№ 8329
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря СИЛВИЯ Н. ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №..0231110170735 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
А. К. Ф. е предявил срещу „С..“ ЕООД кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 128, т.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за
осъждането на ответника да заплати следните суми: 4667, 94 лв. /четири хиляди шестстотин
шестдесет и седем лева и деветдесет и четири ст./ - представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м. септември 2022 г; м. ноември 2022 г.; м. декември 2022 г.; м. юни 2023
г.; м. август 2023 г.; м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба (22.12.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата,
405, 27 лв. /четиристотин и пет лева и двадесет и седем ст./ мораторна лихва дължима по
отношение на неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до 22.12.2023
г., сумата от 1000,00 лв. /хиляда лева/ - обезщетение за неспазено предизвестие по реда на
чл.221, ал. 1 от КТ, и сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/ - обезщетение за 12 дни
неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че е сключил трудов договор № .. от 02.09.2022 г. на основание чл. 67,
ал. 1, т.1 във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ със своя работодател „С..“ ЕООД, който договор бил
безсрочен, като заемал длъжност „куриер“. Възнаграждението, което било уговорено между
страните, е било в размер на 1000, 00 лв. с периодичност на изплащане до края на месеца,
следващ месеца, през който е бил положен труда, като е било уредено и начисляването на
допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж при настоящия работодател в
размер на 0.60% за придобития трудов и професионален стаж. В т.6 от посочения трудов
договор е било уредено, че служителят има право на основен платен годишен отпуск по чл.
155 КТ, който е за срок от 20 работни дни. Срокът за предизвестие при прекратяване на
трудовия договор бил 30 календарни дни. Съгласно договора, а така също и приложения по
делото протокол за постъпване на работа към трудов договор №.. от 02.09.2022г., ищецът
постъпил на работа от деня на подписването на договора. Твърди, че през целия период е
изпълнявал задълженията си по договора. Посочва, че получил първото си възнаграждение
на 22.11.2022 г. Твърди, че в периода от 22.11.2022 г. до 31.01.2023 г. не са постъпвали
никакви плащания от страна на работодателя, а освен това той не заплатил
възнаграждението на ищеца и за м. юни, 2023 г., както и за август и месец октомври 2023 г.
Посочва, че поради несигурността свързана с нередовното получаване на трудово
1
възнаграждение, той подал уведомление на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ за прекратяване
на трудовия договор, като се възползвал от възможността да прекрати трудовото
правоотношение без предизвестие. Сочи, че въпросното уведомление е било изпратено за
физическа доставка, чрез куриерска фирма „Е..“ ООД, с обратна разписка и с описание в
забележки на пратката какво представляват изпратените документи. Работодателят на Ф.
обаче, с редица разпореждания на пратката, започващи от 08.11.2023 г. пренасочвал пратката
към различни места, с цел именно да не получи въпросното уведомление. Твърди, че
доколкото в пратката е записано, че документите представляват уведомление за
прекратяване на трудовия договор и управителят на ответното дружество се е разпоредил
неколкократно с пратката, то същият следва да се счита за редовно уведомен. Посочва, че
трудовото му възнаграждение е било 1000 лв. като нетното му възнаграждение за 2022 г.
след удръжките е в размер на 775, 98 лв. /седемстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и
осем ст./. Твърди, че работодателят изпаднал в забава за заплащане на трудово
възнаграждение на всяко 1-во число на месеца следващ месеца, през който е полаган работен
труд. Претендира заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12
дни, доколкото бил използвал 10 от тях. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявения иск. Оспорва, че трудовото възнаграждение не е заплащано редовно, като
твърди, че ищецът е получил трудовото си възнаграждение за всеки месец. Оспорва
трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, като
твърди, че ищецът е уволнен дисциплинарно. Посочва, че ищецът не се явил на работа два
последователни дни в периода 01.11.2023 г. до 11.12.2023 г. без причина, с оглед на което
била издадена Заповед № 000019/12.12.2023 г. за налагане на дисциплинарно уволнение,
получена от ищеца на 28.12.2023 г. Счита, че ищецът е този, който дължи обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1000 лв. Не признава задължението за неплатен
годишен отпуск и прави възражение за прихващане с дължимото от ищеца задължение за
неспазено предизвестие. Оспорва исковете по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е да докаже, че за
процесния период страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е престирал
съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно
трудово възнаграждение, както и размерът на трудовото възнаграждение. В тежест на
ответника е да докаже, че е заплатил дължимото трудово възнаграждение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже
наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ е да докаже
прекратяването на трудовия договор на твърдяното основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ чрез
отправяне на волеизявление, което е достигнало до работодателя, размера на брутното му
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ да докаже
сключването на трудов договор с ответника със съответното съдържание, прекратяването на
правоотношението на посоченото основание, размера на последното получено брутно
трудово възнаграждение, както и размера на неползвания платен годишен отпуск за
процесния период.
В тежест на ответника е да докаже направените в отговора на исковата молба
възражения, а именно, че ищецът е уволнен дисциплинарно, както и да докаже
предпоставките за възникване на вземането му за прихващане, а именно, че ищецът дължи
2
обезщетение по чл. 221 КТ.
От фактическа страна
Приет е трудов договор №..02.09.2022 г., сключен между страните по делото, по силата
на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „куриер“ и уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1000 лв. с периодичност на изплащане до края на
месеца, през който е бил положен трудът и с допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит 0, 60 % за всяка година трудов стаж при настоящия
работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Съгласно чл. 6.1 от договора работникът има право на платен
годишен отпуск от 20 работни дни, а в л. 7 е посочено, че срокът на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор е 30 календарни дни.
Ищецът е представил разпечатки от сайта “e..” за товарителница с номер ... с подател
ищеца и получател А К, който е управител на ответното дружество, представляваща
документ – уведомление за прекратяване на трудов договор. Приета е и кореспонденция по
електронен път между ищеца и „клиентски център Е..“, съдържаща информация за
посочената пратка от 07.11.2023 г., в която е посочено, че по нея са били извършени промени
и тя е била връчена на получателя на 04.01.2024 г. На л. 77 и сл. е приложен и отговор от
„Е..“ АД по запитване на съда, в който е посочено, че пратка с товарителница с номер
.../07.11.2023 г. е била изпратена от А. Ф. до А К и на 04.01.2024 г. е била предадена на
посочения получател.
Представени са заверени преписи от разчетно-платежни ведомости за периода м. август
2022 г.октомври 2023 г.
Приета е и заповед № 19 от 12.12.2023 г., с която трудовото правоотношение на ищеца
е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради неявяване на работа в течение
на повече от два последователни работни дни без оправдателна причина в периода от
01.11.2023 г. до 11.12.2023 г. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати сума
в размер на 777, 37 лв. за неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни на
основание чл. 224, ал. 1 КТ, както и че служителят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в
размер на 1000 лв. за срока на предизвестието. В заповедта е отбелязано, че е била връчена
на 28.12.2023 г. на Калина Ф.а.
Съгласно отговор на „Е..“ АД от 17.10.2024 г. (л. 121) ищецът е имал сключен
граждански договор с дружеството в периода 01.10.2023 г. – 01.01.2024 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. В него е посочено, че пълен отработен месец преди прекратяване на
трудовото правоотношение е м. август 2023 г., за който полученото брутно трудово
възнаграждение е 1000 лв. Вещото лице е установило, че за периода от м. септември 2022 г.
до м. октомври 2023 г. ищецът е ползвал 9 дни платен годишен отпуск, като има 17 работни
дни платен отпуск, които не са използвани. Изчислило е, че размерът на обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск се равнява на 777, 41 лв. Съгласно заключението във
фиша за заплата за м. декември 2023 г. е било начислено обезщетение по чл. 224 КТ в брутен
размер от 777, 37 лв., като дължимият данък по ЗДДФЛ в размер на 10 % е би удържа във
ведомостта за м. декември 2023 г., като нетният размер на сумата от 699, 63 лв. е бил
осчетоводен от ответника като заплатен в брой заедно със заплатите за м. декември 2023 г. В
таблица 3 към заключението е посочен размерът на трудовото възнаграждение по месеци и в
колона „начин на получаване“ е отбелязан начинът на получаване, като за всички процесни
месеци е посочено, че възнаграждението е било изплатено в брой. Вещото лице е извършило
анализ и съпоставка на предоставената информация от ответника, ведомостите за заплати и
представеното извлечение от банкова сметка на ищеца. Установило е, че изплащаните
възнаграждения в брой за отразени по счетоводните сметки, като е дебитирана сметка 421 –
Персонал, и е кредитирана сметка 501 – Каса. Изплатените в брой заплати се изписват в общ
размер за съответния месец с дата последния ден от месеца, а изплатените по банков път
3
заплати се записват счетоводно с датата на масов превод на заплати за съответния месец.
Вещото лице е установило, че счетоводството на ответника е водено редовно по отношение
изплащането на трудовите възнаграждения. Установило е още, че възнагражденията за
процесния период са били изплатени както в брой, така и по банков път, като общо
изплатените заплати в нетен размер са 10 092, 55 лв., от които 4 530, 42 лв. в брой и 5 562,
13 лв. по сметка.
Прието е и заключение по съдебно-графическа експертиза, която е изследвала
подписите, положени в графа „получил сумата“ за ответника, в процесните платежни
ведомости, като вещото лице е изследвало ксерокопия на тези документи. Установило е, че
подписите, положени за А. К. Ф. са ксерокопия на подписи, които са изпълнени от самия
него. При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание на 09.04.2025 г.
вещото лице уточни, че няма как върху ксерокопия да провери дали подписите са били
пренесени и дали има техническа подправка, но предвид целостта на самите ведомости и
полагането на подписите, отнасящи се до другите лица, които са си получили заплатите,
няма данни тези подписи да са били пренесени или да има някакъв вид манипулации.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П. П. С., бивш
служител на ответното дружество в периода от м. октомври 2022 г. до м. април или м. май
2023 г. Той заяви пред съда, че докато е работил в „С..“ ЕООД заплатите на служителите са
били заплащани по банков път и на ръка. При изплащане на ръка управителят А К се
обаждал на съответния служител по телефона да каже кога ще дава заплати, виждали се и
той раздавал заплатите, като свидетелят има спомен, че се е подписвал в документи. Рядко
се виждали в офиса, управителят търсел служителите по райони и им давал парите на място.
Възнагражденията се изплащали всеки месец, веднъж се превеждали на карта на една дата,
после на ръка се давали на друга дата, на два пъти се изплащало възнаграждението за месеца
и размерът му варирал, тъй като зависел от броя разнесени и събрани заявки.
От правна страна
Първият спорен по делото въпрос е на какво основание и от коя от страните е било
прекратено трудовото правоотношение. При така установените по-горе факти съдът намира,
че процесното трудово правоотношение е било прекратено на 28.12.2023 г. от работодателя
на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради неявяване на работа в течение на повече от два
последователни работни дни без оправдателна причина в периода от 01.11.2023 г. до
11.12.2023 г. Заповедта за прекратяването е била връчена на ищеца преди на работодателя да
бъде връчено уведомление за прекратяване от страна на работника за прекратяване на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – без предизвестие поради забава в плащането на трудовото
възнаграждение. Тя е произвела своето действие на 28.12.2023 г. и от тази дата трудовото
правоотношение се счита за прекратено, поради което при последващото връчване на
уведомление за прекратяване от страна на работника на друго основание, то няма как да
произведе действие. Предвид основанието, на което трудовото правоотношение е било
прекратено, претенцията на ищеца по чл. 221, ал. 1 КТ е неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
По отношение претенцията по чл. 128, т. 2 КТ по делото са представени заверени
преписи от платежни ведомости с положени подписи за ищеца, по отношение на които е
открито производство по чл. 193 ГПК в откритото съдебно заседание, проведено на
25.09.2023 г. Съгласно правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да установи
неистинността на оспорените подписи. След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че той не установи при условията на пълно и главно доказване,
че положените подписи са неистински. Напротив, от приетото заключение по съдебно-
счетоводна експертиза се установи, че счетоводството на ответното дружество е било
водено редовно по отношение на трудовите възнаграждения като освен оспорените
ведомости то е изготвило и други счетоводни документи за платените възнаграждения като
плащанията в брой са били отразени и по счетоводните сметки, като е била дебитирана
сметка 421 – Персонал, и е била кредитирана сметка 501 – Каса, а счетоводното записване за
плащанията по банков път е било отразявано в сметка 421 Персонал като дебит и в сметка
4
503 Разплащателна сметка като кредит. Обстоятелството, че трудовото възнаграждение от
работодателя е било изплащано на куриерите през процесния период по два начина – в брой
и на ръка, се потвърждава и от показанията на свидетеля С., който през процесния период
също е работил като куриер при ответника. Неговите показания се потвърждават и от
отбелязванията в приетите по делото ведомости.
Заключението на съдебно-графическата експертиза също опровергава оспорването на
ищеца относно истинността на подписите. Действително по делото не бяха открити и
представени оригинали на оспорените документи, като тяхното местонахождение е
неизвестно, но предвид заключението, че подписите са ксерокопия на подписи, положени от
ищеца и заявеното от вещото лице в откритото съдебно заседание, че предвид целостта на
самите ведомости и полагането на подписите, отнасящи се до другите лица, които са си
получили заплатите, няма данни тези подписи да са били пренесени или да има някакъв вид
манипулации, съдът намира, че оспорването истинността на подписите по реда на чл. 193
ГПК остана недоказано. Предвид това съдът приема, че с подписа си ищецът е удостоверил
получаване на дължимото трудово възнаграждение за процесните месеци, поради което
искът по чл. 128, т. 2 КТ също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като няма
забава в заплащането на трудовото възнаграждение, неоснователна е и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която също подлежи на отхвърляне.
Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ съдът намира, че по делото се установи, че
ответникът е изплатил а ищеца дължимото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск през м. декември 2023 г. работодателят е признал дължимостта на обезщетението в
процесната заповед № 19/12.12.2023 г., с която е прекратил трудовото правоотношение с
работника, като в нея изрично е посочено, че следва да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 17 работни дни на основание чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 777, 37 лв. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
именно това е броят неизползвани работни дни платен годишен отпуск от страна на ищеца,
както и че размерът на дължимото брутно обезщетение за тях се равнява на 777, 37 лв., като
нетният размер на обезщетението от 699, 63 лв. е бил изплатен на ищеца в брой през м.
декември 2023 г. Предвид така установените факти, искът по чл. 224, ал. 2 КТ подлежи на
отхвърляне, тъй като дължимото обезщетение е било изплатено на работника.
По разноските
Предвид изхода на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1246, 79 лв., от които
1136, 79 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, 100 лв. депозит за свидетел и 10 лв.
държавна такса за издаване на 2 броя съдебни удостоверения.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. К. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. М..а, ул. „И..“ №..,
срещу „С..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „П..“ № 80, искове
с правна квалификация чл. 128, т.2 КТ, чл. 86 ЗЗД, чл.221, ал.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ за
осъждането на ответника да заплати следните суми: 4667, 94 лв., представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 г; м. ноември 2022 г.; м. декември
2022 г.; м. юни 2023 г.; м. август 2023 г.; м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (22.12.2023 г.) до окончателното
изплащане на сумата, 405, 27 лв., представляваща мораторна лихва, дължима по отношение
на неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.10.2022 г. до 22.12.2023 г., сумата
от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл.221, ал.
1 от КТ, и сумата от 400,00 лв., представляваща обезщетение за 12 дни неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ.
5
ОСЪЖДА А. К. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. М..а, ул. „И..“ №.., да заплати на
„С..“ ЕООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. С.., ул. „П..“ № 80, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото в размер на 1246, 79 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6