РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. гр. Хасково, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20255640200746 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. П. Т. от град Хасково, чрез адв. В. Ч. от АК -
Хасково срещу Наказателно постановление № 2761 от 19.09.2025 г. на Кмета
на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба”
в размер на 50.00 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати
съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилност. Твърди
се в подадената жалба, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение било допуснато нарушение на чл. 42 от ЗАНН, а
съответно при издаване на наказателното постановление, наказващият орган
бил нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Моли съда да отмени
изцяло обжалваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково,
1
като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител - адв. В. Ч. от АК – Хасково заявява, че поддържа жалбата и в
хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково,
редовно призован, не се явява, не изпраща представител по делото.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 21.08.2025 г. свидетелите В. Л. К. и Т. Я. Я., двамата на длъжност
„*****“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково, в около 08:34
часа, движейки се със служебен автомобил по бул. „*****“ в град Хасково, в
посока към кръстовището с ул. „***“, вдясно по посока на движението,
възприели спрени два автомобила. Единият бил лек автомобил марка „***,
модел „***“ с рег. № ****, обозначен като таксиметров с водач жалбоподателя
Г. П. Т., който били предупреждавали и преди за начина на спиране в зона на
кръстовището и след като достигнал до извод за извършено нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата, свид. В. Л. К. пристъпил
към съставяне Глоба с фиш, серия ХА № ********* в размер на 50.00 лева по
отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „****“, модел „***“ с
рег. № ****, обозначен като таксиметров - Г. П. Т., паркирано на бул. „*****“
на разстояние по – малко от 5 м. от кръстовище в присъствие на водача на
превозното средство, който стоял отвън до ППС.
Впоследствие, след оспорване от Г. П. Т. с подаване на
възражение/жалба на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН,
съставеният фиш бил анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на
22.08.2025 г., от свид. В. Л. К., в присъствие на свид. Т. Я. Я. Акт за
установяване на административно нарушение № 1970-172/27.08.2025 г. за
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата. Актът е
2
съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му,
подписал съставения АУАН, без да впише обяснения или възражения в
съответната графа.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения от Г. П.
Т., в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено
на дата 22.08.2025 г., удостоверено в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел описаната в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите В. Л. К. и Т. Я. Я. относно обстоятелствата, свързани с действията
във връзка с процесната проверка и на показанията им, свързани с
процедурата по съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата, престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко
от 5 метра от тях. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, в редакцията,
относима към датата на деянието, наказва се с глоба от 50 лв. водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от
закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на
наказателното постановление. Налице надлежна материална компетентност на
актосъставителя, с оглед заеманата длъжност мл. инспектор в Група
Общинска полиция при РУ на МВР – Хасково. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.
3
42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и
лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин,
така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво
точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за
да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от
закона обем. Фактическото описание на деянието съответства на правната
квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.
Спазен е принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения
санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение,
съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а
по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да
съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на
деянието, като доводите в обратна насока, отправени от жалбоподателя следва
да се приемат за изцяло неоснователни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин, не само относно факта на паркиране на процесното моторно превозно
средство на бул. „***** в град Хасково, но и че това е станало в зоната на
кръстовище с ул. „****“ в нормативно очертаната зона от 5 м., като изводите
на контролните органи от състава на Група Общинска полиция при РУ на
МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени
източници.
Въз основа на техния анализ, предложен по – горе, бе потвърдено
качеството на жалбоподателя на „водач“ на моторно превозно средство, в
каквото се сочи, че жалбоподателят е санкциониран, след като сам не отрича
това си качество, а то е потвърдено и при извършване в хода на проверката на
справка. Същевременно, в случая, в обстоятелствената част на наказателното
постановление не е заявено, че процесният лек автомобил е и собственост на
жалбоподателя, поради което и доколкото нарушението е установено с
първоначалното съставяне на фиш следва правно – логическия извод, че в
4
съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността му за
процесното нарушение, на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, и като собственик
на моторното превозно средство, с което е осъществено нарушението на
правилата за паркиране, с оглед въведената забрана за това в зона и на
разстояние по малко от 5 м. от кръстовище. Относно това му качество, освен,
че бе установено с надлежни доказателства, всъщност не се възразява от
жалбоподателя, включително с оглед писмени изявления направени в хода на
административно наказателното производство и едновременно с това не е
изпълнено законовото изискване от собственика да бъде посочено с нарочна
декларация кому е предоставил управлението на превозното средство на
процесната дата при извършване на нарушението на правилата по ЗДвП. В
същото време, обаче, собственикът на процесното превозно средство не
отрича факта на неговото управление с подаденото възражение срещу
издадения фиш. По този начин се решава основният въпрос за авторството на
нарушението, описано в наказателното постановление, предмет на обжалване,
като по същество обоснован и верен като краен резултат се оказва подходът на
наказващия орган. Оттам се потвърждава и извода на съда за съответствието
на дейността по реализиране на административно наказателна отговорност по
чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за движенето по пътищата по отношение на
жалбоподателя с доказателствата по делото и материалния закон.
Установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и техният
детайлен анализ не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна
на извършеното нарушение са безпротиворечиво и категорично установени.
На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на
контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до
разколебаване и на формалната доказателствена сила на съставения акт за
установяване на административно нарушение. При определяне на
административното наказание по вид и размер, следва да се отбележи, че то е
с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с
правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е
правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност, описана в
НП и в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява неоснователна, поради което атакуваното с нея наказателно
5
постановление, като правилно и законосъобразно е необходимо потвърдено от
съда.
Предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д от ЗАНН, не е възникнало
право на разноски в полза на жалбоподателя, а такива в негова тежест няма
искане от другата страна да бъдат възложени, поради което съдът не следва да
се произнася с диспозитив, какъвто се дължи само при присъждане.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2761 от 19.09.2025 г.
на Кмета на община Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
6