идеални части от дворното място,
вариращи от 396/1062 до 531/1062, в зависимост от различните варианти,
които са били поставени като задача чрез включване или изключване на
стопанската сграда и ***а към отделните дялове. Във всички случаи
експертизата установява, че делбата в частта, касаеща дворното място, е
извършена в нарушение на императивната разпоредба на чл.40 от ЗС, тъй
като определените дялове на страните в общата част не са съответни на
съотношението между стойностите на отделните обекти /към дела на М. като
принадлежност са определени по-малко идеални части от двора от
полагаемите се/. Ето защо искът за прогласяване на частичната нищожност на
договора за доброволна делба поради противоречие със закона е основателен
и следва да се уважи. Не се споделят доводите на ответниците, че не е
4
допустимо договорът да бъде обявен за нищожен само по отношение на
дворното място. В обратния смисъл е установената съдебна практика
/Решение №135/17.03.1992г. по гр.д.№1090/1991г., ВКС, Първо гр.о.;
Решение №561/01.03.2011г. по гр.д.№492/2010г., ВКС, Второ гр.о./.
При положение, че след делбата дворното място е останало съсобствено,
доколкото не са настъпили последиците, касасещи поземления имот, се
поставя въпроса какви са правата на страните по отношение на този имот към
настоящия момент. Видно от представените данъчни декларации, през 2002г.
и 2017г. ищцата е декларирала притежаваното право на собственост върху
поставения в неин дял при доброволната делба обект, ведно с
принадлежащите му 248/1062 идеални части от поземления имот.
Във връзка с наведеното от ответниците възражение за придобивна
давност, по делото са разпитани свидетели. Н.Н., който е близък на
семейството, установява с показанията си, че след като уредили отношенията
си документално, ищцата и нейният брат /наследодател на ответниците/
разпределили ползването на двора, като П.М. ползвала около 250 кв.м.,
заемащи ъгъла зад къщата /северозапазната част/, както и пътеките пред
къщата. Според А.Х., който също познава добре семейството и имота, М.
ползва около 1 / 3 от двора /сади го с домати, краставици този участък в
продължение на 14-15 години/, а останалата част се ползва от ответниците. И
двамата свидетели имат лични впечатления, че този начин на ползване е бил
установен на място в продължение на повече от десет години; през цялото
време страните са били в добри отношения и никой не е оспорвал правата на
другите.
Свидетелят К.М., който е син на ищцата заявява, че действително
северозападната част на имота /заграденото с пунктир пространство на скица
№3 към заключението на вещото лице В.К./ се ползва от неговата майка за
засаждане. Говори за договора за делба като за неуредица, с която майка му
вътрешно не е била съгласна, но не се е противопоставяла на брат си, защото
се страхувала от него и защото имала психични проблеми. Тя винаги е знаела
още от баща си, че й се полага половината от дворното място. В същото
време свидетелят заявява, че майка му никога не е споделяла, че делбата е
несправедлива и че се чувства излъгана и признава, че всъщност той самият
се чувства излъган.
5
Свидетелят Н.Т. първоначално заявява, че П. ползва площта в западната
част на парцела, а южната част се ползва от Х.. След това заявява, че „всичко
там е общо” и никога не е имало спорове във връзка с двора, както и че е
чувала П. да споделя казаното от нейния баща, а именно че „всичко тук ще
бъде наполовина”. Свидетелката обаче не е чувала за делбата, нито пък че П.
е била недоволна от начина, по който се ползва дворното място.
Съдът кредитира показанията на свидетелите на ответниците като
обективни и непротиворечиви. Не се кредитират показанията на свидетелите
на ищцата. Показанията на сина й не се възприемат на основание чл.172 от
ГПК, доколкото не се подкрепят от други доказателства по делото.
Показанията на свидетелката Т. са по същество противоречиви и само въз
основа на тях не може да се прави извод, че в продължение на всички
изминали години след делбата страните са ползвали дворното място общо и
по начин, различен от предвиденото в договора за делба.
При така установеното от фактическа и правна страна съдът приема, че
след сключване на договора за доброволна делба дворното място е останало
съсобствено между страните при правата, които са притежавали по
наследство и които са признати с констативен нотариален акт №**,, т.2, н.д.
№215/11.09.2002г. По общо съгласие на съделителите, изразено и в самия
договор, същите са започнали да ползват двора по начин, съответстващ на
идеалните части от него, които са записани като принадлежност към
обособените дялове в създадената етажна собственост. Това фактическо
разделяне и ползване на съответната част от двора е продължило без
възражения и спорове между съсобствениците за период повече от десет
години. Противно на застъпеното от ищцата становище, съдът счита, че
субективният елемент на владението е налице предвид факта на фактическо
разделяне, спокойно и осъществявано при общо съгласие ползване –
действия, които демонстрират промяна на намерението за своене
/съсобственикът престава да бъде държател на идеалните части на другия
съсобственик/ и установяване на владение за себе си. Ето защо и на основание
чл.79, ал.1 от ЗС ответниците са придобили правото на собственост върху
владените 814/1062 ид.части, а ищцата е станала собственик на 248/1062
ид.части.
По изложените съображения установителният иск за собственост ще се
6
уважи до размера на притежаваните от ищцата 248/1062 ид.части, а за
разликата до претендираната 1 / 2 ид.част искът ще бъде отхвърлен.
Ищцата е направила разноски по делото в общ размер на 2 759,60 лева,
от които: 637,50 лева – държавна такса, 38,00 лева – такса преписи, 64,00 лева
– такса вписване на исковата молба, 300,00 лева – за експертизи, 320,10 лева –
държавна по въззивно производство по гр.д.№1985/2019г. на ПОС, 1400,00
лева – адвокатско възнаграждение. Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците общо следва да заплатят на
ищцата разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на
1379,80 лева.
Ответниците са направили разноски, както следва: Х.Н. – 1200,00 лева за
адвокатско възнаграждение; Г.Н. – 1380,00 лева /от тях 1180,00 лева за
адвокатско възнаграждение, 200,00 лева за експертизи/; И.Н. – 1600,00 лева за
адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва
да заплати на ответниците разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, а именно: на Х.Н. – 600,00 лева; на Г.Н. – 690,00 лева, на И.Н. –
800,00 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.М.., ЕГН ********** от гр.*** против
Х.Г.Н.., ЕГН **********, И.Н.Н.., ЕГН ********** и Г. Н. Н., ЕГН
********** – тримата от гр.***иск за прогласяване нищожността на договор
за доброволна делба от **.**.****г. в частта, касаеща дворното място,
цялото от 1062 кв.м., находящо се в гр.***, поземлен имот пл.№184 от кв.38
по регулационния план на кв.”***”, представляващо понастоящем поземлен
имот с идентификатор №56784.512.184 по кадастралния план и кадастралните
регистри на гр.***, при граници имоти с номера: 56784.512.183,
56784.512.171, 56784.512.170, 56784.512.9522, 56784.512.9585, на основание
чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД – поради липса на предписана от закона форма.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за доброволна делба от **.**.****г.
7
в частта, касаеща дворното място, цялото от 1062 кв.м., находящо се в
гр.***, поземлен имот пл.№184 от кв.38 по регулационния план на кв.”***”,
представляващо понастоящем поземлен имот с идентификатор
№56784.512.184 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
при граници имоти с номера: 56784.512.183, 56784.512.171, 56784.512.170,
56784.512.9522, 56784.512.9585, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - поради
противоречие със закона /чл.40 от ЗС/.
ПРИЗНАВА по отношение на Х.Г.Н.., ЕГН **********, И.Н.Н.., ЕГН
********** и Г. Н. Н., ЕГН ********** – тримата от гр.*** че П.И.М.., ЕГН
********** от гр.*** е собственик на 248/1062 ид.части от дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор №56784.512.184 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, с адрес: гр.*** с
площ от 1062 кв.м., при граници имоти с номера: 56784.512.183,
56784.512.171, 56784.512.170, 56784.512.9522, 56784.512.9585, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатите 248/1062 ид.части до 1 / 2
ид.част от имота.
ОСЪЖДА Х.Г.Н.., ЕГН **********, И.Н.Н.., ЕГН ********** и Г. Н. Н.,
ЕГН ********** – тримата от гр.***да заплатят общо на П.И.М.., ЕГН
********** от гр.*** сумата 1379,80 лева – разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Х.Г.Н.., ЕГН
********** сумата 600,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Г. Н. Н.,
ЕГН ********** сумата 690,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА П. ИВ. М., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на И.Н.Н..,
ЕГН ********** сумата 800,00 лева – разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8