Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 28.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 11.11.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря: И. Ч. като разгледа докладваното от съдията Бишуров АНД № 1850 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя К.К.Д. против НП № 221 от 10.09.2019 година на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за отмяна на НП.
Ответникът по жалбата – АНО, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като лично и в писмено становище иска потвърждаване на НП.
Съдът като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано при следната възприета от АНО и описана в обстоятелствената част на НП фактическа обстановка:
На 29.08.2019 г., от служители на
ОДБХ-Пазарджик – свидетелите М.Н. и С.И., била извършена проверка (по повод
осъществяване на планов официален контрол) в регистриран по ЗХ обект - смесен
магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, находящ се в с.
Паталеница, УПИ XI, кв. 67, обл.Пазарджик, стопанисван от дружеството
жалбоподател- „К.“ ЕООД.
В хода на проверката било установено,
че дружеството жалбоподател, в качеството си на търговец на храни по смисъла на
т.61 от § 1 на ДР на ЗХ, не изпълнявало задължението си да спазва нормативните
изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството,
преработката и дистрибуцията на храни, а именно: инспектираният обект бил в
лошо хигиенно състояние, не бил поддържан чист и видимо от дълго време не бил
почистван ефективно; повърхностите на под, стелажи, хладилни витрини и мивки били
запрашени и замърсени с налични наслоявания от мръсотия; нямало осигурена топла
течаща вода; на мивката в санитарния възел, предназначена за измиване ръцете на персонала, липсвала смесителна
батерия за вода и не била осигурена течаща вода; използваните дезинфекционни
средства (препарат за дезинфекция „К.Д“ били с изтекъл срок на годност - по
данни от етикета му, същият е бил годен до 29.12.2016 г.). С всичко това била
създадена опасност от замърсяване на съхраняваните и предлагани за продажба в
обекта храни и риск за здравето на купувачите – консуматори.
Така
установеното съставлявало нарушение на чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1
от ЗХ, във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от
26.01.2016г. за хигиена на храните и във
вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение
II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг №
852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, поради
което против дружеството бил съставен АУАН бл. №0001541 от 03.09.2019 година.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било изпратено по пощата с препоръчано писмо с обратна
разписка и връчено на дружеството на 27.09.2019г. Жалбата против НП била
подадена чрез АНО на 04.10.2019г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед
на което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства, приети по делото и изцяло от показанията на актосъставителя – св.М.Н. и св.С.И..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и горепосочените гласни доказателства, събрани посредством свидетелските показания, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се допълват.
Установи се безспорно по делото, че поведението на дружеството запълва състава административно нарушение по чл.16а ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, поради което правилно е ангажирана неговата обективна административнонаказателна отговорност на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ.
Първата цитирана по-горе правна норма /чл.16а ал.2 ЗХ/ императивно предвижда, че производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни.
Нормата на чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните пък императивно разписва, че производителите и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни, регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните.
В конкретния казус не се спори, че към инкриминираната дата
дружеството е имало статут на търговец
на храни по смисъла на §1 т.61 от ДР на ЗХ, като е извършвало търговия с храни
по смисъла на §1 т.60 от ДР на ЗХ.
Доколкото нормата на чл.2 от горецитираната наредба е бланкетна, то нейната дипозиция е запълнена с конкретно извършено нарушение на нормативните изисквания за хигиена на храните, а именно с нормите: чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните.
Нормата на чл.4, § 2 от Регламента
разписва „Общи и специфични хигиенни изисквания”, като конкретният параграф
предвижда, че „Операторите на предприятия за храни, които осъществяват етап от
производството, преработката или разпространението на храни след етапите, за
които се прилага параграф 1, спазват общите хигиенни изисквания, определени
в приложение II и всички специфични изисквания, предвидени в Регламент (ЕО)№
853/2004”.
В цитираното приложение ІІ пък се
съдържат нормите, както следва:
Глава I,
§ 1 „Помещенията за храни се поддържат
чисти и в добро техническо и общо състояние”;
§ 2 „Работните помещения, в които се работи с храни, трябва да са така
устроени, проектирани, построени, разположени и оразмерени, че да:
а) позволяват
адекватна поддръжка, почистване и/или дезинфекция, предотвратяват или
минимизират замърсяването, пренасяно по въздуха, както и осигуряват адекватно
работно пространство за хигиеничното изпълнение на всички операции;
б) защитават срещу
натрупването на мръсотия, контакт с токсични материали, проникването на чужди
частици в храните и образуването на кондензат или нежелана плесен върху
повърхностите;
в) позволяват добри
хигиенни практики за работа с храни, включително предпазване от замърсяване и
по-специално борба с вредителите; и
г) когато е
необходимо, да са налице подходящи, достатъчно големи помещения за обработка и
съхранение, с регулируема, подходяща за храните температура, която да може да
се наблюдава и, ако е необходимо, записва”;
Глава V,
§ 1, бук.”а” „Всички предмети, инсталации и оборудване, с които храните влизат в
контакт, трябва да са ефективно почистени, а когато е необходимо,
дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се извършват с честота,
достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване”;
Глава
ІХ, § 3 „На всички етапи на производството, обработката и разпространението
храните трябва да се предпазват от всякакво замърсяване, което би могло да ги
направи негодни за консумация от хора, вредни за здравето или ги замърси по
такъв начин, че би било неразумно да се очаква да се консумират в това
състояние”.
От категоричните показания на актосъставителя
- св.Н. и св.И. безспорно стана ясно, че горепосочените нормативни изисквания
не са били спазени към момента на проверката. Двамата свидетели бяха
категорични, че в хода на проверката констатирали изключително занемарена
хигиена в обекта. Установили, че инспектираният обект бил в много лошо хигиенно
състояние и очевидно не бил поддържан чист,
а също, че видимо от дълго време
не бил почистван ефективно. Установили, че повърхностите на под, стелажи, хладилни
витрини и мивки били запрашени и замърсени с налични наслоявания от мръсотия,
нямало осигурена топла
течаща вода. На
мивката в санитарния възел, предназначена за измиване ръцете на персонала, липсвала
смесителна батерия за вода и не била осигурена течаща вода. Използваните дезинфекционни
средства - препарат
за дезинфекция „К. Д“ бил с изтекъл срок на годност, т.к. по данни от етикета му,
същият е бил годен до 29.12.2016 г.
Освен всичко
това в складовата част на обекта се съхранявали автомобил гуми. Били
констатирали произволно разфасовани храни, включително и такива с изтекъл срок
на годност. Очевидно било за проверяващите, че била създадена опасност от
замърсяване на съхраняваните и предлагани за продажба в обекта храни и риск за
здравето на купувачите – консуматори.
Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, независимо от тяхната служебна обвързаност с АНО, т.к. те нямат никакъв личен мотив да изкривяват истината и да приписват на жалбоподателя нарушение, което иначе той не е извършил. Отделно от това, показанията на тези двама свидетелки не се опровергаха от никое друго събрано по делото писмено или гласно, пряко или косвено доказателство. Индиция, че свидетелите казват истината съдът изведе и от това, че при връчването на съставения АУАН на управителя на санкционираното дружество, същият в графата за обяснения и възражения не е направил никакви такива, а напротив, саморъчно е отразил, че няма, т.е. бил е съгласен с фактическите констатации в акта. Вярно е, че привлеченият към административнонаказателна отговорност със съставянето на акта има право, но не е длъжен да прави възражения против него. Това, че не е направил такива обаче, още повече това, че изрично е заявил, че няма възражения, а след това с жалбата против НП навежда такива, винаги може и следва да се отчита с оглед достоверност на наведените възражения. В конкретния случай обаче дори във въззивната жалба не се твърди, че обектът не е бил в описаното и по-горе изключително влошено хигиенно състояние.
Несъстоятерлни са възраженията във въззивната жалба и поддържани в становището на пълномощника на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения /СПН/, накърняващи драстично правото на защита, т.к. вмененото административно нарушение не било описано ясно и недвусмислено, а описаното не съответствало на дадената цифрова квалификация.
Както се посочи и по-горе нарушението е
по чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г.
за хигиена на храните. Към тази норма е привързана нормата на чл.16а
ал.2 от ЗХ, която не съдържа състав на нарушение, но пояснява, респ. с нея се
подчертава, че производителите и търговците носят отговорност за
спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки
етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни. Във въззивната
жалба се възразява, че наказаното дружество не било производител, респ. не
можело да му се вмени като нарушение неспазването на нормативните изисквания за
хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и
дистрибуцията на храни. Ако се държеше сметка за цитираната по-горе норма
обаче, то щеше да стане ясно, че отговорност се носи и от търговците, какъвто
несъмнено е дружеството, което е търгувало с храни, т.к. според § 1, т.18 от ДР
на ЗХ: "Етап на
производство, преработка или дистрибуция" е всеки етап, включително
внос, от производството на дадена храна до доставянето й на крайния
потребител, включително първичното производство, съхраняването,
транспортът и продажбата.
Пак във връзка с възражението за допуснато СПН при описание и квалифициране на нарушението следва да се каже още, както вече бе пояснено и по-горе, че нормата на чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните е с бланкетна диспозиция, която коректно е запълнена с конкретно неизпълнение на нормативните изисквания за хигиена на храните, т.е. с цитираните в АУАН и НП норми от чл.4, § 2 във вр. Приложение II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните.
Нормата на чл.4, § 2 от регламента е
препращаща към общите хигиенни
изисквания, определени в приложение II. Вече бяха цитирани конкретните норми на
приложението, а именно:
по Глава I, § 1 и § 2 - изискванията по
тези два параграфа са относими към констатациите, че обектът е бил в лошо
хигиенно състояние, не бил поддържан чист и видимо от дълго време не бил
почистван ефективно; - повърхностите на под, стелажи, хладилни витрини и мивки
били запрашени и замърсени с налични наслоявания от мръсотия; - нямало
осигурена топла течаща вода, а на
мивката в санитарния възел, предназначена за измиване ръцете на персонала,
липсвала смесителна батерия за вода и не била осигурена течаща вода;
Глава V, § 1, бук. „а” - изискванията
по този параграф е относим към констатацията, че използваните дезинфекционни
средства били с изтекъл срок на годност;
Глава ІХ, § 3 - изискванията по този параграф е относим към констатацията, че при цялостното хигиенно състояние в обекта е била създадена опасност от замърсяване на съхраняваните и предлагани за продажба в обекта храни и риск за здравето на купувачите – консуматори.
Не може да бъде споделено възражението
за допуснато СПН и поради това, че в АУАН били вписани конкретни констатации за
влошено хигиенно състояние в обекта, които не съответствали изцяло с
констатациите описани в доклада за извършената проверка, съставен на място в
обекта, непосредствено при извършването й. На това възражение следва да се
отговори, че няма законово изискване нито в ЗАНН, нито в който и да е друг специален
закон, според което трябва да съществува идентичност между фактическите
констатации направени от проверяващите органи и вписани в съставяните от тях,
доклади, констативни протоколи и др.
подобни, когато такива се съставят, и констатациите в съставените в последствие
актове за установяване на нарушения и издадените въз основа на тях НП. Известно
е, че всяко АНП започва по дефиниция със съставянето на АУАН, освен в случаите
на чл.36 ал.2 ЗАНН, а всички съставени
от проверяващите органи преди това документи стоят извън производството, т.е.
те не са процесуални документи обезпечаващи законосъобразността на производство
и биха могли да се ползват само и единствено като писмени доказателства за
констатациите в актовете за установяване на нарушения.
Несъстоятелно е и възражението, че словесно в НП били посочени няколко конкретни нарушения на хигиенните изисквания по цитираните вече наредба и регламент, а на жалбоподателя била наложена само една санкция и той не можел да разбере за какво точно нарушение е наказан.
Това възражение на би било направено ако се държеше сметка за обстоятелството, че на дружеството е вменено едно единствено нарушение като общо неспазване на хигиенните изисквания по смисъла на чл.2 от Наредбата за хигиена на храните във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ. Вече няколко пъти се спомена, че нарушената норма на чл.2 от наредбата е бланкетна и нейната диспозиция е запълнена с конкретно неизпълнени нормативни изисквания за хигиена на храните, въведени с цитирания регламент.
Ето защо нарушението е едно и правилно е наложена една
санкция.
В случая не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото установеното нарушение е със завишена степен на обществена опасност. То разкрива висок риск за живота и здравето на хората, които ще консумират или са консумирали храни от обект, в който не се спазват нормативните изисквания за хигиената на храните.
При определяне размера на имуществената санкция АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като е отчел тежестта на нарушението и фактът, че то е извършено за първи път, при което правилно е наложил санкцията в минимално предвидения в закона размер от 1000 лева, с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 221 от 10.09.2019 год. на директора на ОДБХ-Пазарджик, с което на „К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя К.К.Д., на основание чл.48 ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от ЗХ, във вр. с чл.16а ал.2 от ЗХ, във вр. с чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиена на храните и във вр. с чл.4, § 2, във вр. с Приложение II, Глава I, § 1 и § 2, Глава V, § 1, бук. „а” и Глава ІХ, § 3 от Регламенгг № 852/2004 на Европейският парламент и на Съвета относно хигиената на храните, е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. /хиляда лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: