№ 214
гр. Русе, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Ева Да
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20234500100316 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.
Ищцата В. Т. Н. твърди, че на 10.12.2022г около 16.15ч. в гр.Русе по
ул.“Борисова“ с посока на движение към ЖП гара-Русе се движи мотор марка
„Кавазаки“, модел „Нинджа“ с рег № ***, управлявано от Н. И. Х.. Твърди, че
тя пресичала улицата, в района на спирка за градски транспорт срещу
бл.Космос № 1, от ляво на дясно спрямо посоката за движение на мотора.
Твърди, че е преминала през първата лента на насрещното движение, след
което навлиза и във втората лента на платното. В този момент водачът на
мотора, който се движел в първата лента на насрещното платно с
несъобразена скорост, предприема спиране, след което отклонява мотора,
вследствие на което губи контрол над управляваното от него МПС, пада на
пътното платно, а моторът се плъзга по асфалта и я блъска в краката. В
резултат на този инцидент тя получава тежки фрактура, а едната й кост излиза
отвън. За индидента бил съставен констативен протокол за ПТП. След него тя
била транспортирана по спешност в УМБАЛ“Канев“АД където била
хоспитализирана в периода от 10.12.2022 до 29.12.2022г.Било установено, че
същата е получила следните увреждания- многофрагментарни фрактури на
дистални десния тибия и фибула. На 10.12.22 била оперирана по спешност-
фиксатор екстерна, като в областта на откритата фрактура е поставен рамков
тубуларен външен фиксатор с две шпилки в шийката на талуса и в пубел
калканеи. На 12.12.22 претърпяла още една оперативна интервенция,
изразяваща се в ексцизия-дебридман на фрактурата. На 16.12.2022 и се
наложило да й бъдат направени две поредни оперативни намеси,
представляващи екстрадицио клави, където е демонтиран поставеният
външен фиксатор и остеосинтезис металика, при която е имплантиран
тибиален пирон. На 21.12.22 е извършена последваща оперативна
интервенция, изразяваща се в реостеосинтезис металика- отстраняване на част
от имплантите/ заключващи винтове/ и поставяне на нови, изтегляне на
1
интрамедуларния пирон до нивото на фрактурата и корекция на оста на
подбедрицата. Предвид тежките фрактури, които е получила, престоят й бил
болничното заведение продължава до 31.12.2022г. След това продължава
лечението в домашни условия. Първите месеци била изцяло на постелен
режим и не била в съС.ие да става от леглото и да се грижи за битовите си и
физиологични нужди, поради което се налагало близките й да я обслужват
поС.но и да са изцяло ангажирани с осигуряването на ежедневните й
потребност. Възстановителният период продължавал и към настоящият
момент като се очаквало да отнеме поне още няколко месеца. Твърди, че
изпитвала болка в областта на фрактурите, които стават интензивни при
движение, поради което приемът на обезболяващи продължавало и
понастоящем. Преживеният инцидент рефлектирал както върху физическото,
така и върху психическото й здраве. Вследствие на преживения стрес се
оплаквала от понижено настроение, тревожност и нарушение на съня, често
се връщала към спомена за пътния инцидент и все още изпитвала страх да не
се повтори случилото се. Освен това се тревожела, че с оглед претърпените
травми, няма да се възстанови напълно и че вече никога няма да е пълноценен
човек. Твърди, че във връзка с лечението е извършила разходи на обща
стойност от 3493.40лв по фактури, описани в исковата молба. Твърди, че
виновен за настъпилото произшествие е водачът на мотора, който към датата
на ПТП е разполагал с валидна полица „Гражданска отговорност“, сключена с
„ЗК Лев инс“АД, валидна от 27.09.2022г до 26.09.2023г. Твърди, че на
20.02.2023г е подадена молба в застрахователното дружество, с която е
претендирано изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, който е претърпяла от инцидента. Образувана е щета. Застрахователят
е изискал допълнителни документи и тя с молба от 07.04.2023г е
предоставила всички налични към момента документи, с които разполага. С
уведомление от 18.04.2023 застрахователят е заявил, че няма основание за
уважаване на искането й. Иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответното застрахователно дружество да и заплати сумата от 50 000лв/
след изменение на иска чрез увеличението му от 30 000лв на 50 000лв,
допуснато в съдебно заседание на 22.04.2024г/,предявена като частичен иск
от сума в общ размер на 60 000лв за заплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от катастрофата, ведно със
законната лихва от завеждане на щетата пред застрахователя-20.02.2023г до
окончателно плащане, както и сумата от 3493.40лв, представляваща
обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от катастрофата, ведно
със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до
окончателно плащане, както и разноските по делото.
В допълнителна молба вх.№ 6186 от 26.06.2023г ищцата е
конкретизирала претърпените от нея болки и страдания. Физическите болки и
страдания обхващали всички остри болезнени усещания, които е претърпяла
непосредствено след пътния инцидент, вследствие на получените от нея
тежки телесни увреждания. Непосредствено след инцидента е изпаднала в
шок, тъй като костта на крака й била счупена, била разкъсана кожата й и част
от костта стърчала навън. Ищцата преживяла и силен стрес преди всяка една
от петте оперативни интервенции, които претърпяла. Изпитвала притеснения
дали ще се събуди след всяка една от тях, дали ще преминат успешно, ще се
наложат ли още операции. Физическите болки я съпътствали от деня на
инцидента до днешния момент. През цялото това време тя е на обезболяващи.
Болките били особено интензивни след всяка една оперативна интервенция,
2
както и при провеждане на рехабилитационните процедури, свързани с
лечебна гимнастика в областта на фрактурата на крака, които продължавали и
към настоящия момент. Дори при липса на движение, ищцата изпитвала
болки при влошаване на времето. Психическите болки продължавали от деня
на инцидента до настоящия момент. Страдала от проблеми със съня,
провокирани, както от физическите болки, така и от кошмари, свързани с
инцидента. Изпитва тревога и страх, притеснява се относно бъдещото си
здравословно съС.ие, както и че ще се наложи да разчита на чужда помощ до
края на живота си. Ищцата не можела да се обслужва самостоятелно и до
настоящия момент. През първите няколко месеца била на легло и за нея се
грижел предимно съпруга й. Налагало се е да използва подлога, памперси, да
се храни в леглото,както и целия й ежедневен тоалет бил извършван там. Това
е карало да се чувства зависим човек, както и неудобно от близките й.
Понастоящем се придвижва с две патерици и е в отпуск по болест, което
налага също да бъде подпомагана от близките й. Преди инцидента били
продавач-консултант, но се притеснявала, че няма да запази работното си
място в това здравословно съС.ие и ще остане без средства за издръжка, което
ще я направи зависима и финансово от близките й. Инцидентът променил
изцяло битието й. Тя била активен човек, редовно спортувала и ходила на
разходки сред природата, била заобиколена от приятели, с които обичала да
общува. След инцидента прекарвала времето си предимно в къщи. Вече не
можела да спортува и да ходи на разходки. Трудно излизала дори и от дома
си, което е довело до социална изолация, която допълнително я депресирала и
карала да се чувства непълноценна.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и
адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват се
всички твърдения в исковата молба по основанието на претенциите. Оспорва
се, че при осъществяване на ПТП за ищцата са настъпили твърдените от нея
увреждания. Оспорва се твърдението й, че е била изцяло на постелен режим и
не е била в съС.ие да става от леглото и да се грижи за битовите си и
физиологични нужди. Твърди се, че към настоящият момент ищцата изцяло
се е възстановила от ПТП-то. Оспорва се имуществената претенция за сумата
от 900лв по фактура от 19.12.2022г, която е заплатила за избор на екип.Счита
се, че това е допълнителна услуга, която не е било задължително да заплаща,
с оглед наличието на множество добри специалисти в
УМБАЛ“Канев“АД.Този услуга е с препоръчителен характер, изцяло по
преценка на пациента, и не следва да се покрива от застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва се твърдението, че
единствената причина за настъпване на ПТП-то е виновното поведение на
водача Н. Х., който е управлявал застрахованият в дружеството мотор.
Твърди се, че ударът е бил непредотвратим за водача, с оглед внезапната
поява на пешеходеца на платното за движение. Водачът не е имал
техническата възможност да предотврати удара. Основната причина за
настъпване на инцидента е внезапното излизано на пътното платно на
пешеходката когато моторът е бил в непосредствена близост, т.е в опасната
му зона за спиране.Пешеходката е следвало да не навлиза и да не пресича
пътното платно. Същата е следвало да се огледа качествено и след като се
увери, че няма МПС-та, да пресече. Твърди се, че основна причина за
настъпване на ПТП-то са преките действия на ищцата в качеството й на
3
пешеходец. Ищцата не е пресичала пътното платно по най-краткия възможен
начин, а е пресичала диагонално платното за движение, като с това е
увеличила престоя си на пътното платно и е станала първопричина за
настъпване на инцидента. С оглед на това се прави възражение за принос на
пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 95%.
Настъпилите за ищцата травматични увреждания са възникнали в причинна
връзка и в резултат на собственото й поведение като пешеходец, тъй като
същата е нарушила разпоредби на Закона за движение по пътищата, както
следва : чл.108, ал.1 ЗДвП, която предвижда, че пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно, а в конкретния случай
към момента на удара ищцата не е била на тротоара. Същата е навлязла
внезапно на пътното платно като не е пресичала същото по пешеходна пътека,
с което е нарушила чл.113, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП. Същата е следвало преди да
навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни
превозни средства, както и да не удължава ненужно пътя и времето на
пресичане. Ищцата е нарушила и разпоредбата на чл.114, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП,
тъй като е навлязла внезапно на платното за движение и е пресичала същото
при ограничена видимост, което е забранено от закона. Оспорва се
твърдението й за причинно следствена връзка с механизма на транспортния
инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление,
твърденията на периода, през който са търпени, като се оспорва и
твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосноват размера на
исковата претенция. Освен това се твърди, че липсват данни водачът на
мотора да се е движил с превишена или несъобразена скорост. Не е
установено да е извършвал забранена маневра и поради това да се е стигнало
до удара с пешеходеца. Липсват данни за скоростта и траекторията на
движение на пешеходеца към момента на настъпване на ПТП и неговото
поведение за настъпването му. С внезапното навлизане на пешеходката на
платното за движение,без да се съобрази с приближаващия мотор, тя е
станала единствена причина за настъпване на процесното ПТП, в резултат на
което е причина и за собственото си увреждане. По този начин с
неправомерното си поведение, ищцата е навлязла в опасната зона на водача
на пътното транспортно средство, поради което ударът е бил непредотвратим
за водача. Когато водачът на пътното транспортно средство е направил
всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и
въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да
носи отговорност. Освен това се оспорва размерът на предявените искова за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди като се
считат същите за недължими, прекомерни и в противоречие с принципа на
справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорват се и исковете за присъждане
на законни лихви върху претенциите.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 10.12.2022г около 15.28часа докато пресичала в качеството й на
пешеходец ул.“Борисова“ в гр.Русе пред хотел „Космос“ ищцата В. Т. Н.
