Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
Номер ……….., 04.06.2018 година, град Варна,
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, СЕДEМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На четвърти юни две хиляди и осемнадесета година:
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО
№ 16836 по описа за 2017г. на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.310 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С.А.В.
с ЕГН-********** ***, в качеството му на баща и законен представител на
малолетните Е.С.В., М.С.В. и И.-Александър С.В., както и от А.С.В.
действащ със съгласието на своя баща С.А.В.,
с която са предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на
издържи за минало време -една година назад преди завеждане на иска (
02.11.2016г. – 01.11.2017г.) на осн. чл.149 от СК, в размер на 180лв. за Е. и М.,
160лв. за И.-Александър и 200лв. за, както и искове за заплащане на издръжки
занапред в същите размери с правно основание чл.143 от СК, против И.И.К. ***. Молбата е подадена от адвокат в качеството му на
законен представител на малолетните и непълнолетно деца. Приложени са писмените
доказателства, относно твърдените от ищцата факти. Подадената молба отговаря на
формалните изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В срока
за отговор на ответницата И.И.К. е постъпил такъв.
Счита исковете за недопустими, алтернативно неоснователни. Твърди, че две от
децата И.-Алекснадър и М. са родени в Канада, като в
България нямат присъствени актове на български граждани. Отделно от това, че по
силата на представено решение за развод, Канадският съд е приел, че тя няма да
им заплаща издръжки, защонто не разполага с доходи. Моли съда да прекрати
производството като недопустимо, алтернативно да отхвърли исковете като
неоснователни.
След извършена служебна проверка,
съдът счита че предявените с нея искове са недопустими съгласно разпоредбите на
чл.85-87 от КМЧП, поради липса на международна компетентност на българския съд
да разгледа и реши споровете. За издръжки.
Съдът е
задължен да следи служебно за своята международна компетентност, независимо
дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз /ЕС/, от
международна конвенция, приета от Република България, или от Кодекса на
международното частно право /КМЧП/. За да се преценени, кое е приложимото право
по спора следва да се даде отговор на посочения въпрос, конкретизиран съгласно
т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. По
спорове за издръжка при наличие на международен елемент в правоотношението, в
случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на ЕС
се прилага КМЧП, предвид чл. 4 от цитираната по- горе Конвенция. Отношенията
между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното
местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако то е по –
благоприятно за него, когато родителите и детето нямат общо обичайно
местопребиваване – чл. 85, ал. 2 КМЧП. Задължението за издръжка се урежда от
правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на търсещия
издръжка. – арг. чл. 87, ал. 1 КМЧП. Изключенията от това правило, предвиждащи
приложение на отечественото право на търсещия издръжка са в хипотезите, при които
отечествено право на търсещия издръжка е по – благоприятно за него – чл. 87,
ал. 1 КМЧП, когато търсещият и дължащият издръжка са граждани на една и съща
държава и дължащият издръжка има обичайно местопребиваване в тази държава и
когато приложимото чуждо право по ал. 1 и ал. 2 не допуска присъждането на
издръжка. Следователно компетентни да се произнесат по спора за издръжка са
съдебните органи на държавата, в която е обичайното местопребиваване на
търсещия издръжка с изключенията, посочени в цитираните норми.
Съобразявайки
факта, че страните живеят в Канада, съдът счита, че компетентни да се
произнесат по исковете за издръжки са кандските съдебни органи. Нито родителите
нито децата живеят в Република България. Спорът за упражняване на родителските
права и издръжка е разрешен с влязло в сила решение за развод на канадския съд,
което прави исковете недопустими. Обичайното местопребиваване на майката,
дължаща издръжки е в Канада, при което обстоятелство българският съд не е
компетентен да се произнесе обективно и субективно съединените претенции по
чл.143 и чл.149 от СК. В този смисъл и Определение № 381/18.10.2017г. по дело №
2912/2017г. на ВКС, ГК III г.о.
С оглед на изложеното съдът
намира,че поради липса на
компетентност следва да прекрати
производството по настоящото дело.
Водим от горното
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 16836/2017г. по описа
на Варненски районен съд, поради липса на международна компетентност на българския съд да се произнесе
по обективно и субективно предявени исковете за издръжка с прави основания
чл.143, ал.1 от СК и чл.149 от СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: