РЕШЕНИЕ
№ 7354
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря Б. М. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110155333 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], против
[фирма-О], ЕИК [ЕИК], с която са предявени при условията на евентуално съединяване
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 5762,36 лв.
като платена при отпаднало основание продажна цена на 2 бр. VILLEROY&BOCH
VICLEAN окачена тоалетна чиния с електронен капак с биде комплект /
V02EL401+V9901900+5614R5R1/ по развален договор за продажба на стоки, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането, и иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
предаде на ищеца 2 бр. VILLEROY&BOCH VICLEAN окачена тоалетна чиния с
електронен капак с биде комплект /V02EL401+V9901900+5614R5R1/ на стойност
5762,36 лв. на основание договор за доставка на стоки, обективиран в проформа
фактура № 1200895 от 08.06.2016 г. и фактура № ********** от 07.07.2016 г.
Претендират се сторените по делото разноски, както и разноските в производство по
обезпечение на бъдещ иск.
Ищецът твърди, че на 08.06.2016 г. между страните е сключен неформален
договор за продажба на санитарен фаянс - VILLEROY&BOCH VICONNECT казанче за
вграждане комплект с хром бутон / 922461+92249061/ - 2 бр. и VILLEROY&BOCH
VICLEAN окачена тоалетна чиния с електронен капак с биде комплект
/V02EL401+V9901900+5614R5R1/ - 2 бр., като от ответника е издадена проформа
фактура № 1200895 от 08.06.2016 г. на обща стойност за всички артикули 5257,80 без
включен ДДС. Твърди, че на 13.06.2016 г. получил част от стоките, като между
страните е постигната договорка останалите стоки, а именно 2 бр. VILLEROY&BOCH
VICLEAN окачена тоалетна чиния с електронен капак с биде комплект /
V02EL401+V9901900+5614R5R1/, да бъдат получени след заплащане на пълната
1
стойност на стоките. Твърди, че заплатил пълната стойност по проформа фактурата на
06.07.2016 г., но ответникът не доставил стоките, включително след връчени покани за
доброволно изпълнение, поради което ищецът отправил изрично изявление за
частично разваляне на договора, връчено на ответника чрез ЧСИ Х. Д. на 29.03.2021 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че между
страните е сключен неформален договор за търговска продажба на санитарен фаянс,
както е посочено в проформа фактура № 1200895 от 08.06.2016 г. и фактура №
********** от 07.07.2016 г., но оспорва твърдението на ищеца, че санитарният фаянс е
бил индивидуално конкретизиран от страните, като поддържа, че страните са
договорили, че ответникът следва да предаде на ищеца санитарен фаянс на стойност
5257,80 лв. без ДДС или 6309,36 лв. с ДДС, т.е. страните са уговорили родово
определени престации. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че не е предал 2
бр. VILLEROY&BOCH VICLEAN окачена тоалетна чиния с електронен капак с биде
комплект. Твърди, че е уведомил ищеца, че не разполага с посочения от него протокол
№ ********** от 13.06.2016 г., както и че в счетоводството на ответното дружество е
отразено, че всички стоки по фактура № **********/07.07.2016 г. са предадени на
купувача, като счита, че купувачът е признал получаването на стоките – предмет на
горепосочената фактура, тъй като е осчетоводена, включена е в дневника за покупките
и е ползван данъчен кредит за същата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Според чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Видно от законовия
текст, в него са уредени три специални фактически състава на неоснователно
обогатяване, като процесната искова претенция се основава на третия фактически
състав по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, доколкото развалянето на договор поради неизпълнение по
реда на чл. 87 ЗЗД, каквото се твърди в исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.
88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД има обратно действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален, а според ал. 2 кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и
без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако
поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало
да се изпълни непременно в уговореното време.
За уважаване на предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен договор за продажба на стоки с твърдяното в исковата молба
съдържание, включително за продажба на 2 бр. VILLEROY&BOCH VICLEAN окачена
тоалетна чиния с електронен капак с биде комплект /V02EL401+V9901900+5614R5R1/,
по силата на който е платил процесната сума, като, с оглед твърдението на ответника
за надлежното изпълнение на договора за продажба, следва да докаже и че е отправил
изявление за разваляне на договора.
Не е спорно по делото, че страните са сключили неформален договор за
търговска продажба от 08.06.2016 г., за което са съставени проформа фактура с
2
**********/08.06.2016 г. и фактура с № **********/07.07.2016 г., в които е посочено
наименование на стоките: „санитарен фаянс“, с обща стойност от 6 309,36 лева. С
доклада по делото е отделено като безспорно между страните и обстоятелството, че
ищецът е заплатил на ответника сумата от 5762,36 лева, поради което на основание чл.
153 ГПК съдът приема осъществяването му за доказано.
Спорните между страните въпроси са относно характера на вещите, предмет на
продажбата, а именно дали е извършена продажба на родово определени или на
индивидуално определени вещи, респективно, твърдяното неизпълнение на договора,
въз основа на което ищецът е упражнил потестативното право на едностранно
разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, както и дали изявлението на
ищеца за разваляне на договора е произвело правно действие, като при положителен
отговор на последния въпрос договорът ще се счита за развален и с оглед обратното
действие на развалянето - чл. 88, ал. 1 ЗЗД, дадените по него престации подлежат на
връщане и от двете страни. Изявлението за разваляне би произвело правно действие, в
случай че е извършено въз основа на съществуващо в полза на ищеца потестативно
право за разваляне на процесния договор, като основен правопораждащ факт е
наличието на виновно неизпълнение на договорно задължение от насрещната страна, в
случая – ответника, но не всяко възможно неизпълнение, а такова, което отговаря и на
допълнителни критерии.
При тези принципни съображения и с оглед възраженията на страните съдът
приема, че спорният предмет на делото е налице ли са неизпълнение на дължимата от
ответника престация да предаде изцяло на ищеца заплатените стоки и обусловено от
това неизпълнение разваляне на договора от страна на последния, с което е обоснована
и претенцията му за връщане на платената от него цена.
В случая се установи от представените по делото писмени доказателства, в това
число проформа фактура с № **********/08.06.2016 г., въз основа на която е
извършено от ищеца плащане, и фактура № ********** от 07.07.2016 г., че предмет на
договора е стока, представляваща санитарен фаянс. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че като санитарен фаянс се обозначават всички
стоки, предлагани от ответника, поради което съдът приема, че между страните е
сключен неформален договор за търговска продажба на родови определени вещи.
Представеният от ищеца протокол за производство на стоки (л. 19 от делото), с който
последният обосновава индивидуализацията на стоките, е оспорен от ответника. Видно
от протокола, същият съдържа информация за стоки, каквито ищецът твърди, че са му
доставени, но липсва каквато и да е индивидуализация на получателя на документа,
поради което протоколът не представлява годно доказателство за установяване
индивидуализацията на вещите, предмет на процесната сделка, нито удостоверява
доставката, респ. липсата на доставка на част от тях.
От заключенията на приетите по делото заключения на съдебно-счетоводната
експертиза и допълнителна такава, неоспорени от страните, които съдът кредитира
като компетентно и обективно изготвени въз основа на представените по делото
счетоводни документи и извършена проверка в счетоводството на ищеца и ответника,
се установява, че процесната фактура с № **********/07.07.2016 г. е осчетоводена в
счетоводството на двете дружества. Вещото лице посочва, че при извършена проверка
в счетоводството на ищеца се установява, че фактурата е включена в дневника за
покупки и подадена със справка-декларация в ТД на НАП, м. юли 2016 г., съответно за
нея е ползвано правото на данъчен кредит.
Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд при сделки с предмет
3
родово определени вещи правото на приспадане на данъчен кредит възниква и е
законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на вещите /
отделянето им от рода/ или с фактическото им предаване, поради което упражняването
на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово
определени вещи, има правното значение на признание и за получаването на вещите,
която съдебна практика се споделя и от настоящия състав. В посочения смисъл
изрично решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№ 160 от 07.11.2017 г. по т.д. № 2217/2016 г. на ВКС, I т.о., и др. При така
установеното от фактическа страна съдът приема за доказано по делото, че ответникът
е изпълнил задължението си да предаде стоките, предмет на продажбата, съответно, че
ищецът е признал получаването им, включвайки в счетоводните си регистри
процесната фактура в посочения в нея размер.
Следователно, налага се изводът, че в случая не се установява твърдяното
неизпълнение на задължение на продавача – ответник по делото, което да е основание
за разваляне на договора, поради което няма как да се приеме, че са били налице
предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за едностранно разваляне на договора от страна на
ищеца, с оглед което и искът по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за връщане на даденото по
процесния договор следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради сбъдване на процесуалното условие за произнасяне по евентуално
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и този иск подлежи на разглеждане
по същество. Ищецът претендира реално изпълнение на договорното задължение на
ответника да му предаде вещи, предмет на договора за продажба. При формираните
правни изводи, че в случая не се установи да е налице неизпълнение на дължимата от
ответника престация да предаде изцяло на ищеца заплатените стоки, съдът приема, че
по горните мотиви и евентуално съединеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските в производството.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответника своевременно претендираните и доказани
по делото съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза в
общ размер от 1000 лв. Съдът приема за неоснователно възражението на ищеца по чл.
78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 2 и
ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, цената на предявените искове, както и броя на проведените съдебни
заседания и извършените от процесуалния представител на ответника действия по
осъществяване на правна защита и процесуално представителство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [населено място], [улица], против [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес], иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 5762,36 лв. като платена при
отпаднало основание продажна цена на 2 бр. VILLEROY&BOCH VICLEAN окачена
тоалетна чиния с електронен капак с биде комплект / V02EL401+V9901900+5614R5R1/
4
по развален договор за продажба на стоки, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, и иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да предаде на ищеца 2 бр.
VILLEROY&BOCH VICLEAN окачена тоалетна чиния с електронен капак с биде
комплект /V02EL401+V9901900+5614R5R1/ на стойност 5762,36 лв. на основание
договор за доставка на стоки, обективиран в проформа фактура № 1200895 от
08.06.2016 г. и фактура № ********** от 07.07.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА [фирма-И], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[населено място], [улица], да заплати на [фирма-О], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес
на управление: [населено място], [жк], [жилищен адрес], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 1000 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5