П Р
О Т О
К О Л
Град София, 12 март 2021 година
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4–ти състав в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
Даниела Танева |
|
|
Прокурор: |
Валентин Кирилов |
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
КРЪНЧЕВА ЧНД № 4304 по описа за 2020 година.
Поради
разглеждане на предходно дело заседанието започва в 15.55 часа.
/Във връзка с обявената към
настоящият момент в Република България извънредна епидемична обстановка,
свързана с разпространението на коронавирусна
инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на председателя
на СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством
онлайн двупосочна аудио и видеовръзка чрез програма „Skype“, в 5–а заседателна
зала на СГС/.
На
именното повикване в 15.55 часа, се
явиха:
ОСЪДЕНИЯТ
К.В.Л. – редовно призован, присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез двупосочна аудио и видеоконферентна връзка.
В
съдебно заседание се явява АДВОКАТ Ю.С. – от САК – надлежно упълномощен
защитник на осъдения Л., с
представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА – гр.СОФИЯ – редовно призован, се представлява от инспектор степен
ІV „Режимна дейност“ в Затвора – град София М.М., с
представено по делото пълномощно,
присъстващ в помещение на СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно съдебно заседание, чрез двупосочна онлайн аудио и видеовръзка.
ОСЪДЕНИЯТ
К.Л.: Чувам и виждам добре всичко.
Процесуалният
представител на
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – СОФИЯ: Чувам и виждам добре всичко.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
като съобрази становището на страните и наличието на законоустановените
предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото е
налице осъществена онлайн двупосочна аудио и видеовръзка с осъденото лице и с
процесуалния представител на началника на Затвора, НАМИРА, че няма пречка за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, воден от което
О
П Р Е Д Е Л И :
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОДЪЛЖАВА
ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА изискани и постъпили писмени документи от Затвора –
град София, приложени към писмен отговор от Затвора – гр. София, рег. №
1183/11.03.2021 г., съставляващи Доклад за пробационен
надзор от инспектор „Пробация“ при Затвора – град София, от 04.03.2021 г.; копие
на Заповед № 393 от 14.12.2020 г. на Началника на Затвора – град София за предоставена
награда на осъдения К.В.Л., както и актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъдения К.Л. наказание „Лишаване от свобода“, които доказателства ПРЕДЯВИ на присъстващите в
залата страни – за запознаване и становища, и РАЗЯСНИ съдържанието на
останалите страни.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
Адв.
С.: Запознат съм с докладваните писмени документи, да се
приемат.
Процесуалният
представител на
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – СОФИЯ: Моля да
бъдат приети.
Осъденият
К.В.Л.: Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на
изисканите и постъпили писмени документи от Затвора – град София, към предмета
на делото, счита, че същите следва да бъдат приобщени към доказателствения
материал поводеното производство, в насока на което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилия писмен
отговор от Затвора – град София – рег. № 1183 от 11.03.2021 г., с
приложените към него Доклад за пробационен
надзор от инспектор „Пробация“ при Затвора – град София,
от 04.03.2021 г.; копие на Заповед № 393 от 14.12.2020 г. на Началника
на Затвора – град София за предоставена награда на осъдения К.В.Л., както и актуална
справка относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение
на осъдения К.Л. наказание „Лишаване от свобода“ – рег. № 364 от 12.03.2021 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания и няма да
сочим нови доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма
да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е
изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да отхвърлите молбата като неоснователна,
защото според сведенията, които са дадени от Затвора, към момента той не се е поправил,
с което отсъства задължително изискване на закона за УПО.
Процесуалният
представител на
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – СОФИЯ: Становището
на Началника на Затвора е, че към момента не са постигнати целите по чл. 36 НК.
Адв.
С.: Моля да уважите депозираната молба за УПО на К.В.Л.,
от остатъка от наказанието му от присъдата, която търпи към настоящия момент. Моля
да не споделяте становището на представителя на СГП и на представителя на Началника
на Затвора, че молбата не следва да се уважава.
На първо място, неправилно
е отразяването на прокурора, че видно от представените документи, К.Л. не се е
поправил, напротив – във всички представени документи от администрацията на
затвора, изготвените доклади, становищата, както и от плана на присъдата е
видно, че К.Л. се е поправил. Навсякъде всички хора от администрацията, които
имат наблюдение по отношение на неговото поведение и на изпълнение на плана на
присъдата са посочили, че той се е поправил, но въпреки това се сочи, че той
трябва да остане в затвора, за да затвърди това мнение за себе си, че се е поправил,
което противоречи на заявеното от Прокуратурата, че няма данни за това да се е
поправил. Напротив – поправил се е, като считам, че за всички тези данни, че е налице
основание за УПО и че са налице основанията по чл. 70 НК говори факта, че се
сочи, че К.Л. има мотивация вече за законосъобразен начин на живот; не е наказван;
няма нито една отрицателна характеристична данна за
целия не малък престой в рамките на пенитенциарното заведение; награждаван е
многократно, вкл. и с последно изисканата от Вас награда – 4 денонощия „домашен
отпуск“, което означава, че той вече излиза сред обществото и няма никакви
данни за каквито и да е отрицателни негови постъпки или някакво негативно
поведение, от което да може да се направи извод, че не отговаря на изискванията
на закона за УПО.
На следващо място – за
това дали отговоря на изискванията и дали се е поправил, говори и отношението
му към труда. Видно от всички доклади и становища на Администрацията на Затвора,
той не е спирал да работи. По желание дори в условията на Коронавируса
се сочи, че той е работил и че времето, което прекарва в затвора, изцяло е
ангажирано с неговите трудови ангажименти от години, откакто е в затвора, което
дори е довело до там, че предвид целия му ангажимент от сутрин до вечер с
работата в затвора, не му остава време да участва в други програми, което моля
да не се приема като негатив, тъй като, след като няма време от работа, не може
да се приеме, че не се е поправил и да се счита това нещо в негова вреда.
На следващо място, сочи,
се че се е дистанцирал от негативни прояви в Затвора, че се е дистанцирал от
всички други лишени от свобода, които са с неблагоприятно въздействие и с
проблеми в местата за лишаване от свобода, което говори, че в случай, че той
излезе условно предсрочно освободен и бъде пуснат от Вас с изпитателен срок от
остатъка на наказанието му, той ще се ресоциализира,
ще се впише в обществото и ще страни както от престъпления, така и от проблемни
хора.
На следващо място – тъй
като в закона се сочи, че могат да се ползват всякакви доказателства за това
лицето да се е поправило и дали отговаря на изискванията за УПО, представихме в
предходното съдебно заседание медицинска документация относно здравословното
състояние на В.Л. – баща на подзащитния ми; представихме и документ, че същият
е разведен с майката на осъденото лице. Допълнителен стрес и допълнителна
мотивация за нормален начин на живот и за по-голям ефект от наказанието е факта
един лишен от свобода да знае, че баща му е болен и, че няма кой да се грижи за
него. Аз считам, че това допълнително води, от една страна, за превъзпитанието
на лишения от свобода, както и семейното положение сочи за това, че ако бъде
пуснат условно предсрочно, той ще се рижи за болния си баща и за семейството
си, за което допълнително говори и факта – представихме доказателства, както и
документите от администрацията на Затвора се сочи – че той е подписал брак със
съпругата си по време, когато е бил с вече влязла в сила присъда с наказание „лишаване
от свобода“, което допълнително говори, че този човек е готов да се впише в
обществото и се е превъзпитал и поправил до такава степен, че да води един законосъобразен
и правилен начин на живот, без към настоящия момент да има каквито и да е данни
да има риск от това да върши престъпления в случай, че излезе. В тази връзка са
и посочените риск от рецидив към минимума вече 17 точки, на няколко пъти са намаляни точките за риска от рецидив както към обществото,
така и за извършване на престъпление; няма абсолютно никакъв риск към администрацията
на затвора. Аз за пореден път се убеждавам, че затворническата администрация, и
в частност Началника на Затвора – град София, издават едни становища, които не
са съобразени по никакъв начин с плана на присъдата – дали е изпълнен, какво
има още да се изпълнява, не са съобразени въобще със становището на хората, които
имат пряко наблюдение и контакт с изтърпяващите наказание лишаване от свобода. В
тази връзка моля да приемете, че само суперлативи и положителни характеристични
данни са посочени навсякъде, във всички документи, представени от затворническата
администрация, Началникът на Затвора не сочи причина, поради която счита, че К.Л.
не отговаря на изискванията за УПО и аз за пореден път се убеждавам, че съдът
не следва да се съобразява със становището на Началника на Затвора, а следва да
се запознае подробно с документите, които са представени в затворническото
досие и от затворническата администрация, и да прецени дали този човек отговаря
на изискванията – аз считам, че той отговаря на изискванията. Впрочем обърках,
че 17 точки е рискът от рецидив, 14 точки са посочени в доклада, който е
приложен по делото. Аз считам, че това е към минималния риск от рецидив и, че
няма никаква опасност този човек, ако излезе от затвора, да продължи да се
занимава с незаконосъобразна дейност. Считам, че именно такива хора са пример
за това как трябва да се превъзпитава едно лице в условията на затвора. Считам,
че следва, съобразно неговото поведение и данните за него, да му се даде шанс
да се върне сред обществото и да започне наново живота си след не малкия
период, който е прекарал в затвора.
Не на последно място, в препланирането на плана на присъдата се сочи като цели и
задачи, върху които остава да се работи – стимулиране контактите със семейството.
Тези контакти как може по-добре да се стимулират, освен с едно условно
предсрочно освобождаване, за да бъде с жена си, за да се грижи за баща си, за
да може да започне да работи? Иначе е абсолютно безсмислена цялата положителна
характеристика за него, всички положителни неща, които е показал той до
настоящия момент. Считам, че Л. изцяло отговаря на изискванията на закона. Както
съм посочил и в молбата, са налице и данните, посочени в Резолюция 76 (2) на
Комитета на Министрите на Съвета на Европа, че не следва само заради
генералната превенция едно лице, за което е започнало най-малкото поправителния
процес с него, а аз тук считам, че дори е приключил с К.Л. този поправителен
процес, считам, че следва да му се даде възможност и да бъде освободен условно
предсрочно с изпитателен срок, който е равен на остатъка от присъдата му. Така също
и в Постановление № 7 от 27.06.1975 г. също се сочи, че следва да се оценява
възпитателното значение на УПО и то своевременно да се постановява по отношение
на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за поправянето си. Аз не
виждам в затвора каква възможност му е дадена той повече от това да покаже, че
се е поправил.
В заключение – УПО не означава, че наказанието и
присъдата на К.Л. приключват, има изпитателен срок. Съгласни сме да му бъде
определена пробационна мярка по преценка на съда, за да може да се следи
развитието му извън затвора. В тази връзка считам, че отговаря на изискванията
и моля да уважите молбата, и да освободите условно предсрочно К.В.Л., като
приемете, че няма опасност да води неправомерен начин на живот, че е готов да
се впише в обществото и че е редно да му се даде такава възможност.
ОСЪДЕНИЯТ К.В.Л. /в своя защита/: Съжалявам за това, което
съм извършил.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ К.В.Л..
ОСЪДЕНИЯТ К.В.Л.: Ако
може да ми се уважи молбата и да се прибера вкъщи.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и
възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал. 2 и сл. НПК, вр. чл. 70, ал. 1, и сл. НК.
Образувано
е по повод депозирана молба от адв. Ю.С. – от САК, в качеството му на
упълномощен защитник на осъдения К.В.Л., с правно основание чл.70, ал.1 НК,
за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното
осъдено лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „лишаване
от свобода“.
В
така депозираната молба защитата изтъква, че осъденият К.В.Л. е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание в размер на
13 години „лишаване от свобода“, като
са налице законовите изисквания на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК
за неговото предсрочно освобождаване. Сочи в тази връзка, че са налице
достатъчно доказателства и за поправяне и превъзпитание на осъденото лице, като
изтъква аргументи за изпълнени критерии на изискванията на закона, в контекста
и на Резолюция на Комитета на Министрите към Съвета на Европа, за УПО на
конкретното осъдено лице, с оглед изпълнените превенции във връзка с наложеното
му и търпяно от него до момента наказание „лишаване от свобода“.
В
днешното съдебно заседание защитата излага обстойни аргументи за уважаване на
така депозираната молба. На първо място сочи, че изложеното от прокурора съображение
относно липса на данни за поправяне на осъденото лице, не се потвърждава от
доказателства по делото, а напротив – според защитата доказателства за изцяло
поправяне на осъдения Л. се съдържат във всички документи, приложени по делото,
и най-вече в тези от длъжностни лица, имащи пряко наблюдение върху поведението
на осъдения Лалов по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Изтъква,
че в приложения доклад на ИСДВР и на инспектор „Пробация“ се сочат изключително
положителни данни за личностната и поведенческа характеристика на осъденото
лице, като се сочи, че същият има мотивация за бъдещ законосъобразен начин на
живот; осъзнал е вината и последствията от миналото си противоправно поведение;
трудово ангажиран е, при това през по-голямата част от престоя му в пенитенциарното заведение,
с оглед на които данни приема, че поправителният процес спрямо Л. не само е
започнал, но и е приключил. Заявява, че в приложените по делото документи, изключая
становището на Началника на Затвора, се съдържат изцяло положителни данни за
личността и поведението на Л., като липсват каквито и да било отрицателни
такива. В тази връзка акцентира, че Л. е награждаван многократно с различни
награди, като последната е и 4 денонощия „домашен отпуск“, с което е доказал,
че е готов да се ресоциализира напълно пълноправно в
свободни условия, с оглед на което пледира молбата на осъдения да бъде уважена.
Изтъква и съображения относно формалността на становището на Началника на Затвора
по отношение нуждата от бъдещо пребиваване на Л. в пенитенциарното заведение, доколкото това становище е в контраст с изложените
доводи от другите длъжностни лица на затворническата администрация, които имат
най-пряко наблюдение по отношение личностното и поведенческо проявление на Л. в
местата за лишаване от свобода. Сочи, че в действителност същият се е
дистанцирал от неблагоприятното въздействие и проблеми в тези места, от
конфликтни ситуации с други лишени от свобода лица, които биха могли да имат негативно
влияние спрямо него. Заявява, че предвид осъществяваната от Л. трудова дейност
през по-голямата част от пребиваването му в пенитенциарното
заведение, участието му в други програми за въздействие действително е минимално,
но това не следва да рефлектира неблагоприятно върху извода на съда и да се
отчита негативно върху характеристиката на осъденото лице, доколкото осъществяваната
от него основно трудова дейност по време на престоя в местата за лишаване от
свобода, сочи за изцяло настъпило поправяне и превъзпитание по отношение на конкретния
осъден. Изтъква съображения от медицински характер относно бащата на осъдения Л.
– В.К.Л., за когото действително в предходно съдебно заседание бяха представени
медицински документи, и за когото заявява, че осъденият желае да полага грижи,
в това число и за семейството си, затвърждавайки
положителната линия на поведение в нормални свободни условия на живот. Защитата
пледира, че престоят на Л. в местата за лишаване от свобода, е пример за това по какъв начин следва да се осъществява възпитателната
и превъзпитателна дейност по отношение на всички лишени от свобода, доколкото същият
е доказал, че тази дейност има своята положителна роля и обслужва изпълнението на генералната и
специална превенция на наказанието „лишаване от свобода“,
в който аспект моли да се даде шанс на осъденото лице и същият да бъде условно
предсрочно освободен, с оглед изцяло положителното поведение и готовност на Л.
да води напълно законосъобразен начин на живот, предвид и на данните, че според
защитата превъзпитателният ефект спрямо него е постигнат.
В
обратен синтез на изложеното от защитата са становищата на прокурора и на процесуалния
представител на Началника на СЦЗ, които приемат наличието на първата формална
предпоставка за УПО, с оглед фактически изтърпяната по-голяма част от
половината от наложеното спрямо Л. наказание „лишаване от свобода“,
но в противовес на изложеното от защитата, прокурорът приема, че не са налице
данни за изцяло поправяне на осъдения Л., което е основно изискване за уважаване
на депозираната от същия молба за УПО.
На
свой ред, процесуалният представител на СЦЗ изтъква, че не са постигнати целите
на чл. 36 НК, с оглед заложените в този текст превенции, поради което
становището на затворническата администрация е също отрицателно.
В
своя защита и в последната си дума Л., изразява съжаление за извършеното от
него деяние, моли да се уважи молбата му, за да се прибере при семейството си.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото
доказателства, констатира, че осъденият
К.В.Л. *** на 10.12.2018 г., когато по
отношение на него е приведено в изпълнение наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, с присъда на Окръжен съд – Хасково,
постановена по НОХД № 147/2008 г. по описа на ОС – Хасково, влязла в законна
сила на 06.07.2011 г., с която Л. е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл. 242, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК именно на
посоченото по-горе наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 13 години.
Съгласно
приложените по делото материали, в частност представената в днешното съдебно
заседание и приобщена като писмено доказателство справка от Затвора – град София, се установява, че Л. към настоящия момент е изтърпял от
така наложеното му наказание 13 години „лишаване от свобода“, фактически
наказание – в размер на 06 години, 10 месеца и 24 дни; от работа – 10 месеца и
16 дни, или всичко в размер на 07 години, 09 месеца и 10 дни, който срок
фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата
на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК, приложима в конкретния случай с оглед квалификацията
на извършеното от Л. престъпление, предпоставя извода на съда за наличието на
първата формална предпоставка за приложение института на УПО, доколкото Л. е
изтърпял фактически много повече от половината от наложеното му наказание в
размер на 13 години „лишаване от
свобода“, като остатъкът, който следва да
търпи към настоящия момент, се равнява на 05 години, 02 месеца и 20 дни.
Що
се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона, във връзка с
преценката за това дали са налице основанията за УПО на осъдения К.В.Л., следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в
нормата на чл. 439а, ал. 1 НПК, а именно тези доказателства, които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като добро поведение, участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и доказателства за
поправяне на осъдения, следва да се установят и от оценката на същия по реда на
чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 ЗИНЗС, като и от всички други източници на информация за поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.
По
настоящото производство, освен първоначално представените от затворническата
администрация становище от Началника на Затвора – град София, план
ца изпълнение на присъда и доклад на инспектор „Пробация“, настоящият съдебен
състав изиска множество други доказателства и такива бяха приети както по
искане на съда, така и представени от защитата, въз основа на които СЪДЪТ приема,
че са приложени изискуемите по закон такива доказателства, от които да се
счете, че е налице и другата законно регламентирана предпоставка за УПО на осъдения
Л.. В тази връзка, независимо от изложеното от прокурора и от процесуалния
представител на началника на СЦЗ, настоящият съдебен състав отчита, че всъщност
писмените доказателства по делото, и най- вече тези от длъжностни лица, имащи
пряко наблюдение и впечатление по отношение личностното и поведенческо проявление
на Л. по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, а именно – актуалният
доклад от ИСДВР Александрова и Рангелов от 12.02.2021 г., както и от инспектор „Пробация“
при Затвора – град София, изобилстват от положителни данни за личността, държанието,
постъпките и изцяло правомерните и одобрителни действия на осъдения по време на
целия му престой в пенитенциарните заведения. Впрочем,
в приложения доклад от ИСДВР от 12.02.2021
г., изискан от настоящия съдебен състав, липсват каквито и да било негативни
данни за личността и поведенческия маниер на осъдения по време на пребиваването
му в местата за лишаване от свобода. Така в този доклад, освен житейската
история на Л., неговия здравословен и психологически статус – впрочем изцяло
положителен, както и правното му положение с оглед изпълнение на наложеното
спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“ в размер
на 13 години по присъда на Окръжен съд – Хасково, се отчита, че всъщност
поведението на К.В.Л. от началния момент на постъпването
му в затвора до сегашния такъв, е напълно устойчиво, неколебливо и стабилно за
утвърждаване на една напълно положителна характеристика за конкретното осъдено
лице, сочеща, че процесът на поправяне при него е започнал именно още от
началния момент на постъпването му в Затвора – град София. Така
се отчита, че първоначално на основание чл. 80 ЗИНЗС, като доброволен труд К.Л.
е осъществявал трудова дейност като чистач на 08 група в СЦЗ, където е бил
настанен в началото, а впоследствие от Началника на Затвора – град София, въз основа на Заповед № 425 от 05.11.2019 г., му е била
възложена работа в обслужващата и комунално-битова дейност на Затвора – град София, като чистач общи части в 08
група. Впоследствие тази работа е била продължена под формата на доброволен труд, а по-късно –
разпределен в 09 група на Затвора – гр. София, Л. е осъществявал трудова
дейност като хигиенист администрация 2-ри пост, въз основа на Заповед на Началника
на Затвора – град София № 244/10.04.2020 г., също приложена
към затворническото досие, след което е преназначен като работник служебен бар 1, в Затвора – град София. По време на всички тези дейности СЪДЪТ констатира, че Л. стриктно
и усърдно е осъществявал своите трудови ангажименти; спазвал е изцяло
хигиенните норми, правила и режимни изисквания за поведение, като по време на всяка
осъществявана от него дейност в посочените трудови обекти, е проявявал старание
и отговорност в служебните си задължения; изпълнявал е отлично поставените му задачи;
спазвал е коректно и образцово трудовата дисциплина. От всички трудови
задължения и трудови дейности, които Л. е изпълнявал, се отчита, че всъщност старанието
на Л. за една позитивна линия по време на престоя му в местата за лишаване от
свобода, е ясно обозначена и налична, именно чрез изцяло позитивната
характеристика касателно начина и изпълнението на всички
трудови ангажименти, поети от него, към които се е отнасял с необходимото
уважение и отговорност; съответно е имал изрядно и безукорно отношение към
всички служители от затворническата администрация и към другите лишени от
свобода. От осъществяваните от Л. трудови повинности и въз основа на
приложените множество трудови характеристики за него по настоящото производство
се очертава, че впрочем спрямо него няма каквато и да било забележка по
отношение както неговото личностно държане, така и относно начина на осъществяване
на трудовите дейности предвид сериозното му, точно и съвестно отношение към тях.
Не се отчитат каквито и да било липси или злоупотреби във въпросните обекти, вследствие
осъществяваните от Л. трудови задължения; не се отчитат и каквато и да било формалност
при изпълнение на трудовите ангажименти от страна на Л., напротив – както бе
отчетено, всяка поета от него трудова дейност е била изпълнявана много съвестно
и усърдно, по време на целия престой във всеки един от трудовите обекти, на
които е бил назначаван на работа.
В
приложения актуален доклад на ИСДВР, както и в този на инспектор „Пробация“, се
отчита, че Л. е изпълнявал функциите и на председател на груповия съвет в 08
група при Затвора – гр. София, когато е бил настанен в тази група. Като такъв е
съдействал на администрацията при организиране и осъществяване на различни
дейности и мероприятия; отговарял е и е съдействал на служителите за
поддържането на хигиената на територията на цялата група; съдействал е при разрешаване
на възникнали конфликтни ситуации между лишени от свобода. Именно във връзка с
това си изрядно положително поведение, Л. е награждаван многократно за проявена
отговорност при изпълнение на възложените му работи и подчертана
дисциплинираност, с различни награди чрез заповеди на Началника на Затвора – град София, които са приложени към материалите по делото.
И
по време на пребиваването му в 09 група на Затвора – гр. София, се отчитат
изцяло позитивни характеристики за поведението и личността на осъденото лице. В
контекстна на това се сочи, че във връзка със нарасналата заболеваемост със
вирусна инфекция Ковид-19 на лишени от свобода, осъдения Л. е демонстрирал
съвестно и отговорно отношение през месец ноември 2020 г., полагайки доброволен
труд както на затворническата лавка, така и на служебния бар, на които обекти,
както бе отчетено по-горе, не са установени никакви липси и злоупотреби. Със
съдействието се е спомогнал за овладяване напрежението сред затворническата
общност, предвид което и неговата изрядна дисциплинираност, спазване на
режимните изисквания и съвестно и отговорно отношение към труда, същият е бил
отново многократно награждаван с различни награди, на основание заповеди на Началника
на Затвора, последната от която е награда „4 денонощия домашен отпуск“, предоставена
му въз основа на заповед № 393 от 14.12.2020 г., считано от 30.12.2020 г. до 03.01.2021
г., след която дата очевидно Л. се е завърнал напълно съзнателно в местата за
лишаване от свобода, осъзнавайки необходимостта от утвърждаване на неговата
положителна личностна и поведенческа тенденция на развитие.
Във
връзка с анализът на оценките на риск от рецидив, СЪДЪТ отчита, че при
първоначално зададените 26 точки риск от рецидив, впоследствие същите са
понижени в съвсем ниски граници от 14 точки, именно въз основа на изцяло
позитивната характеристика за държането и нагласите на осъдения Л. по време на
престоя му в местата за лишаване от
свобода. Отчита се, че ако в началния момент
при постъпването на Л. в пенитенциарните заведения е
имало известни дефицити в зона „начин на живот и обкръжение“, „умения за
мислене“, „отношение към правонарушението“, впоследствие тези дефицити са
напълно преодолени, като Л. се е дистанцирал от лица с негативни прояви на
територията на затвора; не е установено безразсъдно и рисково поведение от
негова страна; усвоил е умения да анализира последствията от действията си. С
оглед изцяло положителните резултати от
провежданата корекционна дейност, първоначално констатираната
при осъдения Л. проблемна зона „отношение към правонарушение“, също е редуцирана
до ниски стойности от 17 точки.
В
доклада на ИСДВР се сочи, че анализът на риска от сериозни вреди за обществото
единствено е в отчетени средни стойности, формирани предвид характера на правонарушението,
за което Л. търпи наказание „лишаване
от свобода“, но за всички
категории рискове, стойностите са ниски в условията на контролирана среда.
Изтъква се, че са налице ресурси, които благоприятстват бъдеща успешна ресоциализация на осъденото лице, които се изразяват в
жилищна обезпеченост; формирани трудови навици и умения; подкрепящи взаимоотношения
с близките; наличие на образование и липса на зависимости; добро ниво на междуличностни
умения; наличие на емоционална стабилност. Не без значение за съда е и факта, че
Л. не употребява алкохол и наркотични вещества; при него липсват каквито и да
било емоционални и междуличностни проблеми. Тези положителни данни са изложени
изцяло и в доклада на инспектор „Пробация“ при Затвора – град София, в
който се посочва, че по отношение на осъденото лице оказваното
корекционно-възпитателно въздействие е постигнало промяна до степен, че Л. е
преосмислил отношението си към извършеното деяние, собствения принос за него и
приема отговорността си; при него са формирани умения за правилно формулиране
на съществуващи проблеми и разрешаването им по законосъобразен начин на живот;
подобрени са уменията за целеполагане, като Л. си
поставя дългосрочни цели и формулира стъпките за тяхното постигане.
При
всички тези данни, които са достатъчно добре обезпечени чрез доказателствените източници, приложени по делото, настоящият
съдебен състав приема, че действително отрицателното становище на Затворническата
администрация, в частност – и това на Началника на Затвора – град София, за необходимост от бъдещо продължаващо пребиваване на Л. в пенитенциарното заведение, са по-скоро формални и повърхностни, без да бъдат
изложени конкретни аргументи за това кое налага като причина Л. да продължава
да бъде контролиран в условията на тази изолирана среда. Така, в становището на
Началника на Затвора, въпреки всички изложени по-горе изцяло положителни данни
за личността и поведенческото проявление на Л., се сочи единствено, че следва
да продължи да се обследва оценката на същия по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС,
както и, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по чл. 36 НК. Това становище
е в грубо противоречие със събраните по делото доказателства, доколкото не се
потвърждава, а напротив – опровергава се от тези доказателства. Както бе
изложено по-горе, приложените множество доклади от ИСДВР, от инспектор
„Пробация“, трудови характеристики от различните трудови звена, в които Л. е
полагал трудова дейност по време на престоя му в местата за лишаване от свобода, декларацията от управителя на „Газсервиз.
Н.“ ЕООД, че в случай на УПО Л. ще бъде назначен на работа в посоченото дружество,
множеството награди на осъденото лице и липсата на каквито и да било наказания,
оформят и обуславят у настоящия съдебен състав категорично убеждение, че
поправителният процес по отношение на този осъден действително е приключил и
същият със своето изцяло положително и устойчиво поведение е дал доказателства,
че целите на наложеното спрямо него наказание към настоящия момент са
изпълнени. Впрочем, както правилно бе изтъкнато от защитата, в препланирания план за присъдата на Л., поставените цели по
отношение на осъдения са единствено с оглед стимулиране контактите със семейството
му, които контакти и според този съдебен състав, биха могли най-осезателно и
пълноценно да бъдат стимулирани и утвърдени чрез личните контакти между Л. и
семейната му среда.
Формалността
на становищата на затворническата администрация и повърхностното такова
изложение относно мотивите, които налагат продължаващото контролиране на Л. в
местата за лишаване от свобода, предпоставят извода, че всъщност
тези съображения не се позовават на убедителните и категорични доказателства по
делото за това, че от началния престой до момента Л. проявява една стабилна личностна
и поведенческа характеристика, която не търпи критики и укор, а напротив – само
позитиви, от които същият е и правилно да се възползва чрез института на УПО. Установява
се не само, че от полагания труд от страна на осъденото лице, но и от
цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода,
чрез различните инициативи и съдействие на затворническата администрация, изложени
по-горе, Л. е доказал изпълнение изцяло на целите на наложеното спрямо него наказание,
като СЪДЪТ отчита напълно положителна и утвърдителна тенденция в развитието на
осъденото лице към спазване на всички строги изисквания на правилата за
пребиваване в местата за лишаване от
свобода и към бъдещо спазване на обществено-приемливите
и правомерни норми; към демонстриране на законосъобразен начин на живот, който
следва да води. Липсата на каквото и да било дисциплинарно нарушение от страна
на Л. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода, изключително
ниските оценки на риск от рецидив и от вреди, като сама по себе си тежестта на
правонарушението не може да е такава, която самостоятелно да налага и да
утежнява положението на осъденото лице, доказват, че Л. е приел отговорността
за собственото си противоправно поведение в миналото, осъзнал е поуката от тази
противоправност посредством провежданата спрямо него
корекционна работа, доказала необходимия възпитателен ефект върху личността на конкретното
осъдено лице. Налице е положителна оценка относно всички дейности, в които
осъденият се е включвал, главното трудови такива, с което настоящият съдебен
състав отчита, че Л. е осъзнал допуснатите грешки в миналото, което и лично бе заявено
от него в днешното съдебно заседание, приел е отговорността за деянието си,
като скринингът на рисковете от рецидив и от вреди към настоящия момент, с
оглед ниските стойности, не индикира данни за вреди и
за бъдещо незаконосъобразно поведение от страна на осъденото лице, не индикират и фактори, които да обуславят риск от сериозни
вреди спрямо обществото, като непосредствен в условията на контролираната
среда.
В
този смисъл дадената изцяло утвърдителна характеристика за осъденото лице в
приложените доклади от ИСДВР и инспектор „Пробация“, изключая формалното
становище на Началника на Затвора, добрите ресурси и възможности за ресоциализация на осъдения в свободни условия вследствие
проведената спрямо него ефективна корекционна дейност
и съобразно нея напълно положителни промени в поведението на конкретния осъден,
позитивна нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, СЪДЪТ приема като доказателства
в достатъчна степен в полза извода, че наложеното спрямо Л. наказание, изтърпяно
до момента, е изпълнило своите цели и дава възможност това поведение да бъде
спазвано и занапред в условията на нормален обществен живот.
Действително
настоящият съдебен състав отчита, че размерът на наложеното спрямо Л. наказание
– 13 години „лишаване от свобода“, и най-вече остатъкът, който има да
търпи от това наказание – малко повече от 5 години, е не малък. Това обстоятелство,
обаче, в контекста на всички изложени по-горе съображения относно изцяло
позитивна личностна и поведенческа характеристика на осъденото лице, дават
основание на настоящия съдебен състав да приеме, че при условията на УПО, в изпитателния
срок на остатъка от наказанието, Л. достатъчно добре ще осъзнава необходимостта
от това да води правомерен начин на живот, като остатъкът от наказанието,
независимо от неговия голям размер, сам по себе си не може да бъде
предпоставка, която да не обосновава уважаването на молбата за УПО. В тази връзка
най-вече СЪДЪТ изтъква, че въпреки големия остатък от размера на наказанието,
по време на целия престой в местата за лишаване от свобода, целите на наказанието, наложено на Л. и изтърпяно до този момент, са напълно изпълнени,
планът за изпълнение на присъдата, според настоящия съдебен състав, е постигнат
в своята цялост, с оглед на което е постигнат и необходимият превъзпитателен и
предупредителен ефект от бъдещо непротивоправно
поведение по отношение на конкретното осъдено лице.
В
този смисъл, независимо от сериозността на остатъка от наложеното наказание, настоящият
съдебен състав прие, че доказателствата за поправяне на осъденото лице са
напълно устойчиви и категорични; наложеното наказание спрямо Л. и изтърпяно до
момента, в нужната степен е осмислено от него, като са налице изцяло позитивни данни
и нагласи в мисленето и маниера на осъдения; същият е демонстрирал осъзната
необходимост от спазване на законите и нормите в страната, респ. от неизвършване
на бъдещи противообществени прояви и криминални деятелности.
С оглед нуждата от стабилизиране на
тази положителна тенденция в развитието и поведението на Л. и съобразно представения
доклад от инспектор „Пробация“ при Затвора – град София, настоящият
съдебен състав прие, че доколкото е завършен процесът на поправяне и
превъзпитание, с цел да бъде продължено наблюдението в поведението на Л. в
свободни условния на живот и неговата успешна ресоциализация,
следва да бъде определена пробационна мярка, която допълнително ще въздейства
предупредително, възпитателно и правоспиращо по
отношение на конкретното осъдено лице от неизвършване на противоправни
деятелности, в
който смисъл СЧИТА, че тази мярка следва да бъде „Задължителни периодични срещи
с пробационен служител“ за срок от 3 години, която ще
окаже нужното положително въздействие върху нагласите и бъдещия начин на живот
на конкретния осъден.
С
оглед изложените по-горе аргументи, като съобрази, че осъденият Л. е дал
убедителни доказателства за своето поправяне, СЪДЪТ отчете липсата на
пречка за постановяване на УПО от изтърпяване на останалата част от наложеното
спрямо него наказание „лишаване от
свобода“ в размер
на 13 години, който остатък се равнява в размер на 05 години, 02 месеца и 20 дни, по време на който срок
следва да бъде определен и изпитателен такъв на основание чл. 70, ал. 6 НК.
Наред
с това, настоящият съдебен състав счете, че следва да приложи разпоредбата на чл.
70, ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК и да постанови изпълнението на една от пробационниге мерки, които са предвидени в закона, за да бъде
отразена в цялост положителната промяна в поведението на осъдения и занапред, и
на същия да бъде предоставена възможност за отговорно обществено поведение и
спазване на законите и добрите нрави в Република България.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 440, ал. 1 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 и ал. 6 НК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения К.В.Л. – роден на *** ***,
ЕГН **********, българин, с българско гражданство, женен /по негови данни
с две деца/, осъждан, със средно образование, месторабота преди задържането – семеен
бизнес фирма „К.“ООД и „М.“ ЕООД жител и живущ *** – от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, определено му по НОХД № 147/2008
г. по описа на Окръжен съд – Хасково, който остатък се равнява в размер на 05
години, 02 месеца и 20 дни.
На основание чл. 70, ал. 6 НК, ОПРЕДЕЛЯ
изпитателен срок в размера на остатъка , а именно – 05
години, 02 месеца и 20 дни.
На основание чл. 70, ал. 6, вр. чл
42а, ал. 2, т. 2 НК, НАЛАГА по отношение на осъдения К.В.Л. пробационна мярка „Задължителни и периодични
срещи с пробационен служител“ за срок от 3 (ТРИ)
години.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и на протест, в 7 –
дневен срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде
изпълнено незабавно след изтичане срока на обжалване и/или протестиране, освен
ако е подаден протест или жалба, които не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът
е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 17.05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: