О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 10.07.2017
Град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети юли Година 2017
в закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1888 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
След изтичане на
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който само ответника Т.И.Т. е подал писмен
отговор, чиято нередовност е отстранена с молбата от 05.07.2017 г. на
пълномощника му в дадения му срок, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК,
съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 108
и 109 ЗС допустими.
Изпратеното му съобщение
за отговор, с препис от исковата молба, поправената искова молба и
приложенията, ответникът И.И.И. е получил редовно и лично на 21.05.2017 г.,
видно от върнатата по делото разписка (л. 29). При това положение, установеният
в чл. 131, ал. 1 ГПК срок за подаване от същия ответник на отговор, е изтекъл
на 21.06.2017 г. А след като е така, подаденият от пълномощника му на
26.06.2017 г. отговор, е подаден след изтичане на установения в чл. 131, ал. 1 ГПК едномесечен срок (л. 51-51-69). В случая няма данни по делото за
приложението на фикцията на чл. 62, ал. 2 ГПК. Поради това този подаден извън
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор, съдът не може да вземе предвид и следва да
го остави без разглеждане (чл. 64, ал. 1 ГПК). С изтичането на срока за
подаването му, този ответник е загубил процесуалните си права да го подаде и
вземе с него становище по предявените от ищците искове, да направи възражения,
да оспори истинността на представените с исковата молба документи и да упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК (чл. 133 ГПК). Поради това съдът
не следва да изпраща препис от този отговор на ищците и да се произнася по исканията
в него, а да го остави без разглеждане (чл. 64, ал. 1 ГПК).
За изясняване на
делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими, допустими и
необходими писмени доказателства, представените до момента по делото писмени
документи (чл. 183 ГПК). Доколкото ответниците са представили
доказателства за собствеността на ---, е безпредметно съдът да се произнася по
искането на ищците за задължаването им да представят такива.
Следва да се уважат
исканията на ищците и ответника Т.И.Т. и
назначи по делото съдебно–техническа експертиза, която да отговори на
поставените от тях въпроси към същата, както и на въпросите: 1/. построена ли е
процесната ограда в собствения на ищците поземлен имот и кога, както и навлиза
ли тя в същия имот, с кои свои части и с каква квадратура; и 2/. каква част от
този имот е завзета по този начин от тази ограда и придадена към съседния имот,
която част, както и самата ограда, вещото лице да онагледи с точки и колорира с
различен цвят на комбинирана скица към заключението, за отговор на които
въпроси, съдът не разполага със специални знания в областта на геодезията,
което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето
й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й ищци и
ответник Т.И.Т. да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Следва на ищците
да се предостави исканата от тях възможност, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да водят две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата им молба, тъй като са относими към
предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се доказват
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Следва и на
ответника Т.И.Т. да се предостави исканата в отговора му възможност, най-късно
в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води четири лица,
които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора му, тъй като са относими
към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да се
доказват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Страните следва да
се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по
медиация, като им се разяснят преимуществата й.
Доколкото страните
нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в
открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника Т.И.Т.
с приложенията към него. Следва да се призове и вещото лице след внасяне от този
ответник и ищците на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
Воден от горните мотиви
и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ отговора на ответника И.И.И. с вх. № 16605/26.06.2017 г., тъй като
е подаден след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
ПРИКАНВА страните
към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно
разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни
отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по
собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата
се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
(доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като
се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищците права, са посочени в исковата и поправената
искова молба и изразяват по същество в това, че ищецът бил собственик на
основание протокол от - г. за делба по гр.д.№ - г. СтРС, вписан на ---г., на
поземлен имот/дворно място с площ от 958 кв.м, находящ се в с. ---, ---,
представляващ --- в ---по план за регулация, утвърден със заповед № 19-12-133
от 17.05.2016 г. на ---, който бил идентичен с част от ---и част от ---в ---с. ---
по стар план, при граници: от север - улица с трас. точки 31, 32 и 34, от изток
- УПИ ---и УПИ ---, от юг - УПИ ---и улица с трас. точки 55а, 556, 55в и от
запад: УПИ ---в ---по плана на селото, заедно с построените в него две
стопански постройки, една масивна жилищна сграда, стара жилищна сграда и други
подобрения и насаждения. По негова молба лицензиран геодезист с рег. № --- на КИП
извършил замервания на подробно описания имот, негова собственост, направил и
геодезическо заснемане на съществуваща ограда между --- и У. в ---с. ---, ---,
и установил с новите координационни точки, че ответниците били построили тази
оградата в дворното му място и владеели без каквото и да е правно основание 23
кв.м. по трас. точки от север - юг 1,2,3 и 4 и 73 кв.м. при трас. точка 4 или
общо ползвали 96 кв.м. Те отказвали да освободят завладяната част от имота му. Не
желаели да премахнат направената ограда в неговото дворно място, твърдейки, че
била в тяхното дворно място.
В поправената си искова
молба ищците твърдят, че на основание протокол от - г. за делба по гр.д.№ - г.
по описа на Р.С.З., съдът утвърдил представената спогодба постигната между ищеца,
първия ответник и брат му С. С.И., на оставения им в наследство имот в с. ---, ---,
от баща им С. И.С., б.ж. на с.с., вписан в т., нот. д. № 102, рег. № 189, стр.
335 от ---г., като ищецът И. получил в дял, в режим на СИО със съпругата си С.С.И.-
ищцата по делото /бракът им бил сключен на -г./, и станали собственици на
поземлен имот дворно място с площ от 1245 кв.м по стария план, находящ се в с. ---,
---, а по новия план за регулация, утвърден със заповед № 19-12-133 от
17.05.2016 г. на ---, който бил идентичен на част от УПИ -и част от УПИ -в ---с.
---, дворното място било с площ от 958 кв.м, представляващо --- в -, при
граници: от север - улица с трас. точки 31, 32 и 34, от изток - УПИ ---и УПИ ---,
от юг - УПИ -и улица с трас. точки 55а, 556, 55в и от запад: УПИ ---в ---по
плана на селото, заедно с построените в него две стопански постройки, една
масивна жилищна сграда, стара жилищна сграда и други подобрения и насаждения. Братът
на ищеца - С. С.И., получил дял втори, който представлявал УПИ -в ---по плана
на с. ---, ---. По молба на ищеца, лицензиран геодезист с рег. № --- на КИП, през
м.декември 2016 г.
извършил замервания на подробно описания имот на ищците, изработил скица, в
която отразил геодезическото му заснемане и съществуваща ограда, разделяща
двата имота --- и У. в ---с. ---, ---, и установил с новите координационни точки,
че ответниците построили оградата изцяло в дворното място на ищците и
застъпената площ била 96 кв.м, заключена в северозападната регулационна линия
между УПИ -и УПИ -в т.1 - 25
см, в т. 2 - 50 см,
в т. 3 - 50 см
и в т. 4 - 4 метра.
С построяването на оградата изцяло в тяхното дворно място, правото им на
собственост било накърнено, като ги лишавали от правото да ползват собствените
си 96 кв.м. от имота в пълен обем. Данъчната оценка на дворното място с площ
1245 кв.м по стария план и делбения протокол по гр.д.№ - г. на Р., била в
размер на 4 971.30 лева. Данъчната оценка на 96 кв.м. по стария план била 1764
лева. Цената на предявения иск по чл. 108 ЗС на ревандикираните
96 кв.м. била в размер на 1764 лева. Данъчната оценка на дворното място с
площ 958 кв.м. по новия план за регулация, утвърден със заповед № 19-12-133/17.05.2016
г., била в размер на 2291.81 лева. Данъчната оценка на 96 кв.м. по новия план
от 2016 г.,
била в размер на 1760.33 лева. Цената на предявения иск по чл. 108 ЗС по новия
план от 2016 г.
на ревандикираните 96 кв.м била в размер на 1760.33 лева. Данъчната оценка на
предявения по чл. 109 ЗС по стария план на целия имот била в размер на 2287.60
лева, а по новия план на целия имот била в размер на 2291.81 лева. Цената на
иска по чл. 109 ЗС била в размер на 2287.60 лева. Дворното място,
представляващо У. в ---по плана на с. ---, ---, било в съсобственост на
ответниците И.И.И. на 5/6 ид.ч. от дворно място цялото от 1530 кв.м. с всички
постройки в с. --- ---, чрез дарение от баща му И.И.Т. и майка му П.М.И.с н.а.
№ 67/2001 г., а ответникът Т.И.Т. бил собственик на 1/6 ид.ч. от същия имот,
подробно описан, по наследство.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на площ от 96 кв.м., заключена по северозападната регулационна
линия между --- и У., в ---по плана на с. ---, ---, в т.1 - 25 см, в т. 2 - 50
см, в т. 3 - 50 см и в т. 4 - 4 метра, като се осъдят
ответниците да им предадат владението на същата площ, която владеят без
основание и премахнат построената от тях ограда в северозападната част на
дворното място на ищците, разделяща --- и У., в ---по плана на с. ---, ---,
както и да им заплатят сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения от ищците негаторен иск - нормата на чл. 109 ЗС, а
на съединения с него иск за собственост – нормата на чл. 108 ЗС.
С подадения в
срок отговор ответникът Т.И.Т. заема становище, че бил наследник по закон на И.
Т.И., което се установявало от удостоверение за наследници № 3290/06.06.2017 г.,
издадено от ---. Видно било от нотариален акт № 164, том IV, нот. дело
1451/1975 г. на Р.С.З., че последният бил признат за собственик по давностно
владение на следния имот: дворно място с площ от 570 кв.м, находящо се в с. ---,
съставляващо кадастралната основа на УПИ -в ---по плана на същото село. С н.а.,
вписан в -с № 24, том XV, от 1999
г., И.И.Т., Т.И.Т. и Я.С.И. били признати за собственици
по давност на 960/1530 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от
1530 кв.м., представляващо У., ---по плана на селото, при граници: север -
улица, от запад - ---, от юг - УПИ -и от изток - УПИ -и УПИ -. Ответникът Т.Т. притежавал
1/6 идеална част от имота. От представените н.а., които обективирали сключени
на 22.10.1999 г. и на 19.12.2001 г. договори, се установявало, че притежаваните
от Я.С.И. и И.И.Т. общо 5/6 идеални части от описания имот, били придобити от втория
ответник И.И.И.. Оспорвал твърдението на ищците, че оградата, разделяща
притежавания от тях --- в -, съгласно последния действащ регулационен план на
с. ---, одобрен със заповед № 19-12-133/17.05.2016 г. и У., -, който бил собственост
на ответниците, била разположена изцяло в имота на последните. Според ищците
отклонението било в т. 1 - 25
см, в т. 2 - 50 см, в т. 3 - 50 см и в т. 4 - 4 метра. Като доказателство
за това твърдение представяли геодезическо заснемане, съдържащо данни за
координатите на четири точки. Завзетата площ била 96 кв.м., което било невярно
и неподкрепено с доказателства. Било видно от представения от ищците протокол
от - г., по гр.д. 310/1987 г. на СтРС, който съдържал одобрена по делото
спогодба, че ищецът И.С.И. получил в свой дял дворно място с площ от 1245 кв.м,
а по регулация - 1310 кв.м, с неуредени регулационни отношения, който
представлявал парцел --- в ---по плана на с. ---, при граници: улица, парцели -,І--и
дере. Следователно, не било спорно по делото, че процесните два имота имали
обща граница. Регулационният план на с. ---, който бил утвърден със заповед №
812/05.03.-г., предвиждал придаване на 105 кв.м. от имот пл. № -, -,
собственост на С. И.С., наследодател на ищеца И.С., към парцел -, -,
собственост на И. И.. Тези 105 кв.м. се намирали в най-североизточната част на
имот пл. № - и от север граничели с улицата. Придаването им към парцел -било с
цел изправяне на границата между двата имота. За яснота тези 105 кв.м. към
момента представлявали незастроено място, с форма на триъгълник, в
северозападната част на У. по действащия план за регулация. Регулационният план
на с. --- от -г. предвиждал също, че 25 кв.м. от имот пл. №-, -, както и една
стопанска постройка от 54 кв.м, собственост на И. И., да се придадели към V--,
собственост на С. С.. Имотната граница между имот пл. № - и имот пл. №-,
минавала по западната граница на тази постройка. Предвиждането на регулацията
било такова, че регулационната граница опирала на северната стена на сградата
(където бил и нейния вход), поради което и от имот пл. №- към парцел ---
трябвало да се придадат 25 кв.м., които на практика давали достъп до
придаваемата стопанска постройка. За да ориентирал съда по наличните графични
данни (представеното геодезическо заснемане), стопанската постройка, за която
говорел, била полумасивната сграда, на чиято северна стена опирала
регулационната граница между --- и У. по действащия план за регулация, а 25-те
кв.м., които давали достъпа до нея, били триъгълника, заключен между нейната
северна стена, регулационната граница между процесните имоти и линията,
свързваща т. 3 и т. 4. В подкрепа на твърденията за придаваеми 105 кв.м от имот
пл. № -, към парцел -и за придаваеми 25 кв.м., и стопанска постройка, от имот пл.-,
към парцел ---, всичките в ---по плана на с. ---, представял протокол №
59/22.10.1979 г. и протокол № 60/05.11.1979 г., и двата на Г. С.З.. От тези
протоколи било видно, че И. Т.И., който бил негов баща, следвало да заплати на С.
