Р Е
Ш Е Н
И Е № 801
гр.Сливен, 15.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на дванадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 2150
по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за установяване
съществуване на вземания /главница и обезщетение за забавено изпълнение/, за
които кредиторът поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжника възразил.
Ищцовото търговско дружество твърди, че
при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се
в гр.Сливен, ул.”Шипка”№ 33а с титуляр ответника Д.. Имотът бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали
доставки на питейна вода. Доставената и консумирана вода се отчитала по
партидата от представител на ищцовото дружество и
стойността на доставката се фактурирала, след което за титуляра възниквало
задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си,
съобразно ОУ на ВиК
оператора. Ако това не стори в срок абоната изпадал в забава и дължал
обезщетение в размер на законната лихва за съответния период.
Сочи се, че за периода
01.08.2015г. – 30.11.2018г. ответникът не заплатил дължимата сума за доставена
и консумирана вода и ВиК услуги. Поради това ищцовото дружество подало заявление по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и било образувано ЧГД № 620/2019г. на СлРС. В това производство била издадена заповед за
изпълнение за исковите суми, но длъжника депозирал в срок възражение.
От съда се иска признаване на
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми, а именно сума в размер
на 709,47 лв., от която 600,89 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и консумирана питейна вода в имота на ответника за периода от
01.08.2015г. – 30.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 108,58 лв.,
обезщетение за забавено изпълнение /мораторна лихва/,
начислена към 09.01.2019г.
Претендира разноските от
заповедното производство и в настоящото исково производство.
В срока по чл.131 ГПК не е
депозиран отговор на исковата молба.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД,
гр.Сливен депозирало на 08.02.2018г. в Сливенски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника за
дължими суми за доставена питейна вода и ВиК услуги
за обект, находящ се в гр.Сливен, ул.”Шипка” № 33 А за периода от 01.08.2015г.
до 30.11.2018г.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 620/2019г. по описа на СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение № 479/12.02.2019г. против длъжника и настоящ ответник за следните
суми: главница в размер на 600,89 лв. за доставена и консумирана питейна вода
за периода от 01.08.2015г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва за
забава, считано от подаване на заявлението – 08.02.2019г. до окончателното й
изплащане, мораторна лихва в размер на 108,58 лв., начислена
към 09.01.2019г., както и разноски в размер на 26 лв.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника лично и той депозирал
възражение с посочване, че внасял във
времето суми по 15 лв. и невъзможност да внася по-големи суми. Това възражение
обусловило депозиране на положителен установителен
иск.
Не е спорно, че ответника е потребител на ищцовото
дружество във връзка с доставка на питейна вода на имот с административен адрес
гр.Сливен, ул.”Шипка” № 33А.
Установява се от издадените фактури, че за
целия исков период е начислявано количество вода на ответника при
условията „без поставен водомер”.
В открито съдебно заседание, ищецът лично признава исковете, както по
основание, така и по размер.
Изложената по-горе фактическа
обстановка е несъмнена и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени
от страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от
лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено
нещо съществуването, респ. дължимостта на вземането
си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си
да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост
спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи по несъмнен начин
обстоятелството, че ответника е потребител на ВиК
услуги, предоставяни от ищеца и, че в недвижимия имот на ответника –абонат през процесния
период са предоставяни ВиК услуги, както и техния
обем и стойност.
Установи се в процеса, че ответника
е потребител на ВиК услуги, както и доставката на претендираното количество вода за исковия период от време,
предвид и признанието направено от ответника. Доказа се също и издаването
своевременно на ежемесечни фактури за начисленията.
Ето защо съдът приема, че
исковите претенции са доказани по основание и размер и биват уважени.
С оглед изхода на делото ответника
дължи разноски на ищеца, тъй като е дал повод за завеждане на исковия процес.
Така той следва да заплати на ищцовото дружество
разноски в размер на 461 лв., от които 435 лв., сторени в настоящия исков
процес / 360 лв., платено адвокатско възнаграждение, 75 лв. платена държавна
такса по сметка на съда/ и 26 лв., сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 620/2019г. на СлРС.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415,ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.79, вр.чл.86 ЗЗД
в отношенията между страните, че П.Р.Д.,
ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в
размер на 709,47 лв. /седемстотин и девет лева и 0,47 ст./, от която
-
600,89 лв. /шестстотин лева и 0,89 ст./- главница, представляваща стойност на доставена и
консумирана питейна вода за абонатен № 6247, находящ се в гр.Сливен, ул.”Шипка”
№ 33А за периода от 01.08.2015г. до 30.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 108,58 лв. /сто и осем лева и 0,58
ст./, представляваща обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва, изтекла върху дължимата
главница към 09.01.2019г.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК П.Р.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от
управителя Севдалин Рашев сума в размер на 461 лв. / четиристотин шестдесет и един лева/,
деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: