Вкарано служба
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260640/25.5.2021г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и трети март,
две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание
в следния състав:
председател съдия Георги
Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 621 по описа
на съда за 2021 г.,
Р Е
Ш И :
Отменя наказателно
постановление № 17-0819-007163/23.05.2018 г. на Д. Г.Г.–
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което на С.И.И. ЕГН ********** са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява моторно-превозно
средство за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за
движението по пътищата за извършено от нея нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение
искането от ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна и С.И.И.
чрез адв. Ж.Г., че решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След
визане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ
:
Производството е на
основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата
на С.И.И. против наказателно постановление №
17-0819-007163/23.05.2018 г. на Д. Г.Г.– началник
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, с което са ѝ наложени
посочените по-горе наказания.
В жалбата си въззивницата
оспорва изцяло отразената в наказателното постановление фактическа обстановка,
счита, че същото е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения, поради което моли съда да го отмени. В съдебно заседание
въззивницата, редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. П.Б. от Адвокатска колегия гр.Варна, преупълномощен от адв.Ж.Г.,
редовно упълномощен. По същество адв.Б. поддържа
жалбата, пледира за субективна несъставомерност на деянието, тъй като доверителката
му не е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Въззиваемата страна –
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, редовно призована, не се явява и не
се представлява в съдебно заседание. Преди заседанието са постъпили писмени
бележки от ОД на МВР Варна чрез старши юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова, с
които моли да се даде ход на делото, да се потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно, излага доводи по същество, моли да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че бъде уважена жалбата и
претендиране на адвокатско възнаграждение, моли то да е в минимален размер.
Районна прокуратура
Варна, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
След като прецени
обжалваното поставление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2008 г. било
регистрирано дружество с ограничена отговорност Поток 81 ООД със съдружници П.Д.И.,
С.И.И. и С.П.И. с управител С.П.И., видно от
справката от Търговски ругистър/л.12 от ДП № 50/2018 г. по описа на Второ РУ
при ОД на МВР Варна/.
На 26.02.2014 г. дружеството
закупило товарен автомобил Опел Комбо с рег.№ В 7428 РА, видно от справката за
собственици на превозно средство/л.21-22/.
На 06.04.2016 година била
сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за товарен
автомобил Опел Комбо с рег.№ В 7428 РА, валидна до 05.04.2017 г./л.27/.
При извършена проверка на
07.06.2017 г. от служители на Г. фонд *** било установено, че към него момент
няма данни за сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. До собственика на МПС Поток 81 ООД
на седалище и адрес на управление *** ж.к.Възраждане бл.28 вх.2 ет.3 ап.27 било
изпратено уведомление № 046267/07.06.2017 г. с дата на изпращане 09.06.2017 г.,
че в 14-дневен срок от изпращане на уведомлението следва да представи чрез
застрахователя си информация за наличие на сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/л.25/.
Тъй като срокът на
застраховката не бил подновен, Г. фонд *** на основание чл.574 ал.11 от Кодекса
за застрахованетона 26.07.2017 г. по електронен път е уведомил Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна да прекрати регистрацията на МПС, което е извършено
на 01.08.2017 г.
На
14.12.2017 г., около 08:30 часа въззивницата управлявал автомобила в гр.Варна
по ул.Тролейна до № 6 и била възприета от служителите от Сектор Пътна полиция Д.И.Д.
и С.Р.С., които я спрели. При проверката било установено, че автомобилът е с прекратена
регистрация на 01.08.2017 г. поради несключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Към датата на извършване на деянието автомобилът все
още бил с прекратена регистрация.
На 14.12.2017 г. Д.И.Д.
– младши
автоконтрольор в Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д бл.№ 031363 на
въззивницата за това, че на 14.12.2017 г. около 08:30 часа в гр.Варна по
ул.Тролейна до № 6 управлява товарен автомобил Опел Комбо с рег.№ В 7428 РА,
собственост на „Поток 81“ООД, без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. След справка в ОДЧ на Пътна полиция е установено, че автомобилът е със
статус служебно прекратена регистрация от 01.08.2017 г. АУАН е връчен на същата
дата на И., която не направила възражения.
Материалите
от проверката били заведени като преписка № 1925/2018 г. по описа на
Районна прокуратура Варна и с постановление на прокурор Г.М. от 06.03.2018 г.
било образувано досъдебно производство № 50/2018 г. по описа на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна по чл.345 ал.2 от НК/л.2 от ДП/.
С
постановление на прокурор Г.М. от 17.05.2018 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 50/2018 г. по описа на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК – липса на
извършено престъпление и материалите са пратени на началника на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна за сведение.
В последващото наказателно
постановление № 17-0819-007163/23.05.2018 г. на Д. Г.Г.–
началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, отразени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на въззивницата по чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което е наложил
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, като за
основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
От приложената справка за
нарушител/водач е видно, че С.И.И. притежава
свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на 20.01.2011 г.
валидно до 20.01.2021 г. и към датата на установяване на деянието 14.12.2017 г. е била правоспособен водач на
МПС.
Така
отразената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмени
доказателствени средства, приобщени към материалите по делото на основание
чл.283 от НПК, а именно:
-
материалите по административно-наказателната преписка - наказателно постановление
№
17-0819-007163/23.05.2018 г. на Д. Г.Г.– началник
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна; акт за установяване на
административно нарушение серия Д № 31363/14.12.2017 г., съставен от младши автоконтрольор Д.И.Д. в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна;
Заповед
рег.№ 8121-з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед
рег.№ 8121-з-825/19.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи; справка за извършените
нарушения от С.И.И. като водач на МПС;
постановление от
17.05.2018 г. на прокурор Г.М. от Районна прокуратура Варна за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно
производство № 50/2018 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна;
разпечатка от
автоматизираната информационна система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна за прекратена регистрация на товарен автомобил Опел Комбо с рег.№ В 7428
РА;
-
служебно изискани
и приложени материалите от досъдебно производство №
50/2018 г. по описа на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна;
-
служебно изискани и приложени към материалите по делото: справка рег.№
819000-13534/12.03.2021 г. от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна; удостоверение
УРИ 365р-13065/09.03.2021 г. от Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР Варна;
писмо рег.№ 10-00-195/26.02.2021 г. от Г. фонд *** с приложени уведомление по
чл.574 ал.10 от Кодекса за застраховането и разпечатки от информационната
система на фонда.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Наказателното
постановление е получено лично от С.И.И. на 02.02.2021 г., видно от разписката към него, жалбата срещу
постановлението е подадена по пощата на 03.02.2021 г., видно от печата върху
приложения пощенски плик. Жалбата е подадена в срока на обжалване по чл.59 ал.2
от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
АУАН
е съставен от компетентен орган - Д.И.Д. - младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна, длъжностно лице
от служба за контрол съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и упълномощен
със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган - Д. Г.Г.–
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, определен от министъра
на вътрешните работи длъжностно лице съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП, упълномощена със Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи.
При преценка на доказателствата
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
С разпоредбата на чл.140 ал.1 изр.1 от ЗДвП, в относимата
редакция(изм. ДВ бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е
въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и
редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР. Възможността за
служебно прекратяване на регистрацията на МПС е регламентирана в чл.18 от
Наредбата, като в чл.18б ал.1 т.8 изрично е посочено, че служебното прекратяване
на регистрацията по чл.143 ал.10 от ЗДвП се извършва след
уведомление от Гаранционния фонд. В чл.143 ал.10 от ЗДвП е посочено, че се
прекратява служебно регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Разпоредбата на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП от своя страна предвижда
налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление
на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6 т.25 пр.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство.
По делото е безспорно установено, че жалбоподателката
С.И.И. на
14.12.2017 г. е управлявала МПС - товарен автомобил Опел
Комбо с рег.№ В 7428 РА, поради което е имала
качеството "водач" на МПС. Автомобилът е бил управляван по път,
отворен за обществено ползване - ул.Тролейна до № 6 в гр.Варна, като това МПС към датата 14.12.2017 г. е
било със служебно прекратена регистрация.
Административно-наказващият орган не е
ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната
страна на деянието, а именно - наличието на знание от страна на дееца за
обстоятелството, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на
цитираната по-горе норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП, но не е изпълнено задължението, посочено в
същата разпоредба, да се уведоми за това собственикът на пътното превозно
средство.
Анализът
на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация
касателно регистрацията на МПС, респективно прекратяването и възстановяването
ѝ, обуславя извода, че водачът на товарен автомобил Опел Комбо с рег.№ В 7428 РА не е бил длъжен и не е могъл да знае факта,
че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, доколкото това е
станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система КАТ.
Освен това не е имало и никакви обективни признаци, от които тя да си направи
такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към
датата на проверката и е разполагал с всички изискуеми документи и най-вече със
свидетелство за регистрация на МПС на същия този лек автомобил. В този смисъл,
предвид изложеното и изхождайки от нормата на чл.6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава
установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо
с административно наказание, се обуславя извода, че С.И.И.
не е действала виновно,
поради което и извършеното от нея деяние не съставлява административно
нарушение.
Имайки предвид изложеното
Наказателно постановление № 17-0819-007163/23.05.2018 г. на Д. Г.Г.– началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Според разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в производството по
обжалване на наказателни постановления принципно въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя
страна препраща към чл.77 и чл.81 от ГПК, регламентиращи, че
съдът дължи произнасяне по възлагане на разноските, само ако съответната страна
е направила искане за присъждането им. В случая от въззивницата не е направено
такова искане, въпреки е представлявана от адвокат.
С
оглед изхода на делото искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
от процесуалния представител на въззиваемата страна се явява неоснователно.
Мотивиран
от изложените обстоятелства съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :