О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1983 14.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1588 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-ст.юрисконсулт при отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР против Решение № 70/27.03.2020 г., постановено по гр.д. №773/2019г. по описа на Поморийски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.С.С., ЕГН **********, представляван от адв.Р.Ц., сума в размер 1 592.56 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 228,81 часа, получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на 1 600 ч. нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., както и сума в размер 202.36 лв. , представляваща общия размер на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода от 30.01.2017 г. до 21.10.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума за главницата, считано от предявяване на иска – 21.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. С обжалваното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати и направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350лева, както и да заплати по сметка на РС – Поморие, сума в общ размер 335,88 лв., от която 115,88 лв. за държавна такса и 220 лв. съдебни разноски.
Въззивникът твърди, че решението на РС Поморие е неправилно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения по приложението на нормативната уредба, регламентираща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР /ред. ДВ. Бр.53 от 27.06.2014 г./. Излагат се съображения против допуснатото от първоинстанционния съд субсидиарно приложение в настоящия казус на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като се прави препращане към изложените доводи в отговора на исковата молба. В допълнение се прави преглед на правната уредба, като се обсъждат регламентираните в ЗМВР различни допълнителни възнаграждения на работещите в системата на МВР. Въз основа на направеното проследяване на нормативната история на законодателството /ЗМВР, КТ, ЗДСл /, се прави анализ на разпоредбите на ЗМВР, от който се извеждат доводи относно желанието на законодателя по недвусмислен начин да лиши служителите на МВР от допълнителните възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към отношенията с тази категория служители. Приложението на общите правила на ЗДСл и съответно на КТ, и актовете по прилагането им, следвало да се счита за отклонено с разпоредбата на чл. 211, ал. 7 от ЗМВР /ред. от 2006 г/ и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ред.от 2014г./, които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Препращането в ЗМВР към нормите на КТ било изрично и само в точно определени норми, като липсва такова в материята, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощни труд. За да обоснове субсидиарното приложение на НСОРЗ, районният съд се бил позовал на отменената Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., която нямала действие през процесния период, като макар същата да е действала за около девет месеца, извън този период, извършваното преизчисляване било в несъответствие с ЗМВР, което било поправено с последващите наредби по ЗМВР. Неправилни били и изводите на съда относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ относно преизчисляването на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време чрез прилагането на коефициент 1,143, определен като нормативно установено съотношение между продължителността на дневното и нощното работно време. Изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187, ал.3 от ЗМВР нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е осем часа /за всеки 24 –часов период/, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение, както и че нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в ЗМВР е 8 часа. С оглед на това съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд за работещите в системата на МВР е 8 часа: 8 часа, което било равно на коефициент 1, за разлика от съотношението по КТ /8 часа:7 часа, в който случай коефициента е 1.143/. Посочва, че за държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът , положения нощен труд с 8- часова продължителност не се трансформира в дневен такъв, с се заплаща по 0,25 лв. на час по смисъла на Заповед №8121з-791/28.10/2014 г на Министъра на вътрешните работи.. На следващо място оспорва като немотивиран извода на съда, с който е приел, че при преизчисляването на положения от ищеца нощен труд се дължи заплащане като за извънреден труд. Позовава се на приложеното по делото писмо на МСТП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ, било установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Целта на предвидения коефициент от 1.143 за превръщане на нощните часове в дневни, била, за да може да се определи възнаграждението на работника така, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа, като в този случай не е налице извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ.. Сочи, че в този смисъл били мотивите на постановени от РС-Велико Търново решения, изброени в жалбата, като се посочват и други решения на районни съдилища, които приемат, че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР. Позовава се и на изготвена в този смисъл писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Намира, че разрешението, възприето на районния съд би поставило в по – неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото, каквато е изслушаната пред РС-Поморие съдебно-счетоводна експертиза, за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. В тази връзка коментира видовете нощен труд, полаган от служителите, работещи на смени, по утвърдени графици за 24 –часови дежурства, какъвто е и ищецът, а именно: нощен труд, положен по график в рамките на месечната норма /за който се заплаща допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на час/ и нощен труд, положен по график над месечната норма, който се компенсирал с възнаграждение за извънреден труд. Отделно от труда по график, в случаи на извънредни ситуации, се полагал труд по заповед, който представлявал класическа форма на извънреден труд, и се отчитал и заплащал именно като такъв. Тези обстоятелства не били отчетени от СИЕ и по този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба. Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск да бъде отхвърлен. В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че същият ползва адвокатска защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Препис от въззивната жалба е връчен за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Р.Ц. предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение, като намира за неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски във въззивната инстанция, като представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 19.06.2020 г.. Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-гл.юрисконсулт при отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР против Решение № 70/27.03.2020 г., постановено по гр.д. №773/2019г. по описа на Поморийски районен съд, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1588/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 19.08.2020 г. от 10,40 часа, за което на страните по делото да се изпрати препис от настоящето определение, а на въззивника да се изпрати и препис от отговора по въззивната жалба, подаден от въззиваемия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.