№ 22065
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110150886 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „И. Б. и Ко“ ЕООД срещу „Х.
И. С.“ ЕООД, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23 391,42 лева, представляваща
невъзстановени гаранции по Договор за извършване на СМР от 11.11.2020г. на обект:
жилищен комплекс "Sohome residential park", УПИ I-1086, кв. 21, м. "НПЗ - Хладилника",
район "Л", гр. София, удържани от дължимите суми по следните фактури: фактура №
**********/29.12.2020г.; фактура № **********/16.02.2021г.; фактура №
**********/17.03.2021г.; фактура № **********/05.05.2021г.; фактура №
**********/23.06.2021г.; фактура № **********/04.08.2021г.; фактура №
**********/10.08.2021г.; фактура № **********/04.10.2021г., ведно със законната лихва за
период от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2023г. по ч.гр.д. 30637/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
С определение от 19.04.2024г. е прието за съвместно разглеждане релевираното от
ответника „Х. И. София“ ЕООД срещу ищеца „И. Б. и Ко“ ЕООД възражение за прихващане
със сумата от 23 391,42 лева, представляваща част от мораторна неустойка съгласно чл. 48
от Договор № 2008 от 11.11.2020г. в пълен размер от 423 960,32 лева, начислена за периода
от 30.03.2021г. до 11.09.2023г., дължима заради забавено изпълнение на строително-
монтажните работи, предмет на договора.
Ищецът твърди, че на 11.11.2020г. е сключен Договор № 2008/11.11.2020г. по силата на
който ответникът му възложил извършване на СМР /като ищецът имал качество на
1
подизпълнител/. Сочи, че съгласно чл. 7, т. 3 от Договора, възложителят се задължил да
заплати извършените СМР в срок до 5 работни дни след подписване на необходимите
документи. Съгласно чл. 7, т. 2 страните се договорили възложителят да задържа по 3 % от
всяко плащане като гаранция за качествено изпълнение, като сумата, задържана като
гаранция, следвало да се освободи в срок до 5 работни дни след подписване на
приемо[1]предавателен протокол за завършване на всички СМР. Твърди, че е изпълнил
възложените му СМР, за което били съставени съответните документи и издадени фактури
както следва: фактура № **********/29.12.2020 г. за изпълнени СМР по Протокол № 1, на
обща стойност 64 759,10 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 1 942,77 лева;
фактура № **********/16.02.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 2, 3 и 4, на обща
стойност 177 454,33 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 5 323,63 лева;
фактура № **********/17.03.2021 г., за изпълнени СМР по Протоколи № 5, 6 и 7, на обща
стойност 41 001,48 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 1 230,04 лева;
фактура № **********/05.05.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 8, 9, 10 и 11, на
обща стойност 159 759,26 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 4792,78
лева; фактура № **********/23.06.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 12, 13 и 14, на
обща стойност 80 386,48 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 2 411,59 лева;
фактура № **********/04.08.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 15 и 16, на обща
стойност 75 322,92 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 2 259,68 лева;
фактура № **********/10.08.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 17, 18 и 19, на обща
стойност 75 732,32 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 2 271,97 лева;
фактура № **********/04.10.2021 г. за изпълнени СМР по Протоколи № 20, 21 и 23, на обща
стойност 105 298,52 лв. с ДДС, от които удържаните 3 % били в размер на 3158,96 лева.
Сочи, че ответникът е извършил плащания по горепосочените фактури, като задържал
гаранция в размер на 3 % от всяко плащане. Излага, че на 04.11.2022г. е съставен
приемо[1]предавателен протокол за завършване на всички СМР, като ответникът не
възразил и приел изпълнението, но въпреки това не освободил гаранцията. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният
иск се оспорва като неоснователен. Ответникът сочи, че на 11.11.2020г. между него в
качеството му на възложител; „А. С.“ ЕООД в качеството му на изпълнител; и „И. Б. и Ко“
ЕООД в качеството му на подизпълнител е сключен Договор № 2008 с предмет – СМР на
обект Жилищен комплекс SOHOME residential park, УПИ I-1086, кв. 21, м. „НПЗ-
Хладилника“, район „Л“ гр. София – сграда 7. Излага, че съгласно чл. 11 от Договора, срокът
за изпълнение бил 3 месеца считано от дата на започване, който срок спирал да тече при
наличие на СМР, изпълнявани от трета страна до тяхното завършване. Излага, че на
29.12.2020г. е издадена Фактура № **********, с доставчик „И. Б. и Ко“ ЕООД и получател
„Х. И. С.“ ЕООД на стойност 64 795,10 лв., като аргументира и че това е датата /29.12.2020
г./ на която е започнало осъществяването на СМР. Твърди, че в чл. 12, ал. 1 от Договора са
предвидени случаите при които срокът за изпълнение на СМР може да бъде удължен. В
случая, обаче, срокът не бил удължаван и подизпълнителят следвало да изпълни всички
2
СМР в срок до 3 месеца, считано от 29.12.2020г. или до 29.03.2021г. Излага, че при
изпълнение на всички възложени СМР страните подписват приемо-предавателни протоколи.
Оспорва да е подписвал приемо[1]предавателен протокол, поради което счита и че не са
настъпили условията за възстановяване на задържаните суми като гаранция за качествено
изпълнение. С оглед разпоредбата на чл. 301 ТЗ изрично сочи, че се противопоставя на
действията, извършени без представителна власт. Твърди, че съгласно чл. 48 от Договора,
подизпълнителят дължи неустойка в случай че не завърши СМР в рамките на договорения
срок, в размер на 0,1 % от стойността съгласно Приложение № 1 за всеки календарен ден.
Сочи, че от 30.03.2021г. до датата на депозиране на отговора, ищецът е в забава, като общият
размер на неустойката за забава за периода от 30.03.2021г. до 11.09.2023г. / дата на подаване
на исковата молба/ излага, че е в размер на 423 960,32 лева. Моли съда да отхвърли
предявения иск. В условията на евентуалност прави възражение за прихващане до размера
на предявения иск със свое насрещно вземане за неустойка съгласно чл. 48 от сключения
между страните договор. Претендира разноски.
С молба от 17.05.2024г. третото лице – помагач „А. С.“ ЕООД на страната на ответника
„Х. И. С.“ ЕООД развива съображения за неоснователност на предявения иск. Сочи, че
вземането за връщане на гаранцията за доброизпълнение било дължимо в срок от пет
работни дни считано от подписването на приемо-предавателен протокол за завършване на
всички СМР предвидени в приложение № 1 към договора, включително и допълнително
възложените работи. Такъв приемо-предавателен протокол не бил подписван от „А. С.“
ЕООД като главен изпълнител на работата, като се противопоставя на основание чл. 301 ТЗ
на представения по делото протокол. Сочи, че към датата на молбата уговорените работи все
още не били изпълнени, поради което не бил подписан приемо-предавателен протокол.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е сключен Договор № 2008/11.11.2020г. със соченото в
исковата молба съдържание; че между страните е уговорено при заплащане на цената за
СМР от страна на възложителя, последният да задържи по 3 % от стойността /съгласно
Приложение № 1 към Договора/ като гаранция за качествено изпълнение, която сума следва
да бъде освободена в срок до 5 работни дни, считано от дата на подписване на приемо-
предавателен протокол за завършени СМР; в това число и че СМР са изпълнени от ищеца, че
са приети от ответника, за което е подписан приемо-предавателен протокол от представител
на дружеството-възложител; че ответникът е удържал сума в общ размер на 23 391,42 лева
от стойността на изпълнените и приети СМР.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже връщане на гаранцията или
наличието на основание за задържането й; както и наведените с отговора на исковата молба
възражения, а именно, че лицето, подписало от негово име приемо-предавателния протокол
3
за приемане на СМР, е действало без представителна власт, както и твърдението си, че е
узнал за първи път за съставения приемо-предавателен протокол с получаването на препис
от исковата молба.
По възражението за прихващане с насрещно вземане с правно основание чл. 92 ЗЗД в
доказателствена тежест на ответника е да докаже: неустоечна клауза, наличието на забава и
размера на уговорената неустойка. В доказателствена тежест на ищеца при установяване на
горното е да докаже, че е изпълнил уговорените СМР в срок.
Страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен
Договор № 2008/11.11.2020г. по силата на който ответникът е възложил извършване на СМР
на ищеца в качеството му на подизпълнител. Освен безспорния му характер, това
обстоятелство се установява по недвусмислен начин от представения от страните препис от
договора, ведно с приложение № 1 към него, сключен между „Х. И. С.“ ЕООД като
възложител, „А. С.“ ЕООД като главен изпълнител и „И. Б. и Ко“ ЕООД като
подизпълнител.
