РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. Шумен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20253630100437 по описа за 2025 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от С. К. Т., ЕГН : **********, с адрес – ***, срещу И. К.
Т., ЕГН : **********, в качеството му на ЗП с ЕИК *********, с адрес за
призоваване – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и цена от
10367,64 лева главница и 1480,37 лева лихви.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 10367,64
лева, представляваща неплатен наем за стопанската 2023г./2024г., по договор
за наем на земеделска земя № 47/01.07.2023г., в едно със законната лихва от
01.09.2025г. и 1480,37 лева закона лихва върху сумата за периода 01.01.2024г.
– 09.01.2025г.. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК,
поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу
издадената заповед по ЧГД № 53/2023г., ответникът възразил. Поради
изложеното, ищецът претендира признаване за установено съществуването на
описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в
производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
1
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди, че
дължимата сума по договора е платена на ищцата по сметка, на 29.10.2023г..
Иска отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез
представители, поддържа заявеното в исковата молба и отговора. След
настъпване на преклузията по чл. 133 и чл. 146, ал. 3 от ГПК, в открито
заседание ответен повереник заявява евентуално възражение за прихващане с
ответно вземане срещу ищеца, за сумата от 36801 лева, получена без
основание, което не е допуснато за разглеждане в производството.
Така предявената искова молба се явява допустима, разгледана по
същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 01.07.2023г. страните сключили договор за наем на земеделска
земя/№48/, за една година/стопанската 2023/2024г./, за 109,133дка, при цена от
95 лева на декар, дължими до 31.12.2023г.. Не се спори, сключването,
действителността и дължимоста на наем по договора. От приетите
неоспорени писмени доказателства и заключението на вещото лице по ССЕ,
се установяват твърдените от ответника трайни облигационни отношения
между страните – за същата стопанка година, освен процесния били сключени
още три договора за наем, както и такива за аренда на земеделска земя
собствена на ищцата и обработвана от ответника. Такива съществували и в
периода на стопанските 2019/2000г., до процесната 2023/2024г.. Плащанията
на задълженията по всички договори между страните се извършвали по банков
път, един път годишно, с едно платежно нареждане. В представените по
делото платежни нареждания със системни дати 29.10.2023г. и 09.12.2022г.,
като основание за плащане е посочено „наем зем. земя стоп 2022/2023“ и „…
2021/2022“. Според заключението по ССЕ, на ищцата, от банковата сметка на
ответника, са заплатени наеми за земеделска земя, като сумата включва
дължим наем и аренда по всички договори между страните за съответната
стопанска година, както следва : за стопанската 2019/2020г. – 64674,40 лева на
12.10.2020г.; за стопанската 2020/2021г. – 58880 лева на 09.09.2021г.; за
стопанската 2021/2022г. – 75381,36 лева на 09.12.2022г.; за стопанската
2022/2023г. – 77825,52 лева на 30.10.2023г. и за стопанската 2023/2024г. –
2
28969,36 лева на 14.01.2025г.. Така за стопанската 2023/2024г. не са заплатени
14276,10 лева от дължимите по договори за наем и аренда суми, но за целия
изследван период са заплатени 144335,58 лева, в повече от дължимите по
същите договори.
Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички
предпоставки за основателност на предявения иск, а именно – наличието на
валидно правоотношение между страните (валиден договор), за периода на
претендирания наем; размера на дължимото възнаграждение/наем/;
предоставени на ответника недвижими имот, за временно ползване; настъпил
падеж на вземането.
Ответното възражение за погасяване вземането по процесния договор с
плащане е неоснователно, по следните съображения : в представеното/л. 29/
от ответника ПН от 29.10.2023г. за сумата от 77825,52 лева е посочено
основание наем за земеделска земя за стопанската 2022/2023г., за 819дка. След
като ответникът, длъжник, сам е посочил в писмен документ, кое от
еднородните си задължения към кредитора погасява, с оглед разпоредбата на
чл. 76 от ЗЗД, няма причина да се приеме, че погасява друго свое задължение,
за следващ период, преди падежа му, поради твърдяната грешка. Независимо,
че за изследваните стопански години дължимите суми са плащани преди
уговорения падеж, в размер превишаващ дължимия, с оглед правилата за
прихващане на изпълнението и хронологията на установените от експертизата
плащания, не следва да се приеме, че с представеното платежно се погасяват
задължения за стопанската 2023/2024г., между които и това по процесния
договор. Така, при установено незаплатено задължение за тази стопанска, в
размер по голям от дължимата сума по договора, предявения иск за
главницата следва да се приеме основателен. Такъв е и този за дължимата
законна лихва за периода 01.01.2024г. – 09.01.2025г., в предявения размер.
Както се посочи възражение за прихващане на ответника по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 298, ал. 4 от ГПК, не подлежи на разглеждане в
настоящото производство, поради заявяването му след срока за това, но не
може да бъде зачетено и като твърдение за настъпило извънсъдебно
прихващане, преди предявяване на иска, поради което ищцовото вземане не
съществува, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, по следните съображения :
заявяването на евентуално възражение за прихващане от ответника в
3
производството, въвежда един нов, допълнителен спорен предмет в него –
твърдяното негово вземане. За осигуряване равенство на страните,
действащият ГПК предвижда времеви предел за упражняване на това право,
който по граждански дела, разглеждани по реда на общия исков процес,
приключва с доклада по делото, в първото открито заседание на първата
инстанция, тъй като разпоредбата на чл. 371 от ГПК се прилага само в
производства по търговски спорове. Установяване плащане на суми между
страни в гражданско дело, не означава, че платената сума или част от нея е
платена без основание, съответно съществува задължение за връщането и от
получателя, поради това. В конкретния случай, установяването от ССЕ на
получена от ищцата сума в размер на 36801 лева, надвишаваща вземанията
към ответника по договори за наем и аренда на земеделски земи за
стопанската 2022/2023г., не означава автоматично, че той, има вземане за тази
сума срещу нея, нито, че до такъв размер са погасени някакви нейни вземания,
преди предявяване на иска, за да бъде зачетено изявлението, като позоваване
на едно извънсъдебно прихващане, с вземане което се твърди за първи път със
самото изявление. В посока изложеното и ТР № 2 от 18.03.2022г. на ВКС, по
т. д. № 2/2020г., ОСГТК; Решение № 60107 от 22.12.2021 г. на ВКС, по ТД №
523/2020 г., I т. о., ТК и др.
При така посочения изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1,
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата
инстанция и по ЧГД № 53/2025г., по описа на ШРС, в размер на 2123,97 лева.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на С. К. Т., ЕГН :
**********, с адрес – ***, срещу И. К. Т., ЕГН : **********, в качеството му
на ЗП с ЕИК *********, с адрес за призоваване – ***, Варна мол, ет. 2, оф.
2.11, съществуват вземания, за сумата от 10367,64 лева, представляваща
неплатен наем за стопанската 2023г./2024г., по договор за наем на земеделска
земя № 47/01.07.2023г., в едно със законната лихва от 01.09.2025г. до
окончателното плащане и 1480,37 лева закона лихва върху сумата 10267,64
лева, за периода 01.01.2024г. – 09.01.2025г..
ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН : **********, в качеството му на ЗП с ЕИК
4
*********, с адрес за призоваване – ****, да заплати на С. К. Т., ЕГН :
**********, с адрес – ***, сумата от 2123,97 лева, представляващи направени
по настоящото и по ЧГД № 53/2025г., по описа на ШРС разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5