Р Е Ш Е Н И Е
№
262
12.12.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на шести декември две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.АСЯ
СТОИМЕНОВА
с участието на секретаря Антоанета
Масларска
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 250 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
„Б.1.“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен
представител управителя Надежда Стоименова обжалва решение №302/14.08.2023г. по
а.н.д.№534/2023г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с плащане на дължимите пътни такси, несъставомерност на деянието и
маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и отмяна на
оспорения електронен фиш. Претендират се деловодни разноски.
В
писмена молба адв.В.К.като пълномощник на касатора поддържа жалбата.
В
писмен отговор и в с.з. юрисконсулт Д.Р. като пълномощник на ответника АПИ,
Национално тол управление – гр.София оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице
релевираното основание за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП №**********, с който на „Б.1.“ ООД за нарушение на чл.102,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е
наложена имуществена санкция в размер на 2500лв.
От
събраните по делото доказателства районният съд е установил от фактическата
страна на спора, че на 31.05.2022г. в 11.07 часа посредством електронна система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП с устройство №20702,
представляващо елемент от системата, находящо се на път I-1, км 343+292 с посока намаляващ километър е установено, че
товарен автомобил „Фузо Кантер“ с рег.№СВ1185НК с техническа допустима
максимална маса 7490 и брой оси 2, без ремарке, собственост на санкционираното
дружество се е движело в община Бобошево, който път е включен в обхвата на
платената пътна мрежа, без за посоченото ППС да е заплатена пътна такса по
чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, т.к. няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Дружеството е подало възражение за анулиране на
фиша, прилагайки фактури за извършено плащане на такси за периода
01-31.05.2022г. С решение от 12.05.2023г. АНО е отказал анулирането поради
липса на закупени за датата на нарушението маршрутна карта или подадена тол
декларация за автомобила - представените фактури не установяват плащане на
дължимата такса.
От
правна страна съдът е установил съответствие на фиша с изискванията на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП и доказано деяние. Според съда, събраните доказателства
установяват, че на посочените във фиша дата, място и час за посочения пътен
участък не е начислена и респективно заплатена дължимата тол такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП посредством реално получени декларирани тол данни или закупена
маршрутна карта в нарушение на чл.102, ал.1, т.2 от ЗДвП, с което е осъществена
обективната страна на нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Съдът е приел
законосъобразно ангажирана отговорност на дружеството като собственик на
товарния автомобил. По посочените правни доводи съдът е потвърдил фиша.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона.
Правилен
е извода на съда за законосъобразно ангажирана административнонаказателна
отговорност на касатора. В конкретния случай, фактическият състав на
санкционната норма по чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с ал.3 във вр. с чл.179, ал.3б
от ЗДвП включва движение на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Задължено лице е собственика на ППС или вписания ползвател на ППС, ако има
такъв. Санкционното правило е в корелация със задължението на собственика,
респ. ползвателя по чл.102, ал.2 от ЗДвП да не допуска движението на ППС по път
в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на таксата. Събраните от районния
съд писмени доказателства установяват съставомерните за отговорността
фактически обстоятелства. На посочените във фиша дата, час и място електронната
система за събиране на пътни такси е заснела движение на описания във фиша
товарен автомобил, като за същия не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, т.к. липсват въведени в системата данни за закупена валидна
маршрутна карта или подадена тол декларация за преминаването. Липсата на
заплатена тол такса е безпорно установена по реда на чл.189е, ал.8 от ЗДвП
посредством разпечатките от паметта на електронната система и становището от
отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ в НТУ. Събраните
доказателства сочат, че управлението на ППС е по път, за който се дължи тол
такса, т.к. същият е част от платената пътна мрежа. Субект на отговорността е дружеството,
което е ползвател на ППС, съгласно данните в свидетелството за регистрация,
обективирани в справката на л.10 от делото на районния съд. Правилно е
становището на АНО в решение за отказ от анулиране на електронен фиш
№**********/12.05.2023г., т.к представените от дружеството фактури и преводни
нареждания не удостоверят заплатена тол такса в деня и часа на нарушението за
сегмента от пътя, заснет от устройство №20702. По делото липсват доказателства
за заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в срока по чл.189е, ал.3
от ЗДвП.
Неоснователно
касаторът възразява за маловажност на случая, т.к. нормата на чл.189з от ЗДвП
изключва маловажността. Отделно от това, деянието не покрива критериите за
маловажност по §1, т.4 от ДР на ЗАНН – липсва по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Наложената
имуществена санкция е в абсолютния законов размер по състава на чл.187а, ал.2,
т.3 във вр. с ал.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което не подлежи на
намаляване.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.
На
основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на АПИ
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №302/14.08.2023г.
по а.н.д. №534/2023г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА „Б.1.“ ООД да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.