Р Е Ш Е Н И Е  № 

 

гр. Сливен, 25.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова като разгледа докладваното от председателя АНД № 427 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е по повод жалба от „Счетоводна кантора М.“***, представлявано от управителя К.В.М., против НП № F509943 от 15.11.2019 год., издадено от заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, с което на дружеството - жалбоподател, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя и от процесуален представител по пълномощие, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено. Претендира и направените разноски за адвокатски хонорар.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален представител, който моли наказателното постановление да бъде потврърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена проверка от 19.09.2019 год. на „Софтконсулт – П. и СИ-Е” от служители на ТД НАП,  било установено, че за периода 02.09.2019 год. - 06.09.2019 год събирателното дружество е заплатило чрез управителя си В.П. счетоводна услуга в размер на 120,00 лева, като плащането било извършено в брой в счетоводния офис на „Счетоводна кантора М.”***.2019 год. във връзка с горната проверка се извършила проверка в офис на дружеството-.жалбоподател, като в хода на проверката било установено, че в обекта има функциониращо фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, като била направена разпечатка на КЛЕН за периода 01.09.2019 год. - 24.09.2019 год., видно от която за този период нямало регистрирани продажби. В писмена декларация представляващият декларирал, че няма кочан с ръчни касови бележки и за проверявания период не е издавал такива. От предоставения паспорт на ФУ за проверявания период било установено, че устройството не е било на ремонт или профилактика от сервизната фирма. За направените констатации бил съставен АУАН F509943, н който било било отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Във възка с издадения АУАН от управляващия дружеството – жалбоподател било депозирано възражение Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № F509943/15.11.2019 год., с което на дружеството - жалбоподател било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 118, ал.1 от ЗЗДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. В Наредба №Н-18/2006г. в чл. 25 ал.1 е разписано, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ всяко лице по чл.3, ал.1, каквото е дружеството -жалбоподател, е задължено да издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба и получено плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В чл. 25, ал.4 от Наредба №Н-18/2006г. изрично е разписано, че фискалната касова бележка в случаите по чл. 25, ал.1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. 

В настоящия процес, в тежест на административнонаказаващия орган е да докаже, твърдяното административно нарушение на нормите на чл. 118, ал.1 от ЗЗДС, вр. чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ – че търговското дружество –жалбоподател е нарушило реда за издаване на документ за продажба чрез фискално устройство, като не регистрира и не отчита извършените продажби чрез издаване на фискална касова бележка. Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които по несъмнен и категоричен начин да сочат наличието на извършено от жалбоподателя административно нарушение - не издаване на фискален касов бон. Напротив, от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. П., издадената от „Счетоводна кантора М.“ ЕООД за извършена счетоводна услуга през месеците 06, 07 и 08. 2019 год., както издаден на 05.08.2019 год. фискален бон от ФУ, приложен граждански договор, както и останалия доказателствен материал, може да се направи обоснован извод, че плащането от СД „Софтконсулт – П. И СИ-Е ” в размер на 120,00 лева в периода 02.09.-06.09.2019 год., е било доплащане по фактура № 1836/05.07.2019 год, за сумата от 300.00 лева както и че за тази сума е издаден на 05.08.2019 год. фискален бон от ФУ.

Доколкото в производството не се установи по категоричен и и безспорен начин извършването на административното нарушение от санкционираното лице, то съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваевата страна да заплати на дружеството - жалбоподател направените в хода на производството и претендирани разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е фиксиран именно на 300.00 лева. 

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F509943 от 15.11.2019 год., издадено от заместник - директор на ТД на НАП - Бургас, с което на „Счетоводна кантора М.“***, представлявано от управителя К.В.М. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „Счетоводна кантора М.“*** с ЕИК по БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя К.В.М. разноски в размер на 300,00 /триста/ лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: