№ 2257
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20241110204471 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7655808 на
СДВР с дата от 22.06.2023 г. срещу А. Б. Ц., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение
на основание чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2, т.3 от
ЗДвП за нарушение от 19.06.20223г.
В жалбата се съдържат доводи, че мястото на нарушението не е посочено надлежно,
нямало данни къде е поставен знакът, въвеждащ ограничението на скоростта, възразява
срещу квалифициране на нарушението като извършено в условията на повторност.
Възразява срещу използването на мобилна система за засичане на скоростта на движение,
както и че АТСС не е обозначено предварително.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се явява и адв.
З., редовно призована.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки
моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 18.05.2021г. бил издаден ЕФ серия К с № 4833624 против А. Б. Ц. за нарушение от
29.04.2021г. Същият ЕФ няма данни по делото, въпреки изрично изисканите от съда
1
доказателства, кога и на кого е връчен, както и дали е влязъл в сила. Единствено в отговор
на ОПП СДВР се посочва, че е отразена дата на връчване 31.05.2023г., но без налични
доказателства за това, както и на кого е връчен.
На 19.06.2023 г. в 10:57 часа в гр. София, по Околовръстен път срещу № 360 с посока
на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Самоковско шосе, било въведено
ограничение от 80 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26. В този участък
и с тази посока на движение жалбоподателят Ц. управлявал МПС АУДИ А 6 ОЛРОУД вид
ЛЕК АВТОМОБИЛ регистрационен номер СА****КР. На Околовръстен път срещу № 360 с
мобилно автотехническо средство ATCC CORDON M2 с № MD1193, изпитано с протокол за
проверка от БИМ от 14.03.2023г. и със снимков материал към създадения клип, е
установено, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се е движел със скорост от
107 км/ч, след приспадане от 3 % толеранс от 111 км/ч или с превишена скорост над
разрешената от 27 км/ч.
След заснемане на нарушението, на жалбоподателя Г. бил издаден и връчен
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7655808 на СДВР с дата от 22.06.2023 г., с който
бил наказан за нарушение, извършено в условията на повторност, обусловена от наложеното
наказание с ЕФ серия К с № 4833624.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено
нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на движение, датата и
часът на нарушението.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 111 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената
съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е
отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване
на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 % в полза
на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта над 100 км/ч съобразно
посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство
не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6
ЗДвП.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
2
административната преписка е съставен на 22.05.2023г. и е връчен на 23.02.2024г.
Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението.
Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата
на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН,
според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата
изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на
нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма
белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно
постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от
жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия
си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за
НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае
единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не
се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват
неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по
издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се
съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и
процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не
предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на
извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано
техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл.
34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на
АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София
по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г.,
Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение №
8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.
В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение,
доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна
3
информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които
същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая жалбоподателят е
упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.
Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото въпреки изисканите от съда
доказателства от ОПП СДВР не са в състояние да приложат надлежно изготвена разписка
или друг документ, удостоверяващ връчването на ЕФ серия К с № 4833624 против
жалбоподателя, обусловил според СДВР повторността на нарушението. При положение, че
няма безспорни доказателства ЕФ да е бил връчен, респективно жалбоподателят да се е
запознал с него, както и същият да е влязъл в сила, то недоказано остана твърдение за
наличие на този признак на по-тежкия състав на административно нарушение, под който е
подведена деятелността на жалбоподателя.
Ясно е посочено в ЕФ, че се касае за ограничение на скоростта за движение, въведено с
пътен знак В-26 – 80 км/ч, което се доказва и от представената схема за организацията на
движението както от Столична община, така и от АПИ. Посочено е и че знакът е поставен и
действа в участъка, в който е засечено движението на процесното МПС. Не се буди никакво
съмнение, че жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП,
доколкото ограничението е въведено с пътен знак В-26 (80 км/ч). Правилно е словесното и
цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната
квалификация е дадена надлежно, противно на изложеното в жалбата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. Тази законова
презумпция е оборима, но в настоящото производство не са ангажирани доказателства, че
собственикът не е управлявал МПС.
4
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 80 км/ч, в пътен знак В-26 80 км/ч, чието наличие се
установи от представената схема за организация на движението (чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.). Същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Видно от приложената справка, в
участъка, където е заснет да управлява жалбоподателят, има въведено ограничение с пътен
знак, позволяващо движение със скорост не по-висока от 80 км/ч. Съответно е следвало
жалбоподателят да спазва именно това ограничение.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място, но при
наличие на пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП, а именно 80 км/ч. Съответно е следвало да спазва общото тази по-ниска
скорост на движение, съгласно правилото за поведение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП и да
избира скорост на движение в максималните граници посочената с пътен знак.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
5
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето през 2023 година и към тази дата посоченото в жалбата задължение
на контролните органи не е било предвидено.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол АТСС
CORDON M2 № MD1193 надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената
роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо, съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва
посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма
това качество, което обезсмисля и събирането на доказателства за издател на ЕФ, каквито
искания са направени в писмената молба на защитата.
Противно на изложеното от защитата, мястото на нарушението е доказано по безспорен
начин от наличните по преписката доказателства, включително и от приложения протокол за
използван на АТСС, видно от който надлежно е посочено, мястото на позициониране на
устройството, както и посоката му на заснемане, включително и посоката на задействане –
приближаващи автомобили. Ясно в протокола е посочено, че на мястото има и поставен
знак, позволяващ движение със скорост до 80 км/ч, като неговото наличие се установява и
от приложените по делото справки, посочено е и отстоянието на АТСС от знака – 200 метра.
В този смисъл за мястото на нарушението са сърбани достатъчно по обем еднопосочни
доказателства, които да го установяват несъмнено.
Освен снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна
нарушението, е налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към
материалите, изпратени от административнонаказващия орган. Ето защо и автомобилът, с
който е извършено нарушението е безспорно установен.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр, ал.1 от ЗДвП когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. Както бе посочено, такъв е бил наличен и е предвиждал движение на МПС в
участъка със скорост не по-висока от 80 км/ч. Движейки се с 107 км/ч, водачът е нарушил
това правило за поведение, поради което законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т.
3 ЗДвП с оглед мястото на пътя, на който е заснет автомобилът.
Доколкото обаче признакът повторност не беше доказан в рамките на производството,
за което мотиви бяха изложени по-горе, ЕФ следва да бъде изменен като от правната
квалификация следва да отпадне приложението на чл.182, ал.4 от ЗДвП (повторност) и
санкцията следва бъде намалена от 200 на 100 лева, каквото наказание „глоба“ предвижда
чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде изменен.
6
Разноски на СДВР не се следват, доколкото по делото не е участвал юрисконсулт,
който да представлява въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 7655808 на СДВР с дата от
22.06.2023 г. срещу А. Б. Ц., ЕГН: **********, с който му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.2, вр. ал.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2, т.3 от ЗДвП за
нарушение от 19.06.20223г, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.21, ал.2,
вр. ал.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2, т.3 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.2,
вр. ал.2 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. ал.2, т.3 от ЗДвП И НАМАЛЯВА наложената глоба от
200 лева на 100 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7