била ударена от мотоциклет „Кавазаки ZZR600“ с рег № ***, управляван от
св.Н. Х..
От видеозапис от камерите за улично движение , на които в съдебно
заседание на 11.03.2024г е извършен оглед по реда на чл.204 ГПК, се
установява, че ищцата навлиза на платното за движение в частта на
уширението на автобусна спирка на ул.“Борисова“ / тази, намираща се срещу
4
х-л „Космос“/ в 15.27.53 часа. Същата навлиза в дясната пътна лента, гледано
към Центъра на гр.Русе в 15.27.57часа, облечена в тъмни дрехи. В този
момент в далечината преди кръстовището на ул.“Борисова“ и ул.“Свети Г.“ се
забелязват мотоциклети, движещи се иден след друг в посока към централна
ЖП гара. Ищцата се намира в средата на дясната пътна лента на
ул.“Борисова“, гледано към центъра на гр.Русе в 15.27.59 часа. В този момент
моточиклетите, в частност първият от тях, се намира в областта на
пешеходната пътека на ул.“Борисова“, която се намира след кръстовището с
ул.“Св.Г.“. Според вещото лице в този момент възниква момента на пряка
видимост между водача на мотоциклета св. Н. Х. и ищцата В. Н.. В 15.28.01
часа ищцата се намира в областта на осовата линия, намираща се между
дясната и лявата лента, гледано в посока към центъра на града. В този момент
тя започва да подтичва. Преминават 2броя автомобили, които ограничават
видимостта между нея и първия мотоциклет. В 15.28.02/03/ часа пострадалата
се намира по широчина на пътя в областта на двойната непрекъсната линия,
пресичайки платното за движение. В 15.28.04 часа пострадалата ищца се
намира в областта около средата на лявата лента за движение, гледано към
централна ЖП гара. В този момент от видеозаписа се вижда, както
мотоциклетът пада на лявата си страна. В 15.28.05 плъзгащият се мотоциклет
удря ищцата в областта на краката. По широчина на платното за движение,
мястото на удара е в областта на осовата единична прекъсната линия на
платното, гледано към ЖП гарата. В 15.28.06 пълзгащият се мотоциклет се
удря в гумата на син на цвят автомобил, който е паркиран в дясната лента за
движение, гледано към ЖП гарата и променя траекторията си, а в 15.28.10
преустановява движението си на мястото, на което е намерен. В това време
ищцата се намира между два паркирани тъмни автомобила в дясната лента за
движение, гледано съч ЖП гарата. От записа е видно, а и според вещото лице
посетило на мястото на произшествието, на мястото на произшествието не се
забелязват пешеходни пътеки, очертани с пътна маркировка. По широчина,
мястото на удара е в областта на осовата единична прекъсната линия на
платното, гледано към ЖП гарата.
Според приетото по делото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза, скоростта на движение на мотоциклета в границите на
пешеходните пътеки, първата намираща се преди кръстовището ва
ул.“Борисова“ и ул.“Св.Г.“ и края на пешеходната пътека, намираща се след
кръстовището е 20.20m/s / 72.72 km/h /- движението му между 15.27.58 со
15.27.59часа от записа, скоростта на движение на мотоциклета в границите
на пешеходната пътека по ул.“Борисова“ след кръстовището и областта на
последното от група дървета до 5-ти стълб от електропреносната мрежа на
градския транспорт, откъм левия тротоар, непосредствено преди
произшествието е 20.50m/s / 73.80 km/h/. Скоростта на пешеходката когато
започва да подтичва на плътното платно, пресичайки платното за движение,
когато настъпва удара е 1.75m/s/ 6.30km/h/. Според вещото лице, пряката
видимост между участниците в пътното-транспортно произшествие настъпва
на около 115метра преди настъпване на произшествието когато пострадалата
се е намирала в средата на дясната пътна лента на ул.“Борисова“, гледано към
центъра в 15.27.59 часа, а мотоциклетът се е намирал в областта на
пешеходната пътека на ул.“Борисова“. След това видимостта между
мотоцеклитиста и пешеходката се ограничава с оглед преминаването по
пътното платно на два автомобила, но в 15.28.02/03/ отново се открива и
тогава ищцата се е намирала по широчината на пътя-в областта на двойната
5
непрекъсната линия, а мотоциклетът се е намирал в областта на последното
от група дървета до 5-ти стълб от електропреносната мрежа на градския
транспорт и на 33м преди мястото на удара. Според вещото лице, спирачният
път на мотоциклета е 29.27м. и ако се приеме, че опасността е възникнала в
първия момент, когато водачът на мотоциклета и пешеходката са можели да
севъзприемат,т.е в 15.27.59 часа от записа, за този вариант водачът на
мотоциклета св.Х. е могла да предотврати произшествието чрез спиране,
както с установената, така и с нормативно разрешената скорост за движение
на мотоциклета в населени места. Ако се приеме, че опасността е възникнала
в момента на отново откриване на пряката видимост, т.е окол 15.28.02/03/ от
записа, с установената скорост св.Х. не е могла да предотврати
произшествието чрез спиране, но ако мотоциклета се е движил с нормативно
регламентираната скорост, е могла да предотврати произшествието чрез
спиране.
