№ 1264
гр. Пловдив, 19.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330200502 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-000957/10.11.2021г. на
Началника РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на И.Д.Т.,
ЕГН: ********** на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят И.Д.Т., по съображения изложени в жалбата, моли Съда да
отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Редовно призован, за съдебно заседание се явява лично и с представителя си
адв. Д., който поддържа жалбата и моли да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ – Стамболийски, редовно призована,
не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде
оставена без уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
1
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 04.11.2021г. около 14:05 часа в с. „Куртово конаре“, ул. „1-ва“, до № 75,
посока от запад към изток И.Д.Т. управлявал собствения си лек автомобил,
марка и модел „СУБАРУ ИМПРЕЗА”, с рег. № ****** По същото време и
място, служители на РУ - Стамболийски към ОДМВР - Пловдив, сред които и
св. А.В.Т. изпълнявали служебните си задължения по контрол на водачите за
спазване правилата, разписани в ЗДвП. Така те забелязали управлявания от
жалбоподателя автомобил и своевременно подали сигнал на водача да спре.
Жалбоподателят привел в покой управлявания от него автомобил, като
актосъставителят Т. извършил проверка. В хода на последната контролните
органи приели, че МПС-то се движило с незначителна техническа
изправност, изразяваща се в поставяне на права тръба с накрайник, вместо
шумозаглушително устройство.
Така за тези констатации на жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
216639 от 04.11.2021г., който му бил предявен и връчен, но той не го
подписал, което било удостоверено с подписа на свидетел. Актосъставителят
приел, че с поведението си И.Т. е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения, като въз
основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие, в качеството на свидетел бе разпитан С.Д.Т.
- брат на жалбоподателя, който заявява, че процесният автомобил е
технически изправен и е по-спортна версия на обикновения модел, а
изпускателната му система е фабрична, като сочи, че брат му не е извършвал
никакви доработки по автомобила след закупуването му.
Съдът кредитира показанията на този свидетели, доколкото по делото няма
доказателства, които да опровергават твърденията му.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН, договор за покупко-продажба на МПС от 29.08.2022г.,
удостоверение за техническа изправност, удостоверение за техническа
спецификация.
2
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя Т. е наложено
административно наказание и на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП визиращ, че движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. В акта за
установяване на нарушението и в наказателното постановление деянието е
описано от фактическа страна като: „управлява МПС с незначителна
техническа изправност, изразяваща се в поставяне на права тръба с
накрайник, вместо шумозаглушително устройство“. С наказателното
постановление е наложено административно наказание, приложимо при
незначителна техническа неизправност, но видно от приложение № 5 към чл.
31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и по-
точно т.8.1.1 от Методиката за извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
неизправностите в системата за намаляване на шума в зависимост от вида си
(конкретният дефект на шумозаглушителното устройство) се квалифицират
като значителни или опасни. С обжалваното наказателно постановление,
обаче на жалбоподателя е наложено наказание за това, че при управлението
на процесния автомобил се е движил с незначителна техническа
неизправност, като по този начин остават неясни както видът на
неизправността на шумозаглушителното устройство, така и защо тя е оценена
от АНО като незначителна.
Отделно от горното от същата тази Методика заложена в Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. се установява, че неизправностите със системата за
намаляване на шума са винаги свързани с конкретните нива на шум, които
изпускателната система на конкретния вид МПС създава, но те следва да
бъдат установени от технически специалист, притежаващ съответната
квалификация и чрез използване на калибрирано от Българския институт по
метрология шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено
точното ниво на шум, генерирано от МПС. Едва при наличието на точна
стойност на нивото на шум, генерирано от МПС,
административнонаказващият орган, а в последствие и съдът би могъл да
извърши преценка дали е налице технически изправен в случая автомобил
3
или не. По делото не се установява да са извършвани описаните като
необходими действия по измерване, поради което АНО не доказа тезата си, а
и не се установи каквато и да е друга неизправност, която да квалифицира
поведението на жалбоподателя като нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и
да е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
По гореизложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление е незаконосъобразно поради липса на надлежно описание на
нарушението - съществено процесуално нарушение по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН и е необосновано, тъй като от доказателствата по делото не се
установява фактическата обстановка, приета от административнонаказващия
орган. Всеки от тези пороци обосновава отмяна на наказателното
постановление.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено искане от
жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства
за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 400 лева, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие. Доколкото случаят не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира за основателно
възражението на въззиваемата страна за намаляване размера на адвокатския
хонорар до минимално предвидения в наредбата, а именно 300 лв. Ето защо, с
оглед изхода на делото и изложените по-горе съображения, Съдът намира за
основателна до размер от 300 лв. претенцията на жалбоподателя за разноски,
като следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е издателят на
процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР – Пловдив, да заплати
тази сума.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 от
ЗАНН съдът, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000957/10.11.2021г. на
Началника РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, с което на И.Д.Т.,
ЕГН: ********** на основание чл.179, ал.6, т.1 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
4
50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Т., ЕГН:
**********, сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляващи разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5