Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на четиринадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №1942 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно и субективно активно
съединени искове с правно основание
чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК и чл.144 СК..
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Д.И.И., ЕГН**********, ***и Г.И.И., ЕГН**********, ***, действащ със съгласието на своята майка и законен представител Х.Г. Д., ЕГН********** против И.Г.И., ЕГН**********, ***. Ишците твърдят, че ответникът И.Г.И. е техен баща. Твърдят, че с Решение № 303 от 25.06.2008 год. по гр.дело № 42/2008 год.по описа на PC - гр. Плевен, същият е осъден да изплаща на децата Д.и Г.И.И.издръжка както следва - 60 лева на месец за Д.и 50 лева на месец за Г.. Твърдят, че от момента, в който е постановено решението до настоящия момент и период цените на услугите и стоките драстично са се изменили, стандарта на живот поскъпнал, размерът на минималната месечна издръжка за дете също е нарастнала, поради нарастване на минималната работна заплата за страната, която към февруари 2019г. е 560 лева. Ищците твърдят, че са им необходими средства за задоволяване на техните потребности свързани с покриване на разходите за прехрана и издръжка, разходи за обучение, разходи за публичен транспорт, с който същите да се придвижват, за да посещават учебни занятия и допълнителни курсове и занимания. Ищците твърдят, че са учащи и имат нужда от средства, с които да им бъдат закупени учебни материали, учебни пособия, раници, нови дрехи и обувки, за да могат да водят един нормален начин на живот. Същите са ученици в 11 единадесети клас в различни гимназии в гр. Плевен. Ищцата Д.И.И. е ученик в редовна форма на обучение в ***” - гр. Плевен, а Г.И.И. посещава ***- гр. Плевен отново като ученик в редовна форма на обучение. Твърдят, че в началото ответникът заплащал издръжка за децата, интересувал се дали са добре, посещавал ги на рожденни дни, на празници. Звънял, дори след време сам предложил да увеличи издръжката на децата по 80 лева на дете, общо 160 лева за двете на месец. С течение на времето обаче заминал да живее в чужбина - ***, започнал все по-рядко да се сеща за децата, а към настоящия момент не се интересува от развитието на ищците, от здравословното им състояние, не полага абсолютно никакви грижи, освен изплащането на крайно недостатъчната към настоящия момент издръжка от 80лв. на дете или общо 160лв. на месец за двамата, като често се случва да бави средствата или да не ги превежда с месеци. Освен това, поради фактът, че И.И. живее в чужбина, той не посещава децата дори и по празниците, на рожденни дни и прочие. Твърдят, че цялостната издръжка и осигуряване на средства за отглеждане и възпитание, образование и др. на Д.И.Г. И. в момента е поета от майката, която изпитва сериозни материални и финансови затруднения по отношение отглеждането и осигуряване на издръжката на същите. Твърдят, че тя работи като продавач-консултант в магазин “***” - гр. Плевен и с наличните ѝ трудови доходи едновременно следва да подсигури цялостната издръжка на семейството си, което се състои от нея и трите ѝ деца - дъщеря ѝ Д.И., сина ѝ Г. И. и дъщеря ѝ М.Б., да заплати ежемесечните необходими потребителски разходи /ел.енергия,водозахранване,отопление и др/,както и своевременно да погасява кредитните си задължения. Твърдят, че Д.И.И. има издаден ТЕЛК, видно от Експертно решение № 1811/30.06.2017г., валидно до 01.06.2019г., от което става ясно, че същата е с 80% трайно намалена трудоспособност, поради наличието на заболяване “Епилепсия”. Въз основа на това Д.И.се нуждае и от допълнителни средства за медикаменти и лечение на заболяването ѝ, тъй като същото е доста сериозно и би могло да причини разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест - увреждане и дисфункция на главен мозък. Твърдят, че въпреки наличното заболяване, Д.И.е ученик в 11 клас с много добър успех, старае се, учи и посещава учебните занятия, помага вкъщи с домакинската работа, както и с отглеждането на по-малката си сестра - М.С.Б., която тази година ще бъде ученичка в първи клас. Твърдят, че Д.и Г. И.имат нужда от нормалните за всеки техен връстник неща - да имат нормални учебници и тетрадки, да им бъде купена някоя дреха или обувки, да излезнат навън с приятели, да получат джобни, за да могат да си купят нещо от училище или след него, да имат модерен телефон (смартфон) или компютър вкъщи и пр. За всичко това обаче са необходими и финансови средства, които е трудно да се осигурят без помощта на бащата, изразяваща се поне в изплащане на ежемесечна издръжка за двете деца - Д.и Г. И.. Твърдят, че нямат информация дали понастоящем ответникът работи и реализира трудови доходи, достатъчни за задоволяване на личните му нужди и за изплащане на издръжка, но считат, че това не го освобождава от задълженията му съгласно разпоредбата на чл. 142, ал 1 от СК, вр. чл. 143, ал. 1, ал. 2, вр. чл. 144 от Семейния Кодекс, според които размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на лицето. Твърдят, че Д.И.се нуждае и от допълнителни средства за лечение на болестта ѝ “Епилепсия”, което следва да увеличи размера на месечната издръжка, тъй като същата ходи на периодични прегледи, нуждае се от лекарства и медикаменти, допълнителни грижи и т.н. Молят да бъде изменен размера на присъдената с решение № 303 от 25.06.2008 год. по гр.дело № 42/2008 год.по описа на PC - гр. Плевен месечна издръжка както следва от 50 лв. на 140 лв. за детето Г.И.И., считано от 01.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за изменението ѝ, или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка вноска, в случай че същата бъде просрочена. Молят на да бъде осъден ответника да плаща на Д.И.И. сумата от 350 лв. месечна издръжка, считано от 01.02.2019г. до настъпване на законоустановена причина за изменението ѝ, или прекратяването ѝ, ведно със законната лихва върху всяка вноска, в случай че същата бъде просрочена.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който твърди, че макар че работи от дълго време в Република ***, е
имал грижа за децата и ги е посещавал на
рождени дни, на празници, и твърди, че сега прави същото. В исковата молба се
признава, че по негово предложение е увеличил издръжката по 85 лева за всеки
един от двамата, и те са получавали общо 170 лева на месец. Твърди, че поради
работата му в *** по-трудно и периодично се е интересувал за децата си, но
винаги когато е бил в България, ги е посещавал. Оспорва, че не е изправен по
отношение на полагащата се издръжка. Твърди, че друго дете на майката М.Б., трябва да се издържа от майка си и баща
си, за когото никъде не става ясно къде се намира. Твърди, че неправилно се
предписват и задължения към него за нейната бъдеща издръжка. Не спори, че
съгласно чл. 142, ал. 1 от СК вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2вр. чл. 144 и чл. 145
от СК, родителите дължат издръжка на децата си. Твърди, че видно от приложената
негова справка за изплатените издръжки по горния изпълнителен лист, той е
започнал плащането от 2008 година, като подробно описва изплатените суми за
издръжка. Твърди, че получава в *** заплата, която възлиза на 650 евро. Твърди,
че за това има документ, издаден от работодателя на 14.05.2019 година. Твърди, че след развода си
от около 13 години живее на семейни начала с А.М.Х.в *** в град ***, ***, ***с
хазяйка М.А.. Твърди, че месечният му наем възлиза на 250 евро. За ток плаща
средно по 120 евро и за вода средно по 180 евро месечно. Излага съображения, че
според чл. 141, ал,1 ал. 2 от Семейния кодекс: „Размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата.". Счита, че изложените
твърдения за извършени плащания, че изплатената издръжка и грижите, които е
полагал досега, са напълно достатъчни и в повече от определението на закона.
Ако и майката осигурява за двете си деца подобна издръжка, заедно с детските, които получава, би се
получила една прилична сума за един нормален живот. Твърди, че Д.и Г. са били в *** през 2017
година за около месец и половина. Твърди, че той е закупил билетите им за
пътуване. Твърди, че през 2018 година Г. е ходил сам за около месец с платени
от бащата самолетни билети. В исковата молба се цитира, че едно от децата
боледува и е трудоустроено. Твърди, че когато били при него през тези две лета,
не са били забелязани никакви такива симптоми на епилепсия и други подобни
заболявания, независимо, че климатичните условия са били много горещи. Твърди,
че дъщеря му Д.е вече пълнолетна и чрез други хора е разбрал, че тя не учи.
Твърди, че видно от приложено писмо до Х.Г.Д. ***, става ясно за установена от
нея връзка, в която се разглежда разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за реда за
плащане на държавата за присъдена издръжка. Моли по служебен път да бъде
проверено дали майката Х.Г.Д., получавайки издръжката от ответника на нейния
адрес през посочените от него години, не е ползвала и тази наредба. Ако това
нещо отговаря на действителността, счита, че тя явно е извършила престъпление,
за което моли по служебен път да бъде информирана Плевенската Районна
прокуратура. Моли исковете да бъдат отхвърлени, тъй като увеличаване на
издръжката от 85 евро на месец би го затруднила в издръжката на по-нататъшните
му жизнени процеси в чуждата държава - Република ***. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от изпълнителен
лист от 24.09.2008г., издаден по гр.д.№ 42/2008г. по описа на РС-Плевен, че И.И.
