Решение по дело №4827/2010 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1273                            31.08.2010 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски районен съд                                         ХХ граждански състав

На седемнадесети август                                   две хиляди и десета година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретар М.Е.   

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 4827/2010г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:      

 

              Производството по делото е образувано по искова молба от Н.М.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „К. Ф.” № 29 – адв. М., против ”Д. – М” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” ., ет…, представлявано от управителя С. П. С., с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000.20 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

             Ищецът твърди в исковата молба, че с ответното дружество е имал сключен трудов договор № …. от …2009г., по силата на който е изпълнявал длъжността ”ръководител група в строителството” на обект ”База Ново село”. Договорената заплата била в размер на 2000.20 лева. Договорът бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 01.02.2010г. До момента ищецът не е получил трудовото си възнаграждение за м. януари 2010г., поради което предявява и настоящия иск. Претендира разноски.

            Искът е с правно основание чл. 357, ал.1 вр. чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            По делото е постъпил отговор от ответника, с който искът е оспорен като частично неоснователен. Ответникът твърди, че на ищеца не се дължи възнаграждение в пълен размер, понеже през м. януари 2010г. ищецът е бил в неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г. Отговорът не е подаден в срока по чл.131 ГПК. В него обаче е заявено, че причината за неспазването на срока е, че управителят на дружеството е в отпуск по болест, поради което пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към отговора е приложен болничен лист на управителя на дружеството, от който е видно, че е в болничен отпуск по време на изтичане на срока за отговор, като са му предписани 12 дни болничен режим и 30 дни домашен режим. Ето защо съдът намира, че са налице условията на чл.133 ГПК и пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. По тази причина следва да се вземат предвид и доказателствата, представени от ответника.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на сключен трудов договор № …./24.11.2009г. Според договора М. е нает на длъжността ”ръководител група в строителството” с основно трудово възнаграждение 1825 лева и допълнително такова за клас от 175.20 лева. Представена е и трудовата книжка на работника, в която за периода от 24.11.2009г. до 01.02.2010г. /когато е прекратено трудовото правоотношение/ е отбелязано основно трудово възнаграждение в размер на 1825 лева.

Налице по делото е писмо от Инспекцията по труда – Бургас, № .... – ...../09.04.2010г., с което се констатира, че на ищеца и на други лица не са изплатени трудови възнаграждения и обезщетения за неизползван отпуск.

От страна на ответника са представени молба, подписана от ищеца, с която моли да му се разреши да ползва неплатен отпуск, считано от 14.01.2010г., както и заповед № …/13.01.2010г., с която работодателят му е разрешил да ползва неплатен отпуск от исканата дата.

При горните обстоятелства се налагат следните правни изводи:

Искът за заплащане на трудово възнаграждение се явява частично основателен.

БРС приема, че между страните е съществувало трудово правоотношение за процесния период – м. януари 2010г. Това не е спорно, а и е видно от представения трудов договор, който е прекратен със заповед № ....../01.02.2010г. След като през м. януари 2010г. ищецът е бил работник в ответното дружество, принципно му се дължи заплащане на уговореното трудово възнаграждение, ако реално е престирал работна сила. В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил трудовото възнаграждение, което обстоятелство не е доказано, като дори липсват твърдения в тази посока.

Възраженията на работодателя относно размера на иска обаче съдът намира за основателни. Видно от доказателствата, ищецът М. е подал молба за ползване на неплатен отпуск и такъв му е разрешен, считано от 14.01.2010г. След като има постановена заповед в този смисъл, налага се извод, че ищецът е бил в неплатен отпуск от тази дата до края на месеца, като считано от 01.02.2010г. трудовото му правоотношение е прекратено. Следователно на работника не се дължи възнаграждение за времето от 14.01.2010г. до края на месеца, доколкото няма данни да е престирал реално работна сила. Дължи му се трудово възнаграждение само до 13.01.2010г., т.е. за 8 работни дни, като съдът изчисли, че за това време възнаграждението възлиза на 800.08 лева. Именно за тази сума следва да бъде уважен и предявеният иск, ведно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва от завеждане на исковата молба. За горницата над 800.08 лева до целия търсен размер от 2000.20 лева искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото работодателят дължи да заплати по сметка на съда държавна такса, която възлиза на 32 лева според размера на уважения иск. Доколкото обаче според чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК при завеждане на дело се дължи такса не по – малко от 50 лева, съдът намира, че ответното дружество следва да се осъди да заплати сума в този размер.

Отново с оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 20 лева разноски по делото, платени за адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

                                                Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ”Д. – М” ООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” ., ет.., представлявано от управителя С. П. С. да заплати на Н.М.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б., ул.”К. Ф.” № … – адв. М. сумата от 800.08 лева /осемстотин лева и осем стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2010г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата.  

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.М.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б., ул.”К. Ф.” № 29 – адв. М. за осъждане на ”Д. – М” ООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” .., ет…., представлявано от управителя С. П. С. да му заплати трудово възнаграждение за м. януари 2010г. за горницата над сумата от 800.08 лева до целия претендиран размер от 2000.20 лева, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 17.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата. 

ОСЪЖДА ”Д. – М” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” .., ет…, представлявано от управителя С. П. С. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса от 50 лева /петдесет лева/.

ОСЪЖДА ”Д. – М” ООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А.” ., ет.., представлявано от управителя С. П. С. да заплати на Н.М.М., ЕГН **********,***, със съдебен адрес: гр. Б., ул.”К. Ф.” № … – адв. М. сумата от 20 лева /двадесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му – 31.08.2010г.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:       /п/

 

Вярно с оригинала: М Е