Решение по дело №739/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е 

 

№ 562                                                     02.06.2020 г.                                         гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                                            V-ти наказателен състав,

 в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                    

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА

 

 при участието на секретаря Райна Жекова

 като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД №739 по описа на БРС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид   следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на М.Д.А. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление №1581-F511940/16.12.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.).

Със жалбата се моли да бъде отменено наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че декларацията образец №1 за месец май на 2019 г. е била подадена на 22.06.2019 г. по Интернет с квалифициран електронен подпис, но доказателства в тази насока не са представени.

В открито съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява поради обективна невъзможност. Не се представлява. Не се сочат нови доказателства.

За административнонаказващият орган –редовно призован явява се ЮК. Моли съда да потвърди НП и за присъждане на ЮК възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН предвид представеното от АНО писмено доказателство- известие за доставяне на НП от 12.02.2020 г връчено лично от жалбоподателя. В 7- мо дневния срок на 18.02.20202 г е подадена жалбата пред РС-Бургас. Същата изхожда от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателката била самоосигуряващо се лице и имала задължение съгласно чл.5 ал.4 от КСО да подава ежемесечно декларация образец 1 в ТД на НАП-Бургас. Същата следвало да се подава до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасяли данните, при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок–до края на месеца, в който  е начислено или изплатено задължението. В конкретния случай декларацията е следвало да бъде подадена до 25.06.2019 г .

При извършена проверка от страна на свидетелката А.Д.–инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, същата установила, че жалбоподателката с КЕП на 17.08.2019 г подала декларация образец №1 по Интернет, която била получена в ТД на НАП-Бургас и приета с вх.№02000193273644. Декларацията била за месец май на 2019г и сладввло до бъде подадена не по-късно от 25.06.2019 г.  Свидетелката  в тази връзка изпратила покана до жалбоподателката по електронен път с изх.№02000193273663 на 05.09.2019г. за явяване в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение - за неподадена в срок декларация образец 1 (лист 12 от делото). Поканата била получена на 19.09.2019 г. от лице с имената С. С. - служителка на „Н. т.“ ООД в гр.А. На 20.09.2019 г. свидетелят Д. в отсъствието на жалбоподателката на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН съставили АУАН №F511940 (лист 9 от делото).

На 09.10.2019 г. актът бил връчена на упълномощеното от жалбоподател лице В. Щ. с пълномощно на лист 11 от делото. Актът бил подписан с възражения.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление на 16.12.2019 г., с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. (отм.) и на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 50 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.  

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.08.2018 г., а АУАН съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като самите факти правилно са подведени под посочените материално правни норми.

 По същество следва да се има предвид следното:

Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в чл.2, ал.1 от Наредбата (отм.). Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата (отм.), в редакцията към датата на нарушението - декларация Образец 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от осигурители и техните клонове и поделения – за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

Няма спор, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на осигурител по смисъла на чл.5 ал.1 КСО, като е следвало да подаде декларация Образец 1 за месец МАЙ 2019 г. в ТД на НАП-Бургас до 25.06.2019 г. Същата, както самата тя твърди, е възможно да не е бездействала и да е подала по интернет с КЕП декларация образец 1 на 22.06.2019 г след като сочи входящия й номер, но е установила нередовности и едва по-късно на 17.08.2019г., е подала отново с КЕП по Интернет същата декларация, като по този начин е осъществила състава на вмененото й нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността й. Това деяние правилно е квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на  чл. 5, ал.4, т.1 КСО вр. чл. 2, ал.1 вр. чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ (отм.) и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл. 355, ал.1 КСО, съгласно, която който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50,00 до 500,00 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500,00 до 5000,00 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Съдът отчита, че към настоящия момент Наредба Н-8 от 29.12.2005г. е отменена с ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. и на нейно място е приета нова - Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, обн. ДВ, бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАНН - за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а съгласно разпоредбата на ал. 2 - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е налице по-благоприятен закон, доколкото уредбата на обществените отношения, регулирани от отменената Наредба Н-8 е напълно аналогичен в сега действащата Наредба Н-13 (вж. чл. 2, ал.1 и чл. 4, ал.1, т. 1 от Наредба Н-13). Поради това съдът счита, че не е налице законодателна промяна, която да води до прилагане на по-благоприятен закон, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 3, ал.2 ЗАНН.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че поведението й не е съставомерно, защото се дължи не на негов пропуск. Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок. Същият следва да осъществява подбор на служителите си и/или на счетоводните дружества, на които е възложил изпълнението на част от задълженията си, както и да контролира същите при изпълняване на задълженията им, респективно да носи отговорност за действията им при изпълнение на функциите им, в случай че  е възложил подаването на декларациите си на тях.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28, б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.

В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения, които са предмет на правна уредба от КСО и Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. (отм.). Целта на тези нормативни актове е да установи такива правила за поведение, които да осигурят своевременното деклариране на правно значими обстоятелства. Нарушението, извършено от търговеца е чрез "бездействие". То е формално нарушение, на просто извършване и продължителността на закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно, липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието. Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на "маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси - Решение № 1015 от 26.05.2016 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 628/2016 г.; Решение № 1625 от 4.11.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 1496/2015 г.; Решение № 459 от 11.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 213/2015 г. и др.

От друга страна АНО е взел предвид малкия срок на закъснението, както и липсата на предишни нарушения на жалбоподателя при индивидуализацията на глобата, като е определил санкция в минималния възможен размер.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонказващият орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предложение първо от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1581-F511940/16.12.2019 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП-Бургас, с което на М.Д.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. (отм.).

  ОСЪЖДА  на основание чл.63 ал.5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ М.Д.А. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на НАП –със седалище в гр.София възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 (осемдесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                                                            СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.