е осъден да заплаща на детето Д.ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., а за
детето Г. -50 лв. месечна издръжка.
Не се спори между страните и се установява от Удостоверение
№ 42/2018/15.07.2008г., че родителските права по отношение на Д.и Г. са
предоставени за упражняване на майката Х.Г..
Не е спорно между страните и се установява от
Удостоверение за раждане по акт 397/17.03.2000г. и № 1113/19.08.2002г., че И.Г.И.
е баща на Д.И.И. и Г.И.И..
Видно от Трудов
договор № 117/31.12.2018г., Удостоверение № 25/21.03.2019г. и Удостоверение №
12/21.03.2019г. Х.Г.Д. получава нетно
месечно трудово възнаграждение в размер на около 430 лв.
Установява се от Служебна бележка № РД-23-275/26.03.2019г.,
че Г. И. е ученик в 11 клас през учебната 2018/2019г. в ***гр.Плевен.
Видно от Удостоверение
№ 399/25.03.2019г. Д.И.е редовна ученичка през учебната 2018/2019г. в 11 клас
на ПГ по транспорт *** гр.Плевен.
От ЕР на ТЕЛК № 1811/119/30.06.2017г. Д.И.И. е с 80 % трайно
намалена работоспособност поради водеща диагноза „Епилепсия“.
Видно от представените от ответника писмени
доказателства, той е извършвал плащане на издръжки на децата през минал период.
За времето, през което е имал неизпълнение на задължението си за издръжка му е
налагана принудителна административна мярка, която е отменена.
Видно от Писмо на Община-Плевен/л.35 от делото/ Х.Д. е
получавала издръжка на основание чл.4 от Наредба за реда за изплащане от
държавата на присъдена издръжка.
От изслушването на детето Г. И. по реда на чл.15 ЗЗДет.
се установява, че е на 16 години и учи в механотехникум. Баща му живее в *** и
не се чуват вного често, въпреки, че му има телефония номер. Бащата плаща
някаква издръжка, но тя не му е достатъчна. Той има нужда от средства за храна,
дрехи, медицинска помощ, тъй като му се е наложила операция на крака. Не може
да си позволи да излиза с приятели, тъй като не разполага със средсттва за
това. Месечно заплаща п о16 лв. карта за тролей. Счита, че на ден са му нужни
по около 5 лева за храна, но не разполага с толкова. Получава около 2-3 лева на
ден. Обикновено с тях си купува закуска, а следващите му хранения са в домът му. Не ходи на
допълнителни извънучилищни занимания. Обича фотографията, но не може да си
позволи да си купи фотоапарат. Прави снимки с телефон, които не са качествени.
От приетия по делото социален доклад се установява, че
детето Г. се чувства добре в семейната среда на майката. Основни грижи полага
майката. Г-жа Д. е трудово ангажирана и получава трудово възнаграждение в
размер на 560 лв. бащата изпраща ежемесечна издръжка в размер на 85 евро. Х.Д.
получава финансова подкрепа от ДСП-Плевен с
правно основание чл.8д, ал.1 ЗСПД за дете с увреждане- Д.И.в размер на
450 лв. месечно и за децата Г. и Д.получава финансова подкрепа в размер на 90
лв. месечно.
Представени са и други неотносими доказателства.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание
чл.150, вр.чл.143, ал.2 СК:
Имайки предвид правната квалификация на иска за увеличение на присъдена
издръжка на ненавършило пълнолетие дете, а именно нормата на чл. 150, във
връзка с чл. 143, ал. 2 СК, и съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК,
ищецът следва да докаже следните предпоставки на така претендирания иск - че
ответникът му е родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер от 140.00 лева, материалната възможност на ответника да дава такъв размер издръжка и наличие на
трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначалната
издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в
претендирания размер или увеличаване на материалните възможности на задължения
родител). Не всяко изменение, обаче дава основание за промяна на размера на
присъдената издръжка, а само това, което има траен и продължителен характер и
по което може да се съди, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването
на изменилите се обстоятелства. За допускане изменение на размера на издръжката
е достатъчно да е налице някоя от тези предпоставки, като изменението на
материалните възможности на задължените родители следва да бъде преценявано с
оглед на това дали поисканото увеличение ще бъде основателно за целия
претендиран размер, респ. е възможно и това увеличение да бъде поето от
родителя, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на
ненавършилото пълнолетие дете (когато са намалели материалните възможности на
родителя, от когото се претендира увеличението на издръжката).
Според чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Следователно,
получаването на издръжката е безусловно, т. е. не е обусловено от каквито и да
е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството "ненавършило
пълнолетие дете" и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (така и
т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г. и теорията - Н., Л., "Семейно право на
РБ", стр. 488, изд. 1994 г.). Алиментното задължение на родителя обаче не
е безусловно, що се касае до даването на издръжката и зависи от възможността на
същия да предоставя такава - арг. от чл. 143, ал. 2 СК. Това означава, че родителят
дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди
може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен
случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред. Изложеното
означава, че за да бъде уважен осъдителният иск за издръжка на ненавършило
пълнолетие дете от неговия родител, ищецът - детето, чиято е доказателствената
тежест, трябва да докаже кумулативната наличност на следните предпоставки: 1)
че не е навършило пълнолетие, 2) че ответникът е негов родител, 3) нуждите си
от издръжка за релевантния период и 4) материалните възможности на ответника да
дава издръжка в претендирания размер за релевантния период, съгласно т. IV от
ППВС 5-70 г.
По делото безспорно е установено, и не се спори, че Г. И. е дете на ответника И.И.. Съдът намира, че от
определяне размера на действащата издръжка е
изминал един дълъг период от време –повече от 10 години. Детето е пораснало с 10 години от предходното определяне на размера на
издръжката. Вече е ученичк в 11-ти клас, поради което са се увеличили разходите
за издръжката му. През този период са настъпили съществени изменения в социално
- икономическите условия на живот в страната, които са довели до увеличаване на
издръжката на живота понастоящем спрямо тази, към момента на предходното
определяне на издръжката.
От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като и при иска за увеличение на издръжката се отчете и безусловния
характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от
издръжката по чл. 144 СК. Предвид което следва извода, че на детето следва да
бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират
нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно.
При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл.
142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142,
ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на
дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка,
която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на
минималната работна заплата. Тази материална разпоредба е с императивен
характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните
възможности на задължения родител.
Съдът приема, че необходима за издръжката на Г. И. сума е в размер на 280
лв. месечно по следните съображения: По делото
бяха ангажирани доказателства за нарасналите потребности на детето предвид увеличаването
на неговата възраст. По отношение на другите разходи, съдът взема предвид
статистическите данни за необходимите средства за издръжка на едно лице,
адаптирани към възрастта на детето, както и съжителстването му в семейната
среда на майката. Всеки от двамата
родители следва да осигурява поравно издръжката на детето, доколкото тя е
определена на законовия минимум, а и реализираните от майката доходи са в
минималния за страната размер. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за
сумата в предявения си размер от 140 лв.
По искът с правно основание
чл.144 СК:
Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от Семейния кодекс. За да
възникне правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице
следните предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се издържа от
доходите си или от използване на имуществото си; да учи редовно в средно,
полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по
късно от 20 г. възраст за обучение в средно и на 25 г. възраст - при обучение в
полувисше или висше учебно заведение, както и даването на издръжка да не
съставлява за даващия я особено затруднение.
Издръжката по чл. 144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл. 143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не
могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от
използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без
особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че
родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд,
не значи, че дължи издръжка по чл. 144 СК. Както е изяснено в Р-199/17.05.2011
г. на III ГО ВКС по гр.д. № 944/2010 г., постановено по чл. 290 ГПК, родителят
отговаря по чл. 144 СК тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволят, без особени затруднения да отделя
средства и за издръжка на пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата
на доходи и друго имущество е правно значима само в хипотезите на чл. 143, ал.
2 и 3 СК, защото задължението за издръжка в тези случаи произтича от основното
задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им
осигуряват условия на живот, необходими за развитието им. Поради това, дори
наличието на лично имущество от детето, не освобождава родителя от грижи и от
даване на издръжка, а се взема предвид само при определяне на размера ѝ.
Безусловността на тази отговорност отпада спрямо пълнолетните деца, които по
начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за тези,
които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук
законодателят е поставил и определени ограничения с оглед имуществото на
търсещия издръжка и имуществото на родителя. Когато родителят обективно няма
доходи, то съществува затруднение да осигури издръжка по чл. 144 СК за
пълнолетното си учащо дете, като е без значение възможността да реализира
доходи, след като е в работоспособна възраст./ Решение № 305 от 07.06.2011 г.
по гр.д. № 1269/2010 г. на Върховен касационен съд/
От представените и описани по-горе
писмени доказателства се установява, а и не се оспорва обстоятелството, че
ищцата е пълнолетна и учи редовно за учебната 2018/2019 г.във училище-12 клас.
Не се установи по делото ищцата да
разполага с недвижимо имущество и МПС, както не се установи по делото,
тя да получава доходи от стипендия или други, от които да може да се
самоиздържа.
По делото беше указано на ищцата по делото, че носи доказателствената
тежест да установи получаваните от ответника доходи и възможността на ответника
да заплаща търсената издръжка в претендирания размер. По делото не се установи
получаваното от ответника трудово възнаграждение, но той признава, че получава
650 евро месечно. От друга страна, съдът отчита, че ответника дължи безусловно
издръжка на непълнолетното си дете, както и факта, че живее в едно домакинство
със съпругата си, както и че разходите за ежемесечна издръжка в *** са
по-високи от тези в Р България.
Задължението за даване на издръжка
на пълнолетно учащо дете не е безусловно, каквото е задължението му към
ненавършилите пълнолетие деца. Както вече се посочи, за да се дължи издръжка по
смисъла на чл. 144 от СК, родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства за издръжка и на пълнолетното си дете. От
признанието на ответника се установява, че той и досега е заплащал на децата
ежемесечна издръжка в размер на общо 85 евро, както и че е имал възможност на
негови разноски да организира посещението и пребиваване на децата при него в ***. Установи се по делото и факта, че ищцата Д.И.получава
чрез своята майка 450 лв. месечно от ДСП поради установеното си заболяване,
която сума следва да може да задоволи по-високите ѝ нужди от издръжка
поради заболяването ѝ. В този
смисъл претенцията на ищцата не би могла да бъде уважена в заявения размер. С
оглед на тези съображения, съдебният състав счита, че бащата следва да заплаща
на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на по 80.00 лв., считано от
01.04.2019 г.(датата на завеждане на исковата молба) до настъпване на законни
основания за изменяване или прекратяване на издръжката. Tози размер издръжка
безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен нуждите на ищцата от
издръжка, но съдът следва да отчита възможностите на задължения родител, като
при определяне на издръжката за пълнолетни лица, съдът не е обвързан с
минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.
142, ал.2 от СК. Съдът намира, че след като е можел доброволно да заплаща
издръжка на децата в размер на 85 евро/170 лв/, то общия размер от определената
издръжка на детето Г. в размер на 140 лв. и 80 лв. за детето Д.не би
съставлявало особено затруднение за ответника по делото. Липсата на достатъчно
доходи на лицето, което дължи издръжка, изключват възможността ответника да
бъде ангажиран със заплащане на по-голям размер издръжка на учащата се
пълнолетна дъщеря. В останалата част от 80.00 лв. до пълния му предявен размер
от 350.00 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да плати на ищцата Д.И.направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
иска в размер на 34,29 лв.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца Г. И. направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на
иска в размер на 150,00 лв.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на уваженияте искове
в размер на 244,80 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с Решение
№ 303/25.06.2008г., постановено по
гр.д.№ 42/2008г. на РС-Плевен, издръжка, която И.Г.И., ЕГН********** е осъден
да заплаща на детето Г.И.И., ЕГН**********, ***, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител Х.Г.
Д., ЕГН**********, като го
УВЕЛИЧАВА от 50.00 лева на 140.00 /сто и
четиридесет/ лева, считано от 01.04.2019г. ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното му изплащане, до настъпване на обстоятелства за изменение или
прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК И.Г.И., ЕГН**********
да заплаща на Д.И.И., ЕГН**********, ***ежемесечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 01.04.2019 г. до настъпването на
законни причини за изменяването или прекратяването ѝ, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, а за
разликата от 80 лв. до пълния предявен размер от 350 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Г.И., ЕГН********** да плати на Д.И.И., ЕГН**********,
***сумата от 34,29 лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Г.И., ЕГН********** да плати на Г.И.И., ЕГН**********,
***сумата от 150,00 лева направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН********** да плати по сметка на РС-Плевен сумата от
244,80 лева държавна такса, както и 5 лв в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА, на
основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от 28.06.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: