Определение по дело №441/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 18.07.2018 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 441 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от ответника по делото С.С.Г. за изменение на постановеното по делото Решение № 472 от 23.04.2018 г. в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 600 лв. на 300 лв. поради прекомерност с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът по молбата Т.С.Х. чрез пълномощника си адв. Г. моли производството да бъде прекратено, тъй като се касае за обжалване на решението единствено в частта за разноските, а това е недопустимо. Прави искане за присъждане на разноски.

Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Подадената от ответника С.С.Г. молба, макар и наименована „жалба“ по същество представлява искане по смисъла на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата е подадена в предвидения от закона срок от страна в производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Несъмнено същото се отнася и за искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноските, направени от насрещната за адвокатско възнаграждение. Този извод ясно следва както от разпоредбите на чл. 80, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, така и от разясненията в мотивите към същата точка от тълкувателното решение, където е прието, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.

В случая нито с отговора на исковата молба (доказателства за размера на сторените разноски за адвокатски хонорар са приложени към исковата молба), нито в проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът е направил изявление за намаляване поради прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Такова искане се прави за първи път с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК. След като искането не е направено своевременно, то е равнозначно на липсата на такова искане, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и не следва да бъде уважавана – в този смисъл Определение № 223 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4757/2017 г., IV г.о.

Въпреки неоснователността на молбата за изменение на решението в частта за разноските, искането на насрещната страна за присъждане на разноски в това производство е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно. Това производство е продължение на съдопроизводството по конкретното дело и поради това не може самостоятелно да породи задължение за страната, неоснователно предизвикала спора да заплаща разноски за молбата по чл. 248 ГПК. Ето защо молителят в това производство не дължи разноски на ответника по молбата при неоснователност на искането си – Определение № 493 от 26.10.2016 г., постановено по гр.д. № 4088/2016 г. на ВКС, ІV г.о.

По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.С.Г. за изменение на Решение № 472 от 23.04.2018 г., постановено по гр.д. № 441/2018 г. на Районен съд – Пазарджик в частта за разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Определението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

            Определението да се връчи на страните.

                               

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: