Р Е Ш Е Н И Е
№ 664/10.11.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно
заседание на 23.10.2023 г. в състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Златева адм. дело № 438 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалният кодекс (АПК), във връзка с чл. 198,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на Н.Н.А.,***, срещу заповед № Л-475/19.04.2023 г.,
издадена от Началника на Затвора – Пазарджик, с която е продължено изтърпяването на наказанието,
наложено по НОХД № 112/009 г. на Окръжен съд – Хасково, в условията на специален режим. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт като издаден в противоречие
с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
ответникът е лишил жалбоподателя от правото на образование. Прави искане
оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата на
заявените в нея основания.
Ответникът по жалбата – Началника
на Затвора – гр.
Пазарджик, не се явява в съдебно заседание, представлява се
от юрк. Р., който оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е заповед № Л-475/19.04.2023 г.,
издадена от Началника на Затвора – Пазарджик, с която е продължено изтърпяването на наказанието,
наложено по НОХД № 112/009 г. на Окръжен съд – Хасково, в условията
на специален режим.
Оспореният административен акт е издаден от териториално и материално компетентен орган съгласно чл. 198, ал. 4
от ЗИНЗС – началника на Затвора – Пазарджик. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, като фактическите и правните основания за издаването
на оспорения админситративен акт се съдържат както в самия него, така и в представените
по преписката доказателства. Контестираната заповед е издадена след изпълнение на процесуалните изисквания на закона – представяне на
становища от лимитивно изброените в разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от
ЗИНЗС длъжностни лица относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, а именно становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога. Пред това съдът намира, че са спазени императивно определените
административнопроизводствени правила.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 20.04.2023 г., съответно жалбата е подадена чрез началника на затвора на
03.05.2023 г. В този смисъл е процесуално допустима – подадена е в срок срещу подлежащ
на оспорване административния акт от лице, имащо правен интерес да оспорва.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Жалбоподателят изтърпява наказание „доживотен затвор“, наложено му
с Присъда № 78 от 12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на
Окръжен съд – Хасково. Поставен е при
условията на специален режим на 08.04.2011 г. В атакуваната заповед е посочено, че през изтеклата една година поведението
на жалбоподателя е нестабилно, наказван е 4 пъти за допуснати нарушения на
установения ред. Посоченое е, че прогнозите за внасяне на коректив в
положителна насока, в какъвто и да е аспект, са негативни. Провеждането на
индивидуална работа е крайно затруднено, поради нежеланието на лишения от
свобода А.. Регистриран е устойчив спад, а алтернативите и прогнозите за
внасяне на позитивни промени се стеснявали. Посочено е също, че съществува риск
от вредно поведение.
По делото като писмени доказателства са приети изготвените в хода на административната процедура: становище на инспектор СДВР, становище на зам.-началник РНОД, както и становище на Началник сектор СДВР към Затвора – Пазарджик, от които безспорно се установява, че с предходна
заповед № Л-541 от 20.04.2022 г. на Началника на Затвора – Пазарджик спрямо л. с. Н.А. е продължено изтърпяването на наказанието в условията на специален режим.
Установява се, че през изтеклата година не са настъпили изменения в характеровите
особености на л. с. А.. Според тези
документи, същият е психически
обременен, с диссоциално личностно разстройство
с белези на емоционална нестабилност. Констатирано е стабилно покачване
на риска от рецидив, който към настоящия момент е „висок“, като се регистрира повишаване
в сферите на отношение към правонарушението, трудова история, начин на живот и обкръжение.
Посочено е, че рискът от вреди е трайно разположен във високия диапазон, както
и че в групата на доживотно осъдените демонстрира доминантност като запазва конфронтационна
и конфликтна зареденост и готовност, което е видно и от периодичните му прояви на
вербална и физическа агресия.
Според становищата на посочените по-горе лица, с лишения от свобода А. е невъзможно
да се провежда индивидуална работа, тъй като самият той не позволява. Регистриран
е устойчив спад в пълноценното личностово функциониране, емоционална лабилност и
цикличност в проявяващите се емоционални сривове. Сочи се, че в дисциплинарно
отношение поведението на лишения от свобода също е негативно – последният е
наказван многократно – 29 пъти, от които 4 пъти през едногодишния период, с
оглед на което разпоредбата на чл. 109 от ЗИНЗС не би могла да намери
приложение. Сочи се, че в поведението на лишения от свобода няма позитивни
промени, като планираните дейности и мероприятия с осъденото лице не дават
необходимите резултати. В заключение се посочва, че предвид съществуващия риск от
вредно поведение, следва лишеният от свобода Н.Н.А. да продължи да изтърпява наложеното
му наказание „доживотен затвор“ в условията на специален режим.
В изпълнение на процедурите при осъществяване на това особено административно
производство, е представена и събрана експертна оценка на психическото и емоционално
състояние на л. с. Н.А.. Според становището
на експерта, лшеният от
свобода предизвиква сериозен отрицателен резонанс в околните.
Перманентно се явявал източник на
напрежения в комуникацията и взаимодействията с останалите в зоната с повишена сигурност. Запазвал висока
конфронтационна и конфликтна готовност, слабо контролируема враждебност, с периодични
прояви на вербална и физическа агресивност. Посочено е, че лицето поддържа висока
субективистичност и устойчива фиксираност, с твърде незадоволителни възможности
за корекционно конструктивно повлияване, както и че запазва устойчиви кверулантни
нагласи. От изготвилия оценката експерт е установено, че рискът от агресивно поведение
на лишения от свобода е висок – последният има проблеми да контролира своите враждебни
и агресивни импулси, както и че механизмите за самоконтрол са неефективни, лесно
отключвал импулсивни реакции, невъздържаност и враждебност. Психологът е констатирал, че
поведенческият риск е останал висок, с оглед на което е дал становище лишеният
от свобода Н.А. да продължи да изтърпява наложеното му наказание „доживотен затвор“
в условията на специален режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда възможност първоначално
определеният специален
режим на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като чл. 199, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда,
че осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят
на лек и общ режим. Съгласно чл.
198, ал. 4 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието
при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си
произнасяне. Произнасянето на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването
на наказанието при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителна дейност и на психолог. По аргумент от разпоредбата на чл.
218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е свързана
с условието лишените от свобода да имат добро поведение. Доказателства за поправяне се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС,
съгласно който оценката се променя в зависимост от поведението на лишения от
свобода. Алинея
втора на посочената разпоредба предвижда, че въз
основа на оценката се правят предложения за промяна на режима на изтърпяване на
наказанието. В
конкретната хипотеза такива данни не са налице. От представените експертни
становища е видно, че поведеното на лишения от свобода не се е подобрило в
процесния едногодишен период от време. Напротив, видно е, че при извършената преоценка
на правонарушителя, е регистриран повишен риск от рецидив в сравнение с
предходно изготвена оценка и към настоящият момент е отчетена „висока степен“ на
риск от рецидив на престъплението – 87 т. по скалата на OASys. На база
изложеното в експертните становище може да се направи обоснован извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в
по-лек. По делото не се събраха доказателства, които да дадат друга представа
на съда по отношение коригиране поведението на жалбоподателя и които да бъдат
основание за отмяна на оспорената заповед.
Също така видно от представената по делото справка от
електронната информационна система на ГДИН (л. 42) по отношение на
жалбоподателя в едногодишния период от време са били издадени четири заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания за неспазване на установения в пенитециарното
заведение ред. С оглед на това по аргумент от чл. 109 от ЗИНЗС, не може да се приеме,
че лицето е ненаказано. Следователно при приложението на чл. 218 от ППЗИНЗС
във вр. с чл. 199, ал. 1 режимът на осъдения на доживотен затвор без замяна не може
да бъде променен на следващия по-лек, а именно строг.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че чрез оспорената заповед му се отнема правото да
продължи образованието си. Посоченото от жалбоподателя не е част от законовите
основания за изменение на режима, при който се изтърпява наложеното наказание,
доколкото липсва положителна промяна в поведението на самия лишен от свобода.
С офлед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че административният орган мотивирано и при спазване на законовоустановената процедура е отказал смяна на режима, при който се изтърпява наказанието, в по-лек.
По
изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е правилна и
законосъобразна, а депозираната жалба неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 143, ал.3 от АПК основателно се явява
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в минимален размер на 100 лв., с оглед фактическата и правна сложност на
делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предл. последно от АПК Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Н.А.,*** срещу заповед № Л-475/19.04.2023 г., издадена от Началника
на Затвора – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н.Н.А., понастоящем в Затвора – Пазьарджик да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/