№ 459
гр. Разград, 21.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Цветалина М. Дочева Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.3 ГПК.
Депозирана е въззивна частна жалба вх.№9639/30.11.21г. по настоящото дело от Ф. Р. Х.,
ЕГН **********, с която моли съда да отмени определение №1040/22.11.21г., постановено
по ч.гр.д.№1774/2021г. по описа на РС-Разград, с което е оставено без уважение искането му
за спиране на изпълнението по заповед за изпълнение №1070/18.08.21г. и допълнителна
заповед за незабавно изпълнение №1165/13.09.21г. по ч.гр.д.№1774/21г.
С определението съдът е приел, че Ф. Р. Х. не представя убедителни писмени доказателства,
че вземането не се дължи, като не твърди и другите две основания чл.420 ал.2 т.2-3 ГПК
касаещи договори,сключени с потребител. Приел е също, че твърденията за новиране на
задължението и за действието на представеното към заявлението по чл.417 ГПК
пълномощно, подписано от Ф.Х. на 12.11.18г. в консулска служба на РБългария в
гр.Мюнхен не са основания за спиране на изпълнението на заповедите.
В частната жалба Ф. Р. Х. твърди, че е посочил изрично правното основание, на което иска
спиране на изпълнението- чл.420 ал.2 т.1 от ГПК, като счита, че го е подкрепил с
убедителни писмени доказателства,че не дължи вземането /договор за овърдрафт по
разплащателна сметка от 19.11.18г.,договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
31.12.18г.,допълнително споразумение №1 към договор за овърдрафт по разплащателна
сметка от 19.11.18г., сключен на 04.12.20г, заявление А4 за вписване на обстоятелства/.
Като мотиви сочи, че не дължи изпълнение, т.к. към 04.12.2020г. не е съдружник в
дружеството кредитополучател, поради продажбата на дружествения си дял, че не е давал
съгласие и не е упълномощавал трети лица, вкл. и Ружди Бозаджиев да подписват
Допълнително споразумение 1/04.12.2020г., не е поемал дълга по това споразумение. В
подкрепа на твърденията си представя отново същите писмени доказателства.
1
Твърди, че е налице новация на задължението,за която той не е давал съгласие да бъде
солидарен длъжник. Задължението е подновено без негово знание и съгласие. Наред с това
не дължи изпълнение, т.к. не е солидарен съдлъжник на няколко основания, а именно: към
04.12.2020г. не съществува юридическото лице „БОС 95“ ООД в което е бил съдружник, а
„БОС 95“ ЕООД, с едноличен собственик и управител Ружди Бозаджиев; банката е
сключила Допълнително споразумение 1/04.12.2020г. с „БОС 95“ ЕООД, а не с „БОС 95“
ООД; не е упълномощавал нито като съдружник, нито като физическо лице някой да го
представлява и подписва по това споразумение; не е подписвал лично Допълнително
споразумение 1/04.12.2020г.;
В срока за отговор ОББ АД гр.София, ЕИК *********,представлявана по пълномощие от
юк.Радостина Андреева е заявила становище за неоснователност на частната жалба на
Х.Р.Х.., респ. правилност и законосъобразност на постановеното от съда определение
№1040/22.11.21г. по ч.гр.д.№1774/21г., с което е оставено без уважение искането за спиране
на изпълнението на заповеди за незабавно изпълнение №№1070 и 1165. Банката е предявила
претенции към Ф.Х. в качеството му на съдлъжник, а не на съдружник. Налице е пасивна
солидарна отговорност. Не е налице и твърдяната новация, тъй като съществуващото
задължение по договора не е заменено с ново. Че целта на страните по договора е била не да
постигнат ново съглашение, а да уредят по друг начин някои от клаузите на вече
съществуващото задължение е и факта, че в чл.8 от допълнителното споразумение изрично е
посочено, че допълнителното споразумение не представлява новация, не води до погасяване
на съществуващите задължения. Счита за неоснователни и доводите на жалбоподателя за
наличието на субективна новация, поради настъпила промяна в правната форма на
дружеството от ООД в ЕООД.
Въз основа на приложените към делото писмени доказателства ,съдът установи следните
факти: Банката е депозирала е заявление по чл.417 т.2 ГПК като е приложила договор за
овърдрафт по разплащателна сметка от 19.11.18г. , по който в условията на солидарност
БОС-95 ООД като кредитополучател и Ружди Генадиев Бозаджиев и Ф. Р. Х. като
съдлъжници са поели задължението да върнат сумата 164000лв.,предоставена за оборотни
средства. Банката е приложила искане за отпускане на кредит от БОС-95 ООД и протокол от
Общо събрание на съдружниците. Банката е направила запитване но МВнР за
потвърждаване на консулска заверка на пълномощно и представя копие на самото
пълномощно от 12.11.18г., с което Ф.Х. е упълномощил Ружди Бозаджиев от негово име и в
качеството му на съдружник в БОС-95 ООД да изтегли заем от 164000лв. за оборотни
средства, да сключва договори за овърдрафт по разплащателната сметка на фирмата, като го
представлява и подписва. Пълномощното е заверено в Консулската служба при генералното
консулство на РБългария в гр.Мюнхен. По делото е приложено и предходно пълномощно,
нотариално заверено от Ф.Х. в полза на Ружди Бозаджиев. На 04.12.20г. банката е сключила
допълнително споразумение №1 към договора за револвинг от 19.11.18г. с БОС-95 ЕООД и
двамата съдлижници- физически лица, като за Ф.Х. се е подписал пълномощника Ружди
Бозаджиев. С това споразумение страните уговарят прекратяването на револвинга като
2
приемат, че съществуващия дълг към 12.11.20г. в размер на 148431.80лв. следва да се погаси
по погасителен план, посочен в чл.4 от него. Крайният срок е удължен до 01.12.2025г.
Поради липса на изпълнение от страна на кредитополучатиля банката е предприела
действия по обявяване на кредита за предсрочно изискуем и по събирането на
задължението.
Въз основа на така установените факти, съдът намира частната жалба за процесуално
допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна,
като съдът споделя доводите на първоинстанционния съд и в допълнение сочи и свои:
В чл.420 ГПК са предвидени няколко основания за спиране на принудителното изпълнение,
отпочнато въз основа на издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист:
чрез представяне на обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, в който случай
спирането е по закон; при представяне на убедителни писмени доказателства,
разколебаващи удостоверителната сила на извънсъдебното изпълнително основание по
чл.417 ГПК. Съгласно чл.419 ал.3 ГПК обжалването на разпореждането за незабавно
изпълнение не спира изпълнението. Разпоредбата на чл.420 ГПК визира различни основания
за спиране на принудителното изпълнение, едно от които е възможността съдът, постановил
незабавното изпълнение да спре изпълнението, ако в срока за възражение е направено
искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства. В тази връзка
приложените писмени доказателства-заявление обр.А4 за вписване на обстоятелства,молба
за освобождаване като съдружник,декларация по чл.129 ал.2 ТЗ, договор за револвиращ
кредит,допълнително споразумение, договор за покупко-продажба на дружествени дялове са
напълно ирелевантни за произнасянето по чл.420 ГПК.
В настоящия казус длъжникът твърди, че е отпаднало задължението му по договора за
кредит, тъй като е налице новация на задължението, която той не се е съгласил /задължил/,
не е подписал и не дължи.
Сочените факти и представените доказателства, не налагат твърдения правен извод. Факта,
че Ф.Х. е продал дружествените си дялове на другия съдружник /след сключването на
договора/ и търговското дружество е преобразувано от ООД в ЕООД е факт ирелевантен за
съществуване на поетото от него като физическо лице задължение по договора за
овърдрафт. Ф.Х.ов не оспорва факта, че се е задължил като физическо лице, съдлъжник по
договор за овърдрафт. Преобразуването на ООД в ЕООД не води до промяна и създаване на
ново ЮЛ, поради което и ЕИК на търговец.
Не е налице и новиране на задължението. С допълнителното споразумение не се погасява
съществуващия вече дълг, нито възниква нов на негово място стария, т.е. не е налице
разлика в предмета на задължението. Липсата на намерение за новиране на поетото
задължение се установява изрично от изразената воля на страните в чл.8 от Допълнителното
споразумение към договора, а че е налице преструктуриране на зеадължението, а не
новация.
Твърдението на Ф.Х., че не е упълномощавал Ружди Бозаджиев да го представлява и
3
подписва при сключването на това Допълнително споразумение, нито лично, нито като
съдружник /тъй като вече е нямал такова качество/, също не води до извода, че не дължи
изпълнение като съдлъжник по договор за овърдрафт по разплащателна сметка от 19.11.18г.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната частна жалба на Ф. Р. Х., ЕГН
**********,представляван по пълномощие от адв.Емилия Събева против Определение
№1040/22.11.2021г. по ч.гр.д.№1774/2021г. по описа на РС-Разград КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4