Водачът на мотоциклета Н. Х. е разпитана като свидетел по делото и
според същата докато шофирала мотора си „Кавазаки нинджа“ по
ул.“Борисова“ в посока към ЖП-гарата в средата на дясната лента,
пешеходката внезапно изкочила пред нея в нейното платно за движение.
Нямало видимост, защото се движели и коли по пътното платно. Видяла
жената едва когато тя била точно срещу мотора. Жената се движела бягайки,
била с качулка и била с кафява блуза и черна жилетка. Свидетелката се
опитала се да я предпази и натиснала спирачка- и двете спирачки и завила
наляво, но моторът поднесъл и тя паднала на земята. Не е блъснала жената
директно докато шофира, а моторът паднал на земята, тръгнал в посока на
пешеходката и я ударил. Времето било сухо, нямало сняг или дъжд. На
мястото на инцидента нямало пешеходна пътека. Според свидетелката
скоростта й на движение била около 45-50км/ч. Свридетелката не знае в коя
лента моторът е ударил жената, защото самата тя била на земята и дори не
знаела, че е ударила някой. Моторът се ударил в една кола, която били
паркирата в дясно. Той тръгнал да се плъзка наляво заедно с нея.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали № 988/347 от 10.12.2022г. Образувано е досъдебно производство
№ 336-Д-441/2022г по описа на ОД на МВР- пр.пр.№ 7074/2022г с оглед
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“Б“, пр.2 вр чл.342, ал.1, пр.3 НК
като досъдебното производство е приключило и е изпратено на ОД на МВР-
Русе с оглед приключване на административно-наказателното производство
срещу виновния водач Н. И. Х..Видно от Постановление от 23.01.2024г по
същата прокурорска преписка наказателното производство е прекратено, тъй
като пострадалата е заявила, че желае наказателното производство да бъде
прекратено.
След произшествието ищцата В. Т. Н. е откарана от “Спешна помощ” в
УМБАЛ”Канев”АД-Русе където е приета в отделение : клиника” Ортопедия и
травматология” с диагноза “Фрактура крурис декстра аперта”. Била е на
лечение в отделението в периода от 11.12.2022г до 29.12.2022г. От
издадената епикриза е видно, че същата е била с открита фрактура на лява
подбедрица, със спонтанна и палпаторна болка, оток, деформация,
патологична подвижност, увредена функция на крайника, с рана с размери
около 3-4см, в средна към дистална трета на дясна подбедрица. Около 2-3см.
От костта проминират / мед.стърчат/ от раната. Извършена е операция по
спешност.
6
В периода от 29.10.2023г до 01.11.2023 Н. е била на лечение в клиника
„Ортопедия и травматология“ в МБАЛ“Сърце и мозък“-гр.Плевен където и е
била извършено чрез операция отстраняване от костта на имплантирани
уреди от тибия и фибула.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза според която,
ищцата е била докарана с линейка в болницата като още на 10.12.2022г е
започнало лечението й като първо е извършено щателно промиване на раната
и поставяне на външно фиксиращо устройство, а раната е зашита първично.
На 12.12.22 е извършено вторично почистване на раната и изрязване на
мъртва тъкан. На 16.12.2022г е свалено външното фиксиращо устройство,
направена е интрамедуларна остиосинтеза на фрактурата с пирон и е
заключена с кортикални винтова. На 21.12.22г е направена корекция на
първоначалната репозиция и е синтезирана със същия интрамедуларен пирон.
Лечението е продължило в болнични условия с абиотична терапия,
антикоголантна терапия, обезболяване, сваляне на конците и опит за
вертикализация. Според вещото лице, при прегледа на ищцата, който е
извършил на 27.11.23г, не е било налице пълно възстановяване и същото ще е
с неизяснена продължителност и съмнителен краен резултат. Според вещото
лице ищцата е приемала болкоуспокояващи до 1.5 месеца като същата е
съобщавала за силни болки месец след изписването й от болница, поради
което и трудно е провеждала рехабилитация. Поради трудно зарастващите
рани, превръзките са били с по-голяма продължителност, по време на които
същата отново е търпяла болки. При прегледа вещото лице е констатирало
спонтанни и при допир болки в областта на оперативните разрези, дисталните
винтове и най-силни и чувствителни в обрастта на травматичния белег.
Вещото лице счита, че част от тези оплаквания ще останат и в бъдеще и
трудно ще се повлияят от лечение. Вещото лице е установило към момента на
прегледа на ищцата, че част от движенията все още са ограничени и
болезнени, по-силно изразени в областта на глезена. Настъпило е зарастване
на костните фрагменти. Не са възстановени напълно движенията в коленната
и глезенната стави. Не е възстановен правилно тургурът, еластичността и
инервацията на кожни участъци, което води до болки и дискомфорт. След по-
продължителен период на прав стоеж и особенно в края на деня отоците на
подбедрицата, глезен и ходило са отчетливо изразено. Налични са и видими
белези от травмата и от оперативните интервенции. Ищцата не може да
застане на оперираното коляно и е силно чувствителна към дрехи и високи
обувки, които се допират до травматичния белег. Към момента на прегледа от
вещото лице ищцата все още се придвижва с едно помощно средство
„канадка“. Съобщила е, че вече успява да се справя с домашните
натоварвания и ежедневните разходки, но трудно се справя с настъпващите
отоци. Според вещото лице ищцата ще има затруднения в бъдеще с
натоварванията в коленна и глезенна стави. Според вещото лице, всички
представени по делото фактури, са свързани само и единствено с болничното
й лечение и последвалото извънболнично такова и са били необходими за
лечението й.
В периода от 11.12.2023г Н. е била в отпуск поради временна
неработоспособност, за което по делото са представени болнични листи,
медицински протокол от ЛКК, експертни решения на ТЕЛК от 21.06.2023г, от
09.08.2023 и от 10.10.2023г и справка за издадени на нейно име болнични
листи. С Разпореждане № 51041770 от 29.12.2022г на НОИ-ТП-Русе
злополуката, станала с В. Н., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1
7
КСО.
От показанията на св.С. Н., който е съпруг на ищцата, се установява, че
на 10.12.2022г докато бил на работа съпругата му се обадила и плачейки му
обяснила, че е претърпяла много сериозен пътен инцидент. Веднага се
освободил и по най-бързият начин отишъл в спешното отделение на
УМБАЛ“Канев“АД-Русе. Тя изглеждала много зле, била стресирана и
травмирана. Самата травма на десния й крак изглеждала много страшно,
защото имала много голяма разкъсна рана на подбедрицата и костите се
виждали. В болницата й промили раната със специална апаратура и поставяне
на външни фиксатори, защото и двете й кости били счупени. 20дни била в
болницата като и била извършена операция за поставяне на метален имплант
и допълнително в тънката кост - метална игла, които те заплатили. Лекарите
им предложили два варианта на лечение и те приели, този които им бил
препоръчан от тях. След извършване на операцията обаче се оказало, че
операцията е неуспешна, тъй като кракът не бил правилно наместен, поради
което лекарите казали, че ще се наложи втора операция. Лекарите им казали,
че риска за съпругата му се увеличава, тъй като ще се наложи втора операция,
а отока от раната не бил отшумял. Рискът бил за това, че имало инфекция на
раната. Д-р Д, който участвал и в двете операции, им казал, че до 45 дни ще
знаят дали съпругата му ще има крак, заради възпалението и откритите рани.
Според лекарите от УМБАЛ“ Канев“ втората операция била успешна, а
според д-р Д от клиника „Сърце и мозък“-Плевен била на 95% успешна.
Според мнението на този лекар счупването, което е получила е най-сложното
счупване на подбедрицата, защото дебелата кост е счупена на три парчета,
едното е плаващо и не може да бъде фиксирано и всяко движение е
болезнено. Съпругата му споделяла, че упойките, които и поставяли били
спинални и и се отразявали изключително зле, тъй като през цялото време
имала тремори и гърчове и освен това чувала всимки действия, които
лекарите извършвали. Поради тази причина при последната упойка тя
помолила да е пълна, за да не чува какво се случва, защото било много
стресиращо за нея.
След изписването й от болница, съпругът й си взел болничен и отпуск,
за да може да се грижи за нея. Около два месеца след изписването й от
болница, тя била изцяло на легло, поради което той извършвал цялостното й
ежедневно обслужване- това включвало хранене, тоалет, наложило да бъде и
медицинска сестра, тъй като трябвало да й се поставят противосъсирващи
инжекции за разреждане на кръвта, който той се научил да поставя в
коремната област. През този период от време съпругата му почти не спяла,
защото болката била поС.на и много силна, с много голям оток. Тя пиела
болкоуспокояващи, които и били предписани, но нямало голям ефект от тях.
След тези два месеца съпругата му можелла да се изправя с проходилка. През
този период от време ходили в болницата на консулт, за да могат да й се
сменят превръзките, да се видят и конците и раната. От там им препоръчали
независимо от болките да започне рехабилитация възможно най-бързо. Тя
започнала да ходи на такава в СК“Ялта“, МЦ“Медика експерт“ при д-р
С.а и минала осем курса по 7 дни рехабилитация. Първоначално тя не
включвала упражнения, а само специални процедури, защото съпругата му не
можела да извършва никакви движения, а и разкъсната рана не била затворена
още. След махане на конците от раната, тя пак се отворила, заради което
започнали да ходят на превръзки. Това било сложно, защото живеели на трети
етаж в сграда без асансьор и придвижването с проходилка било много
8
сложно. След като ходили няколко пъти в блоница за това, той започнал да й
прави промивките и превръзките. На четвъртия или петия месец съпругата му
започнала да се придвижва с патерици. На седмия или осмия месец съпругата
му започнала да се придвижва с патерица тип“канадка“. Понастоящем
съпругата му продължава да ползва такава патерица, ако се налага да върви
по-дълго време. Движението й все още е ограничено заради ограничения обем
на движение в глезенаи заради изключително отслабналите мускули и връзки
в колянната става, вследствие на обездвижването. Понастоящем не ходела на
рехабилитация, защото ортопедът им казал, че може да прави същите
упражнения у дома си затова той купил велоергометър, медицински топки и
другите необходими уреди и тя правела упражненията в дома си. На
29.10.2023г съпругата му има записан час за изваждане на иглата в тънката
кост, който отново ще бъде с престой в болница. Според свидетеля и към
момента на разпита му-23.10.23 съпругата му е билничен заради счупването
като след първоначалните болнични, които и се полагали, тя три пъти се е
явявала на ТЕЛК, за да може да и бъде удължаван болничния. Според
свидетеля след инцидента социалните контакти на съпругата му били
прекратени поради невъзможност да напуска жилището им. Преди това тя
била много активен човек, като семейство обичали да пътуват, да ходят в
планината. След инцидента съпругата му била много стресирана заради това,
че лекарите им казали, че до 45 дни ще се разбере дали ще има крак или не.
Тази неизвестност много я натоварвала психически. Понастоящем била по-
добре, но продължавала да се притеснява, защото не била напълно активен
човек. През м.12.2023г трябвало да се върне на работа, но била притеснена
дали ще се прави, защото все още имала оток, ако натовари по-дълго време
глезена си, а работата й като продавач-консултант изисквала да е права 10
часа. Сега като пресича улица, съпругата му била много стресирана и
напрегната, непрекъснато се оглеждала, защото се страхувала да не се случи
нещо. Рядко, само ако се налагало, пресичала улицата самостоятелно, но
много внимателно. Съпругът й я придружавал почти навсякъде. След
инцидента съпругата му била малко по-изнервена. Походката й не била
възстановена напълно. Лекарите им казали, че след като се махне иглета, след
около година ще се премахнат и фиксиращите винтове като това зависело от
възстановителния процес. Според свидетеля, вкостяването на третото парче
започнало преди около два месеца от разпита му /23.10.23г/,защото нямало
начин то да бъде фиксирано, а било голямо парче. Според доц А, който
извършил втората операция, зарастването на тази част ставало последно, а
имало пациенти при който въобще нямало срастване. Според свидетеля
понастоящем при промяна на времето, мястото на увреждането й боляло.
На 13.12.2022г от УМБАЛ“Канев“АД е издадена фактура за сумата от
2 300лв за имплант. Същата е изплатена, видно от приложен към фактурата
касов бон. На 19.12.2022г е издадена фактура за сумата от 900лв за избор на
екип, която също е заплатена, видно от приложение фискален бон. На
29.12.2022г е издадена фактура за сумата от 58лв за потребителска такса, към
която също има издаден касов бон.
На 29.12.2022 „Търновофарма“ООД е издало фактура на имета на
ищцата за закупени лекарства – „Детралекс“ и „Фамотидин“ - в общ размер
на 34.09лв, към която има издаден касов бон. На същата дата от „Оптима
09“ЕООД е издадена фактура с касов бон за закупени от ищцата лекарства“
Клексан“ на обща стойност 146.24лв. На 10.01.2023г от „Търновофарма“ООД
е издадена фактура, ведно с касов бон, за закупени от ищцата „Аспирин
9
потект“ и „Диклоневровит“ на обща стойност 19.07лв, а на 18.01.2023г от
„Софармаси 20“ЕООД е издадена фактура,ведно с касов бон, за превързочни
материали, йодасепт и лиотон 1000, закупени от ищцата, на обща стойност
36лв.
Според констативния протокол за ПТП от 10.12.2022г мотоциклет
„Кавазаки ZZR600“ с рег № *** е застрахован в „Лев инс“АД със
застрахователна полица валидна в периода от 28.09.2022г до 26.12.2022г.
На 20.02.2023г В. Т. Н. е подала молба до ЗК“Лев инс“АД- вх.№ 1823 с
искане да и се изплати застрахователно обезщетение за претърпени от нея
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на пътното-транспортно
произшествие от 10.12.2022г. На 21.02.2023г застрахователят е потвърдил
образуването на щета по искане на ищцата, но е поискал представяне на
допълнителни документи. На 07.04.2023г Н. е представила писмени
документи, но с писмо от 18.04.2023г застрахователят е поискал
допълнителни такива, за да може да се произнесе по искането й.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправила към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
10
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищцата. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното
доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалата е отправила към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и няма данни застрахователят да е одобрил
претенцията й и да й е изплатил застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице. От писмените и гласни доказателства, както и от
приетите по делото съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както
и от оглед на видеозапис от камери за улично движение в района на пътното –
транспортно поизшествие се установява по категоричен начин, че на
10.12.2022г около 15.28часа докато пресичала в качеството й на пешеходец
ул.“Борисова“ в гр.Русе пред хотел „Космос“ ищцата В. Т. Н. била ударена от
мотоциклет „Кавазаки ZZR600“ с рег № ***, управляван от св.Н. Х.. От
видеозаписа, както и от автотехническата експертиза, която е приета от съда
и не е оспорена от страните, съдът приема за установено по категоричен
начин, че мотоциклетът се е движил със скорост над нормативно
установената 50км/ч., около 72.72км/ч. според изчисленията на вещото лице.
В този смисъл съдът не приема за достоверни показанията на св.Х., че се е
движила със скорост 45-50км/ч., тъй като според изчисленията на вещото
лице, извършени след като вещото лице се е запознало с видеозапис от
движението на мотоциклета и пешеходката и е извършил и оглед на мястото
на инцидента, за времето, през което мотоциклета се е придвижил до мястото
на произшествието от мястото където първоначално е бил видим за камерите,
това е обективната скорост, с която се е движил. Освен това вещото лице
сочи, че ако се е движил с нормативно ограничената скорост, водачът на
мотоциклета е можел да предотврати произшествието. Съдът не възприема и
показанията на св.Х., че и липсвала видимост спрямо пешеходката, която е
излязла внезапно пред мотоциклета, тъй като отново от заключението на
11
вещото лице и от видеозаписа е видно, че пряката видимост между
участниците в произшествието не възникнала на около 115метра преди
произшествието, след това за кратко тази видимост е била ограничена, но на
около 33метра от произшествието отново е било налице пряка видимост. В
този случай съдът намира, че водачът на мотоциклета св.Х. е нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно чл.21 ЗДвП като се е движила
със скорост по-висока от нормативно установената, чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като
скоростта на движение на мотоциклета не е била съобразена с конкретната
пътна обстановка и чл.20, ал.1 ЗДвП, установяващ задължението на водач на
моторно превозно средство непрекъснато да контролира пътното превозно
средство, което управлява, тъй като същата след натискане на спирачки не е
овладяла движението на мотоциклета и е загубила управлението му
вследствие на което мотоциклета се плъзга по пътното платно, удря се в
паркиран в дясно лек автомобил, след което променя траекторията си и се
удря в крака на ищцата. С горното съдът приема за установено виновното и
противоправно поведение на водача на мотоциклета-св.Х., поради което и
застрахователят, при който към момента на пътното-транспорто
произшествие е бил застрахован по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, носи отговорност за причинени на ищцата като
пострадала от същото пътно-транспорто произшествие вреди-неимуществени
и имуществени.
От събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства,
както и от приетата съдебно-медицинска експертиза е установено, че ищцата
е получила открито счупване на дясна подбедрица. Тези увреждане са в пряка
причинно-следствена връзка пътното-транспортно произшествие като ищцата
е била прегледан в спешна медицинска помощ веднага след настъпване на
катастрофата, след което е оперирана по спешност.извършено е щателно
промиване на раната и поставяне на външно фиксиращо устройство като
раната е зашита първично, след това е извършено вторично почистване на
раната и изрязване на мъртва тъкат. След това външното фиксиращо
устройство е свалено, направена е интрамедуарна метална остеозинтеза на
фрактурата с пирон и заключване с кортикарни винтове. След това е
направена корекция на първоначалната репозиция и е синтезирана със същия
интрамудаларен пирон. Заради тези медицински действия ищцата е била на
болнично лечение в периода от 10.12.2022г до 29.12.2022г, а след това до
01.12.2023г е била в отпуск поради временна неработоспособност. Съдът
приема за установено, че този отпуск е именно заради пътното-транспортно
произшестиве, тъй като по делото има представени документи от които е
видно, че злополуката, случила се с ищцата е била обявена за трудова по реда
на чл.55, ал.1 КСО, а освен това видно от съдържанието на представените
експертни решения на ТЕЛК е обсъждано здравословното съС.ие на ищцата
именно във връзка с пътното-транспортно произшествие на 10.12.2022г.
Установено по делото е, че към 27.11.2023г, когато вещото лице е извършило
преглед на ищцата, не е налице пълно възстановяване на същата като вещото
лице е установило, че е налице зарастване на костните фрагменти, но не е
възстановено напълно движението на коленна и глезенна стави. Не е
възстановен правилно тургурът, еластичността и инервацията на кожни
участъци, което води до болки и дискомфорт. Към този момент ищцата
продължава при движение да полза „канадка“. При по-дълго натоварване през
деня има оток и болки в посочените стави. В периода 29.10.2023г до
01.11.2023г ищцата е била на лечение в отделение клиника по ортопедия и
12
травматология в УМБАЛ“Сърце и мозък“-Плевен, за да и бъдат отстранени
от костта имплантирани уреди от тибия и фибула, но все още не са
премахнати поставените винтове. Според вещото лице ищцата и за в бъдеще
ще има затруднения с натоварванията в описаната област. Всичко това е било
съпроводено с болки за ищцата, невъзможност за дълъг период от време да се
обслужва сама. Същата е била изнервена и е изпитвала страх, в началото
първо защото лекарите са и казали, че до 45 дни ще се разбере какво е
съС.ието на крака й / „дали ще има крак или не“/, а след това страх при
пресичане и притеснение дали след като се върне на работа през м.12.2023г
дали ще може да изпълнява задълженията си като „продавач-консултант“, тъй
като трябва да стой права 10 часа на ден, а кракът и продължава да се подува
при натоварване. Същата продължава да е променена походка и към края на
2023г. и не се знае дали ще се възстанови. Съдът като съобрази тези
конкретни болки и страдания, които ищцата е търпяла, техният интензитет и
периода, в които са налични, както и като съобрази критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД намира, че размерът на дължимото
обезщетение за неимуществените вреди с оглед конкретно обективно
съществуващи обстоятелства и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент, застрахователното
обезщетение, кето би репарирало конкретно търпените от ищцата болки и
страдания е в размер на 60 000лв.
Ищцата е претендирала и имуществени вреди, изразяващи се в сумите,
които е заплатила във връзка с лечението й в болничното заведение и
закупуване на медикаменти, свързани с лечението й. От представените по
делото фактури, всички с издаден касов бон към тях, е видно, че същата е
направила разходи общо в размер на 3493.40лв. Според заключението на
вещото лице всички фактури и касови бонове касаят болничното и домашното
й лечение и всички са били необходими и пряко свързани с него, поради
което застрахователят дължи и обезщетение за имуществени вреди в
посочения размер.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата като пострадала от пътното
транспортно произшествие, което съдът намира за основателно и доказано.
От събраните по делото доказателства, включително видеозаписа от камерите
за движение в участъка на произшествието и приетата автотепническа
експертиза, съдът приема, че ищцата е нарушила правилата за движение по
пътищата като е пресъчала пътното платно/ пътните платна/ в участък, в
който няма пешеходна пътека. Освен това не е съобразила поведението си
при пресичане с конкретната пътна обстановка, преминаващите леки
автомобили, както и приближаващия мотоциклет, управляван от св.Х.,
въпреки че е имала видимост към него. С това същата е допринесла за
настъпилите за нея увреждания наполовина, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД дължимите от ответното дружество
застрахователни обезщетезие за причинени и имуществени и неимуществени
вреди следва да се намалят наполовина.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
е основателен и доказан до размер на 30 000лв..Над тази сума до сумата от
50 000лв, предявен частичен иск, като неоснователен и недоказан искът
13
следва да се отхвърли. Искът за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди следва да се уважи като
основателен и доказан до размер на 1746.70лв, а над този размер до сумата от
3493.40лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Върху присъденито обезщетения се дължи лихва за забава, която
ищцата е претендирала от завеждане на иска-22.05.2023г
В тежест на ответника са направените от ищцата разноски съразмерно с
уважената част от исковете й. от разноски в размер на 2 839.74лв, следва да й
се присъдят разноски в размер на 1419.87лв.
Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение за упълномощеният от
ищцата адвокат, тъй като правната защита е осъществявана при условията на
чл.38 ЗА. Съдът определя това възнаграждение при спазване на правилата на
чл.7,ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 /2004 за минималните адвокатски
възнаграждения в общ размер на 3524.67лв./ 3050лв адвокатско
възнаграждение за иска за неимуществени вреди и 474.67лв за иска за
имуществени вреди/
В тежест на ищцата са направените от ответника разноски, съобразно
отхвърлената част от предявените от нея искове. От направените от ответника
разноски в общ размер на 3611лв, ищцата му дължи разноски в размер на
1805.50лв.
По компенсация ищцата дължи на ответника разноски в размер на
385.63лв
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67 А да плати на В. Т.
Н., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** сумата от 30 000лв/ тридесет хиляди
лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за
причинените й неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от
10.12.2022г в гр.Русе, при което в качеството й на пешеходец била блъсната
от мотоциклет „Кавазаки ZZR600“ с рег № ***, управляван от Н. Х., който
иск е предявен като частичен от иск в пълен размер на 60 000лв, сумата от
1746.70лв /хиляда седемстотин четиридесет и шест лв и 70ст/,
представляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди от същото
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 22.05.2023г до окончателното им плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени на В. Т. Н.
немуществени вреди над сумата от 30 000лв до 50 000лв, последният като
частичен иск от иск в пълен размер на 60 000лв, както и иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди над сумата от 1746.70лв до
3493.40лв.,ведно със законните лихва върху тези суми от 22.05.2023г като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА В. Т. Н., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“*** да плати на
ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А направените от застрахователя
разноски по компенсация в размер на 385.63лв
14
ОСЪЖДА ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да плати на адв. Г.
Б. Х. - гр.София, район Слатина, ул.“Кадемлия“ № 1, ет.3, на основание чл.38
ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 3524.67лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
15