№ 12516
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110145064 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „И...“ ООД, чрез адв. С., срещу
А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес в С/адрес/ за постановяване на решение, с
което да бъдат установени вземания в полза на ищеца за следните суми –
главница по договор за Договор за потребителски кредит SO №
3218/29.08.2022г., сключен между ищеца с търговско наименование HAPPY
CREDIT като кредитодател и ответника като кредитополучател от 2200 лв.,
договорна лихва в размер на 72,60 лв. за периода от 28.09.2022 г. - дата на
първа вноска до 28.09.2022 г. - датата на падежа на договора; такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 60,00 лв.; мораторна лихва
върху непогА.ата главница от 114,89 лв. за периода от настъпване на забавата
29.09.2022 г. до 04.04.2023 г. - дата на сезиране на съда и законната лихва
върху главницата от сезиране на съда до окончателното изплащане на сумите.
Излага се, че между страните е възникнало заемно правоотношение по
Договора от 29.08.2022г., договарянето по който е осъществено чрез средства
за комуникация от разстояние - електронна поща, уеб-сайт:
www.happycredit.bg. Твърди се, че самият договор е сключен като електронен
документ онлайн,при спазване на относимите за това норми като
заемополучателят го е подписал в регистриран за това профил в платформата
на ищеца чрез въвеждане на смс персонален идентификационен шест цифрен
1
код, който му е изпратен от системата на заемодателя и същият служи като
потвърждение на волята му да възникне заемното правоотношение като
саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗЕДЕП.
Излага се още, че част от задълженията по Договора са свързани с
декларация от кредитополучателя за това, че е получил предварително и е
запознат и приема всички условия в преддоговорната информация за
предоставяне на финансова услуга от разстояние, както и тези посочени в ОУ.
В негово задължение е да пази всички изпратени му ел. документи по
електронен път вкл. и преддоговорната информация.
Сочи се, че на основание Договора „И.“ ООД е отпуснало кредит в
размер на 2200 лв. на А., която сума е усвоена след подписване на договора
чрез банкова сметка на ответника. В задължение на потребителя е било да
върне заемната сума в размер от 2712,60 лв. ведно с дължимата договорна
лихва и такса експресно разглеждане. Договорът е за срок от 30 дни или
заемът е следвало да бъде върнат на 28.09.2022г. с една погасителна вноска.
Излага се, че няма плащания по заема от страна на заемополучателя
като към датата на сезиране на съда със заявление за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК – 06.04.2023г. дължимата главница е в размер на 2200 лв.,
договорната лихва като печалба за Дружеството е в размер на 72,60 лв. за
периода от дата на първа вноска 28.09.2022 г. до 28.09.2022 г. дата на
последна вноска, а за услугата „експресно разглеждане“ При попълване да
Заявлението си Кредитополучателят се е възползвал от дадената му
възможност по избор , по която дължи и сумата от 60.00 лв. като „такса
експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския
кредит“.
Твърди се, че сумите са били потърсени по реда на заповедното
производство, по което е била издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 11786/
25.04.2023г. по ч.гр.дело с № 18661/ 2023г. , оспорена в срок, поради което се
търси и решение по този ред. Ангажират се доказателства и се претендират
разноски.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК такъв е
постъпил от ответника, с който искът се оспорва като се излага, че сумите се
търсят без основание. Сочи се, че договорът е потребителски, за него се
отнасят правилата на Закона за потребителските кредити като същият е
2
сключен в противоречие с чл. 10, ал.1. чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20, чл.12, ал.1, т.7
– 9, чл.11, ал.1, т.9 чл.11, ал.1, т.10 и на основание чл. 20 от ЗПК същият е
изцяло недействителен. Оспорва се размерът на възнаградителната лихва,
както и механизма на нейното формиране. Не е налице възможност за
заместване на тези клаузи от норми на закона и ето защо се навежда, че
целият договор е нищожен. Оспорват се начислените суми за такси като
начислени в противоречие със закона. И на основание още, че клаузите по
договора не са индивидуално постигнати и се навежда, че като
неравнопоставена страна в правоотношението ответникът излага, че
договорът е недействителен и на това основание. Като се оспорва иска изцяло
се желае решение в този смисъл. Навежда се и че част от сумите, а именно
2050.40 лева са платени като така е погА.а главницата и се желае решение за
отхвърляне на исковете и на това основание. Ангажират се доказателства.
В съдебно заседание от 06.02.2024г. съдът на основание чл. 232 от ГПК
е прекратил производството в частта за сумата за главница без сумата от
149.60 лева, за лихва от 106.52 лева за периода от 29.12.2022г. до 04.04.2023г.
като са останали висящи исковете за сумата от 149.60 лева за главница –
неплатена от ответника, за 8.37 лева за законовата лихва за забава за периода
от 29.09.2022г. до 04.04.2023г. върху останалата, неплатена главница от
149.60 лева, както и за сумата от 60 лева като такса за издаване на съдебно
удостоверение.
С нарочна молба от страна на ищеца от 28.03.2024г., депозирана след
приключване събирането на доказателствата, ищецът при оттегляне от
исковете заявява, че не поддържа претенциите си за такса за експресно
разглеждане на кредита от 60 лева, както и за сумата от 120 лева ( с която
съдът не е сезиран) като така са останали висящи само сумите за
възнаградителна лихва от 72.60 лева и за 149.60 лева за неплатен остатък от
главницата и лихвата върху нея в размер на 8.37 лева за периода от
29.09.2022г. до 04.04.2023г. и за останалите искови претенции, които са
предмет и на оспорената заповед по чл. 410 от ГПК производството следва да
бъде прекратено, а заповедта в тази част обезсилена.
Исковете са с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 във
вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Страните нямат спор за това, че помежду им е бил сключен договор за
3
заем с № SO № 3218/ 29.08.2022г., който се представя по делото, и по който
не спорят, че е била предоставена в заем на ответника сумата от 2200 лева.
Няма спор,че същата е следвало да бъде върната за тридесет дни в размер на
една вноска и това се установява от самия договор – чл. 2, ал.1 от него, както
и че е била уговорена фиксирана годишна лихва от 40.15 % както и годишен
процент на разходите. Не се спори и това се установява от самия договор, че
размерът на погасителната вноска е за сумата от 2200 лева за главница и за
лихва от 72.60 лева. Представени са и ОУ към него, които не се спори, че са
приложими между страните. Не се спори, че тези суми са били потърсени от
кредитодателя по реда на заповедното производство, по което е била издадена
заповед по чл. 410 от ГПК спрямо ответника, оспорена в законовия срок.
Няма спор и досежно извършеното плащане на част от сумите по
исковата молба като спорно остава обстоятелството дали са дължими и на
какво основание сумите за възнаградителна лихва от 72.60 лева и за 149.60
лева за неплатен остатък от главницата и лихвата върху нея в размер на 8.37
лева за периода от 29.09.2022г. до 04.04.2023г.
Установява се от няколко броя платежни нареждания, че на
30.09.2022г., 28.10.2022г., 30.11.2022г. и на 05.01.2023г. т.е дати преди
образуване на заповедното производство, ответникът А. е внесъл по сметка на
ищеца И...“ ООД обща сума в размер на 2230.40 лева.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството, че А. В. Д.
е усвоил изцяло заемната сума, предоставена по силата на процесния договор
за потребителски кредит, по който безспорно се доказа, че с плащания преди
датата на образуване на заповедното производство А. е погасил напълно
задължението си за връщане на получената в заем сума. Досежно
претенциите за лихва от 72.60 лева като възнаградителна такава, то тя е в
размер на 72.60 лева съгласно погасителния план по договора, и след
приспадане на сумата от 30.40 лева, която е платена от А., то дължима остава
само сумата от 42.20 лева, за която искът следва да бъде уважен.
При неоснователност на иска за присъждане на главница следва да бъде
отхвърлен и акцесорният иск за лихва за забава в размер от 8.37 лева.
Предвид частичната основателност на предявените искове и
извършеното оттегляне на част от предявените претенции (оттеглянето е след
4
извършените от ответника плащания по процесния договор, които са били
осъществени преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което
същият не е дал повод за завеждане на делото в оттеглените части), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 46.50 лева – общо за държавна такса и платени възнаграждения за
адвокат по гр.дело с № 18661/ 2023г. и по гр.дело с № 45064/ 2023г по описа
на СРС.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и при прекратяване на
делото. Същевременно обаче ответникът не е сторил и претендирал разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415 от
ГПК във вр. с чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД иск, че А. В. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, дължи на „И...“ ООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, сумата в размер на 42.20 лева –
като неплатена част от договорна лихва по Договор за потребителски кредит
SO № 3218/29.08.2022г., сключен между „И...“ ООД, в качеството на
кредитодател и А. В. Д., в качеството на кредитополучател ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023г. по ч.гр.д. № 18661/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 144 състав и
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С/адрес/, срещу А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
С/адрес/, искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл.79 във вр. с
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че А. В. Д., ЕГН **********, дължи на „И...“ ООД, ЕИК ..., следните суми:
149.60 лева за неплатен остатък от главницата и лихвата върху нея в размер
на 8.37 лева за периода от 29.09.2022г. до 04.04.2023г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.04.2023г. по ч.гр.д. № 18661/2023 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав и
5
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството в
останалата част за сумата от 60 лева като такса за разглеждане по Договор за
потребителски кредит SO № 3218/29.08.2022г. и ОБЕЗСИЛВА на основание
чл.415, ал.5 от ГПК заповед с № 11786 / 25.04.2023г. по гр.дело с № 18661/
2023г. за сумата от 60 лева и
ОСЪЖДА А. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С/адрес/, да заплати
на „И...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С/адрес/, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 46.50 лв. – общо разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 18661/2023 г. по описа на СРС, ГО,
144 състав и по гр.дело с № 45064/ 2023г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6