И.С., който бил баща на ищеца, сумата от 80 лева, а С. С. следвало да му
заплати сумата от 168 лева за стопанската постройка от 54 кв.м, която следвало
да получи в собственост, съгласно предвижданията на плана. Било видно от
приложения протокол от 20.02.1980 г., че между С. С. и И. И. било постигнато
съгласие относно частичното прилагане на предвижданията на плана от -г., както
и за построяване на ограда между двата имота. Този протокол, подписан от двамата,
както и от трима свидетели, обективирал сключен между двамата договор, по
силата на който С. И.С. се отказвал да придобие правото на собственост върху
постройката, описана в протокол № 60/1979 г. на Г. С.З., а И. И. приемал този
отказ. Следователно и двамата се съгласявали, че описаната в този протокол
постройка щяла да остане собственост на И. И., който щял да продължи да я
владее и ползва. Макар и да не било изрично казано, отказът да се придобие
постройката имплицитно включвал в себе си отказ да се придобият 25-те кв.м. от
имота на И. И., придаваеми към парцела на С. С., които, както било пояснено,
осигурявали достъпа до нея. Очевидно било, че щом С. се бил отказал от
постройката, не искал да я плати, съответно да я придобие, то било напълно
безсмислено заплащането на 25-те кв.м., които му давали достъпа до нея.
Всъщност цялостният смисъл на сключения между тях договор бил границата между
двата парцела да бъдела по права линия, като в южната си част минавала по
западната стена на стопанската постройка, която съгласно предвижданията на
плана, утвърден със заповед № 812/05.03.-г., следвало да се придаде към имота
на С. С.. Постигнатото между тях съгласие за изправяне на границата между двата
парцела било мотивирано и от голяма денивелация. Това налагало предприемането
на действия и изграждането на съоръжения, предотвратяващи свличането на земни
маси от по-високо разположения имот (този на ищеца) към по-ниско разположения
такъв (на ответника). От изложеното било видно, че по отношение на придаваемите
25 кв.м. и стопанска постройка към парцел ---, -, предвиждането на
горецитирания план на с. --- от -г., не било изпълнено. Следователно, не било
настъпило неговото отчуждително действие, тъй като преминаването на
собствеността на придадените места и сгради към собственика на парцела било под
условие - придадените части от имоти да бъдели заети по законоустановения ред
или дължимото за тях обезщетение да било изплатено. В случая нито едно от тези
условия не било изпълнено. Нито придаваемите 25 кв.м. били заети, нито била
заплатена дължимата сума за постройката, която също не била завзета от
праводателя на ищеца. Това означавало, че придаваемите по регулация 25 кв.м. и
стопанска постройка от имот пл. №-, останали собственост на И. И., съответно на
неговите правоприемници. Те не били преминали в собственост на наследодателя на
ищеца И.С., съответно в негова собственост. Това означавало, че посочените
квадратни метри, които съгласно геодезическото заснемане били заключени между
северната стена на полумасивната сграда, регулационната граница между --- и У.,
и линията, която свързвала заснетите т. 3 и т. 4, никога не били преминали в
собственост на ищеца или неговия баща, нито били владяни от когото и да било от
тях. По отношение на 105-те кв.м., придаваеми от имот пл. № -, собственост на С.
С., към парцел -, собственост И. И., те били завзети от И. И. и били владяни от
него и неговите правоприемници от 1979 г., когато бил съставен протокол № 59 на Г.,
до настоящия момент. Освен това същите били заплатени, което се установявало от
представената разписка, нотариално заверена на 14.12.1982 г. от кмета на с. ---.
Следователно, 105 кв.м., придадени към парцел -, преминали в собственост на И. И.,
собственик на същия парцел. Съгласно начина, по който С. С. и И. И. уредили
помежду си сметките по регулация, съгласно плана на с. --- от -г., то следвало,
че те били частично уредени само по отношение на придаваемите 105 кв.м. от имот
пл. № - към парцел -. По отношение на придаваемите 25 кв.м. и стопанска
постройка от имот пл. №- към парцел ---, те не били уредени. Това означавало, че
границата между двата парцела била права, като в южната си част минавала по
стопанска постройка, разположена в югозападния ъгъл на парцел -.
Обстоятелството, че с последващият кадастрален и регулационен план, одобрен със
заповед № 1689/13.08.1993 г., тази граница не била права, можело да се дължи на
допусната грешка при одобряването му, свързана с несъобразяване на частичното
уреждане на сметките по регулация по предходния план. Видно било от т. 4 на
протокол от -подписан от С. С. и И. И., те се споразумели и за изграждане на
масивна ограда по новата граница, т.е. правата граница между двата парцела.
Оградата била със широчина от 50
см, разположена равномерно, по 25 см в двата парцела. Тази
ограда била построена през - години на миналия век, по взаимно съгласие и с
общите усилия на бащата на ищеца и на бащата на ответника Т.Т.. Тя представлявала
масивен каменен зид, равномерно разположен в двата парцела, чието основно
предназначение било да играе ролята на подпорна стена между двата имота. Върху
зида, разположена по средата му, била поставена телена мрежа, която частично била
запазена и до днес. Следователно, било невярно твърдението, че оградата била построена
изцяло в имота на ищците, поради което и било невярно твърдението им, че същата
заемала 96 кв.м. от същия имот. В тази връзка следвало да се посочи, че нямало
данни показаните на геодезическото заснемане точки с номера 1, 2, 3 и 4, от коя
част на оградата се намирали. Тъй като оградата била с дебелина от 50 см, било от изключителна
важност да се посочи местоположението на заснетите точки - от източната част на
оградата (т.е. към имота на ответниците) или от западната й част (т.е. към
имота на ищците). Можело да се предположи, че правоспособното лице заснело
точки от оградата, до които имало достъп, т.е. към имота на ищците, което
предвид дебелината на оградата, можело да обясни твърдяното отклонение в т. 1,
т. 2 и т. 3. Следвало да се посочи също, че заснемането съдържало само
координати на тези точки. Нямало данни правоспособното лице да е изследвало и
съпоставяло данни от заснемане и данни от действащ регулационен план, съответно
да е измерило твърдяното в исковата молба отклонение. На последно място, в
исковата молба неколкократно била цитирана заповед № 19-12-133/17.05.2016 г., с
която бил одобрен новия план за регулация. Данни, че такава заповед съществува,
се съдържали и в приложената от ищците скица № 318/0.02.2017 г., издадена от ---.
От изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и формулировката на
въпрос първи към експертизата, можело да се направи извод, че с цитираната
заповед била одобрена промяна на границата между --- и V-108, като ищците
обосновавали претенцията си именно с това изменение. Тъй като ответникът Т. не
бил участвал в административното производство по издаване на тази заповед,
която освен това не била представена по делото, бил лишен от възможността да
прецени дали тя била относима към поставения за разрешаване правен спор.
Гореизложеното ясно показвало, че предявеният срещу ответниците иск с правно
основание чл. 108 ЗС, следвало да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. С иска по чл. 109 ЗС се търсела защита срещу всяко действие или
вмешателство, което пречело на собственика да упражнява правото си на
собственост, като използва напълно своята вещ и била израз на възможността при
надлежно упражнено искане, това действие да бъде прекратено или вмешателството
отстранено. Основателността на този иск била поставена в зависимост от
установяване правото на собственост на ищеца върху имота и установяване
извършено от ответника въздействие, което неоснователно засягало този имот,
което обективно създавало пречки правото на собственост да се упражнява в пълен
обем. Посочените предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 ЗС не били
налице. На първо място оградата, разделяща имота на ищците и имота на
ответниците, била построена по границата между тях по взаимно съгласие на
предходните собственици на същите имоти. Този факт щял да бъде безспорно
доказан в хода на съдебното дирене. Това означавало, че изграждането й не само
не било извършено от ответниците, а не представлявало и вмешателство, което да
засяга правото на собственост на ищците. Изградената от С. С. и И. И. ограда
играела ролята и на подпорна стена, която препятствала свличането на по -
високия имот /този на ищците/. Под напорните сили на пръста масивната ограда
била изкривена в посока към имота на ответниците. Доколкото това изкривяване
било опасно и с цел да се предотврати свличане на земни маси, ответникът Т.
преди около десетина години извършил укрепване на оградата. То се изразявало в
поставяне на армирани бетови греди за подпирането й, които били разположени
изцяло в имота на ответниците. Действията по укрепване на оградата целели
запазването й, те не променяли нейното местоположение и освен това били
извършени изцяло в имота на ответниците. Следователно, те не представлявали
действия, които да накърнявали правото на собственост на ищците. На последно
място, неоснователността на иска по чл. 108 ЗС, която щяла да бъде доказана по
делото, влечала след себе си като последица неоснователност и на предявения иск
по чл. 109 ЗС, поради което същият следвало да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани, както и да осъди ищците да му заплатят направените
по делото разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК ответникът И.И.И. не е подал писмен отговор, какъвто е подал
след изтичането на този срок, който отговор поради това съдът не може да вземе
предвид.
Тежестта за
доказване на тези твърдени от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищците носят тежестта да докажат
всички обстоятелства, твърдени в исковата им молба и поправената им искова молба,
тъй като на тях е основали предявените искове, а ответникът Т.И.Т. носи
тежестта да докаже по делото всички твърдени в отговора му горепосочени обстоятелства,
тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: протокол от -
г.; скица № 318/20.02.2017 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО002490БЦ/21.02.2017 г.; геодезическо заснемане; GNSS измервания; координатен регистър
на новите гранични точки; удостоверение за граждански брак; удостоверение за
наследници изх. № 3290/06.06.2017 г.; нотариален акт за собственост на недвижим
имот; нотариален акт за собственост върфу недвижим имот придобит по давност и
наследство; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка; нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим
имот; скица № 1162/07.06.2017 г.; протокол № 59/22.10.1979 г.; протокол № 60;
протокол от 20.02.1980 г.; разписка, н.а. 41/2001 г., скица № 1564/07.07.2016
г. и скица № 1287/23.06.2017 г.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно – техническа експертиза, като за вещо лице определя Т.Г.Н., което,
след като се запознае с доказателствата по делото, извърши оглед на процесните
имоти и ограда, и справки и проучване при страните, в --- и там, където това
стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
поставени в исковата молба и отговора с вх. № 16312/22.06.2017 г. въпроси към
същата експертиза, както и на въпросите: 1/. построена ли е процесната ограда в
собствения на ищците поземлен имот и кога, както и навлиза ли тя в този имот, с
кои свои части и с каква квадратура; и 2/. каква част от този имот е завзета по
този начин от тази ограда и придадена към съседния имот, която част, както и
самата ограда, вещото лице да онагледи с точки и колорира с различен цвят на
комбинирана скица към заключението, при депозит в размер на 200 лева, вносим от
ищците и ответника Т.И.Т. по-равно – 100 лева от ищците и 100 лева от ответника
Т.И.Т. по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовките с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по
делото на платежните документи, удостоверяващи внасянето му в цялост, като им
указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата
няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването
на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ищците, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да водят две лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на
свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата и
поправената им искова молба, като им указва, че ако в този срок не водят за
разпит тези свидетели, ще загубят възможността да поискат разпита им по-късно в
процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ответника Т.И.Т., най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да води четири лица, които съдът да допусне и разпита в същото в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора му, като му указва, че ако в този срок не води за разпит тези
свидетели, ще загуби възможността да поиска разпита им по-късно в процеса,
освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ делото в
открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.10.2017 г. от 09.50 часа, за
която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а
на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника Т.И.Т. с приложенията
към него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищците и този
ответник на определения от съда депозит за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: