Р Е
Ш Е Н И Е
№
1331 17.06.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд
XXXVIII - ми граждански
състав
На
трети юни две хиляди и двадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
Председател:
Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като
разгледа гражданско дело № 177/2020
г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А.Г.А.,
ЕГН * адрес: ***, срещу „Бългериън
уайт шелс“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Сливница № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от С.В.В.,
за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 941,72 лева, представляваща допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 27.03.2018 г. – 18.11.2019 г. (за 2018 г. 10,2
% върху основното възнаграждение от 510 лева и за 2019 г. 10,8 % върху
основаното възнаграждение от 560 лева), сумата 582,14 лева обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ за оставане на ищеца без работа в размер на едно брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 13.01.2020 г. до окончателното им
плащане.
Сочи се, че между страните е сключен трудов договор на
27.03.2018 г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „работник
риболов”, с брутно месечно възнаграждение 510 лева за 2018 г. и 560 лева за
2019 г. Тъй като е натрупала трудов стаж в други дружества в сферата на
преработка на миди в размер на 17 години и 6 месеца, й се дължи допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит. За месеците септември, октомври и ноември 2019 г.
не й е заплащано трудово възнаграждение, което е заплатено в хода на
производството. Със
заповед № 106/13.11.2019 г. трудовият договор бил прекратен поради съкращаване
на щата, поради което й се дължи обезщетение по силата на чл. 222, ал. 1 КТ.
Ответното дружество е посочило, че не оспорва изложената
в исковата молба фактическа обстановка досежно съществуването на трудово
правоотношение между страните и факта на прекратяването му. Посочено е, че
според трудовия договор на ищцата се дължи допълнително възнаграждение за
трудов стаж само при този работодател. Ето защо искът е неоснователен. На следващо
място е посочено, че длъжността, която ищцата е заемала в ответното дружество,
е със съвсем различни характеристики и задължения от предходните. По отношение
на иска по чл. 222, ал. 1 КТ са изложени аргументи за неоснователност, тъй като
ищцата получава обезщетение за безработица от Бюрото по труда. Двете
обезщетения са дължими на едно и също основание и не могат да се кумулират.
Моли се съда да отхвърли исковете в частта, в която е
оспорен размерът им.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, че е било
налице трудово правоотношение, което е видно и от приложения трудов договор от
27.03.2018 г. В него е уговорено основно месечно възнаграждение и допълнително
възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6 % за всяка година
професионален опит.
Трудовото правоотношение е било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата със заповед № 106/13.11.2019
г., считано от 18.11.2019 г.
Представени са копие от трудова книжка на А., както и регистрационна
карта в Бюро по труда от 19.11.2019 г., видно от които ищецът не е започнал
работа по друго трудово правоотношение към подаване на исковата молба на
13.01.2020 г. От записванията в трудовата книжа, както и от представените трудови
договори на А., сключени с други работодатели, ищцата е изпълнявала длъжността
технолог в цехове за преработка на рибни продукти и преди започване на работа в
ответното дружество.
Прието по делото е заключение по изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е изложило, че размерът на нетното
трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.09.2019 г. – 18.11.2019 г. е в
размер на 1375,31 лева, заплатено на 03.02.2020 г. За периода 27.03.2018 г. –
31.03.2019 г. на А. не са били начислявани суми за допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж, а за периода 01.04.2019 г. - 18.11.2019
г. е начислено такова възнаграждение в размер на общо 19,16 лева. Трудовият
стаж на А. на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия от 1997 г. до 27.03.2018 г. е 18 г. и 6 м. или 10,8 %. Изчислено върху
основното месечно възнаграждение, допълнителното възнаграждение в общо в размер
на 427,64 лева за 2018 г. Към 01.01.2019 г. трудовият стаж е 19 г. и 3 м. или
11,4 %, като паричната му стойност е 533,24 лева за 2019 г., от което са
начислени 19,16 лева. Неплатеният остатък за 2019 г. е 514,08 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на обезщетението по
чл. 222, ал. 1 КТ, равняващо се на едномесечното брутно трудово възнаграждение,
е 582,14 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице А.
като компетентно дадено, всестранно и пълно, кореспондиращо с останалия приет
по делото доказателствен материал.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата и чл. 222, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен
да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя
като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила
на работника или служителя. Видно от приложения по делото трудов договор страните са
уговорили допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6 %
за всяка година професионален опит, който не е ограничен в рамките на същото
предприятие. Процесуалният представител на ответника е изложил твърдения, че
това допълнително възнаграждение се дължи само за отработеното време при
настоящия работодател, което било предвидено във вътрешните правила на
работодателя. В случая има разминаване между предвиденото в трудовия договор и
в представените Вътрешни правила за организацията на работната заплата в
дружеството – ответник. Тъй като не е приложено по делото доказателство, че
тези вътрешни правила са сведени до знанието на А. към момента на сключване на
договора, не може да се установи дали същата е запозната с тях, съответно
същите не са приложими в отношенията между страните. На следващо място, видно
от съдържанието на представения индивидуален трудов договор уговореното допълнително възнаграждение
за продължителна работа е по-благоприятно за работника от предвиденото във вътрешните правила. С
оглед установения в чл. 66, ал. 2 КТ принцип в индивидуалния трудов договор могат да се
установят по-благоприятни за работника условия от тези, предвидени в колективен
трудов договор (в случая вътрешни правила за организация на работната заплата).
В този смисъл е и константната практика на ВКС.
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата се заплаща в процент върху
основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор, в случая 0,6 % за всяка година. Това трудово възнаграждение
по смисъла на чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има
задължителен и постоянен характер и трябва да се заплаща винаги когато са
налице законоустановените условия за получаването му. Съгласно чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за придобит
трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, придобит в друго предприятие
на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. В случая от приложените по делото
доказателства – трудова книжка, трудови договори, извадки от фирмени досиета в
Търговски регистър, се установява, че ищцата е заемала длъжности в дружества
със същия предмет на дейност като ответното, като е изпълнявала сходни
длъжности – по преработка на рибни продукти. От заключението на вещото лице се
установява, че А. е работила в подобни предприятия до 27.03.2018 г. – сключване
на трудовия договор с ответния работодател, в продължение на 18 г. и 6 м.
Вещото лице е посочило, че се дължи на ищцата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 27.03.2018 г. – 18.11.2019 г. в размер на общо 941,72
лева, в който размер е и претенцията, поради което следва да бъде уважена
изцяло.
Съдът намира за основателен и предявеният иск за
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на претендираната сума. Безспорно
установено по делото е, че трудовото правоотношение между страните е прекратено
на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, поради което
и на основание чл. 222, ал. 1 КТ работодателят дължи обезщетение на работника в
размер на брутното трудово възнаграждение за 1 месец, тъй като по делото е
установено, че лицето е останало без работа за повече от месец след
прекратяване на трудовото правоотношение (видно от представената регистрационна
карта от Бюро по труда и разпореждане за отпускане на обезщетение за
безработица от НОИ, както и от представените от НОИ и НАП справки за
регистрирани трудови договори на ищцата). Последното дължимо брутно трудово
възнаграждение на ищеца за цял отработен месец ноември 2019 г. е в размер на 582,14
лева, съобразно заключението на вещото лице, който размер съвпада с
претендирания. Ето защо искът следва да бъде уважен. Неоснователно е
възражението, че обезщетение не се дължи на ищеца, тъй като А. е регистрирана в
Бюрото по труда и оттам е получавала обезщетение. Обезщетението по чл. 222, ал.
1 КТ се дължи въз основа на закона при наличие на предпоставките, посочени в
разпоредбата, а именно уволнение поради съкращаване на щата и оставане на
работника без работа вследствие уволнението. В случая тези предпоставки са
налице.
Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи
държавна такса за делото, поради което и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 100 лева,
представляваща държавна такса, както и сумата от 200 лева за приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
На ищеца се дължат сторените в производството разноски
за адвокатско възнаграждение. Съдът намира направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представителя на ищеца за основателно. Делото не се отличава
с фактическа сложност, събрани са малко на брой доказателства, проведено е само
едно съдебно заседание. Едно защо и възнаграждението следва да бъде определено
на минимума, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всеки от трите предявени иска в размер на 436,70 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Бългериън
уайт шелс“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Сливница № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от С.В.В.,
да заплати на А.Г.А., ЕГН * адрес: ***, сумата от 941,72 лева (деветстотин
четиридесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 27.03.2018 г. – 18.11.2019 г. (за 2018 г. 10,2
% върху основното възнаграждение от 510 лева и за 2019 г. 10,8 % върху
основаното възнаграждение от 560 лева), сумата 582,14 лева (петстотин осемдесет
и два лева и четиринадесет стотинки) обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за
оставане на ищеца без работа в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба – 13.01.2020 г. до окончателното им
плащане.
ОСЪЖДА „Бългериън
уайт шелс“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Сливница № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от С.В.В.,
да заплати на А.Г.А., ЕГН * адрес: ***, сума в размер на 436,70 лева
(четиристотин тридесет и шест лева и седемдесет стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Бългериън
уайт шелс“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. Сливница № 6А, ет. 6, офис 12, представлявано от С.В.В.,
да заплати по сметка на БРС сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
дължимата за производството държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от датата, на която е обявено – 17.06.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: