Р E Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Плевен, 25.03.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 110 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 554
от 17.11.2020 г., постановено по анд № 1766/2020 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 280 от 14.08.2020 г. на директора на РДГ гр.Ловеч, упълномощен
със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и горите, с
което на Р.Д.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.275 ал.1 т.2 и чл.266
ал.1 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на
чл.213 ал.1 предл.7 т.1 от Закона за горите, за това, че на 18.02.2020 г. в
землището на с.Горни Дъбник, общ.Долни Дъбник, в стопанска постройка на частен
дом на ул. „******“ № 14, са съхранявани 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен
вид акация и джанка, без да притежава превозен билет, доказващ законовия
произход на дървата.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по
горите – Ловеч, представлявана от директора инж.П.П.Б., чрез юрисконсулт С.Т.,
която счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Намира обжалваното НП за
правилно и законосъобразно, като в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин
не е нарушено правото на защита на жалбоподателката. Твърди, че описаното в
АУАН и НП ясно си кореспондира, което се потвърждава и от непротиворечивите
свидетелски показания на служителите на ДГС – Плевен, които са безпристрастни и
отговарят на фактическата обстановка по делото, конкретни са, ясни и
последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с
деянието. Счита, че липсват данни, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат наличието на
мотив да набедят Д. в нарушение, което не е извършила и че извършеното деяние
се установява по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели.
Цитира разпоредбата на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии, съгласно която: „Превозният билет
удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се
намира на посоченото в билета място на доставка. Превозният билет се съхранява
до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три
години.“ Твърди, че законодателят не отграничава изсъхналите клони от дървета
от останалите случаи, при които е налице изискване да бъдат придружени с
превозен билет, доказващ законния им произход. Счита, че не е приложима
хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, т.к. от приложените
доказателства е видно, че Р.Д. има издадено още едно НП за деянието съхранение
на дървесина без контролна горска марка, извършено на същата дата – 18.02.2020
г. Навежда доводи, че при определяне на наказанието АНО се е съобразил с
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи
вината обстоятелства, ниската степен на обществена опасност, количеството на
дървесината, възрастта на жалбоподателката, обстоятелството, че същата няма
други наложени наказания през предходен период и е наложено наказание в
предвидения минимум, с което се постигат задачите и целите, които поставя чл.12
от ЗАНН. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
взема становище по съществото на спора.
Ответникът Р.Д.Д., в съдебно заседание се явява лично
и моли съда да оставил в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
С оспореното решение съдът е приел за установено, че с
Наказателното постановление Д. е наказана
на основание чл. 266, ал. 1 пр.7 от Закона за горите /ЗГ/, затова че на
18.02.2020 г., в землището на с. Горни Дъбник, община Плевен, в стопанска
постройка на частен дом на ул.****** №14, съхранява 1 пр.м /един пространствен
кубически метър/ акациеви дърва за огрев и джанкови дърва за огрев, без да
притежава превозен билет, доказващ законовия произход на дървесината. С това
деяние е нарушен чл. 275 ал.1 т. 2отЗГ.
След преценка на събраните по делото писмени
доказателства, показанията на св. М.И. и С. Ц., съдът е приел, че извършеното нарушение от жалбоподателя се
явява явно маловажен случай и е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
извършеното деяние се явява малозначително. Съдът направил този извод, като
взел предвид мотивите на приложеното по делото Постановление на РП-Плевен, за
отказ за образуване на наказателно производство от 26.02.2020г. относно
реализираното от страна на лицето Д. съхраняване на един пространствен
кубически метър дървесина, без да притежава превозен билет и без маркиране на същата с необходимата контролна горска
марка. Съдът приел още, че Д. формално е осъществила състава на нарушението, за
което е съставен АУАН, но административният орган не е прецизирал всички факти
и обстоятелства, касаещи настоящото производство. За едно от тези обстоятелства
приел факта, че предмет на нарушението били изсъхнали клони от дървета в двора
на жалбоподателя. На това основание отменил оспореното НП.
Касационната инстанция счита, че решението на въззивния съд е
правилно единствено по резултата си.
Административнонаказателната отговорност на Д. е била ангажирана за извършено нарушение на чл.213, ал.1, предложение седмо, т.2 от ЗГ
затова, че на 18.02.2020 г. в землището на с.Горни
Дъбник, общ.Долни Дъбник, в стопанска постройка на частен дом на ул. „*****“ №
14, са съхранявани 1 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид акация и джанка,
без да притежава превозен билет, доказващ законовия произход на дървата.
Т.е. деянието се изразява в „съхранение“ на акациеви и джанкови дърва без лицето да притежава
превозен билет. Действително, разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите
забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването,
придобиването, съхраняването и преработването на: 1. дървесина, немаркирана с
контролна горска марка, съответно с производствена марка; 2. дървесина,
непридружена с превозен билет. Същият този Закон за горите обаче предвижда в
разпоредбите на чл.211 и чл.211а , че единствено транспортирането на дървесина и на недървесни горски продукти,
които са предмет на стопанска дейност, както и коледните елхи, се извършва след
издаден превозен билет, който да придружава същата при транспортирането. Съобразно
нормата на чл. 211, ал.4 от ЗГ- дървесината, добита извън горските територии,
се транспортира, придружена с превозен билет, издаден от длъжностно лице,
определено от кмета на общината. В този смисъл е и разпоредбата на чл.14в от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
съгласно която количеството транспортирана дървесина се измерва и вписва в
превозния билет в плътен и/или пространствен кубически метър или в други мерни единици – линейни метри или
килограми, като задължително се посочва и обемът й в плътни и/или в
пространствени кубически метри. Т.е. законът предвижда изискване за
придружаване на дървесината с превозен билет, само в случаите на нейното транспортиране, не и когато същата бива съхранявана.
За изпълнително деяние „съхранение“ субектът може да бъде санкциониран в
случаите , когато дървесината не е била маркирана с контролна горска марка или с
производствена марка, но не и непридружена от превозен билет, какъвто се
изисква само при превоз на вече добитата дървесина. Ето защо , описано чрез
признаците, посочени в НП, вмененото на Д. деяние с процесното НП се явява несъставомерно и за него не е
следвало да се ангажира
административнонаказателната й отговорност. На това основание оспореното
решение е правилно по резултата си и следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 554 от 17.11.2020 г., постановено по анд № 1766/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/