ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА

Секретар: Йоанна Трендафилова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 45 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.

Постъпила е искова молба вх.№269/25.01.2013г., допълнена с молби вх.№№465/08.02.2013г., 534/14.02.2013г., 754/04.03.2013г. от Е.С.Д.,*** и Ц.И.П., ЕГН:********** ***, действащи чрез пълномощника си адв.С.К.С. ***, съдебен адрес: гр.Разград, ул.”Русе” №4, бл.”София”-партер, против М.Х. Динчева, ЕГН:********** от гр.Варна, Спирка „Марек”, ул.”33-та” №14, Д.Г.П., ЕГН:**********, Х.Д.П., ЕГН:********** и Г.Д.П., ЕГН:********** – последните трима от гр.Варна, ул.”Генерал Столетов” №68, ет.2, ап.1, за съдебна делба на съсобствени недвижими имоти, придобити по наследство от Стефан Христов Митов, бивш жител ***, а именно:

1. „Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, с площ 16.954 декара, находяща се в землището на с.Йонково, община Исперих, област Разград, в местността „ТЕКЕШКИ ПЪТ – ЛЯВО, представляваща поземлен имот № 022137 по плана за земеразделяне на землището на с.Йонково, ЕКАТЕ – 34103, категория на земята при неполивни условия: трета, при граници и съседи на имота: имот №022138, имот №022157, имот №022136 и имот №022149.”

2. „Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, с площ 19.045 декара, находяща се в землището на с.Йонково, община Исперих, област Разград, в местността „ТЮРБЕ, представляваща поземлен имот № 004036 по плана за земеразделяне на землището на с.Йонково, ЕКАТЕ – 34103, категория на земята при неполивни условия: четвърта – 8.000 декара и трета – 11.045, при граници и съседи на имота: имот №004037, имот №004021, имот №004019 и имот №004019.” Имотът е образуван от имот №004020.

3. „Поземлен имот с начин на трайно ползване – НИВА, с площ 35.997 декара, находяща се в землището на с.Йонково, община Исперих, област Разград, в местността „ТЮРБЕ, представляваща поземлен имот № 004037 по плана за земеразделяне на землището на с.Йонково, ЕКАТЕ – 34103, категория на земята при неполивни условия: четвърта – 3.000 декара и трета – 32.997, при граници и съседи на имота: имот №004036, имот №004021, имот №000062, имот №000033 и имот №004026.” Имотът е образуван от имот №004020.

Като преюдициален на делбеното производство факт се иска прогласяване за изцяло нищожна извършената делба на основание чл.75 ал.2 от ЗН, обективирана в договор за доброволна делба с акт №72, том ІІ, рег.№ 1811 от 26.06.2000г. на Нотариус Радомир Александров с рег.№ 254 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС- Исперих под акт №154, том 7, стр.245 от 28.06.2000г., като такава извършена без участието на ищците като сънаследници.

В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Д.П., Х.П. и Г.П. депозират общ писмен отговор, а ответницата М.Х. Динчева, действаща чрез адв.Е.К. от АК – Силистра представя отделен такъв, като всички ответници считат предявения иск за допустим, но неоснователен. Считат, че са налице основанията по чл.9а от ЗН и затова наследодателката на ищците Марина Митева не наследявала покойния си съпруг Стефан Митев. В условията на евентуалност правят възражение за придобиване по давност на имот №004037 с площ 35.997дка в местността „Тюрбе” от първите трима ответници и на имоти с №№ 022137 и 004036 с площ съответно от 16.954 дка в местността „Текешки път – ляво” и от 19.045.дка в местността „Тюрбе” от ответницата М. Динчева, тъй като упражнявали непрекъснато фактическа власт върху тези имоти от 28.06.2000г. до настоящия момент.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са законни наследници на Стефан Христов Митев, бивш жител ***, починал на 25.02.1983г.

След смъртта си наследодателят, видно от Удостоверение за наследници №159/08.08.2012г., издадено от Кметство с.Йонково – л.7 от делото, е оставил преки наследници – Христо Стефанов Христов, ЕГН:**********, починал на 28.07.1990г. и преживяла съпруга – Марина Рачева Митева, ЕГН:**********, починала на 10.03.1998г.

След смъртта на сина Христо Христов, видно от Удостоверение за наследници №514/11.02.1992г., издадено от Кметство с.Йонково – л.11 от делото, същият е оставил преки наследници – две дъщери – Мария Х.С. - страна по делото и Стела Х.С./П./.

След смъртта на Стела Х.П. видно от Удостоверение за наследници №13344/18.02.2013г., издадено от Община Варна – л.36 от делото, същата е оставила преки наследници – син и дъщеря – Х.Д.П. и Г.Д.П.-Бачовска и преживял съпруг – Д.Г.П. – всички страна по делото.

Преживялата съпруга на наследодателя – Марина Рачева Митева след смъртта си е оставила преки наследници – син и дъщеря – Пенчо С. Пенчев и Еленка С.Д., последната страна по делото /л.9/. От своя страна Пенчо Пенчев, починал на 25.04.2008г., още приживе със нотариално заверено саморъчно завещание е завещал на съпругата си Цвята И.П. цялото си движимо и недвижимо имущество /л.10 и л.12/.

С Решение №01ЙВО от 30.10.1997г. на ОСЗГ – Исперих е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с.Йонково, на наследниците на Стефан Христов Митев, бивш жител ***, а именно – Нива с площ 55.042дка, 11.000дка четвърта категория и 44.042дка трета категория, в местността „Тюрбе”, представляваща поземлен имот №004020, при граници и съседи: имоти с номера 004019, 004021, 000062, 000033 и 004026 и Нива с площ 16.955дка, трета категория, в местността „Текешки път – ляво”, представляваща поземлен имот № 022137, при граници и съседи: имоти с номера 022138, 022157, 022136, 022149.

С протокол №130 от 02.04.1994г. ПК гр.Исперих е предоставила право на ползване на Стела П. върху ниви от 65дка в землището на с.Йонково, а с протокол №247/11.11.1997г. е въвела във владение Стела П. на посочените в Решение №01ЙВО от 30.10.1997г./приложена в оригинал преписка №00139/04.10.1991г. от ОСЗ гр.Исперих.

С три договора за наем на земеделска земя, съответно от 1996г., 01.08.1997г. и 28.09.1998г. Стела П. е отдала под наем на Кооперация „Агро – Тида” гр.Исперих 72.000дка земи в землището на с.Йонково. През 2000г. е отдала под аренда на „Агростарт” ООД гр.Разград с договор от 24.04.2000г. 72.4дка земи в землището на с.Йонково, през 2003г. е отдала под наем имот №004037 в местността „Тюрбе”, 35.997дка на Аннона Грейн” АД гр.Исперих, а през 2013г. е отдала под наем същите земи на „Агротайм” ООД гр.Исперих /л.48-54/.

Видно от представения Акт за женитба №20 от 24.06.1946г. на Йонковска община наследодателя е сключил брак с Мария Станева П./Мария С.Х., Марина Рачева Митева - л.81 и л.116/.

С цитирания договор за доброволна делба Стела Х.П. и М.Х.С. /Динчева/ са поделили без участието на ищците двата имота, възстановени на наследодателя Стефан Митев, като в резултат на тази делба са обособени и процесните три имота /л.6/.

По делото са представени и скици на имотите – л.33-35.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Безспорно установено е, че наследодателят на страните Стефан Христов Митев приживе е притежавал описаните земеделски имот, собствеността върху които е възстановена на наследниците му с цитираните горе Решения на ОСЗ - гр.Исперих.