Съгласно чл. 4 от договора, отчитането на изпълнените СМР ще се извършва минимум
веднъж месечно, при завършен етап (такт) от изпълнението, като подизпълнителя изготвя и
предава на изпълнителя акт обр. 19 за извършените СМР. След изпълнение на всички
възложени по настоящия договор СМР, изпълнителят и подизпълнителят подписват
двустранен приемо-предавателен протокол за окончателно приемане на работата, в който се
инкорпорира и последния акт-протокол образец № 19. В чл. 6, ал. 1 от договора е
предвидено, че изпълнените СМР, подлежащи на заплащане, ще се отчитат и заплащат със
следните документи: одобрена и подписана от изпълнителя и подизпълнителя подробна
количествена сметка, както и подписан от изпълнителя и подизпълнителя акт обр. 19;
сертификати за вложени материали и декларации за съответствие; издадена фактура
съгласно акт обр. 19 за стойността на разплащане. Уговорено е, че в срок от 5 работни дни от
представяне на подробната количествена сметка за изпълнение СМР и акт обр. 19,
изпълнителят е длъжен да ги провери и предаде на възложителя за плащане, като
плащанията се извършват директно от възложителя на подизпълнителя. При констатирани
разминавания в стойностите на реално извъшените и актуваните работи, изпълнителят
връща акта и задължава подизпълнителя да го коригира и представи за проверка в срок от 3
работни дни. Ако изпълнителят не възрази срещу така извършената работа, то тя се счита за
приета и подлежи на разплащане по реда и начина в настоящия договор.
Съгласно чл. 7, т. 1- т. 4 от договора, за извършването на строително-монтажните работи,
възложителят заплаща на изпълнителя сума в размер на установените реални изработени и
приети количества и подписани с протокол – акт образец 19. От всяко междинно плащане
(всеки акт обр. 19) възложителят удържа 3% върху стойността като гаранция за качествено
изпълнение на възложените СМР. Разплащането на фактура за извършени СМР от
подизпълнителя се извършва от възложителя в срок до 5 работни дни след подписани
всички документи съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 – т. 5. Гаранцията за качествено изпълнение се
4
освобождава в срок от 5 работни дни след подписване на приемо-предавателен протокол за
завършване на всички СМР предвидени в приложение № 1, включително и допълнително
възложените.
От така изложената регламентация на отношенията между страните се установява, че
през всеки месец от изпълнението на договора се извършва приемане на количествата на
извършените от ищеца-подизпълнител СМР, за което се съставя количествено-стойностна
сметка, която се проверява от главния изпълнител /третото лице – помагач „А. С.“ ЕООД/ и
след установяване на съответствие на вложеното с описаното, фактурата за съответното
количество СМР заедно с количествено-стойностната сметка се представя на възложителя за
плащане в полза на подизпълнителя.
По различен начин е уредено приемането на изпълнението досежно качеството на
изработката, доколкото в чл. 4 от договора е предвидено, че след изпълнение на всички
възложени СМР страните подписват приемо-предавателен протокол за окончателното
приемане на работата, с който констатират съответствието на изпълненото с договореното, а
до този момент възложителят задържа съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора 3% от
стойността на всяка месечна фактура, която сума служи като гаранция за качествено
изпълнение. Касае се за гаранция за явни недостатъци и отклонения от заданието, която
обезпечава евентуалните вреди, възникващи за възложителя при лошо изпълнение на
възложените СМР. След като чл. 7, ал. 1, т. 4 предвижда, че гаранцията подлежи на връщане
след подписване на окончателния приемо-предавателен протокол, то именно чрез неговото
подписване се установява качеството на извършените от подизпълнителя СМР.
В настоящата хипотеза от приетите и неоспорени от страните преписи от фактури,
издадени през периода от 29.12.2020г. до 04.10.2021г., ведно с приложените към тях
количествено-стойностни сметки се установява, че така договореният ред е бил спазван, като
количествено-стойностните сметки са били подписвани едновременно от подизпълнителя,
главния изпълнител и възложителя. От приетото и неоспорено експертно заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като
пълно, ясно и компетентно изготвено, както и съответстващо на писмените доказателства по
делото, пък се установява, че всички процесни фактури са осчетоводени от възложителя „Х.
И. С.“ ЕООД.
Следователно от събраната доказателствена съвкупност по делото се установява по
категоричен начин /а и това не се оспорва от ответника и третото лице-помагач/, че
количествата на извършените СМР по процесните фактури са изцяло приети и заплатени.
Няма спор и по въпроса, че процесните гаранции за добро изпълнение са удържани от
стойността на всяка фактура. От експертното заключение по ССчЕ, обаче, се установява, че
реално удържаната от възложителя гаранция не се равнява на 3% от стойността по
фактурата, както е уговорено в чл. 7, ал. 1, т. 2 от договора, а на 2,5% от тази стойност – т.е.
действително удържаната от ответника-възложител гаранция е в по-нисък размер от
договорения и претендиран от ищеца. Това се потвърждава и при извършване на
аритметична сметка – така например първата процесна фактура № ********** от
5
29.12.2020г. е на стойност 64 759,10 лева с ДДС, а удържаната по нея гаранция е в размер на
1618,98 лева, което представлява точно 2,5% от стойността по фактурата /макар в нея да е
посочено, че се касае за 3%/. Следващата фактура № ********** от 16.02.2021г. е на
стойност 177 454,33 лева с ДДС, а удържаната гаранция е в общ размер на 4436,36 лева, т.е.
отново 2,5%. Аналогично е положението и при останалите фактури. Следователно общият
размер на удържаната от ответника гаранция по осемте процесни фактури е 19 492,86 лева,
както е посочено в заключението по ССчЕ, а не в размер на 23 391,42 лева, както твърди
ищецът.
Основният спорен въпрос между страните е дали вземането за връщане на гаранцията е
възникнало и е станало изискуемо с оглед изпълнението на договорните условия за нейното
освобождаване. В тази насока съдът намира следното.
Както беше посочено по-горе, съвместното тълкуване на чл. 4 във връзка с чл. 7,т. 1 и т.
4 от договора води до извода, че месечното отчитане на извършените СМР по количествено-
стойностни сметки касае единствено приемането на вложеното количество материали и труд
по изпълнение на договора и остойностяването им по индивидуални цени, докато
качеството на изпълнението подлежи на проверка и преценка с окончателния приемо-
предавателен протокол. Видно от събраните по делото доказателства, между страните е
съществувала практика да се правят забележки за недостатъци и в хода на строителните
работи, които да се отстраняват от подизпълнителя преди подписване на съответната
количествено-стойностна сметка, но въпреки това договореният между тях момент на
приемане на сградата и оценка на съответствието на изпълненото с възложеното в
качествено отношение, е именно датата на подписване на окончателния приемо-
предавателен протокол, който представлява и основанието за връщане на удържаната
гаранция за добро изпълнение.
В настоящата хипотеза, обаче, такъв протокол не е подписан от страните, нито се
установява ответникът или третото лице-помагач да са приели изпълнението по друг начин.
Видно от представения с исковата молба окончателен приемо-предавателен протокол от
04.11.2022г., същият е подписан единствено от представителя на ищеца-поизпълнител „И. Б.
и Ко“ ЕООД, но не носи подписите на представител на възложителя „Х. И. С.“ ЕООД, нито
на главния изпълнител „А. С.“ ЕООД. Релевираният от ищеца довод, че протоколът бил
подписан от свидетеля А. Ангелов, който ръководил работата по обекта, поради което и при
приложение на уредената в чл. 301 ТЗ презумпция, работата следвало да се счита за приета,
е неоснователен. Видно от съдържанието на протокола, свидетелят А. Ангелов не е
подписал същия нито като представител на главния изпълнител „А. С.“ ЕООД, нито като
представител на възложителя „Х. И. С.“ ЕООД, за да се приложи презумпцията по чл. 301
ТЗ по отношение на което и да било от двете дружества. Вместо това свидетелят е положил
подписа си върху празното пространство под мястото, определено за подписи на страните,
без уточнение в какво качество е положен подписът и какво волеизявление материализира
той.
Действителния характер на изявлението се изяснява от показанията на св. Ангелов
6
/технически ръководител на обекта/, които съдът кредитира в съответствие с писмените
доказателства по делото, като добросъвестно дадени. Свидетелят сочи, че системата на
приемане на работата била следната – след подписа на свидетеля, протоколът отивал в
производствено-техническия отдел за проверка, след това отивал за проверка от Алекси
Пашов /видно от показанията и количествено-стойностните сметки, към този момент Алекси
Пашов е бил „проджект мениджър“ на „А. С.“ ЕООД/, а след това при възложителя. Този
ред за приемане на изпълнението се установява по категоричен начин от приетите
количествено-стойностни сметки, приложени към фактурите, всяка от които е подписана от
инж. Алекси Пашов за „А. С.“ ЕООД и от инж. Тони Рачев за „Х. И. София“ ЕООД.
Следователно положеният от св. Ангелов подпис върху бялото поле на протокола означава,
че свидетелят е съгласен работата да бъде приета от главния изпълнител и възложителя, а не
че е извършил волеизявление за нейното приемане от името на някое от двете дружествата –
главен изпълнител и възложител. Дори да се приеме, обаче, че изявлението на св. Ангелов
представлява приемане от страна на главния изпълнител „А. С.“ ЕООД /чийто служител е
бил/ при условията на чл. 301 ТЗ, то това приемане не би могло да обвърже възложителя на
работата „Х. И. С.“ ЕООД, респективно да породи за него задължение за връщане на
задържаната гаранция за добро изпълнение.
Показанията на свидетелите Росен Манчев и Иван Димитров, че всяко приемане на
извършената работа по договора било извършвано от свидетеля А. Ангелов, не
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, тъй като с изключение на
процесния протокол от 04.11.2022г., нито един от представените по делото документи не
носи подписа на св. Ангелов. Както беше посочено по-горе, практиката по изпълнение на
договора е била количествено-стойностните сметки да бъдат одобрявани тристранно от
подизпълнителя, главния изпълнител и възложителя и нито една от тях не е подписана от св.
Ангелов. Всички количествено-стойностни сметки, представени с процесните фактури, са
били приемани за главния изпълнител „А. С.“ ЕООД от инж. Алекси Пашов, а за
възложителя „Х. И. С.“ ЕООД от инж. Тони Рачев. Следователно на ищцовото дружество е
било известно по какъв ред се извършва приемането на работата и кои лица го извършват,
като св. Ангелов не е бил сред тези лица, независимо от това, че е свидетелят е проверявал
на място на работите като ръководител на обекта.
Доводът на ищеца, че след като ответното дружество е осчетоводило процесните
фактури и е извършило плащане по тях, то е приело изпълнението, също е неоснователен.
Както беше изяснено, с количествено-стойностните сметки се установява количеството на
вложените материали и труд и тяхната цена, докато съответствието на изпълнението в
качествено отношение се установява с окончателния приемо-предавателен протокол.
Твърдението, че изпълнението е прието в качествено отношение по силата на същите
протоколи, фактури и плащания, от които е удържана гаранцията за качествено изпълнение,
противоречи не само на постигнатите в чл. 7 от договора уговорки, но и на правилата на
формалната логика.
Същевременно от приетата електронна кореспонденция от 2022г. се установява, че след
7
издаването на процесните по делото фактури и протоколи /последните от които датират от
04.10.2021г./ ищцовото дружество е било уведомено за множество различни по характер
недостатъци на изработеното, свързани с констатирани течове, неправилно положена
замазка, некачествено извършено обръщане на вратите, некачествено изпълнение на
противопожарни куфари. Ищецът не оспорва авторството и получаването на електронните
съобщения, а твърди да е отстранил недостатъците, в която насока не ангажира
доказателства. От показанията на свидетелите Ангелов и Пашов, обаче, се установява, че
част от недостатъците на изработеното не са били отстранени и именно това е била
причината изпълнението да не бъде прието с окончателен приемо-предавателен протокол.
Предвид гореизложеното, вземането на ищеца за връщане на удържаната гаранция за
добро изпълнение не е възникнало и релевираното от ответника възражение за прихващане
с насрещно вземане за мораторна неустойка не подлежи на разглеждане. Предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият, обаче,
не е представил доказателства за сторени разноски нито в заповедното производство, нито в
настоящото исково такова, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И. Б. и Ко“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Н. К.“ № 44, ет. 1, ап. 1, срещу „Х. И. С.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „И“ № 119, установителен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че „Х. И. С.“ ЕООД дължи на „И. Б. и Ко“ ЕООД сумата от 23
391,42 лева, представляваща невъзстановени гаранции по Договор за извършване на СМР от
11.11.2020г. на обект: жилищен комплекс "Sohome residential park", УПИ I-1086, кв. 21, м.
"НПЗ - Хладилника", район "Л", гр. София, удържани от дължимите суми по следните
фактури: фактура № **********/29.12.2020г.; фактура № **********/16.02.2021г.; фактура
№ **********/17.03.2021г.; фактура № **********/05.05.2021г.; фактура №
**********/23.06.2021г.; фактура № **********/04.08.2021г.; фактура №
**********/10.08.2021г. и фактура № **********/04.10.2021г., ведно със законната лихва
считано от 05.06.2023г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2023г. по ч.гр.д. 30637/2023г. по
описа на СРС, 175-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „А. С.“ ЕООД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. П, район „Южен“, Околовръстен
път, База Хъс, на страната на ответника „Х. И. С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9