Р Е Ш Е Н И Е
№390/27.2.2023г.
гр.
Пловдив, 27.02.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в
открито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и
участието на прокурора Бойка Лулчева, като
разгледа докладваното от съдия Николова КАНД № 2925 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от Г.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.П., против Решение № 1894/06.10.2022 г., постановено по АНД № 4586/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-5697-000010 от 19.05.2022 г. издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор "Специализирани полицейски сили" Пловдив, с което на Г.Б.Т., ЕГН **********, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Твърди се, че са налице основания на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Изложени са доводи, че районен съд се е
произнесъл по необжалвано с жалбата на Т. нарушение, а именно НП в частта, с
която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева. Твърди се, че в тази част не е искана отмяна на НП и решението на районен
съд следва да бъде обезсилено. В останалата част се твърди, че решението е
неправилно, тъй като районен съд е достигнал до извод, че жалбоподателят е
държал мобилен телефон в ръката си, а не че го е използвал по смисъла на чл.104А от ЗДвП.
В тази насока са изложени доводи, че актосъставителят е следвало да
конкретизира по какъв начин е използван мобилния телефон, за да разбере
привлеченото лице към административнонаказателна отговорност лице в какво
конкретно е обвинено за да организира защитата си. Твърди се нарушение на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Изразено е несъгласие с изводите на районен съд, че случаят
не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението в частта, с която е потвърдено НП по отношение на
нарушението по чл.104а от ЗДвП и отмяна на НП.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като иска отмяна
на решението в частта относно нарушението по чл.104а от ЗДвП и връщане на
делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Подробни съображения излага в
представена по делото писмена молба.
Ответникът не взема становище по
касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да потвърди
решението на РС - Пловдив, като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението
е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 1894/06.10.2022 г., постановено по АНД № 4586/2022 г., Пловдивски районен съд е потвърдил Наказателно постановление №22-5697-000010 от 19.05.2022 г. издадено от Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор "Специализирани полицейски сили" Пловдив, с което на Г.Б.Т., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че от страна на
жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на
вмененото му административно нарушение на разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП, като
в тази връзка съдът се е позовал на показанията на разпитания по делото актосъставител.
Според мотивите на съдебния акт всяко държане на мобилния телефон в момент на
управление, било за разговор или за използване на други негови функции,
съставлява "използване" по смисъла на чл. 104А от ЗДвП и липсва
всякакво основание "използването" на мобилния телефон да бъде сведено
само до някои конкретни негови функции, например само до провеждане на
разговор. Районен съд е приел за доказано по безспорен начин и извършването на нарушение
по чл.100ал.1т.1 от ЗДвП. Прието е, че настоящият случай не може да се определи
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушенията от
този вид, а факторът липса на вредни последици не може да бъде взет при
преценката за маловажност на случая, предвид формалния характер на процесното
деяние. Съдът е подчертал, че се касае се поведение, което се характеризира с
висока степен на обществена опасност и застрашава не само живота и здравето на
санкционираното лице, но и тези на останалите участници в движението. Прието,
че при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на нарушителя.
Решението е правилно. Въз основа на
правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото
доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния
закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат
преповтаряни.
На първо място
неоснователно е възражението, че районен съд се е произнесъл по необжалвано с жалбата на Т.
нарушение, а именно НП в частта, с която за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева. Видно от съдържанието на жалбата
пред районен съд НП е обжалвано изцяло. Вярно е, че възражения по същество в
жалбата са изложени само по отношение на нарушението на чл.104а от ЗДвП, но в
самата жалба е посочено: „Обжалвам в срок Наказателно постановление №22-5697-000010, издадено на 19.05.2022 г. от
Началник група в сектор "Специализирани полицейски сили" Пловдив към
ОД на МВР – Пловдив.“
В петитума на самата жалба е посочено: „Моля, с оглед гореизложеното да
постановите решение, с което да ОТМЕНИТЕ Наказателно постановление №22-5697-000010, издадено на 19.05.2022 г. от
Началник група в сектор "Специализирани полицейски сили" Пловдив към
ОД на МВР – Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно“. Отделно от
изложеното, в с.з. от 26.09.2022г., с което районен съд е дал ход на съдебните
прения, процесуалният представител на Г.Т. отново посочва: „Ще моля да
уважите жалбата против издаденото наказателно постановление, като отмените
същото като незаконосъобразно“ и „… с оглед изложеното, ще моля да бъде
отменено наказателното постановление“, като макар и да излага съображения
за незаконосъобразност на НП в частта по отношение на нарушението по чл.104а от ЗДвП, отново не конкретизира в коя част иска да бъде отменено НП. Доколкото
искането до районен съд е да отмени изцяло обжалваното НП, в този смисъл
правилно съдът се е произнесъл за двете нарушения, посочени в Наказателно постановление
№22-5697-000010 от 19.05.2022 г.
Що се отнася до
възражението на жалбоподателя, че районен
съд е достигнал до извод, че Т. е държал мобилен телефон в ръката си, а не че
го е използвал по смисъла на чл.104А от ЗДвП, същото е неоснователно. Видно от
мотивите на районен съд, водачът Т. по време на управление е държал мобилен
телефон в ръката си, като си е служил с него, но не е използвал устройство,
позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Правилно
районният съд въз основа на събраните от него писмени доказателства и гласни
доказателства е приел, че касаторът е извършил нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Районен съд се е позовал на показанията на разпитания по делото
актосъставител, който е посочил, че мисли, че телефонът не е бил на ухото на
водача, а в неговите ръце видимо около гърдите на водача. По делото е безспорно доказано, че в Г.Т. е
държал мобилен телефон в едната си ръка, което и според настоящия състав
представлява годно изпълнително деяние на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Както е посочил и районен съд, законодателят е свързал
обществената опасност на деянието с ангажиране ръцете на водача, което би могло
да препятства управлението на МПС, а не с факта на провеждане на разговор.
Следва
да се отчете, че под понятието "използва“ мобилен телефон" се има
предвид не само говорене по телефона, а всякакво ползване на телефона според
функциите му. Идеята на забраната за ползване на телефона по време на
управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и да не се
отклонява вниманието на водача. Забраната за ползване на мобилен телефон по
време на движение, отчита обстоятелството, че в такива случаи водачът няма да
бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете си ръце за управление
на автомобила. Всяко използване на приложенията на телефона, води до
отклоняване вниманието на водача. Тази забрана има пряка връзка с опазване
живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали
участници в движението. В тази връзка правилно са изводите на районен съд, че
случаят не може да се определи като маловажен. Противно на твърденията в
касационната жалба, районен съд в тази насока е изложил подробни и ясни мотиви,
които се споделят и от касационна инстанция. Нещо повече, видно от
представената по делото Справка за нарушител/водач Г.Б.Т. има влезли в сила
наказателни постановления за извършени нарушения по чл.104а и чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1894/06.10.2022 г., постановено по АНД № 4586/2022 г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: