№ 147
гр. Свищов, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100526 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 49 СК, във вр. с чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Е. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. *,
настоящ адрес с. ** срещу М. К. А., ЕГН: **********, с. *, с правно основание с правно
основание чл. 49, чл. 59, ал. 2 чл. 143, ал. 2 и чл. 53 СК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
.
В исковата молба (ИМ) М. Е. А. твърди, че на 29.03.2003 г. сключила брак с М. К.
А.. По време на брака им са родени две деца - на 27.08.2003 г. Д М.ов А. с ЕГН **********,
който към настоящия момент е пълнолетен, и на 02.08.2012 г. – Е М.ов А. с ЕГН
**********, който е малолетен. Заявява, че през време на брачния им живот, докато
живеели в с. Ц, в къщата на баба й, нещата се развивали добре. През 2010 г. решили и
заминали за Шотландия, където и се установили. Там, през 2012 година, се родило и второто
им дете. Ищцата излага, че с течение на времето, нещата между тях се променили.
Работейки през по-голямата част от деня и отсъствието от дома им довело до тяхното
отчуждаване. Твърди, че нещата между тях не вървели добре, често се карали и спорили,
което довело до дълбок разрив в отношенията им. Ищцата взела решение да се разделят и се
прибрала с малолетното им дете в България, в дома на родителите й в село Ц, общ. Свищов.
Тя излага, че е поискала да се съберат отново, но ответникът счита, че разногласието между
тях е толкова дълбоко, че бракът им не може да бъде заздравен. С оглед на изложеното А.
счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака (ДНРБ) й с А. и моли
съдът да го разтрогне, без да се произнася по въпроса за вината, на основание чл. 49, ал. 1
СК; да продължи да носи брачното си фамилно име от брака А. – чл.53 СК; да осъди
ответника А. да заплаща издръжка на малолетното дете Е А. в размер на 300 (триста) лева
месечно, считано от датата на завеждане на делото, до настъпване на законоустановени
причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие,
считано от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане – чл. 59, ал. 5, във вр. с чл. 143, ал. 1
СК. Иска се от съда и да предостави упражняването на родителските права на малолетното
дете на майка му, да постанови детето да живее при майка му, и да определи режима на
лични отношения между детето и баща му: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване при бащата, от 10,00 часа в съботния ден, до 16,00 часа в неделния, както и 20
дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като при всеки
контакт с бащата, последния да взема и връща детето от и на адреса й – чл. 59, ал. 2 СК.
1
В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба (ОИМ) от
ответника по иска. В него ответникът М. К. А. признава исковете по фактите и по правото.
Счита, че е налице твърдяното разстройство на брачните отношения. Признава, че с ищцата
са във фактическа разделя от месец юли, тази година. Той продължава да живее в
Шотландия, където се е установил трайно, работи, а ищцата живее в България, като
контактите им са свързани единствено по повод общото им малолетно дете. Не възразява за
размера на издръжката, както и затова ищцата да продължи да носи брачното си име, след
прекратяване на брака.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на
страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, СвРС намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд намира, че ИМ е редовна и допустима по смисъла на чл.
127 и сл. ГПК, а също – и отговаряща на изискваният на чл. 131 и сл. ГПК. Разгледана по
същество, ИМ се явява и основателна.
ПО ФАКТИТЕ:
М. Е. А. и М. К. А. са сключили граждански брак пред Длъжностно лице по
гражданското състояние в Община Свищов на 29.03.2003 г. (вж. Удостоверение за сключен
граждански брак, л. 4). От брака имат две родено деца – Д М.ов А., роден на 27.08.2003 г.,
който към настоящия момент е пълнолетен и Е М.ов А., роден на 02.08.2012 г. (вж.
Удостоверение за раждане, л. 5, л.6) .
От разпита на Г Е., майка на ищцата в о. с. з. на 14.11.2023 г. се установява, че: От
месец юли тази година ищцата и М. А. са разделени окончателно. Преди това са живеели в
Шотландия. Един ден тя си събрала багажа и се е прибрала в България заедно с детето. След
това той се върнал в България, и се разбрали се да се разделят за доброто на детето. Оттогава
комуникирали единствено във връзка с отглеждането на детето. Св. Е. изнесе, че ответникът
не плащал издръжка на детето. За детето грижила полагала ищцата.
Всички обстоятелства по делото се признават от страните и са безспорни, но освен
това се установяват от описаните по-горе доказателствени средства.
ПО ПРАВОТО:
СвРС намира, че е сезиран с редовна и допустима ИМ на М. Е. А., ЕГН: **********,
с постоянен адрес с. *, настоящ адрес с. ** срещу М. К. А., ЕГН: **********, с. *, с която се
иска от съда:
1. да бъде прекратен бракът на М. Е. А. с М. К. А., поради ДНРБ (чл. 49 СК);
2. родителските права спрямо общото дете на М. Е. А. и М. К. А. – Е М.ов А. с ЕГН:
**********– да бъдат предоставени на майката М. Е. А. (чл. 59, ал. 2 СК);
3. местоживеенето на детето Е М.ов А. да бъде определено в с. Ц, общ. - при майка
му М. Е. А. (чл. 59, ал. 2 СК);
4. бъде определен режим на лични отношения на детето Е М.ов А. с баща му М. К.
А.: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10,00 часа в съботния
ден, до 16,00 часа в неделния, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платения
си годишен отпуск, като при всеки контакт с бащата, последния да взема ивръща детето от и
на адреса на майката. (чл. 59, ал. 2-4 СК);
5. бащата М. К. А. бъде осъден да плаща на детето Е М.ов А., чрез майка му М.
Е. А., като негов задължителен представител, ежемесечна издръжка в размер на 300.00
(триста) лева, считано от датата на завеждане на делото, до настъпване на законоустановени
причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва при просрочие
(чл. 59, ал. 5, във вр. с чл. 143, ал. 1 СК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД);
6. да постанови ищцата да запази фамилното си име от брака (чл. 53 СК).
2
Ищцата чрез процесуалния си представител адв. Боян Георгиев прави уточнение в
съдебно заседание относно местоживеенето на детето, като моли съда да постанови същото
да бъде определено по нейния постоянен адрес в с. Ц, общ. --. Оттегля предявеният иск по
чл. 56, ал. 1 СК относно ползването на семейното жилище, находящо се в --- да бъде
предоставено на ответника М. К. А..
Досежно разпределението на доказателствената тежест СвРС приема следното: По
делото не са наведени факти, за които съществува установено от закона предположение
(презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито пък неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл. 155 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът е
указл на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за
ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
Ищцата трябва да докаже обстоятелствата, поради които счита, че е налице ДНРБ –
трайна фактическа раздяла (чл. 49, ал. 1 СК). Като непосочените основания, настъпили и
станали известни на – който и да е от – съпрузите до приключване на устните състезания, не
могат да послужат като основание за предявяване на нов иск – чл. 322, ал. 1 ГПК. Ищцата
трябва да докаже, че най-добрият интерес на детето налага го налага, а и майка му има
възможности, умения, възпитателски качества и пр. за това, а именно: родителските права
на детето да бъдат предоставени на майка му, дето да има местоживеене при майка си.
Определянето на режима на родителските права на детето с ответника е обусловен от най-
добрия интерес на детето и възможностите, умения, възпитателски качества и пр. за това
отглеждането и възпитаването му от баща му, за което двете страни носят доказателствената
тежест. Размерът на издръжката, който се претендира, не се спори от страните по делото,
поради което няма нужда да се доказват нуждите на детето, респ. възможностите на
родителите му, в тази връзка. Съгласно чл. 53 СК от волята на всеки съпруг зависи дали ще
възстанови фамилното си име преди брака, при което допускането на развода и желанието за
това на ответницата са достатъчни да бъдат установени, без да е нужно да се събират други
доказателства в това отношение.
По иска по чл. 49 СК:
Така предявеният иск от М. Е. А. срещу М. К. А. за прекратяване на брака им по чл.
49 СК поради ДНРБ е основателен и следва да бъде уважен: Страните са фактически
разделени повече близо половин година. Брачната им връзка съществува само формално,
изпразнена от нормално нравствено съдържание, което следва да се влага в нея. Между
съпрузите не съществува взаимност, любов и доверие. Те нямат желание за заздравяване на
съюза им, но, напротив, желаят разтрогването му. В заключение бракът между М. Е. А.
срещу М. К. А. е ДНРБ по смисъла на чл. 49 СК, поради което същият следва да бъде
разтрогнат на основание чл. 44, т. 3 СК. (Предвид на това, че никоя от страните не е
поискала съдът да се произнася нито за вината за ДНРБ им, нито за издръжка между бивши
съпрузи, съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.)
По иска по чл. 53 СК
Според разпоредбата на чл. 53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да
може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната
норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. В настоящия случай с ОИМ ответникът е заявил, че
не възразява ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име, а съпругата, която при
сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, е заявила желание след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – А., поради и което същата следва
да запази това име.
По исковете по чл. 59, ал. 2, във вр. чл. 143, ал. 2 СК:
3
Съдът намира, че най-добрият интерес на детето Е М.ов А.– изразяващ се в това, че
досега то се отглежда от майка му, и то по правилен, уместен и подходящ начин, а и от
общото съгласие на родителите му в тази връзка, – налага родителските права да бъдат
предоставени на майка му М. Е. А., като бъде постановено детето да продължи да живее при
майка си в с. Ц, ул. „****. Съображенията за това са следните: Бащата на детето М. К. А. не
се противопоставя родителските права да бъдат предоставени на майката М. А. и детето Е
А. (да продължи) да живее на нейния адрес. От показанията на разпитания по делото
свидетел, както и от приложените писмени доказателства, се установява несъмнен превес с
оглед интереса на детето в полза на майка му. Доказва се, че условията, при които детето Е е
отглеждано от майката са добри. Няма спор, а и това следва от приложените писмени
доказателствени средства, че детето е записано ученик в 4. клас при СУ „ДБ“, гр. Свищов.
Желанието на майката да отглежда детето проличава не само от заявеното от него, но и от
реалните грижи, които от доказателствата се установи, че той полага. Същите са адекватни и
съобразени с нуждите на детето, предвид неговите специфични образователни потребности,
които били констатирани в Шотландия. В резултат на това детето е силно привързано към
майката. Всичко това сочи, че интересът на детето предоставя родителските права и
местоживеенето да бъдат предоставени на майка му.
По въпроса за режима на лични отношения на родителят, който не упражнява
родителските права, с детето, съдът счита, че най-добрият интерес на детето налага да бъде
постановен такъв режим, какъвто ищцата иска и същия не се оспорва от ответника. Ето
защо на бащата трябва да бъде определен следният режим на лични отношения: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10,00 часа в съботния ден, до 16,00 часа в
неделния, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск,
като при всеки контакт с бащата, последния да взема и връща детето от и на адреса на
майката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката, който се претендира, не се оспорва от ответника,
поради което не е необходимо да се доказват нуждите на детето, респ. възможностите на
родителите му, в тази връзка. Поради това СвРС намира за подходящ размер за издръжка на
детето Е А. 300 лв., платими ежемесечно чрез майка му. Така определеният размер на
издръжката се дължи считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.08.2023
г., до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва при просрочие.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение
в частта за присъдената издръжка.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъдена да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС следните суми: 25лв. за допускане на развод
по исков ред, чл. 6, т. 2 ТДТ по ГПК; 432,00 лв. за държавна такса върху присъдената
издръжка, чл. 69, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 71, ал. 1 ГПК; както и 5 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист при отсъствие на доброволно плащане. Съгласно чл. 329, ал.
1, изр. 2 ГПК разноските се налага да останат в тежест на всяка от страните така, както са ги
направили, тъй като съдът не се е произнасял по вината за ДНРБ на брака.
Водим от горното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
РАЗТРОГВА гражданския брак на М. Е. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес с.
*, и М. К. А., ЕГН: **********, с. *, сключен на 29.02.2003 г. с акт за граждански брак № 21
от 29.03.2003 г. пред Длъжностно лице по гражданското състояние на Община Свищов,
поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака М. Е. А. да продължи да носи
4
брачното си фамилно име – А..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Е М.ОВ А., ЕГН
**********, на майката М. Е. А..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на роденото от брака дете Е М.ОВ А. при майка му
М. Е. А. в с. Ц, общ. Свищов, ул. „****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. К. А., ЕГН: **********, с
детето дете Е М.ОВ А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, от 10,00 часа в съботния ден, до 16,00 часа в неделния, както и 20 дни през
лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като при всеки контакт с
бащата, последния да взема и връща детето от и на адреса на майката.
ОСЪЖДА майката М. К. А., да заплаща на Е М.ОВ А., чрез майка му М. Е. А.
ежемесечна издръжка в размер на 300 (триста ), считано от 10.08.2023 г., до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при
просрочие, като ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжката.
ОСЪЖДА М. К. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД както сума от 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА,
представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развод по исков ред, така и
сумата от 432 (ЧЕТИРИСТОТИН ТРИДЕСЕТ И ДВА) ЛЕВА, представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка, а също и сумата от 5 (ПЕТ) ЛЕВА, представляваща
държавна такса в случай служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Е. А. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СВИЩОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА,
представляваща допълнителна държавна такса за допускане на развод по исков ред, и 5
(ПЕТ) ЛЕВА за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5