С възстановяване собствеността върху одържавените имоти в полза на наследниците на починал собственик, имотът се счита за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от Закона за наследството, тъй като към момента на настъпване на смъртта не е бил в патримониума на наследодателя поради одържавяването му /арг. Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, т.2/. Респ. кръгът на законните наследници и приложимият закон в наследственото правоотношение във връзка с възстановената собственост върху такива имоти се определят към момента на смъртта на наследодателя. Същият е починал при действието на Закона за наследството в сила от 30.04.1949г. По този начин след смъртта му оставените от него наследствени имоти се наследяват при условията на чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН при равни права от по ½ ид.част от сина му Христо Стефанов Христов и преживялата съпруга Марина Рачева Митева. След смъртта на сина Христо Христов неговата идеална част се наследява от двете му дъщери – Стела П. и М.С. при равни права от по ¼ ид.ч. След смъртта на Стела П. нейната идеална част се наследява от преживелия съпруг Д.П. и нейните деца Х.П. и Г.П. при равни права от по 1/12 ид.ч. След смъртта на Марина Митева нейната идеална част се наследява от двете и деца Пенчо С. Пенчев и Е.С.Д. при равни права от по ¼ ид.ч., а след смъртта на Пенчо Пенчев съгласно нотариално завереното саморъчно завещание неговата идеална част се наследява изцяло само от съпругата му Ц.П..

Спорен момент в настоящото производство е дали ищците Е.Д. и Ц.П. са наследници чрез преживялата съпруга Марина Митева на наследодателя Стефан Митев. Съдът счита, че ищците действително са наследници на наследодателя Стефан Митев, но не поради изложените в исковата молба съображения. Ищците твърдят, че тъй като техния наследодател Марина Рачева Митева била последваща съпруга, починала е след възстановяване на процесните имоти и от брака й с наследодателя няма родени или осиновени деца, поради което е неприложима разпоредбата на чл.9а от ЗН. Съгласно трайната и задължителна съдебна практика „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации /ТР №1 от 4.11.1998г. на ВКС по тълк.д.№1/1998г., ОСГК/. Исторически известен факт е, че одържавяването на земеделските земи в България започва след 1946г., като масовост този процес добива през 50-те години на ХХв. Тъй като брака между наследодателя Стефан Митев и Марина Митева е сключен през 1946г. тя не се явява „последващ съпруг” по смисъла на закона. В цитираното ТР №1 е посочено, че понятието „последващ съпруг” следва да се свързва с момента на одържавяването, а не с поредността на брака на наследодателя. В този смисъл се приема, „че когато бракът е сключен преди одържавяването, макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до приемането на СК от 1968г./отм./, се предполага, че съпругът, който е бил в брак с наследодателя-собственик в определена степен е могъл да има принос в придобиването им. Затова е справедливо неговите наследници да наследят”. В случая бракът на наследодателя Стефан Митев и Марина Митева е бил сключен преди одържавяването на процесните имоти, поради което тя като преживял съпруг наследява заедно със сина на наследодателя при равни квоти, а в последствие нейните наследници наследяват нейния дял и по този начин се явяват и наследници на наследодателя Стефан Митев.

Поради изложените съображения се налага извода, че ищците Е.Д. и Пенчо Пенчев са били съсобственици заедно със Стела П. и М.С. на имотите, описани в Решение №01ЙВО от 30.10.1997г. на ОСЗГ – Исперих. Съгласно разпоредбата на чл.75 ал.2 от ЗН когато делбата на съсобствен имот е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Правилото е от материално-правно естество и се отнася както за съдебната, така и за доброволната делба. За да породи правен ефект и да прекрати съсобствеността, тя трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички съсобственици. Делба, в която не е участвал съсобственик е нищожна и всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици - ППВС 7/1973 г. т. 7. Релевантен момент, към който следва да се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата. Видно е от приложения по делото договор за доброволна делба от 26.06.2000г., че сънаследниците Стела П. и М.С. са поделили процесните имоти без участието на другите двама сънаследници Е.Д. и Пенчо Пенчев, поради което искът за обявяване нищожността на договора за доброволна делба се явява основателен и следва да бъде уважен като се прогласи нищожността на този договор. Прогласяването на нищожността на договора има обратно действие и възстановява съсобствеността върху процесните имоти, такава каквато е била преди сключването на нищожния договор, т.е. съсобственици на цитираните недвижими имоти са посочените по-горе наследници на Стефан Митев и Марина Митева – Стела П., М.С., Е.Д. и Пенчо Пенчев.

Същевременно ответниците са направили в условията на евентуалност възражение, в случай че съдът приема, че наследниците на Марина Митева наследяват процесните имоти, за придобиване по давност на тези имоти. Позовават се от една страна на обстоятелството, че Стела П. и М.С. през 2000г. са извършили доброволна делба на процесните имоти, с което били манифестирали по несъмнен начин, че владеят имота, който им е бил поставен в дял като собственици и само за себе си, а не и за наследниците на Марина Митева. Договорът бил вписан в Службата по вписванията и от датата на вписването ищците са могли да узнаят за намерението на съделителите, че владеят имота само за себе си. Освен това още след възстановяването на земите, същите били отдавани под наем от Стела П. и наема бил получаван само от нея и сестра й М.С.. Преди сключването на договора за доброволна делба били сключени три такива договора за наем и един за аренда, а след доброволната делба – още три договора за наем. Ответниците твърдят, че ищците никога не били проявявали интерес към имотите.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Позовавайки се на нея, ответниците следва да установят наличието на елементите от фактическия състав на придобивната давност, а именно: разпоредбата на чл.79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт по отношение на конкретната вещ /corpus/ в продължение на 10 години, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и без прекъсване за време по-дълго от 6 месеца, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си /animus/. Само доколкото елементите на фактическия състав на чл.79, ал.1 ЗС са налице по отношение на претендиращото собствеността лице, и то установени при едно пълно и пряко доказване в хода на процеса, претенцията за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот може да бъде уважена.

В конкретния казус основанието, на което първоначално през 1997г. е започнало упражняването на фактическата власт от Стела П. /наследодател на ответниците Д.П., Х.П. и Г.П./ и М.С. върху имота, възстановен с Решение на ОСЗ гр.Исперих, е наследствено правоприемство. Двете сестри са били съсобственици и съвладелеци заедно с Марина Митева като преживяла съпруга на наследодателя Стефан Митев, на възстановените с решението на ОСЗ земеделски имот и в това качество владеели своите идеални части от имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнявали фактическата власт като държатели. Съгласно утвърдената и задължителна съдебна практика „разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Ако сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване сънаследникът владее своята идеална част на имота, а по отношение на идеалните части на останалите сънаследници упражнява фактическа власт в качеството на държател. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Тези обстоятелства следва да бъдат доказани във всеки отделен случай. В тежест на сънаследника, упражняващ фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите сънаследници намерението си да свои имота” / Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2013 г., II г. о., ТР № 1/06.08.2012 г. по т. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и др./.

В случая ответниците се позовават на сключения договор за доброволна делба между Стела П. /наследодател на първите трима ответници/ и М.С. през 2000г., който бил и вписан в СВ, като манифестирано пред ищците намерение да своят имота. Освен това изтъкват и фактите на сключените през годините договори за наем и аренда на процесните имоти. Цитирания договор за доброволна делба е нищожен на основание чл.75 ал.2 от ЗН поради изложените вече съображения и не е породил вещноправен ефект. Независимо от това същата представлява действие, обективиращо намерението на ответниците да своят спорния имот само за себе си. Такова действие представлява и вписването на този договор. Същевременно вписването на договора за доброволна делба не представлява действие за довеждане до знанието на ищците на намерението на ответниците да своят имотите са себе си, тъй като вписването няма такова действие. Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в правилника - чрез подреждане на подлежащите за вписване актове в достъпни за гражданите книги - чл. 7 ПВ и възможност гражданите да правят справки по тези книги - чл. 42 ПВ. В Закона за собствеността и в Правилника за вписванията не е въведено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за вписване, нито в ЗС е въведена презумпция, че те са запознати със съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Според чл. 113 ЗС поредността на вписването на нотариалните актове е от значение при конкуренция между права на лица, които са придобили един и същ имот от същия собственик по различно време, в обхвата на която хипотеза не се включва придобиване право на собственост на основание давностно владение от сънаследник върху наследствен имот. Поради изложените съображения съдът намира, че вписването на договора за доброволна делба, с който сънаследствените имоти са поделени само между двама от наследниците на наследодателя Стефан Митев не представляват действие за довеждане до знанието на останалите сънаследници - в случая на ищците на намерението на ответниците да своят целия имот.

По отношение на цитираните договори за наем и аренда на процесните земи, сключвани от Стела П., съдът счита, че тези действия са такива на обикновено управление на имотите и в никакъв случай не доказват намерение да се своят тези имоти. Тези действия на Стела П., а в последствие и на нейните наследници – ответници по делото и на М.С. не се доказа по делото, че са доведени до знанието на ищците. Действително от показанията на разпитания по делото свидетел Наско С. Климов се установи, че ищцата Ц.П. се е интересувала от имотите и е разбрала, че именно Стела П. и М.С. са вземали рентата за земите и са отказали да й дадат нейната част с обяснението, че земите били само техни и ищцата нямала право на тях. Същевременно обаче тези намерения на ответниците за своене на имотите не са доведени до знанието на другата ищца Е.Д. или поне по делото не се събраха доказателства в тази насока. От друга страна дори и да се приеме, че с отказа на Стела П. и М.С. да дадат на ищцата Ц.П. полагащия й се дял от рентата за процесните ниви, те са манифестирали пред ищците своите намерения за своене, установи се, че това е станало именно след като ищцата Ц.П. се е интересувала за процесните имоти и е търсила полагащата й се част от тях. Т.е. с тези свои действия на практика тя е обезспокоила владението на ответниците.

Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установи ответниците да са упражнявали фактическа власт явно, необезспокоявано и непрекъснато върху спорните имоти за времето от 28.06.2000г. до предявяване на иска 25.01.2013г. с намерение да своят имотите само за себе си, поради което не са придобили собствеността върху същия имот на основание 10-годишно давностно владение. Възражението им, че са придобили правото на собственост върху процесните имоти на основание 10-годишно давностно владение е изцяло неоснователно.

Следва да бъде допусната делба на претендираните наследствени имоти между всички наследници на Стефан Митев, обсъдени по-горе и при посочените горе наследствени права, на основание чл.344, ал.1 във вр. с чл.341 от ГПК. За по-голяма прецизност наследствените дялове следва да бъдат приведени под общ знаменател, при което се разпределят между наследниците, както следва: по 3/12ид.ч. за Е.Д., Ц.П. и М.С. и по 1/12 ид.ч за Д.П., Х.П. и Г.П. - за всеки един от тях поотделно.

Воден от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за доброволна делба акт №72, том ІІ, рег.№ 1811 от 26.06.2000г. на Нотариус Радомир Александров с рег.№ 254 на Нотариалната камара, сключен на 26.06.2000г., вписан в Службата по вписванията при РС- Исперих под акт №154, том 7, стр.245 от 28.06.2000г., като такава извършена без участието на ищците като сънаследници.

ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Е.С.Д.,***, Ц.И.П., ЕГН:********** ***, М.Х. Динчева, ЕГН:********** от гр.Варна, Спирка „Марек”, ул.”33-та” №14, Д.Г.П., ЕГН:**********, Х.Д.П., ЕГН:********** и Г.Д.П., ЕГН:********** – последните трима от гр.Варна, ул.”Генерал Столетов” №68, ет.2, ап.1, ВЪРХУ следните съсобствени недвижими имот, останали в наследство от наследодателя Стефан Христов Митов, бивш жител ***:

ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: по 3/12ид.ч. за Е.Д., Ц.П. и М.С. и по 1/12 ид.ч за Д.П., Х.П. и Г.П. - за всеки един от тях поотделно.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	30 май 2014 г.
Съдия:	Димитринка Емилова Купринджийска

Дело:	20133310100045
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	25 януари 2013 г.

Решение по дело №45/2013 на Районен съд - Исперих

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е І № ….,

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА КУПРИНДЖИЙСКА