Решение по дело №7070/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3455
Дата: 14 ноември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Татяна Лефтерова
Дело: 20223110107070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 3455
гр. В., 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110107070 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на И.
В. С., ЕГН **********, адрес: град В., бул. „************“ № ****, с която
против ЗАД „Дженерали Застраховане“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Оборище“, бул. „Княз А. Дондуков“
№ 68, след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца,
сумата от 718 лева - частичен иск от претенция в пълен размер на 720 лева -
застрахователно обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения
на ищеца л.а. „Инфинити“, рег.№******* при настъпило на 12.01.2021 г.
застрахователно събитие, в срока на действие на застрахователна полица
№***************** г. по автомобилна застраховка „Каско“, клауза „Пълно
каско“, валидна от 29.08.2020 г. до 28.08.2021 г., изразяващи се в увреждане
на перка високосъединител, дифузор перка високосъединител горен и
дифузор перка високосъодинител долен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 02.06.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането. Претендират се сторените
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
1
Страните са обвързани във валидно застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на сключен между тях договор за застраховка „Каско“,
клауза „Пълно каско“ по отношение на собствения на ищеца лек автомобил
„Инфинити“ с рег. №*********, със срок на действие от 29.08.2020 г. до
28.08.2021 г. Твърди се, че на 12.01.2021 г., в срока на действие на договора,
на бул. „Чаталджа“, възниква ПТП между л.а. „Инфинити“ с рег. №*********
и л.а. „Шевролет Спартак“ с рег. №********. За същото, водачите на двете
превозни средства съставят двустранен констативен протокол за ПТП.
Ищецът незабавно уведомява застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като при последния е образувана преписка по щета №*********. На
13.01.2021 г. и на 22.01.2021 г. са извършени огледи на автомобила на ищеца,
като посочените в протоколи от 13.01.2021 г. и 22.01.2021 г. щети са
отстранени по възлагане от страна на застрахователя, в негов „доверен
сервиз“. След получаване на автомобила, е установено, че същият не е в
технически изправно състояние, както преди ПТП, поради което на 15.04.2021
г. е организиран допълнителен оглед и в протокол от същата дата е отразено,
че са установени следните щети: перка високосъединител, дифузор перка
високосъединител горен и дифузор перка високосъединител долен, които
следва да се обезщетят чрез оценка и изплащане на обезщетение. Заявява, че
полученото обезщетение е в размер на 248,05 лева, което не съответства на
необходимата сума за отстраняване на констатираните увреждания. Намира,
че същата е в размер на 970 лева, като претендира оставащото дължимо
обезщетение в размер на 718 лева от 720 лева. Моли за уважаване на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
предявената искова претенция, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че не е налице
причинно-следствена връзка между констатираните вреди и реализираното
ПТП. Констатираните щети са установени повече от три месеца след
произшествието и не съответстват на характера, и местоположението на
настъпилия удар. Не оспорва, че е заплатил сумата от 248,05 лева, но
уточнява, че същата е заплатена поради грешка. В условията на евентуалност
твърди, че претендираното обезщетение е завишено като намира, че
съобразно общите условия, същото следва да се определи по експертна
оценка. Поради изложените съображения, не дължи претендираното
2
обезщетение. Моли за отхвърляне на исковата претенция. Оспорва
претендираните от ищеца разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване,
следните обстоятелства: между страните е налице валидно сключен договор
за застраховка „Каско“, за собствения на ищеца л.а. „Инфинити“ с рег.
№*********, като същият е валиден към датата на застрахователното
събитие; ищецът е получил застрахователно обезщетение в размер на 248,05
лева, платено от страна на застрахователя; вредите, обективирани в
опис-заключение от 13.01.2021 г. и от 22.01.2021 г. не са предмет на
настоящото производство, както и че страните са обвързани от ОУ, раздел Х
„Застрахователно обезщетение“; че ищцът е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие – ПТП на дата 12.01.2021 г.
По делото, като писмени доказателства са приобщени: полица
№********** по застраховка „Каско на МПС“ от 27.08.2020 г.; СРМПС част I
за лек автомобил с рег.№ ******; двустранен констативен протокол за ПТП
от 12.01.2021 г.; искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от
13.01.2021 г.; опис-заключение за вреди на МПС от 13.01.2021г.; опис-
заключение за вреди на МПС от 22.01.2021г.; опис-заключение за вреди на
МПС от 15.04.2021 г. Приети са релевантните към сключения между страните
договор, Общи условия /ОУ/ за застраховка „Каско на МПС“ в сила от
25.11.2019 г.
По искане на ищеца, по делото е разпитан свидетелят К.Ж.Н. – без
родство с ищеца и дела с ответника. В показанията си св. Николова заявява,
че след ПТП от м.01.2021 г., ремонтът на процесния автомобил „Инфинити“ е
продължил около три месеца, в посочен от застрахователя сервиз, тъй като
били установени допълнителни вреди. Сочи, че причина за продължителния
ремонт било обстоятелството, че трудно се намирали резервни части за
автомобила. Св. Николова придружавала ищцата, когато последната взела
превозното средство. При придвижване в града отново се чувало тракане от
3
ходовата част и автомобилът започнал да пуши, поради което собственичката
на отремонтирания сервиз позвънила на застрахователя. Била посъветвана да
посети най-близкия автосервиз. При прегледа на колата било установено
увреждане, като представител на застрахователя пристигнал на място,
направил снимки и след около десет дни на ищцата било изплатено
обезщетение.
По делото е допусната и е изготвена съдебна-автотехническа
експертиза, от заключението, на която се установява, че в опис по щета
№********* от дата 15.04.2021 г., са записани следните увредени детайли:
перка вискосъединител /за подмяна/, дифузьор перка вискосъединител горна
част /за подмяна/, дифузьор перка вискосъединител долна част /за подмяна/.
Намерено е, че средната пазарна стойност на необходимите разходи за
възстановяване на увредените детайли, при съобразяване на данни от
автосервизи притежаващи сертификат за качество, както и от такива, които не
притежават подобен сертификат, е в общ размер на 966,70 лв. Според вещото
лице, при удар в предна дясна част на автомобила в посока отдясно наляво и
ясно изразено съприкосновение в дясната част на основа предна броня е
възможно да се получи изместване на дифузьорите, които да получат
спуквания при изместването си и да влязат в контакт с перката. Уврежданията
по перката се изразяват в спуквания в нейната основа. Експертът сочи, че
след стартиране на двигателя, перката се завърта, при което влиза в контакт с
дифузьорите и вследствие на усукването си получава увреждания в основата
си. Намерено е, че увреждания по описаните детайли е възможно да настъпят
по степен и вид вследствие на процесното произшествие.
Общият размер на вредите по МПС, описани в опис-заключение от
15.04.2021 г., към датата на увреждането и по правилата на приложената
Методика за определяне размера на обезщетенията по експертна оценка на
щети по застраховка „Каско на МПС”, по цени и каталози утвърдени от
застрахователя, е в размер на 641,90 лв.
Вещото лице сочи механизъм на пътното произшествие – на 12.01.2021
г., около 11.00 ч., л.а. „Шевролет Спарк” с рег. №******, управляван от
Пейчо Стоянов, се е движи в гр. Варна по бул. „************”, процесният
л.а. „Инфинити” с рег. №******, управляван от И. С., се движи по бул.
„Чаталджа”. На кръстовището, образувано от бул. „Чаталджа” и бул.
4
„************“ светофарната уредба не работи и л.а. „Инфинити”
предприема маневра за завой наляво, навлиза в лентата за движение на л.а.
„Шевролет Спарк” с рег. № ******, движещ се по бул. „************“ и
преминаващ направо през кръстовището, и се удря в него. Двамата водачи
съставят двустранен констативен протокол за ПТП. За л.а. „Инфинити”
ударът е в предна дясна част на автомобила, с видими щети според протокола:
„предна броня, преден фар десен“, а за л.а. „Шевролет Спарк” ударьт е в
странична лява част на автомобила, с видими щети: „предна врата лява, задна
врата лява, предно стъкло на предна лява врата“. Вследствие на удара
настъпват материални щети по автомобилите. За произшествието е уведомен
застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен
опис по щета №*********/13.01.2021 г., както и втори опис от 22.01.2021 г.
Според вещото лице, реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следният - пряк контакт между две превозни
средства, движещи се перпендикулярно едно на друго, като след навлизане в
кръстовище при пресичане траекториите им на движение, настъпва удар
между тях. Експертът намира, че е възможно да е налице причинно-
следствена връзка между процесното пътно произшествие и настъпилите
вреди за лек автомобил „Инфинити”, както и същите да са причинени по
степен и вид от настьпилото ПТП. Общата стойност на ремонта на
автомобила по средни пазарни цени за труд в сервизи, притежаващи
сертификат по ISO и без сертификат по ISO и с оригинални резервни части, е
в размер на 966,70 лв. При извършеното пазарно проучване не е установено
предлагане на нужните резервни части от алтернативен производител, а само
като оригинални такива от различни доставчици. Намерено е, че стойността
на ремонта на автомобила по средни пазарни цени за труд в сервизи,
притежаващи сертификат по ISO и без сертификат по ISO и с алтернативни
резервни части, е в размер на 966,70 лв. В случай, че ремонтът се осъществява
само от сервизи, които не притежават сертификат по ISO, възлиза на сумата
от 930,30 лева, с включени резервни части.
В открито съдебно заседание вещото лице обяснява, че ударът е в
бронята пред преден десен фар, в посока отдясно наляво, по посоката на
движение на автомобила, като детайлите посочените в описа от 15.04.2021 г.
се намират непосредствено зад водния радиатор. Перката е в средата, зад
водния радиатор, но обхваща по-голямата част от него, докато дифузьорът е
5
около водния радиатор, зад него. Дясната част на дифузьора, който
представлява пластмасов детайл, се намира на няколко сантиметра от десния
фар, като при удар и изместване на други детайли, и вследствие сътресение
върху автомобила, е възможно той да се пукне или да се измести, като доведе
до съприкосновение с перката. При запален двигател, от въртенето на
перката, която влиза в съприкосновение с дифузьора се чува тракане, а ако
последният е счупен, изместен или пукнат, това може да доведе до
прегряване и пушене. Последното може да се дължи на обстоятелството, че
работната температура на охладителната течност се повишава, тъй като
перката опира и спира да работи, а дифузьорът не насочва въздуха както е
предвидено.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405, ал.1 КЗ. Същият е
допустим, а разгледан по същество, той е и основателен.
В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи, в условията на
пълно и главно доказване: наличие на валидно застрахователно
правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на
застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба.
Страните не спорят, че вследствие ПТП от 12.01.2021 г. на собствения
на ищеца лек автомобил са нанесени материални щети, описани от ответника
в описи от 13.01.2021 г. и 22.01.2021 г., като застрахованият е обезщетен чрез
ремонтиране на превозното средство в доверен сервиз. Не се спори, че
ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на
248,05 лева, след изготвяне на опис-заключение от 15.04.2021 г.
Възражението на застрахователя, че сумата е платена поради грешка, остана
недоказано, като в подкрепа на това твърдение нито се представиха
доказателства, нито се ангажираха такива.
Спорните въпроси между страните са дали щетите установени на
15.04.2021 г. са следствие от ПТП, настъпило на 12.01.2021 г., както и какъв е
6
размерът на дължимото застрахователно обезщетение.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключението на САТЕ, води до извод, че е налице причинно-
следствена връзка между пътното произшествие и вредите, установени на
15.04.2021 г. На посочената дата, при движение на току ще взетия от ремонт
автомобил, същият започва да трака и да пуши – обстоятелство, което
принуждава ищеца да уведоми ответника и да потърси помощ от най-близкия
автосервиз. Действително, не са налице снимки на увредените детайли,
посочени в описа от 15.04.2021 г. – дата, която е отдалечена от датата на ПТП,
но следва да се съобрази обстоятелството, по което страните не спорят, а
именно, че ремонтът на превозното средство е отнел сравнително дълъг
период от време – около три месеца, вероятно и поради обстоятелството, че за
автомобила не се предлагат алтернативни резервни части, а само оригинални
такива. Застрахователят, който изплаща на доверения сервиз, стойността на
извършения ремонт, е наясно с датата, на която същият е приключен, като по
делото нито се твърди, нито се представят доказателства, между датата, на
която е предаден автомобилът и 15.04.2021 г. да е изтекъл какъвто и да е
период от време. Обстоятелството, че вредите са установени през м.04.2021 г.
не следва да се отчита във вреда на ищеца. В проведено по делото открито
съдебно заседание вещото лице подробно обяснява механизма на настъпване
на вредите, като становището на експерта по проведената по делото САТЕ е,
че ударът в предната дясна част на процесния автомобил от 12.01.2021 г.
може да причини уврежданията, установени на 15.04.2022 г., тъй като същите
настъпват при движение на превозното средство. Тук следва да се посочи, че
повредата е възникнала при привеждане на автомобила в движение, докато
през време на ремонта, той е бил в покой, поради което между отделните
елементи не е имало съприкосновение и взаимно въздействие. Отделно,
възможно е и по-късното установяване нови вреди, които не са били
констатирани при първоначалния оглед, още повече, че не всички щети са
били установени при изготвяне на първия опис, извършен на 13.01.2021 г.
Такива са били констатирани около една седмица по-късно, когато
автомобилът вече се е намирал в автосервиз. В подкрепа на извода за наличие
на връзка между ПТП от м.01.2021 г. и вредите, установени на 15.04.2021 г. е
обстоятелството, че след сигнала на ищеца не е образувана нова преписка, а
извършеният опис е по съществуваващата преписка по щета
7
№*********/13.01.2021 г. - за ПТП от 12.01.2021 г. В показанията си,
воденият от ищеца свидетел сочи, че след приемане на автомобила от сервиза
и привеждането му в движение, превозното средство е започнало да трака и
да пуши, като именно, защото се е касаело за неотложен случай, представител
на застрахователя е насочил ищеца към преглед в най-близкия автосервиз.
При горните доводи, съдът намира, че между ПТП от м.01.2021 г. и вредите
установени в опис-заключение от 15.04.2021 г. е налице пряка причнинно-
следствена връзка, като въведеното възражението от ответника, за липса на
такава връзка, се явява неоснователно.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът намира следното.
Възражението на ответника, че размерът на претендираното от ищеца
обезщетение е завишен, е неоснователно. Съгласно чл.386, ал.2 КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди, към деня на настъпване на събитието. Възражението на ответника, че
обезщетението следва да бъде определено само въз основа на експертна
оценка също е неоснователно. Експертната оценка не е единственият
възможен начин за определяне стойността на щетата. Съгласно т.57 от
относимите Общи условия, оценката на щетите и обезщетяването на същите
се извършва по правилата на застрахователя и приетите от него методики.
Според т.58.4 ОУ, при частична щета на МПС на възраст над 10 години,
застрахователното обезщетение се определя по един от следните начини,
избран от застрахования – отстраняване на щетите в доверен сервиз или чрез
експертна оценка. Видно от представената по делото застрахователна полица,
договореният от страните начин за определяне на застрахователното
обезщетение е чрез отстраняване на щетите в доверен сервиз. Макар да
твърди, че по отношение на вредите, установени на 15.04.2021 г.,
застрахованият е отправил искане обезщетението да бъде определено по
експертна оценка, ответникът не доказа това свое твърдение. Така, след като
щетите са следствие на ПТП от 12.01.2021 г. и същите не са отстранени в
доверен сервиз на застрахователя, не е налице друга възможност за
репариране на вредите освен чрез заплащане на застрахователно обезщетение.
Доколкото по делото не се представиха доказателства, между страните по
застрахователния договор, да е била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1
8
КЗ, то следва да се приеме, че застрахователната стойност е тази, посочена в
нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а именно – такава срещу която, вместо
застрахованото имущество, може да се купи друго от същия вид и качество.
Посочената от вещото лице средна пазарна цена от 966,70 лева е при
съобразяване цената за труд, за 1 нормочас, на сервизи притежаващи
сертификат по ISO и на автосервизи, които не притежават такъв сертификат,
поради което съдът намира, че извършеното проучване в максимална степен
отговаря на изискването за обективност. Не е налице основание да бъде
съобразена средната пазарна цена само на автосервизи, които не притежават
сертификат по ISO, като дори да се приеме за относима само тя, то разликата
е в размер на 36,70 лева.
По делото не се установи наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за
плащане на застрахователно обезщетение. При данни, че средната пазарна
стойност на щетата е 966,70 лева, а застрахователят е определил
застрахователно обезщетение в размер на 248,50 лева, то искът за заплащане
на сумата от 718 лева, заявен като частичен от претенция в пълен размер на
720 лева е основателна и същата следва да бъде уважена. Съгласно мотивите
на ТР №3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, обективните предели на силата на
пресъдено нещо на положителното съдебно решение по частичния иск се
изчерпват с предмета на делото, а по останалата част, може да се формира
нова – различна сила на пресъдено нещо. Законната лихва се претендира с
начална дата, датата на подаване на исковата молба – 02.06.2022 г., поради
което лихвата следва да се присъди считано от посочената дата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 250 лева,
съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на адв. Р. Р. – от ВАК, адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Дженерали Застраховане“, ЕИК *********, със
9
седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, бул. „Княз А.
Дондуков“ № 68, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, адрес: град В., бул.
„************“ № ****, сумата от 718 лева - частичен иск от претенция в
пълен размер на 720 лева - застрахователно обезщетение за имуществени
вреди на собствения на ищеца л.а. „Инфинити“, рег.№******* нанесени при
настъпило на 12.01.2021 г. застрахователно събитие, в срока на действие на
застрахователна полица №***************** г. по автомобилна застраховка
„Каско“, клауза „Пълно каско“, валидна от 29.08.2020 г. до 28.08.2021 г.,
изразяващи се в увреждане на перка високосъединител, дифузор перка
високосъединител горен и дифузор перка високосъодинител долен ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание
чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Дженерали Застраховане“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, бул. „Княз А.
Дондуков“ № 68, да заплати на И. В. С., ЕГН **********, адрес: град В., бул.
„************“ № 177, сторените разноски по делото в общ размер на 250
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Дженерали Застраховане“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, бул. „Княз А.
Дондуков“ № 68, да заплати на адвокат Р. Ракчев – от ВАК, с адрес: гр. В., ул.
„Патриарх Евтимий“ №11, офис 1, сумата от 300 лева – адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА вр. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10